Акад. Ячко Иванов: КСБ се утвърди като една от най-авторитетните организации в страната

На 10 ноември в Дома на техниката – Пловдив, провеждаме Национален дискусионен форум на тема „Устойчиво строителство – устойчиво развитие“

Прочетена: 59

Мартин Славчев

Акад. Иванов, наскоро отпразнувахте Вашия 85-и юбилей. Разкажете как премина кариерата Ви и каква е Вашата равносметка за тези години?

Изминалите години наистина са много, но ако изключим трудните предвоенни времена на детството и тези на следването, се оказва, че творческите ми са точно 60. Когато правя равносметка, обикновено разделям времето на три периода – следването, работата в строителството в България и в областта на науката.

Следването ми както при всеки млад човек бе един щастлив период. Имах привилегията да го започна в откритата през 1942 г. Държавна политехника, където съдбата ме срещна с чудесни преподаватели, като ректора проф. Алекси Квартирников, декана проф. Димо Велев и професорите Саздо Иванов, Георги Брадистилов, Григор Узунов, Аркади Стоянов. След първи курс бях изпратен с група рабфаковци да завърша висшето си образование в бившия СССР. Там, пренебрегвайки възможността да остана в Москва, избрах Одеския хидротехнически институт, където мои професори бяха лауреати на Ленинска и Сталинска награда, специализирали в САЩ и Англия и минали през изграждането на големи хидротехнически обекти. Паметни за мен са приятелските отношения, задружната работа и живот с моите украински състуденти, както и с тези от Румъния, Унгария, Полша и Чехословакия. Готвейки се за разгръщащото се у нас строителство, преминах успешни стажове на изграждането на хидровъзел „Каховка” на Днепър и на Севано-разданската каскада в Армения. На каскадата работих като сменен ръководител при изпълнението на тунелите и подземната станция на ВЕЦ „Атарбекян”. Дипломирах се с отличен успех.

През лятото на 1957 г. се завърнах в България като млад ентусиазиран инженер, но нямах възможност да работя на Баташката каскада, за която се готвех, тъй като реализацията й завършваше. Въпреки желанието ми веднага да се включа в нашето мащабно за времето си строителство се наложи почти два месеца сам да си търся работа. Тогава изживях и недоверието на един специалист (референт кадри) в Министерството на земеделието, който ми посочи вратата поради това, че след повече от половинчасов разговор не съм употребил нито една руска дума. Не ми повярва, че съм завършил в СССР. Наложи се да поискам среща с министъра на енергетиката Кимон Георгиев. Той ми предложи да му бъда съветник, да работя в „Енергопроект” или в Института по енергетика, но аз отказах. С негова помощ постъпих като сменен ръководител на строителството на яз. „Тополница” край с. Мухово (Ихтиманско), където участвах като технически ръководител на бетоновите работи в строителството на язовирната стена. Много интересен обект, единствената у нас и на Балканите язовирна стена тип „Ньоцли”, където срещнах отлични колеги, преминали през изграждането на язовирите „Сталин” (сега „Искър”) и „Г. Димитров” (сега „Копринка”).

След завършването на проекта през 1960 г. се явих на конкурс в БАН и постъпих като научен сътрудник в тогавашния Институт по водно стопанство и строителство към академията, ръководен от акад. Димо Велев. Тук бях в групата по материалознание, оглавявана от бъдещия чл.-кор. Йордан Симеонов. Кандидатска дисертация защитих като задочен аспирант по реология на бетонната смес в Института по строителство и архитектура на Словашката академия на науките. Там имах късмета да работя с един прекрасен учен – проф. д.т.н. инж. Юрай Сторк. Въпреки че бях готов с дисертацията си още през 1968 г., се наложи да я защитя чак през 1971 г. Поради Пражката пролет ме убедиха, че трябва да я отложим по политически причини.
Като млад кандидат на науките през 1971 г. спечелих конкурс, обявен и финансиран от У Тан, генерален секретар на ООН, и специализирах 6 месеца в Париж, където научих много от прекрасните професори М. Пападакис, М. Бомблед и Х. Пабио и имах шанса да си общувам с президента на Френското дружество по реология проф. Ф. Персоз.

През 1972 г. бях избран за ст.н.с. II ст., а през 1989 г., след защитена дисертация на тема „Реология на течни циментни и полимерни композити” – за ст.н.с. I ст. (днес професор).

Две години (1979 – 1981 г.) бях гост-професор в Лабораторията по реология на университета „МакГил” (Монреал, Канада), ръководена от известния проф. Стен Мейсън. Имах възможност да посещавам и чета лекции в Масачузетския технически университет, университетите „Джордж Вашингтон” във Вашингтон и в Сент Луис, както и в Държавния университет в Ню Йорк.
След завръщането ми от Америка едновременно с научната си дейност в създадената през 1972 г. Централна физико-химична лаборатория на БАН бях научен секретар (1982 – 1986 г.) и зам. главен научен секретар на БАН (1986 – 1991 г.). Като такъв имах голямата привилегия да съм в екип с академиците А. Балевски, Б. Сендов, Л. Желязков, Г. Близнаков, И. Василев, П. Зарев, Д. Косев, Г. Бранков и чл.-кор. И. Илиев. Не бих искал да пропусна работата ми с млади колеги, участници в добре функциониращото тогава движение за научно-техническо творчество на младежта (ТНТМ), с изобретателите от БАН и ИНРА, както и с ръководствата на окръзите, с които БАН имаше плодотворно сътрудничество.

В периода 1993 – 1995 г. след спечелен конкурс бях професор в Ecole des mines de Douai (Франция), където работих в Лабораторията по композити. За член-кореспондент на БАН бях избран през 1995 г., а за академик – 2003 г. Огромна благодарност дължа на акад. Пьотър Ребиндер, който още в студентските ми години ме въведе в интересните области на науката „Физико-химична механика” и „Реология”.

Ако трябва да направя цялостна равносметка за всичките ми творчески години в областта на науката, следва да отбележа, че резултатите от изследванията ми са отразени в над 200 статии, публикувани в специализирани издания у нас и в чужбина, както и в три монографии. По тях са забелязани над 900 цитирания главно в чуждестранната научна литература. В актива си имам записани 11 изобретения и патенти и внедрявания на разработки у нас, в бившия СССР и Унгария с икономически ефект над 3 млн. лв. Удовлетворен съм от работата си с младите – имам изключително много дипломанти от страната и чужбина, над 20 защитили докторанти, които вече са известни професори в САЩ, Франция, Русия, Полша, Украйна и България. Благодарен съм на съдбата, че и днес продължавам срещите си със студенти, с известни учени в САЩ, Франция, Русия, Австралия, Ямайка, Африка и балканските страни.

На 10 ноември организирате голяма международна конференция в Пловдив. Какви теми ще бъдат дискутирани на нея?

На 10 ноември в Дома на техниката – Пловдив, провеждаме Национален дискусионен форум на тема „Устойчиво строителство – устойчиво развитие”. На него са поканени учени, проектанти, строители, представители на законодателната – председатели на комисии в Народното събрание, изпълнителната власт – МРРБ, МОСВ, МИ, както и на общинската – зам.-кметове и главни архитекти. Предмет на дискусиите ще бъдат въпросите, свързани с изпълнението на решенията на ООН, ЮНЕСКО, ЕС и Европейския парламент (ЕП) за опазване на околната среда при строителството, изграждането на жилища и съоръжения с почти нулево потребление на енергия, повишаване на енергийната ефективност на сградите, намаляване на емисиите на парникови газове и на въглероден диоксид. Надяваме се на форума специалистите да предложат мерки и решения, които да допринесат за подобряване изпълнението на задълженията на нашата страна по посочените решения за намаляване на измененията на климата в резултат на строителната дейност, в т.ч. и за управлението на строителните отпадъци, както и за създаване на условия към 2020 г. в строителството у нас да бъдат използвани 80% рециклирани строителни отпадъци. По данни от проучване у нас до 2009 г. са натрупани над 3 млн. тона строителни отпадъци, които замърсяват околната среда и заемат големи терени. Очевидно форумът трябва да обърне внимание и на най-новите мерки, приети от Индустриалната и енергийна комисия към ЕП, за гарантиране на изискването към 2050 г. всички сгради в ЕС да бъдат с възможно най-висока енергийна ефективност. За нас е важно да се подготвим и за евентуалното въвеждане на предлаганите от евродепутатите референтни показатели за намаляване на енергийните разходи за 2030 г. и 2040 г. Предизвикателство е и одобреното от ЕП използване на индикатор на интелигентност като инструмент за измерване, който да подпомага намаляването на потреблението на енергия, в т.ч. и за превръщане в приоритетни стандартите за здравето и качеството на живот в затворените помещения. Наскоро в интервю за в. „Строител“ министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков посочи, че през 2018 г. предстои бум на санирането, което както е известно, е един от компонентите на устойчивото строителство и развитие. Готови ли сме ние като отрасъл, а и обществото за посрещането на очаквания бум?
Съорганизатори на форума са Научно-техническият съюз по строителство в България (НТССБ), Камарата на строителите в България, КИИП, СЗБ, КАБ, ФНТС, Отделението за инженерни науки на БАН, всички ВУЗ-ове, обучаващи строителни инженери, и Териториалната организация (ТО) на НТС – Пловдив. Медиен партньор е в. „Строител“.

Вие сте председател на УС на НТССБ. Каква дейност извършва в момента Научно-техническият съюз по строителство в България?

НТССБ като неправителствена обществена организация се стреми да изпълнява задачи, които я определят като структура на гражданското общество. Той обединява в своите редици учени, инженери, работещи във фирми и държавни институции, преподаватели във ВУЗ и ПГАСГ, и си сътрудничи с ФНТС и неговите сдружения и Териториални организации на НТС, с отрасловите камари и съюзи. НТССБ е асоцииран член на КСБ. Нашата дейност е насочена към висока информираност и квалификация на членовете на съюза и всички строителни инженери в страната. За целта ежегодно организираме тематични семинари извън столицата, съобразявайки се, че не всички инженери могат да посещават събитията в София. През тази година проведохме такива мероприятия в Смолян, Русе и Пловдив. Там бяха представени и дискутирани проблемите за актуалното състояние, напредъка и проблемите при изпълнението на европейската политика за енергийна ефективност на сградите, съгласно Директива 2010/31/ ЕС, новите промени в Наредба 2/2016 г. за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолации и хидроизолационни системи на сгради и съоръжения, промените на характеристиките на топлоизолационните продукти от полистирен, подложени на действието на високи температури, надеждността на строителството през нулевия цикъл при трудни условия и др.

Друго направление на НТССБ е работата с младите. Реализираме срещи и беседи с ученици от ­ПГСАГ и със студенти. Голям интерес има към Националния конкурс на името на Кольо Фичето за най-добър дипломен проект, който провеждаме от 2008 г. Благодарни сме на ОП на КСБ – София, за предоставената възможност награждаването да извършваме заедно при честването на Деня на строителя. От две години връчваме отличия както на магистри, така и на бакалаври. С цел поощряване на младите колеги, завършващи ПГАСГ със специалност „Строителен техник”, провеждаме и национален конкурс за наградата „Кольо Фичето” за ученици, завършили с отличен успех.

Специални грижи полагаме за осигуряване участието на студенти, докторанти и млади учени в традиционната Международна научна конференция – DCB (теория и практика). На нея, с финансовата подкрепа на Фондация „Еврика”, даваме възможност на бъдещите ни колеги, освен да се срещат с известни учени, проектанти и строители, да контактуват помежду си, да обменят идеи и опит.

В последните месеци започнахме подготовката на 10-ата Юбилейна международна конференция

DCB’ 2018 (Теория и практика за устойчиво бъдеще). Тя ще се проведе във Варна в периода 20-22.09.2018 г. Съорганизатори на събитието са КСБ, КИИП, БАИС, инженерните ВУЗ-ове, ТО на НТС – Варна, и ФНТС. Любезен домакин на конференцията е ВСУ „Черноризец Храбър”.

Вие сте член на УС на Националния клуб на строителите ветерани (НКСВ). Какво е Вашето мнение за развитието на клуба през годините?

Създаването на НКСВ бе една много добра идея, която вече дава своите резултати. Клубът и неговите регионални организации надскочиха своята „детска” възраст. Те се утвърдиха като търсени и уважавани структури от нашите колеги ветерани. Основание за този извод са многобройните сбирки, проведени срещи между клубове, посещения на знакови места и обекти, дело на българския строителен гений. Нашите ветерани с присъщия на строителя ентусиазъм провеждат сбирките си, срещат се с ученици и с местните власти.

НКСВ и неговите регионални структури успяха да извоюват и заслужено признание не само от КСБ и нейните ОП, но и от местната административна власт. Доказателство за авторитета им са приетите предложения за наименуване на улици на видни строители. В Пловдив по предложение на клуба, подкрепено от Областното представителство на КСБ, КИИП, САБ и КАБ, бе кръстена улица на името на инж. Стефан Гешов, виден строител от края на ХIX в. и началото на XX в., успешно изградил парка и павилионите на първото техническо изложение в града.

Местните клубове са инициатори за награждаването на строители ветерани със званието „Почетен гражданин”. Такива получиха колегите в Бургас – инж. Дамян Камбуров, Добрич – Райно Райнов, Варна – инж. Димо Димов, Видин – инж. Стефан Чорбанов, Хасково – инж. Костадин Карамитрев, посмъртно, Смолян – инж. Тодор Караиванов, Благоевград – инж. Костадин Антов, и др. Надяваме се скоро и Столичната община да откликне на предложението на НКСВ, подкрепено от партньорите (НТССБ, КСБ, КИИП, САБ, КАБ и УАСГ), за даване имена на улици на видни наши професори с изключителен принос за развитието на българското техническо образование.

За много наши колеги ще останат паметни организираните от клубовете чествания на техните годишнини, а така също и публикуваните във в. „Строител” поздравления от УС на НКСВ.
Със значение за запазване на паметта за бъдните поколения за дейността на строители ветерани ще останат публикуваните със съдействието на НКСВ и КСБ книги от колегите в Самоков.
Ако трябва с едно изречение да представим дейността на НКСВ и регионалните клубове (РК), то би изглеждало така: „НКСВ и РК се утвърдиха като действени структури, които създадоха условия за пълноценен и интересен живот на строителите ветерани”.

Вие сте и член на Комисията по воденето, поддържането и ползването на ЦПРС. Как протича работата на Комисията?

Комисията тази година заедно с КСБ отбелязва своята 10-а годишнина. През този период структурата, благодарение на вещото ръководство на нейния теоретик, създател и ръководител доц. Георги Линков, както и на наличието в състава й на инженери от практика със значителен опит и известни учени и преподаватели от столичните ВУЗ, работеше изключително плодотворно. Тя натрупа значителен опит и осезаемо подпомага легитимирането на българските строителни фирми и това да стане ясно кой кой е в бранша. Специално ще отбележа задълбоченото обсъждане и добронамерените дискусии по всяка заявка за регистрация, за потвърждение или разширяване на групите и категориите. С промените на Правилника за ЦПРС, след като бъдат приети от Общото събрание на КСБ на 23.11.2017 г., Комисията ще бъде изправена пред предизвикателството да започне да извършва плановите и извънредни проверки във фирмите по нови правила и критерии. Надявам се с нашите изисквания за опит и за документиране на реализираното строителство да постигнем и така желания успех за решаване на определени проблеми в отношенията главен изпълнител – подизпълнител.

Според Вас какви са основните предизвикателства пред Камарата на строителите в България?

През изминалите 10 години КСБ се утвърди като една от най-авторитетните неправителствени организации в страната и като легитимен изразител на проблемите и потребностите на строителния бранш. Камарата постигна забележими резултати при решаване на проблемите при сключването на договорите по обществените поръчки, при уреждане взаимоотношенията с електроразпределителните дружества, общините и т.н. КСБ се легитимира като уважаван представител на българските строители и в международен план. Въпреки постигнатите успехи обаче предизвикателствата са все още много и значителни. Най-напред бих посочил това, което е породено от признаването на КСБ като лидер и координатор на работата по създаването на регионална структура на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC). Камарата следва да развие и укрепи връзките си там. Не по-малко важно е и предизвикателството за постигане на успех по приемането на подготвените от КСБ закони за бранша, които да допринесат за по-нататъшното му стабилизиране. Поздравления заслужават усилията на Камарата за извеждане на строителните компании на международния строителен пазар. Това е от изключително значение за фирмите и за икономиката на страната.

Не по-малка е отговорността на КСБ за решаване на проблемите, свързани с липсата на кадри – работници и среден технически персонал. Камарата има важна роля и за успешното преодоляване на междуфирмената задлъжнялост, както и за успешното усвояване на средствата по европейските програми. Голямо предизвикателство е и подготовката на бранша за работа след 2020 г., когато средствата от ЕС няма да бъдат в същия размер и ще е необходимо разгръщане на нов предприемачески дух и бързо адаптиране към новите условия.

Какво е Вашето мнение за в. „Строител”?

За мен „Строител” е най-чаканият вестник в петъчния ден. Той се утвърди като едно от най-добрите и сериозни издания в страната. Редовно отразява живота на строителните фирми, Областните представителства на Камарата и клубовете на НКСВ, както и на работата на Комисията по воденето, поддържането и ползването на ЦПРС. НТССБ в годините се убеди, че в. „Строител” е най-надеждният ни не само медиен партньор, но и сътрудник при реализацията на всички инициативи. Специално бих искал от името на НТССБ да благодаря на колектива на вестника за пълното отразяване на работата на Международната конференция DCB и на нашите семинари.

Специален интерес будят публикуваните анализи, мониторингът на сключените договори по обществените поръчки, интервютата, иновациите, маршрутите и др. Не бих искал да пропусна да отбележа отличната работа на екипа на вестника при организиране и отразяване на дискусионните форуми на КСБ и не на последно място – фотоизложбите „Виж София – където строителството среща историята с бъдещето”, както и на бала по повод Деня на строите­лите.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.11.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *