Арх. Иван Несторов: Основната ми задача ще е превантивният контрол в инвестиционния процес

Планирам среща с ръководството на Камарата на строителите в България

Прочетена: 1301

Свилена Гражданска

Арх. Несторов, поздравления за заемането на отговорната позиция – началник на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). Първото Ви интервю е за вестник „Строител“, което е възможност да представим Вашите основни задачи пред бранша.

Благодаря за поздравленията, но длъжността е и отговорност, защото получих подкрепата на министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и на целия ръководен екип на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). 11 години съм бил в структурата на ДНСК и поради тази причина съм наясно какво ме очаква и по какъв начин се изисква да работя с МРРБ. Дирекцията отговаря за територията на цялата страна и трябва да си взаимодействаме с всички общински администрации – 265. Осъзнавам каква отговорност е тази длъжност.

Кои ще бъдат приоритетните задачи в работата Ви?

Те винаги първо са свързани с администрацията. Благодарение на моя професионален опит, който е повече от 28 години в общинската администрация и ДНСК, мога да преценя плюсовете и минусите и на двете. Това, което винаги съм констатирал, е липсата на един превантивен контрол за всичките обекти, за които се издават разрешения за строеж и се реализират на територията на България. Според закона ДНСК отговаря за първа, втора и трета категория обекти. Но в същото време законодателят ни е дал възможността да контролираме цялата техническа документация, която се одобрява от главните архитекти на общините за четвърта, пета и шеста категория. Така в ДНСК се концентрира целият процес, който ние трябва да контролираме. Всичко е свързано с административния капацитет на общинските органи, с който заедно трябва да коригираме лошите практики, наложили се през годините. И това е най-големият ангажимент, с които поемам. Трябва да съумея, без да има напрежение, тъй като става въпрос за стотици колеги, които се занимават с тематиката, заедно да тръгнем в една посока, а тя е ясна – да се спазва законът.

Правим промяна в структурата на ДНСК, която е съгласувана с министър Нанков. Преди 10 години излезе Законът за регионалното развитие и в синхрон с него се създадоха шест регионални дирекции на ДНСК – РДНСК, и двадесет и осем регионални отдела – РО НСК. Сега планираме да преструктурираме отделите като регионални дирекции на ДНСК, на териториите на 28-те областни града, а целта е да се създаде по-ефективна структура.

Държавата е подсигурила средства и технически възможности, за да се упражнява ефективен контрол.

Преди по-малко от месец заехте поста, но как протича дейността на ДНСК от началото на годината?

На 28 септември бях назначен и от тогава до днес сякаш са минали пет или шест месеца. Водя постоянен диалог със служителите в каква посока трябва да върви ДНСК. Длъжен съм първо да чуя тяхното мнение за това кое според тях до сега е било правилно и оттук нататък да вървим напред и да си изпълняваме ангажиментите.

Това, което мога да представя като суха статистика, е, че са обработени от началото на годината близо 40 хил. преписки, които касаят сигнали, жалби и молби на гражданите. Приети са с държавна приемателна комисия 2331 строежа, включително и такива, финансирани с европейски средства, при които трябва да обърнем сериозно внимание на качеството и на начина на разходването на публичните пари. Сред приетите строежи са рехабилитацията на пътя Рила до Рилския манастир – проект, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж”, и изграждането на водния проект на Раднево.

Нашите правомощия включват контрол, който се упражнява в целия инвестиционен процес, но и върху длъжностните лица – от главния архитект до съответния служител в техническата служба. По тази причина той се разпростира и върху надзорните фирми, които се занимават с надзор в проектирането и строителството, т.нар. консултанти. Според мен има едно разминаване в дейността, която се извършва в техническите служби и в самите компании, защото надзорните фирми са свързващото звено между тях и нас като контролен орган. Те имат делегиран от Закона за устройство на територията (ЗУТ) много голям ангажимент, който касае проверка на законосъобразността на издадените строителни книжа, на базата на които ще се реализира даденият строеж и вече в процеса на изграждане, който се изпълнява, те са длъжни ежедневно да упражняват надзор. Това, което ми прави впечатление, е, че самите фирми малко по малко започват да неглижират тази дейност. Ще ви дам пример с два обекта, които мога да наблюдавам всеки ден. Единият се намира в близост до мястото, където живея, а другият – до МРРБ. Това, което ми направи впечатление от професионална гледна точка, е липсата на ефективен контрол от страна на районните администрации – едната е „Триадица“, другата – „Оборище“.

Не трябва да забравяме, че има план за безопасност и здраве, навремето се наричаше организация на строителството. В него са описани всички дейности, които касаят площадката. Когато мине покрай обект, всеки гражданин дори да не е професионалист, вижда кой е добрият стопанин. Площадката е оградена с подходящите строителни платна, които възпрепятстват достъпа на външни лица до обекта с оглед тяхната безопасност. В същото време ставаме свидетели как някой строител ползва тротоар, който е част от публичната общинска собственост, като свой и се отнася немарливо към строежа. Това е знак, че липсва ефективният контрол от страна на общината и на надзорната фирма, която трябва да контролира целия процес до завършването и приемането на сградата. Добрият строител винаги намира време и средства, за да може да бъде площадката в един изряден вид, както е неговият дом.

Не знам дали е поради много ангажименти или от липсата на желание, но е неглижиран процесът на контрол, който надзорната фирма трябва да упражнява всеки ден. Често на места няма табели, които са задължителни и указват предназначението на обекта и кои са отговорните длъжностни лица – проектантите, техническият надзор, фирмата, която упражнява независимия строителен надзор. При случая, който касае район „Триадица“, ми направи впечатление, че целият този регламентиран механизъм куца – изпълнителите си затварят и отварят улицата, когато идва машината, с която се налива бетонът, без да има ограничения на другия транспорт, който трябва да мине оттам. Налива се след 10.00 ч. вечерта бетон. Има един ритъм, не съобразен с нормите, които засягат живущите наоколо. Една от целите ми е да мога да концентрирам именно в това усилията на ДНСК, включително централното управление. Ние сме екипът и длъжностните лица, които трябва да изпълняваме всяка буква и алинея от текстовете на закона, които регламентират строителния процес.

На обектите трябва да има задължително заповедна книга. На един от двата примера – първото разрешение за строеж е издадено февруари, а последното допълнение към него, т.е. преработка на обекта, е 27 юли и за този неколкомесечен период има само една-единствена заповед. Това показва едно немарливо отношение на съответната надзорна фирма, на конструктора и архитекта, които имат договори с възложителя да упражняват ежедневен контрол. Не може да се излива бетонна плоча без становището на конструктора, което да е отбелязано в книгата. Именно това неглижиране на надзорната дейност искам да бъде прекъснато. Ще гледаме от първия до последния документ. Там, където има нарушения, ще има и санкции. Няма да си затваряме очите за нито един пропуск, всички сме равни пред закона.

Предвиждате ли по този повод проверки на строителните площадки?

Да. За да видите как се работи на някои обекти, Ви дадох два примера, които са абсолютно произволно избрани – там, където живея и работя. По този начин съм проследил от началото целия процес. На този етап не съм доволен. Искам не годишно да се правят проверки, например на 24 районни администрации в София и за тях накрая да има доклад, в който да се пише, че всичко е наред. Работил съм 18 години в общинската администрация и знам, че там има много пропуски, а те би трябвало да се отразяват в доклада, който се изготвя от централното управление на ДНСК. В него трябва да се дава реална представа какви са проблемите на територията на цялата страна.

Каква е статистиката на ДНСК относно незаконните строежи?

Тя показва, че са издадени 365 наказателни постановления за територията на цялата страна. Законодателят е дал възможност по Закона за административните нарушения и наказания те да се обжалват по съдебен път, 105 от тях са атакувани и чакаме произнасяне. В същото време по данни на моите колеги общата събрана сума от наказателните постановления е 201 804 лв. Тези средства отиват в държавния бюджет. Това е един от критериите, по който се отчита как си вършим работата – провеждайки превантивния контрол на тези нередности, които са фрапиращи. На базата на това ние даваме респектиращ сигнал към всички. Така моите ръководители в лицето на министър Нанков и цялото ръководство на МРРБ ще си направят изводи как работим.

Какви са най-честите проблеми при изпълнението на заповедите за премахване на обектите?

Това е продължителност­та, защото всеки административен акт може да бъде обжалван по съдебен път. Имаме възможност и за принудителни действия, но когато се касае за жилищни сгради, ние винаги сме длъжни да се съобразяваме с това, че те са обитаеми. Ние трябва заедно с кмета на съответната община да осигурим на тези граждани местообитание. Те на улицата и на полето не могат да останат. Оттук е и другият голям проблем, че на този етап самата местна власт невинаги има ресурс от годен жилищен фонд, в който хората да бъдат настанени. Това е и причината да продължават проблемите с т.нар. ромски гета. Поради всички тези неща не можем да се ангажираме с конкретни срокове за изпълнение на заповедите за премахване на сградите. Тях трудно можем да ги наречем здания, защото в повечето случаи са обекти, нямащи монолитна конструкция. Те са правени, без да отговарят на проектни и конструктивни изисквания, което е опасно и за самите обитаващи. В същото време са разположени или в общинска, или в държавна земя, което създава проблем за бъдещи инвестиционни намерения. Така например Ваши колеги съобщиха наскоро за Арман махала в Пловдив, където по действащия Общ устройствен план трябва да мине булевард, който е важен за града, но в същото време от десетилетия самите общински органи са допуснали незаконно строителство в трасето на обекта, който трябва да бъде изграден. Сега започва усиленото премахване на постройките и търсене на място за живеене на хората. Затова говоря, че трябва да има превенция.

В каква посока според Вас трябва да се усъвършенства нормативната уредба, за да се намали незаконното строителство?

Законът за устройството на територията е променян над 70 пъти. Всички тези изменения до някаква степен са обосновани от това, че винаги обществото налага нови норми и ние сме длъжни да се съобразяваме с тях, а законодателството често върви малко след тях. Текстовете, които касаят незаконното строителство, са регламентирани много далече преди ЗУТ и нормите са ясни, стига да се прилагат. Появата на незаконни обекти е именно поради липсата на превантивния контрол, защото когато общинската администрация извършва контрол поне ежеседмично, то тогава ще може да се реагира още в началото на процеса. Трябва да има ефективен и постоянен контрол. Бавното администриране също има значение. Сроковете в закона са достатъчно кратки и на базата им, всеки съвестен служител може да си извършва перфектно работата. Тогава няма да говорим за незаконно строителство. Не трябва да забравяме, че в нормите от 2001 г., откакто е влязъл в сила ЗУТ, думата узаконяване не съществува. А ние сме длъжни да спазваме закона.

Ще предприемете ли промени, които да облекчат административната тежест в работата на ДНСК?

Пред нас стои предизвикателството, свързано с приемането на всички заявления, молби и сигнали на граждани. Нужен е човешки ресурс, който да ги обслужи. Сигналите са минали дългия път от общината, след това през РДНСК и накрая ние се явяваме последната инстанция, която да се произнесе. Единственото, което смятам, че реално ще облекчи и ускори процеса, е електронната обработка на потока от документи, които преминават от инстанция в инстанция. Целта е да може всеки гражданин на държавата да изпрати по електронната поща сигнала и ние своевременно да отговорим. Законът е регламентирал срокове, в които ние трябва да се произнесем. Но въвеждайки електронни услуги, това не означава, че няма да упражняваме физически контрол. Него няма как да не го правим, защото той осигурява 100% ефективност и колкото е по-своевременен на даден обект, толкова по-безпроблемно ще се справим с отклоненията от одобрените строителни книжа – надстройки, пристройки, гаражи и т.н. Гражданите ще разберат, че има държавен орган, който си върши работата.

Как ще продължите електронизацията на предлаганите услуги в ДНСК?

Това е въпрос до възможност. За да можем да регламентираме облекчаване на процедурата, ние трябва да имаме съответната техника. Разговарях с финансовия ни директор. Имаме средства и започваме малко по малко да обновяваме цялото оборудване, което е свързано с обслужването. Целта е вътрешната комуникация между отделите и дирекциите да бъде изцяло по електронен път. Така ще прекратим практиката документите да се носят на ръка от стая в стая. Ще скъсим пътя и оттук и времето за обслужването на гражданите.

Какво предстои до края на 2017 г.?

Всички постъпили искания за приемане на обекти в рамките на законоустановените срокове до края на годината ще минат през държавна комисия и ще се въведат в експлоатация.

Възложителите и инвеститорите чакат нашата бърза реакция. Тук отново ще се спра на надзорните фирми от гледна точка на това, че документацията, която постъпва при нас, понякога е непълна и неточна. Ние задължително трябва да й извършваме проверки, което удължава срока за произнасяне на решението за ползване. Целта ми е да няма обект, за който да е назначена комисия и да започне процедурата по държавно приемане, без да му е извършена една окончателна детайлна проверка. Винаги се получава, че се бърза да се вземе разрешението за ползване и след това минава една година или малко повече и започваме да отстраняваме дефектите. Искам с тази практика да се приключи. Задачата ми е след като издадем разрешението за ползване, на следващия ден обектът да работи. Възложителят също ще бъде удовлетворен, че ще има годен и сигурен обект.

Как ще си партнирате с Камарата на строителите в България (КСБ)?

Планирам да направя среща с КСБ. Преди дни проведох подобна с Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК). КСБ е важно звено от инвестиционния процес. Ние трябва да работим ръка за ръка както с КСБ, така и с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и Камарата на архитектите в България (КАБ). Предстои скоро да организирам и да проведа съвместна среща с всичките организации, защото проблемите са общи. Не мога да разговарям за едни трудности с КАБ, а за други с КИИП. Ние сме обвързани в този общ процес, в който не трябва да се делим. Ако има някакви проблеми, трябва да ги споделяме открито и честно и да знаем, че оттук нататък ще си помагаме. Това, което установих при срещата с БААИК, е, че когато ние по закон констатираме нарушение в дейността на надзорните фирми, не уведомяваме БААИК дори с едно писмо. А те трябва да имат тези данни и на тяхна база с предоставените възможности чрез правилника им да могат да взимат решения на общи събрания и да отправят критики към членовете, които масово допускат нередности в дейността си.
Според мен администрацията заедно с професионалните общности винаги ще стигнем по-бързо до коригиране на нерегламентираните практики. Така и участниците в инвестиционния процес ще разберат, че има органи – техните сдружения и държавата, и че те осъществяват контрол. Този, който не си върши работата, ще бъде наказан. И аз като се возя в трамвая, винаги гледам картата за транспорт да е с мен или билетът, никога не съм допускал да бъда глобен. Ще наложим личен ангажимент в практиката на всеки участник в строителния процес.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.10.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *