Надя Данкинова: Одобрили сме искания на общините за 40 млн. лв.

Прочетена: 90

Свилена Гражданска

Г-жо Данкинова, как протекоха първите девет месеца на годината за „Фонд за органите на местното самоуправление в България ФЛАГ“ ЕАД?

През 2017 г. се наблюдава активност по отношение на дейностите на общините за изпълнение на техните проекти от програмния период 2014 – 2020 г. Разгледахме искания за кредити за близо 40 млн. лв. за реализация на предложения на стойност 155 млн. лв. по различни оперативни програми. Използвахме периода от началото на годината и за актуализация и подобряване на вътрешните правила и на ценовата ни политика. Отворихме ФЛАГ и за финансиране на проекти по програми, които през предходния период 2007 – 2013 г. не получиха нашата подкрепа. Това са ОП „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“, както и на Местните инициативни групи (МИГ) и Местните инициативни рибарски групи (МИРГ) във връзка с изпълнение на техните стратегии за местно развитие. Последното решение беше доста трудно предвид рисковете на това, че МИГ и МИРГ са организации, които са по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Проведохме много срещи, проучихме програмите и възможностите. Общините, които участват в Местните инициативни групи и разчитат на финансирането, изявиха готовност да ги подкрепят, като станат гаранти или солидарни длъжници по съответния кредит. Но все пак отговорността ще се носи от съответната МИГ или МИРГ, която е направила стратегията и реализира дейностите по нея. Очакванията са, че делът на портфейла за тези проекти ще е доста незначителен спрямо общия на Фонд ФЛАГ. Проектите са малки и на практика целта на това решение е по-скоро да изпълним своята мисия и да бъдем на онези места, т.нар. бели петна, където никой от пазара не иска да се включи. Това са финансирания, от които има нужда, но няма никакъв източник на средства. Преценили сме риска и ще подкрепим и тези проекти.

На последното заседание на Съвета на директорите одобрихме първия ни проект по Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Финансираме и инвестиционни предложения по всички двустранни програми за подкрепа и партньорство със страната ни извън оперативните. С радост отбелязваме, че има много голяма активност от страна на общините.

Разкажете ни повече за Българо-швейцарската програма.

Проектът на община Монтана е в рамките на приоритетите на инициативата, свързани с интеграция на маргинални групи. Включва изграждането на една детска градина, ремонт на читалище, реализацията на здравен център в квартал, който е населен предимно с хора от уязвими групи.

Споменахте, че сте одобрили финансиране за 40 млн. лв. По кои програми основно?

Да, започна и тяхното усвояване. Имаме доста проекти по различните програми за трансгранично сътрудничество. През последните няколко месеца наблюдаваме голяма активност по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. Имаме три по ОП „Околна среда 2014 – 2020“, които са предимно от фазираните предложения. Мога да кажа, че са подадени проекти от цялата палитра от програми, които се изпълняват на територията на страната.

Каква промяна извършихте в ценовата Ви политика?

През периода направихме всичко възможно, за да предлагаме максимално ниска цена на общините. Това бе възможно благодарение на гъвкавите револвиращи кредити, които договорихме с банките, и максимална оптимизация на разходите. В тази връзка мога да кажа, че към шестмесечието на 2017 г. средната цена на предоставеното финансиране от Фонд ФЛАГ беше в рамките на 2,3%, което е напълно пазарна цена. Тя е приемлива за общините, но и ни гарантира устойчивост. Разбира се, винаги очакванията са за още по-ниска цена на заемите, но има разумни граници и правила за управление на риска, които стриктно спазваме. Необходимо е да генерираме приходи, с които да осигурим финансовата устойчивост на Фонда, такава каквато е и в момента.
Наблюдавате ли някакво повишение на лошите кредити?

Не. Отчитаме чист портфейл. Имаме три заема, които бяха с малки забавяния по отношение на плащанията поради възникнали временни трудности на общините. Но като цяло не сме наблюдавали просрочен кредит над 30 дни, което мисля, че е един отличен резултат.

Разкажете ни повече за измененията във вътрешните Ви правила.

Няма промяна във философията на правилата. Правим регулярен преглед на всичките си политики. Не трябва да забравяме ефектите на промените във външната среда и факторите, които влияят на дейността ни. Нормално е да привеждаме всички наши вътрешни разпоредби в съответствие. В тази връзка имаме минимална промяна в политиката ни за оценка на риска. Запазва се основата на досегашната методология, но сме изготвили скали за оценка с малки стъпки. Досега стъпката ни беше 0,25% в граници между 0,75 и 3 оценка на риска, т.е. много малко възможности за оценка на детайлите и по-незначителните различия. Настоящата стъпка е от 0,10%. Това ще ни позволи да определяме малко по-точно разликите, които съществуват между различните проекти на общините. Понякога нещата са доста сходни, но има нюанси, които с досегашната по-голяма стъпка трудно можехме да улавяме и трябваше да оценяваме сходни проекти с равна рискова надбавка. Това беше решение, което се взе през август от Съвета на директорите, но ние работихме по него от шест месеца, като през последните четири месеца използваме едновременно и стария, и по-новия вариант, за да сме сигурни, че промяната е точна и ще отразява акуратно рисковете, които оценяваме.

Подобри ли се качеството на проектите?

Мисля, че общините натрупаха доста сериозен опит. Управляващите органи на програмите направиха много промени в начина на управление на целия процес, което доведе до известен стрес при оценката, одобряването и финансирането на проектите. Забавянето е факт, не го отричаме. Ние също се притесняваме, защото нашият ресурс е разчетен така, че все пак да покрива нуждите, т.е. едни проекти да бъдат завършени, а кредитите покрити, и да има средства за следващите. Това забавяне ще доведе отново до голям бум през последните две години на изпълнение на оперативните програми, което ще причини напрежение във всички – Управляващите органи, банковия сектор, Фонд ФЛАГ и самите бенефициенти. Ще се затруднят и строителните компании, защото там, където те са поели ангажименти за повече от един проект и трябва да го реализират в много кратки срокове, със сигурност ще има трудности. Предвид, че давам интервю за в. „Строител“, който е насочен основно към бранша, използвам повода да благодаря за сътрудничеството на Камарата на строителите в България. Продължаваме да се сблъскваме и през ФЛАГ, и през Фонда за устойчиво градско развитие на София (ФУГРС) с трудности, свързани най-вече с проектиране, което не отговаря точно на очакванията. Има големи пропуски, които трябва да се компенсират с непредвидени разходи. Понякога сме свидетели и на не съвсем качествено изпълнение, най-вече поради липсата на обучена и квалифицирана работна ръка. Колегите от местните администрации споделят, че имат затруднения, защото в процеса участват необучени кадри, които създават проблеми. Контролът от страна на общините вече е доста завишен. Всички бяха засегнати от финансовите корекции и от неустойчивостта на част от дейностите. Двете страни трябва да продължават да са на максимална степен готови и мотивирани, когато реализират проекти в полза на местните общности.

В момента е актуална темата за намаляване на административната тежест. Вие какво правите по въпроса?

Още през миналата година извършихме съществени промени в тази посока. Отпаднаха доста от документите, които изисквахме, поради факта, че са публични. Системата ИСУН 2020 ни помага изключително, защото там е публикувана цялата информация за проектите по оперативните програми в реално време. Това доведе до премахването на необходимостта да искаме данни от Управляващите органи за това докъде е реализирано предложението, има ли финансови корекции, какви плащания са направени. По този начин отпадна значителна обща административна тежест.

При нас намаляването на бюрокрацията е един постоянен процес и мисля, че сме свели нещата до най-нужното, всичко се подава по електронен път. Не е необходима почти никаква хартия освен за самото искане. Нямам усещането да има недоволство от административните ни процедури. Това винаги е била важна цел за нас и ние се стараем да я следваме. Когато преценим, че нещо може да се оптимизира, го правим.

Как протича работата на Фонда за устойчиво градско развитие на София?

Имаме много запитвания за проекти, но разполагаме с изключително малко ресурс от гледна точка на рециклираните пари – средно около 3 млн. лв. на година. В тази връзка успяхме да одобрим и да финансираме няколко прeдложения, предимно в сектор „Здравеопазване“. Подкрепихме малък проект на Втора МБАЛ – София. Очакваме от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ финално решение на принципала и съответно подписване на договора. Последното ни решение е за медицински център за офталмологични заболявания. Надявам се, че ще стане много модерен, но също така и иновативен център, който да предлага най-високо качество услуга, от която се нуждаят хората.

В процес на обсъждания са няколко проекта, свързани със спортна инфраструктура, но всичко това ще се случи във времето, защото – пак да кажа – ние не разполагаме с голям финансов ресурс.
Едновременно с това някакси разбираме своята мисия, че не бива да се изгуби набраната инерция, и в очакване на търга за новите градски фондове подкрепяме различни проектни инициатори, които имат идеи и искат да ги доразвият, да са сигурни, че те отговарят на условията и на териториалния обхват не само в София, но и в останалите допустими за настоящия период територии, т.е. извършваме безвъзмездна техническа помощ. Участваме заедно с другия регионален фонд на различни семинари, обучения, кампании, за да успеем да компенсираме забавянето на създаването на градските фондове с по-голямата готовност за зрели проекти, които да могат бързо да се реализират.

Работата по ФУГРС дисциплинира ли общинските дружества, които бяха основните му ползватели?

И ръководството на Столичната община, и Столичният общински съвет (СОС) отчитат, че този опит се оказа изключително добър и важен, защото създадохме капацитет на места, където той беше нулев по отношение, първо, на работа с инвестиционни проекти, и второ – ползване на привлечен ресурс за инфраструктурни дейности. Всяко едно от тези дружества досега е извършвало инвестиционната си дейност или само с малкото собствени средства, с които е разполагало, или чакайки да получи решение на СОС за извършване на капиталови разходи. Сега те разбраха и се увериха, че могат да реализират чрез кредити проекти, които се изплащат във времето. Те са много дисциплинирани.

Отчитаме 100% чистота на портфейла. Нямаме забавени плащания и клиенти, които да изпитват някакви съществени затруднения. Можем да се похвалим, че сме разчели добре структурата на предоставените кредити и начина на тяхното разплащане.

В момента тече дискусията – повече финансови инструменти след 2020 г., или повече грантови средства. Какво е Вашето мнение?

Финансовите инструменти като цяло са познати. Ние не откриваме топлата вода, те са съществували преди, може би не са били толкова популярни в публичния сектор за реализация на проекти. Темата е много голяма. Моето мнение е, че трябва да има и от двете – грантове за нужди, които по никакъв начин не генерират приходи и няма как да се изплащат, но разбира се, са необходими, и инструменти, които да бъдат максимално гъвкави и широки по обхвата си, за да покрият нуждите и да финансират проекти, генериращи малки доходи. Това със сигурност води до устойчивост. Не зная как ще се развие тази дискусия. Не бих казала, че има много сериозен опит в ползването на инструменти от публичните власти, защото огромна част нямаха достъп до тях, освен шестте големи града и столицата, но пък има интерес. Вече ще могат да реализират предложения, които са в инвестиционните им програми, важни са за общността, но не са имали финансиране. Мисля, че за да е успешен процесът, трябва да има гъвкавост и от двете страни и да премахнем ограниченията, които биха пречили.

Какво предстои до края на 2017 г. за Фонд ФЛАГ?

Надяваме се да имаме много активно тримесечие, тъй като разговорите, които сме направили за искания на общините, дават сигнал, че ще има бум на търсенията. Ние сме готови да ги посрещнем. Разбира се, очакваме предизвикателството да бъде обявен търгът за новите градски фондове, тъй като имаме взети вече решения от Съвета на директорите чрез дъщерното дружество ФУГРС да кандидатстваме. Считаме, че добрият опит и капацитет, който се изгради, трябва да бъде съхранен и развит, а не да се загуби. Един от дефицитите у нас е, че не успяваме да запазваме капацитета, който е изграден, и понякога тръгваме да правим нещо ново, а всъщност имаме работещи структури, които могат да бъдат използвани и развити.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 05.10.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *