Елен Герджиков: Програмата ни за 2018 г. по отношение на обновяването на инфраструктурата е амбициозна

Скоро ще излезем с позиция, с която ще настояваме в най-кратък срок да бъде приет Планът за управление на Витоша

Прочетена: 336

Росица Георгиева

Изминаха две години от настоящия мандат на местната власт, избрана с изборите на 25 октомври 2015 г. Как оценявате дейността на Столичния общински съвет (СОС) през този период? За какво не стигна времето?

Времето никога не стига, когато си изправен пред амбициозни цели. Но пък това не ни отказва, напротив, амбицира ни. Хубавото в случая е, че първите две години от настоящия ни мандат не са първите две за ГЕРБ в управлението на града, което ни дава възможност да продължим започнатите проекти и да следваме заявените си приоритети за развитието на София, с които именно и спечелихме местните избори. Вие ги знаете – транспорт, транспортна инфраструктура, образование, екология. Всичко това означава, че искаме София да бъде зелен, модерен и комфортен за хората град.

Ще дам малко примери. Приехме Програма за управление на качеството на атмосферния въздух, която предвижда конкретни мерки за запазване на нивата на добрите показатели и за намаляване на нивото на фините прахови частици. Изпълняваме активно тази програма чрез инвестиции в нови и по-екологични транспортни средства – метро, нови автобуси, трамваи и тролеи, вложения в инфраструктура, разширяване на пешеходните зони, нови велоалеи, завишен контрол по отношение на битовото горене и т.н. Ще инициираме и законодателни промени, за които ще имаме нужда от подкрепа и от вас медиите в разяснителните кампании. На последното заседание приехме и Стратегията за развитие на София като туристическа дестинация до 2030 г., както и Стратегията за развитие на инженерната инфраструктура на територията на Столичната община, по която се предвижда да бъдат инвестирани почти 2 млрд. лв. в рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа в София и околностите до 2025 г. Предвижда се още изграждане на ВиК инфраструктура в кварталите, където все още няма такава като „Драгалевци“, „Симеоново“, „Малинова долина“ и други. Изключително важно е, че стартирахме и изработването на дългосрочна Визия за развитие на София – документ, който на концептуално ниво трябва да отговори на въпроса: В какъв град искаме да живеем? След приемането на този мастер план, ако мога така да го нарека, което би трябвало да стане до края на следващата година, всички следващи стратегически документи и конкретни решения ще трябва да отговарят на философията му. Но може би най-важното за мен е, че през последните години се промени начинът на взимане на значимите за града решения, а именно след диалог с хората, продължителни обсъждания и накрая търсене на консенсус при приемането им. Често дори се тръгва и по обратния път – от различните форми на гражданска активност към заседателната зала.

Какви са приоритетите в дейността на местния парламент през следващата година?

Трудно ми е да дефинирам един или два приоритета, защото задачите пред нас са наистина много. Но все пак поставили сме си нелеката цел да сложим ред в строителството в града и по-специално в лавинообразно нарастващите искания за високи сгради и голяма плътност на застрояване. Знаете, че групата на ГЕРБ в СОС, заедно с кмета и главния архитект Здравко Здравков, сме направили конкретни предложения за законови промени в Закона за устройство и застрояване на Столичната община, с приемането на които ясно и категорично ще се посочат двата района за високо строителство – на Цариградско шосе след Експо центъра и в „Люлин” при Околовръстното. Освен това ще се дефинират недвусмислено възможностите за застрояване в останалите части на града. С това смятаме да затворим всички „вратички“ в нормативната уредба, които сега позволяват появата на „архитектурни недоразумения“. Искаме също така да гарантираме в максимална степен запазването на зелените площи. Друг безспорен приоритет е приемането на Визията за развитие на София, която споменах. Освен това, както знаете, през 2018 г. предстои председателството на Съвета на ЕС и успоредно с това София ще бъде Европейска столица на спорта. Това са отговорности, от които зависи не само положителният имидж на града, но и на България. Най-важното, което ние трябва да направим сега, е да изготвим и приемем бюджет, който да предвижда и осигурява средства не само за досега следваните ни приоритети, но и за новите ангажименти.

Готова ли е столицата да посрещне тези две предизвикателства и какви са Вашите очаквания за резултатите от тях по отношение на града?

Категорично е готова. Защото ние не започваме работата по подготовката сега – в последния момент.

По инициативата София – Европейска столица на спорта работим усилено вече две години. Още когато кандидатствахме, си казахме, че нашата цел не е просто да спечелим тази титла, а да развиваме спорта и спортната инфраструктура в нашия град, и то масовия спорт, София да стане място, където гражданите могат да живеят активно. Спортът да бъде близък и достъпен за всички – деца, ученици, студенти, хора от средната възраст, социално слаби семейства и хора в неравностойно положение. София да бъде истинска столица на спорта, и то не само през 2018-а, а най-вече след това. София инвестира в изграждането и обновяването на десетки салони, басейни и спортни площадки в училища, детски градини, паркове. Проектите са готови и предвиждаме изграждане, надявам се още през следващата година, на 10-ина мултифункционални зали в дворове на училища, които са лишени от добри условия за спорт. Продължаваме изграждането и на нови велоалеи в града. Тази година това ще стане с разширението на бул. „Монтевидео“, по улица „Раковски“ и с ремонта на бул. „Дондуков“. Предстои изграждането и пускането в експлоатация на фитнес площадки в паркови пространства – 27 в различни столични райони, и 40 тенис маси. Изброявам нещата, които са инвестиция в бъдещето, но ще спомена и организирането на все повече спортни събития в София,защото това също е инвестиция в здравето на софиянци. Така се променя отношението към спорта, създават се навици и условия за активен начин на живот. Видяхте как се проведе в неделя Маратонът на София – над 4 хиляди човека участваха в него, повече от 700 от тях дойдоха от различни краища на света, между които елитни бегачи, рекорден бе и наградният фонд. Въобще София става вече интересна и като спортна дестинация. Това ще остане занапред. Убеден съм, че ще бъдем на ниво и през
2018-а, а след нея столицата ни ще бъде много по-популярен и примамлив град. Щастливо съвпадение е, че идната година в София ще бъде и председателството на Съвета на ЕС, така че ще можем да изведем спорта като национално значима кауза.

През настоящата година в София се изпълни мащабна строителна програма. Каква е Вашата оценка по отношение на свършената дейност? Какво се предвижда в тази посока за следващата година?

На софиянци им се налага да преживяват тази програма на гърба си всяко лято, особено последното, защото в столицата наистина текат сериозни строителни дейности. Те предизвикват недоволство у част от нашите съграждани заради затрудненото придвижване. Но нали си даваме сметка, че по отношение на инфраструктурата в града ни са пропуснати десетилетия, които сега трябва да се наваксват. През годината и най-вече през летния сезон бяха ремонтирани повече от 10 ключови пътни обекта за столицата, както и над 30 вътрешноквартални улици. Усилията ни бяха съсредоточени върху подобряването и цялостното ремонтиране на някои от основните пътни артерии в града. Изцяло беше обновен бул. „Дондуков“, както и ул. „Кракра“, извърши се реконструкция на бул.„Монтевидео“ и се работи по разширяването на бул. „Тодор Каблешков“. Основен ремонт се направи на бул. „Владимир Вазов“ и стария мост „Чавдар”, изградиха се нови пешеходни подлези при „Плиска” и Окръжна болница. Извърши се рехабилитация на бул. „Прага“ и ремонт на „Шипченски проход” и бул. „Асен Йорданов“. Изпълни се реконструкция на трамваен релсов път по бул. „Овча купел” от ул. „Коломан” до бул. „Цар Борис III”, както и рехабилитация на пътните платна там. Бяха изградени локални платна в обхвата на Северната скоростна тангента – I и II етап. За много кратък период се направи и рехабилитация на ключовото кръстовище при Орлов мост. За качеството на изпълнение съм спокоен, не защото няма пропуски, това е невъзможно, а защото знам, че госпожа Фандъкова и нейната администрация са безкомпромисни и при сключване на договорите с фирмите изпълнители, и при приемането на обектите. Както знаете, три от договорите бяха едностранно прекратени след многократно връщане на строителите за отстраняване на пропуски и дефекти.

Плановете за предстоящата 2018 г. също са амбициозни. Може би най-важна е дългоочакваната реконструкция на ул. „Граф Игнатиев”. Тя ще бъде доста тежка, тъй като там трябва да се сменя цялата амортизирана подземна инфраструктура и трамвайното трасе. Предвижда се и реконструкция на трамвайната линия по ул. „Каменоделска“ от мост „Изида“ до ухо „Орландовци“. Ще бъде извършена рехабилитация на трамвайния релсов път, пътните платна и контактнокабелната мрежа по бул. „Цар Борис III“, както и рехабилитация на бул. „Арсеналски” и на бул. „Първа българска армия“.

Една от целите е превръщане на София в град за хората, намаляване на трафика в централната част и не само. Как ще продължат усилията на местната власт в тази посока?

През последните години полагаме много усилия в тази посока, въпреки че се налага да взимаме редица непопулярни решения. Навиците на хората трудно се променят и често срещаме съпротива. С времето обаче виждам как хората започват да ни разбират и подкрепят в политиката ни за превръщане на София в град за хората, а не за автомобилите. Първо започнахме с изграждане и разширяване на метрото и с обновяване на обществения транспорт, за да могат хората, когато слязат от колите, да имат удобна алтернатива. За метрото знаете, че това е най-мащабният ни проект, който има изключително важно значение за столичани и гостите на столицата. След завършването на третия метродиаметър повече от половин милион души ще го ползват ежедневно. Ползите за града и хората са очевидни. Продължава доставката на нови и реновирани трамваи, нови автобуси на природен газ с климатици, а вече тече и процедурата за първите 20 електробуса, с което София ще се нареди до най-напредничавите градове в Европа, които в момента тестват тази технология. Има решение на СОС за още 30 електрически автобуса. Освен това в момента се прави анализ на възможността за въвеждане на услугата електромобили под наем, която набира все повече популярност в някои големи градове по света. Разработена е и схема за поставяне на зарядни станции за електромобили на различни места в града. Както знаете, само преди няколко седмици бе гласувано и прието от Столичен общински съвет обособяването на нови пешеходни зони – едната по бул. „Витоша“ в участъка от ул. „Алабин“ до бул. „Ал. Стамболийски“, другата по ул. „Георг Вашингтон“ в участъка от ул. „Трапезица“ до ул. „Пиротска“. Също така се прие и предложението за изграждане на велоленти в частта между ул. „Алабин“, бул. „Хр. Ботев“, бул. „В. Левски“, бул. „Цар Освободител“ и ул. „Леге“, както и изграждане на велоалеи по бул. „Монтевидео“ и бул. „Овча купел“. Стремим се поетапно да разширяваме пешеходните зони и да ограничаваме скоростта за придвижване на автомобили в централните части на града. Фокусирани сме върху нуждите на пешеходците и велосипедистите и превръщането на София в една по-зелена столица. Освен това наложихме зоните за платеното паркиране. Те доказаха своята ефективност за въвеждане на ред в паркирането в централните градски части, за освобождаване на тротоарите от автомобили и ползването им по предназначение от хората, но също така за намаляване на трафика, а следователно и за подобряване на екологичната обстановка. Да не забравяме и живеещите в тези централни части на града, на които зоните все пак предоставят възможност да намерят места за паркиране в своя квартал. Ето защо ние решихме, че оттук насетне разширяването на зоните за платено паркиране, въобще промяната им, ще следва желанието на хората. Затова и предложенията идват от районните кметове, които най-добре знаят нуждите на жителите в квартала и които след широко обществено обсъждане аргументират желанието си части от техните райони да станат зелена зона. Ето от началото на този месец вече действа зелената зона в части от районите „Лозенец” и „Средец”, по-точно в долната част на „Лозенец” и в кв. „Яворов”. Имаше единични, политически провокирани гласове против, но хората вече усещат положителната промяна.

Преди време беше представен проект за Подробен устройствен план (ПУП) на Парк „Борисова градина”. Какво се предвижда за тази знакова за столицата територия?
Ние приехме най-консервативния вариант за изработване на плана. Изричното изискване към проектантите при възлагане бе да не се допуска ново строителство в парка и максимално да се възстанови автентичният вид на Борисовата градина. Задачата, която Столична община постави пред проектантите, е тя да бъде освободена от всички несвойствени за една паркова територия дейности, като автокъщи, паркиране, големи по мащаб питейни заведения и т.н. Планът, такъв какъвто бе възложен, има за цел да изведе автомобилите от парка в периферни буферни паркинги, да възстанови в мащаба от създаването им знакови елементи на парка като къпалнята „Мария Луиза”, летния театър, лятната читалня, трите дансинга на мястото на „Маймунарника” и чрез средствата на устройственото планиране да създаде условия за възстановяване на традиционните им функции. Не само не се предвижда ново строителство, но проектантите предлагат през проекта за ПУП премахване на преместваемите обекти – павилиони с неспецифични за парка дейности. Както вече знаете, преди седмици „Софийски имоти” са изпратили писмо до автокъща „Капитолия” да освободят общинския терен. На това място се предвижда да бъде изграден обществен паркинг за гражданите, които посещават Борисовата градина.

Вие сте председател на временната комисия за проблемите на достъпа до Витоша. Тя трябваше да работи в рамките на 6 месеца и да излезе с конкретни резултати. Какво постигна този орган, откакто действа?
За съжаление по този въпрос не можем да се похвалим с конкретни резултати. Оказа се, че отговорността за природния парк е разпределена между много различни институции – министерства, агенции, общини, организации и търговски дружества, а както е известно от поговорката – „Много баби, хилаво дете.” Въпреки това ние твърдо сме решени да защитаваме интересите на столичани и правото им да ползват планината за отдих, спорт и туризъм. Комисията, която инициирах преди повече от година, работи и се опита да бъде медиатор между заинтересованите страни. Скоро ще излезем с политическа позиция, с която ще настояваме в най-кратък срок да бъде приет дългоочакваният и дългоотлаган План за управление на Витоша . След това трябва да започне изработването и приемането на специализираните подробни устройствени планове, където ние като представители на най-заинтересованата страна – жителите на София, ще бъдем много активни. Освен това бъдещето на прилежащата към София част на планината ще залегне в стратегическия документ за кандидатурата ни за Зелена европейска столица, което вече ще гарантира възможностите на софиянци и гостите на столицата за лесен достъп и ползване на това природно богатство.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 24.10.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *