Томислав Дончев: Необходими са ни нови текстове на ЗУТ, които да отразят натрупания опит

Българските строители доказаха, че могат да изграждат добре, това е безспорно конкурентно предимство

Прочетена: 433

Росица Георгиева

– Г-н Дончев, в средата сме на програмния период 2014 – 2020 г. Каква е Вашата оценка на напредъка на страната ни по отношение на усвояване на еврофондовете? Има ли програми отличници и такива, които да създават притеснения от загуба на средства?

– Справката за напредъка на страната ни при усвояването на европейските средства е достъпна в системата ИСУН и информацията може да се следи в реално време. Аз дори по два пъти на ден я гледам и това са същите данни, които са достъпни за всеки български гражданин. Винаги обаче съм отказвал да коментирам кои са отличници и кои са двойкаджии. Програмите са доста различни. Едно е да се правят малки проекти в социалната сфера, друго е да се реализират такива в сферата на тежката пътна, жп и ВиК инфраструктура. Не казвам кое е по-трудно, но понякога едното е по-голямо предизвикателство. По отношение на инфраструктурните програми те се движат относително добре. Над 14% са плащанията за ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020”. Почти 12% са тези по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020” („ОПРР 2014 – 2020“). Факт е, че ОП „Околна среда 2014 – 2020” („ОПОС 2014 – 2020“) изостава. Но тук си има причини. Първо, водната реформа се забави с близо 1 година. После да не забравяме, че проектите в сектор „Води” са тежки и сложни.

Средният темп на усвояване на България е близък до средноевропейския. Категорично е по-висок към същата дата на миналия програмен период. За илюстрация – за последните няколко месеца сме изплатили 5% от цялата финансова рамка. Към началото на лятото бяхме на 8%, а сега са 13%, което е почти 2,4 млрд. лв.

– Традиционно всяка година през септември Камарата на строителите в България (КСБ) и в. „Строител“ провеждат дискусионен форум за перспективите пред сектора за следващата година. Според Вас кои ще бъдат основните предизвикателства, за които трябва да се подготви строителният бранш – както през 2018, така и до края на настоящия програмен период?

– На базата на всички източници на информация, с които разполагам, мога да дам стратегически съвети на отрасъла. Тук ще отворя скоба, че преди 4 – 5 години на форум, организиран от КСБ и в. „Строител“, казах на всички да започнат да мислят в зелено, за мерки, свързани с енергийната ефективност. И се оказах прав. Според мен новото предизвикателство, което стои пред бранша, е качеството на изпълнение на обектите. Няма значение кой е възложителят – дали говорим за публична институция или частни инвеститори. Българските строители доказаха, че могат да изграждат добре. Това е безспорно конкурентно предимство. За мен все по-важно като сегмент ще бъде висококачественото строителство. Бих обърнал внимание на капацитета за работа със сложни съоръжения, без значение за каква инфраструктура говорим – пътна, железопътна или друга. С оглед приобщаването на България в Европейския съюз (ЕС) родният строителен бранш ще продължи да се интегрира в Общността. В същото време аз не очак­вам отслабване на европейския конкурентен натиск в страната. България става все по-интересна и това означава, че все повече компании от държавите членки ще играят на пазара ни. Родните фирми на база на капацитета, който имат, са готови за този по-висок натиск.

Ще напомня, че имахме периоди през 2009 г. и през 2014 г., когато строителите не си получаваха плащанията. Такова явление за момента няма, смятам, че това е добре. Строителите искат да работят повече. За мен е важно как ще продължи Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Със сигурност ще я има, но ще бъде изменена. Добре е браншът да помисли за това. Има една тема, която на пръв поглед е встрани. Все повече ще бъдат обектите – транспортна инфраструктура, градска среда, които ще се изпълняват с финансови инструменти, а не с грантове. От бизнес гледна точка тук има изключително голям потенциал за съвместна работа между строителя, инвеститора и консултанта. Българските строители са гъвкави и те искат да навлизат в нови зони на бизнес. За мен това е възможност. Ще могат да се реализират спортни зали, развлекателни съоръжения, транспортни и търговски обекти, културна и туристическа инфраструктура. Те все повече ще бъдат базирани върху кредитно финансиране. Трябва да има реален хоризонт за възвръщаемостта на вложените инвестиции.

– Работите много активно за намаляване на административната тежест, в това число и в строително-инвестиционния процес. Какви са стъпките, които бяха предприети? Какво предстои? Кога можем да очак­ваме и осезаеми резултати в тази посока?

– Ще направя аналогия – държавната администрация е тежка машина. Съществуват режими, които са влезли в действие преди два месеца, но има и такива, които са от 1960 – 1970 г. Има дълги натрупвания във времето. Ще дам пример. Опитите за реформа в предишните години са приличали на това да имаш една къща за ремонт и да боядисаш само стените. Това може да изглежда приемливо, но не подобряваме цялостната конструкция. Този път сме се опитали да поставим нещата както трябва. Има нужда от ремонт на основите, на стените, на покрива – да няма течове и да има добра хидроизолация и чак тогава може да сложим боята. Затова главните цели са не да караме гражданите или предприемачите да събират документи от 1, 2, 3 или 4 администрации и да ги носят в пета. Администрациите трябва да си осигурят лицензиран достъп до регистрите. Разбира се, за тази цел трябва да има масиви, които да са публично достъпни или поне за чиновниците. Задачата ни е всички услуги, които са базирани върху регистри, съществуващи към момента, да ги електронизираме изцяло. По този начин няма да караме гражданинът да става куриер. Това вече тече на ниво законодателна промяна, като тя трябва да бъде приета през следващите месеци от Народното събрание. В същото време трябва да продължим да прехвърляме в електронен вид всички останали хартиени масиви. Ще се опитаме традиционни услуги от типа „на гише” да ги оптимизираме или да улесним процеса. Например да премахнем т.нар. приемен час за работа с граждани – това трябва да обхваща цялото работно време на администрацията. Друга наша цел е да не караме хората да ходят по няколко пъти до дадена институция, а на един път да си подадат заявката за определената услуга и да я получат. Отделно обръщаме внимание на такива звена, където административното обслужване е лошо.

Строително-инвестиционният процес е приоритетна тема за нас. Не искам да деля кое е по-важно – гражданите или предприемачите. Когато говорим за една инвестиция от 1,2, 5 или 10 млн., забавянето означава пропилян обществен интерес. Това е нереализирано вложение, неотворени работни места, неизградено съоръжение, което би служило на всички. Така че тази тема ни е от особена важност. Правим пълен анализ на процеса и търсим слабите места. Започваме от възможността някои услуги да се опростят, други режими да отпаднат. Сравняваме България по показатели с останалите държави. Ще прегледаме процесите, ако по някои критерии изоставаме – например присъединяване към мрежи или издаване на разрешително за строеж. Няма никакъв аргумент тези срокове да са по-дълги, отколкото в Чехия например. Търсим къде са резервите сроковете да бъдат съкратени. Това е много малка част от работата, която се върши.

– Срещате ли недоволство от страна на администрацията?

– Няма как да очаквате този, който е във фокуса на реформата, да бъде винаги щастлив. Тя е разрушаване на комфорта. Ако днес си вършил една работа, от утре трябва да правиш същото с малко повече усилия. Дали има съпричастност – ако трябва да се изразя деликатно – невинаги. В крайна сметка ролята на политическите ръководители е да бъдат съюзник на гражданите. Убеден съм, има граждански консенсус, че подобна реформа е нужна.

В началото на 2017 г. бяха приети промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Сега се подготвят нови. Това е един от най-изменяните нормативни актове, над 70 пъти. КСБ, а и целият бранш счита, че е дошъл моментът за нов закон, като Камарата има подготвени 3 проектозакона. Каква е Вашата позиция?

Проведохме срещи с всички организации, които имат отношение към въпроса. Те имат редица забележки към ЗУТ във вида, в който е към момента. Тяхната концепция е, че логиката на самия закон трябва да се промени. Вместо детайлно описание на стъпките кое как точно да става, е нужно нещата да се уредят по друг начин – да се каже кое е разрешено и кое не. Като резултат от тези срещи беше поставена задача да се сформира работна група между браншовите организации и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), която да стартира процеса за промени. Дали говорим за изцяло нов закон или за капитален ремонт на стария – отговор ще мога да дам след няколко седмици.

Но всички аргументи на бранша звучат солидно. Имаме два проблема. От една страна, някой ще каже, че целият процес е претоварен от административни изисквания, което е вярно. В същото време имаме случаи, в които съществуват обекти, които не съответстват на ЗУТ. Необходими са ни нови текстове, които отразяват опита, който е натрупан, съобразявайки се с това, което е в другите страни. Два са основните императива. Единият е – инвестиционният процес трябва да бъде колкото може по-прост, по-лек и по-интуитивен. От друга страна, стоят всички гаранции за здравето, за живота на гражданите и общественият интерес. Трябва да има фин баланс между двете тези. По-малкият контрол създава риск да не са защитени докрай здравето и интересът на гражданите. Обратното – тежките мерки за защита може напълно да блокират инвестиционния процес. През следващите няколко седмици ще очакваме анонс какво точно ще се прави – дали концепцията е усъвършенстване на съществуващия нормативен акт, или писане на нов такъв. ЗУТ е един от най-сложните закони, които имаме в България. Това не е чиновническа работа. Такъв закон, ако трябва да се пише отново, е свързан със сериозни усилия, които е нужно да се положат от всички, а не само от администрацията. Искам първо да видя какво ще ми представят от тази група, водена от МРРБ с КСБ, Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

– Преди повече от една година беше приет изцяло нов Закон за обществените поръчки (ЗОП). Каква е оценката Ви за него след този период? Идентифицирани ли бяха проблеми? Ако да – какви и налагат ли се изменения в него?

– Една година е и достатъчно, и недостатъчно време да се коментира колко съвършен е един акт. Законът в огромната си част транспонира приложимите европейски директиви. Нямам данни да са се появили проблеми. По-скоро имаме стари, но това не означава, че не трябва да бъдат правени опити те да се разрешават.

За мен актуална е темата „обжалване”. Ние не може да променяме реда, защото той се базира на европейското законодателство – две инстанции, поне една от тях трябва да е съдебна. Не може да премахнем обжалванията – не само защото е незаконно, но и защото нямаме гаранция, че даден възложител е бил брилянтен при избора на изпълнител. Всеки заинтересован трябва да може да атакува дадена поръчка. Средният процент на обжалвания в България не е особено висок. Това показват и последните данни към края на 2016 г. Ако обърнете внимание – на процедури до 1000 лв. средният процент е 4,7, при тези от 1 млн. до 5 млн. лв. – 16,2%, а над 5 млн. лв. – 38%. Най-висок е процентът на обжалване при поръчките с най-голям материален интерес, т.е. за съоръженията от критичната инфраструктура и проекти, които всички чакат. В същото време имаме случаи, в бранша ги знаят, когато се атакува търг не защото на някого са му накърнени правата, а защото изнудва или колегите си, или възложителите.

С решаването на проблема с обжалванията се занимавам в последните месеци. Заедно с всички експерти се движим в следните две посоки. Първо, прецизираме кой може да обжалва. Сега обявлението на търга може да се атакува от всеки. Редът трябва да бъде малко по-рестриктивен – да има право да обжалва само този, който има капацитет да изпълнява поръчката. Например, ако каните някого да построи ВЕЦ или правите процедура за такава, не е логично отговорните институции да разглеждат жалба от фризьорски салон. Жалбата може да бъде от страна на фирма, която има опит при работата с подобни съоръжения. На второ място смятаме, че жалбите на ранен етап трябва да бъдат представени на възложителя. Той трябва да има възможност да се произнесе по тях в рамките на т.нар. решение за промяна. След това правото за обжалване пред отговорните инстанции да бъде валидно само ако някой засегнат е опитал да сигнализира възложителя. Не мога да гарантирам каква част от тези мерки ще се материализират в законови промени, защото работата тече. Третата стъпка може би е най-радикална. Ако даден възложител е претърпял щети в резултат на необосновано обжалване, той да има право на иск към този, който е жалил. В действащото законодателство, по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и сега има такава възможност. Аз искам тя да бъде много по-работеща. Опитът ни с възлагането на ТОЛ системата показва, че ние губим на годишна база повече от 600 млн. лв. от липсата й. Съвсем скоро ще оформим окончателно нашите предложения за промени в закона.

– Още един важен нормативен акт все още не е приет – новият Закон за концесиите (ЗК). Какво се случва с него, очакват ли ни санкции?

– България е в сериозно неизпълнение. Срокът беше април 2016 г. да се транспонират действащите европейски директиви. Към момента ЕК се дължи толерантно по отношение на нас. Но закъснението е много голямо и скоро ще наближи двугодишен период. Може да получим санкции във всеки един момент. Уведомил съм еврокомисаря с ресор „Вътрешен пазар, промишленост, пред­приемачество и малки и средни предприятия“ Елжбиета Биенковска. Описах й ситуацията, че законът е внесен втори път в Народното събрание. Приет е на първо гласуване. Остава по-тежката част от процеса – второ четене. Очаквам да се разразят политически спорове. Забавянето на приемането на ЗК отлага във времето отварянето на нови хоризонти за бизнес. Новият закон ще даде възможност на държавата и общините да ползват т.нар. спящи активи, които не носят никому полза към момента, да се подобри контролът и да се стигне до повече обществени ползи.

За съжаление по време на дебата в началото на годината се чуха сензационни коментари, че ще ни вземат водата, въздуха, планините. Тъжно е, когато някой влиза в ролята на публичен коментатор, без да е чел въпросните текстове. Голяма част от изказващите се не се бяха запознали нито с новия, нито със стария закон. Част от критиките са абсолютно валидни и за стария акт. Това са принципи в публично-частното партньорство, които съществуват от десетилетия. Новият нормативен акт не отваря нови възможности за разпореждане с държавно имущество. Това е Закон за концесията, уреждащ режимите, в които държавата съхранява собствеността и може да я отдаде на някого да я ползва при определени условия и да получава приходи. Дано този път дебатът да не е само в пленарната зала. Не държа да е добронамерен, но да е по-грамотен. Разговарял съм с колегите от парламента, те знаят, че сме много закъснели, и се надявам ЗК да бъде част от есенната им програма.

– Как виждате бъдещето на кохезионната политика? Какви са алтернативите за осигуряване на заетост на бранша, накъде трябва да насочим вниманието си?

– Много е рано да се каже как ще изглежда тя след 2020 г. Към момента може да коментираме по-скоро само сценарии. Ситуацията на европейско ниво, когато говорим за пари и бюджет, е тежка. От една страна, имаме Брекзит. Великобритания, освен че консумираше доста европейски пари, внасяше много. Това ще се отрази на бюджета със знак минус. Имаме нови разходи, свързани с мигрантския натиск и сигурността. Те във финансовия план са със знак плюс. Така се получава двоен натиск и това затруднява ситуацията. За мен има няколко възможни посоки на реформи. Не говорим за суми. Първата е по-мекият вариант. Това означава въвеждането на още и още условия в кохезионната политика. Към момента има предварителни и макроикономически изисквания. Очаквам цялата кохезионна политика да се обвърже с критерии за по-добра синхронизация между държавите членки. Имам предвид Европейския семестър. Коментира се изключително противоречивата система на различни нива на контрол в зависимост от броя и вида на грешките в различните държави. Ако този принцип бъде въведен, ние нямаме за какво да се притесняваме, защото нашият процент е нисък. Но зависи как ще бъде формулирана методологията. Много силно се коментира ролята на ЕК при управлението на т.нар. централизирани инструменти, които не се управляват от държавите членки. Те са насочени повече за средства за иновации и за научни изследвания.

Има сценарий, който се опитва да отвори кохезионната политика към теми, като охрана на граници, мигрантски натиск и закупуване на военна техника. Това е само на ниво кулоари, но искам да предупредя всички, че той съществува. Другият по-радикален вариант е фокусиране в еврозоната. Това означава специални пакети за страните, които не са членове на еврозоната. Кой сценарий ще се изпълни, е невъзможно да се каже на този етап, защото истинските дебати не са започнали. България ще настоява за силен пакет – това не е само в полза на страната, но и на целия Съюз. Имам предвид значителен дял от него да е заделен за инфраструктура. Не можем да говорим за Единен пазар, ако нямаме адекватна свързаност между различни части на континента. Това, което се опитвам да убедя колегите, е, че трябва да търсим общоевропейските аргументи. Имаме 10-годишен опит в ЕС. Аргумент: дайте ни, защото имаме нужда – вече не работи. Много по-силен е този: трябва да строим железница и път, защото това дава шанс на Вашите туристи да идват при нас и да почиват, а стоките, които се произвеждат тук, да могат да се изнасят извън страната.

– Как ще продължи работата Ви с КСБ? Има ли предстоящи съвместни инициативи?

– Високите стандарти за творене на политика са свързани с това всяко сериозно решение да се прави с участието на тези, които ще го прилагат, или ще понесат последствията. Така че за мен КСБ ще запази статута си на специален партньор.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 28.09.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *