Инж. Иван Иванов: Необходим е специализиран закон за ВиК отрасъла, който да регулира взаимоотношенията в сектора

Сътрудничеството ни с КСБ е доказало във времето своята ефективност

Прочетена: 102

Мирослав Еленков

Инж. Иванов, Камарата на строителите в България (КСБ) и Българската асоциация по водите (БАВ) организират Седмата национална конференция „ОП „Околна среда“ и „Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 – 2020 г.“ Тя ще се проведе на 21 ноември т.г. от 9.30 ч. в зала „Средец“ на „София хотел Балкан“. Какъв ще е акцентът в нея тази година?

Радвам се, че това се превърна в едно традиционно събитие на КСБ и БАВ. В края на календарната година съвместно с институциите се опитваме да обобщим информацията за това, какво е направено по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) и по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Членовете на КСБ и БАВ се интересуват какви инфраструктурни проекти се изпълняват и какви предстои да се осъществят. На тези събития извличаме и поуките от досегашното изпълнение на програмите на ЕС.

За съжаление през настоящата година не може да се каже, че имаше много интензивно строителство. Поне не по ОПОС и ПРСР. Но се изпълни сериозна подготовка на бъдещите проекти. Искрено се надявам, че представителите на министерствата на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите ще споделят с участниците в конференцията какво е извършено през 2017 г. по отношение на изготвянето на регионалните прединвестиционни проучвания, какви средства са заложени и как ще бъдат осъществявани в бъдеще проектите.

Споменахте ОП „Околна среда“. Очаква се да стартират редица обществени поръчки по програмата, както и изпълнението на проекти. Предизвикателство ли ще е, че бенефициентите са ВиК операторите?

Ако трябва да сме реалисти, има известен риск, защото смяната на един вече изграден модел винаги крие опасност. В случая ВиК операторите не са доказали способността си да осъществяват толкова мащабни проекти. От друга страна, аз съм убеден, че това е по-правилният подход, тъй като необходимият опит и интересът за добро изпълнение на проектите е всъщност във ВиК операторите. Имам предвид техническата експертиза. Много е важно освен нея бързо да бъде развит административният капацитет, който общините създадоха през изминалия период, за да могат да реализират тези мащабни вложения. Не знам доколко е осъзната тази нужда, но като пряк участник в подобни проекти съм научил, че 50% от успешното изпълнение на проекта зависят от доброто му администриране.

Как оценявате направените инвестиции във ВиК сектора по ОП „Околна среда“ до момента?

Досега със средства от ЕС предимно се извършваше изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ), строителство на канализация и подмяна на водопровод, но само когато попадаше в трасето на новата канализация. Независимо от това условие доста водопроводи бяха обновени.

По отношение на ефективността на инвестициите в пречистването на отпадъчните води има още какво да се желае. Надявам се да сме си научили уроците, защото голяма част от новоизградената канализация не се използва пълноценно. Хората нямат мотивация, нито са задължени да се присъединяват към нея. Освен това някои пречиствателни станции са грешно оразмерявани, което ги прави неефективни при работа, а като добавим и факта, че хората не ги ползват…

И накрая няма как да не засегна и темата с липсата на добре платени и мотивирани специалисти, които да управляват тези сложни съоръжения. Безспорно въпрос, който се нуждае от решение.

Инвестициите в пречистване на водите са необходими, има още много за изграждане. Малко повече от половината агломерации с над 10 хил. еквивалент жители са с осигурено пречистване. Отделно трябва да се направят ПСОВ в агломерациите между 2 и 10 хил. еквивалент жители.

Една от темите на конференцията ще е Програмата за развитие на селските райони. Какви са Вашите наблюдения за изпълняваните там обекти?

Това е един деликатен въпрос, защото ВиК операторите нямат позитивно мнение по отношение на реализираните проекти по ПРСР през изминалия програмен период. Причината е, че бяха направени много съоръжения, без да се допитат до ВиК операторите, в резултат на което те не са ефективни и не отговарят на техните приоритети. Затова е много важно в този период ПРСР да бъде по-добре управлявана, така че да се покрият нуждите на сектора.

За радост на водната гилдия предвидените пари за сектора по Програмата за развитие на селските райони ще бъдат използвани предимно за водоснабдяване. Тоест те ще подпомогнат усилията на ВиК операторите за намаляване на загубите на вода, за по-ефективни енергийни разходи и по-качествено водоснабдяване на малките населени места. ПРСР е насочена към населените места с по-малко от 2 хил. еквивалент жители.

Говорейки за ВиК отрасъла, какво е неговото състояние към настоящия момент?

ВиК отрасълът е в постоянна реформа, откакто аз съм част от него. Това са повече от 12 години. Мисля, че този път посоката на промяната е по-ясна. Все пак има някои критични стъпки, които трябва да бъдат извървяни, за да можем да кажем, че тя е успешна. Една от тях е приемането на 5-годишните бизнес планове на ВиК операторите, които законът предвиждаше да бъдат изготвени, представени и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) до края на миналата година. За съжаление към момента само една част от тях са приети, мисля че по-малко от половината. Това индиректно спъва развитието на отрасъла.

Всъщност тези планове са инструментите, чрез които може да се развива ВиК секторът, защото освен че предвиждат инвестиции, чрез тях се одобряват и цените на ВиК услугите. Причините, за да не се приемат, може да се търсят и във ВиК операторите, и в КЕВР, а според регулатора – и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Българската асоциация по водите наблюдава спора между тези три субекта, но на мен лично ми е трудно да разбера къде е причината. Смятам, че КЕВР трябва да е по-диалогична и фокусирана върху водния сектор. Имам чувството, че нейните основни усилия са насочени в енергийния сектор.

Мнението на по-голямата част от членската маса на БАВ е, че в бъдеще трябва да търсим разделяне на регулатора – на енергиен и на воден, който постоянно да се грижи за нуждите на водния сектор. Разбира се, има и крайни становища, че няма нужда от регулатор.

На какъв етап е окрупняването на ВиК операторите?

Окрупняването не е напълно приключило. На хартия всичко е готово, но на практика не е. Проблемът е, че на места общинските съвети продължават да упорстват и да не искат да си закриват общинските дружества. Разбираемо е, защото те явно не са напълно убедени, че това носи ползи на съответната община.

Решение за окрупняване на ВиК операторите е взето на много места. Оттук-нататък обаче не се знае как то ще бъде приведено в изпълнение. По отношение на самия оператор е ясно, че трябва да се приложи Търговският закон, но все пак трябва да се определи как точно ще се случват нещата. Дали общинският оператор ще се закрие, или ще се влее, дали ще се придобие чрез изкупуване на неговите акции или по друг начин. Публичните активи, управлявани от съответното общинско ВиК дружество, трябва да се предадат на областната асоциация по ВиК. Самите местни власти обаче не са склонни да предоставят безвъзмездно частните активи като багери, камиони, с които понякога се извършва допълнителна общинска дейност. В същото време, ако те не бъдат дадени на ВиК оператора, той няма да може да започне веднага да работи в съответната присъединена територия.

Основният аргумент за окрупняването беше възможността за ползване на европейски средства. В същото време повечето местни администрации, чиито дружества трябва да се окрупняват, няма да вземат от тези пари, защото са извън агломерациите с над 10 хил. еквивалент жители. И не на последно място – финансирането няма да стигне за всички. Тогава каква е мотивацията на тези общини да бъдат обслужвани от окрупнен оператор? Мисля, че държавата трябваше да подходи по различен начин при убеждаването за ползите на този процес.

Според Вас нужни ли са нови нормативни промени в сектора?

Те са неизбежни. Отдавна настояваме да има специализиран закон за ВиК отрасъла, който да регулира взаимоотношенията между операторите, регулатора, общините и държавата – като собственици на активите. В момента това е регулирано в т. 198 в Закона за водите, което не поставя сектора на мястото, където трябва да бъде.

Освен това с цялостното развитие на ситуацията – с влизането в реализацията на нови проекти, с търсенето на допълнително финансиране за изпълнение на ангажиментите на държавата ни към Брюксел отново е необходимо да се преразгледат някои взаимоотношения. Поради което съм убеден, че в един момент ще е неизбежно да има специализиран закон за ВиК отрасъла.
Междувременно вече е започнал процес за преразглеждане на някои други нормативни актове, които определят взаимоотношенията между оператора и клиентите – така наречената Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ще има още промени в законодателството, които безспорно са необходими.

Липсата на кадри е всеобщ проблем за всички сектори. Каква е ситуацията във ВиК отрасъла и какво според Вас трябва да се направи, за да се реши този проблем?

Това е отворен и сериозен въпрос за цялата държава. През тази година Българската асоциация по водите го повдига многократно в партньорство с ВиК операторите, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Химикотехнологичния и металургичен университет в София и, разбира се, със синдикатите.

Решаването на проблема не е еднократен акт. Най-напред трябва да се популяризира и да се даде тежест на професията на ВиК инженера. Отделно от това е необходимо да се търси начин за осигуряване на по-високо заплащане в нашия сектор. Той като монополен има предимства, но и големи недостатъци в конкуренцията си с останалите отрасли. Малко по-пасивен и инертен е в привличането на кадри, още повече че по-голяма част от дружествата са държавни и там има строго определени правила за възнагражденията. Както виждаме, другите индустрии доста агресивно посягат към всеки инженер, който е на пазара, включително IT сектора и новоизграждащите се заводи за машиностроене и автомобилостроене.

Категорично са необходими съвместни усилия, като е много важно КЕВР да се задейства. Отново споменавам Комисията за енергийно и водно регулиране, защото тя е тази, която може да даде импулс за разрешаване на проблема. Всички заедно трябва да търсим отговора и да намерим стимула за младите хора да се ангажират в отрасъла. Ясно е, че заплатите няма да са по-високи, отколкото в IT компания, но пък това е едно призвание и при нормални средни заплати мисля, че ще успеем да привлечем младите. За момента това не се случва.

Какъв е начинът да се случи, какви трябва да са първите стъпки?

Първите стъпки са в 5-годишните бизнес планове на ВиК операторите да се залага по-висок фонд работна заплата. Към момента за някои оператори процесът е такъв, че те предлагат по-висок фонд работна заплата, но регулаторът взима за база предходната година. Като се има предвид, че междувременно се повиши минималната работна заплата, се оказва, че това, което регулаторът допуска като възнаграждение, е реално по-ниско от моментно предлаганото. Оправданието е, че се гони ефективност на работния процес, защото има прекалено много хора в един ВиК оператор, но аз лично съм готов да споря дълго за това.

Има функции, които операторите не изпълняват просто защото няма специалисти. Основополагащата дейност, която трябва да извършват, е изграждането на географски информационни системи. Бях на работно посещение в Словения, там са постигнали много добри нива на намаляване на загубите на вода. В Словения загубите са под 25%, а в България те са 60%. Базата за всичко това е наличието на географски информационни системи. А за да се изградят такива, са необходими кадърни инженери, което струва пари.

Какви ще са приоритетите на БАВ до края на годината?

Краят на 2017 г. вече се вижда. Една от задачите ни е наистина да привлечем възможно повече участници в предстоящата конференция, която организираме заедно с КСБ. Смятам, че този форум дава възможност да се поставят откровено въпроси и те да въздействат на това, което ще се случва през следващата година.

Ще участваме и в различни работни групи, които се занимават с изготвянето на регионалните прединвестиционни проучвания, на Наредба 4 за услугите във ВиК отрасъла и редица други ангажименти, свързани с диалога ни с КЕВР.

Как бихте продължили сътрудничеството си с КСБ и каква е оценката Ви за работата между двете организации?

Аз мисля, че това сътрудничество е доказало във времето своята необходимост и ефективност. Надявам се и през следващата година да организираме подобна конференция. Но това, на което аз много залагам като обща кауза, е подпомагането на нашата инициатива за качеството на материалите, които се влагат в проектите.

Тази идея получава все по-голяма необходимост и доказва своята нужда. Все повече строителни компании се обръщат към нас с молба да осъществяваме лабораторни изследвания на материалите, които използват. Фирмите осъзнаха, че не е в тяхна полза да работят с некачествени продукти, което след време ги връща към отстраняване на аварии по гаранционни изисквания.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.11.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *