Андрей Новаков: Очаква се бюджет 2018 г. на ЕС да е най-големият досега

Към октомври България е договорила над 45% от средствата за програмния период 2014 – 2020 г.

Прочетена: 42

Свилена Гражданска

Г-н Новаков, Европейският парламент (ЕП) прие своята позиция по бюджета на Европейския съюз (ЕС) за 2018 г. Вие бяхте одобрен като един от 28-те депутати, които да преговарят по финансовата рамка за следващата година. Кои ще са приоритетите в нея?

Очаква се това да е най-големият бюджет на ЕС досега – 147 млрд. евро реални плащания. С колегите ми евродепутати от Комисията по бюджети поискахме почти 2 млрд. евро над предложения от Европейската комисия (ЕК). Приоритетно ще се инвестира в насърчаване на заетостта и растежа, повишаване на сигурност­та и решаване на проблемите, свързани с миграцията.

Какви средства ще бъдат насочени към страната ни?

Междинните плащания за 2018 г. от ЕС към България се очаква да са в размер на 4,24 млрд. лв. Предвижданията на ЕК показват, че по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и по Кохезионния фонд (КФ) страната ни ще получи над 1,5 млрд. лв. По-голямата част от тях са заложени за градско развитие и транспортна инфраструктура. Приоритетно ще се инвестира в малките и средните общини.

Други 360 млн. лв. междинни плащания се очакват в подкрепа на заетостта и по-специално младежката. В бюджета се посочва още, че за 2018 г. България ще получи междинни плащания в размер на 730 млн. лв. в подкрепа на селските райони и земеделието, както и до 1,5 млрд. лв. директни плащания към фермерите у нас.

На 6 ноември бе първата среща от финалните преговори по бюджета. Моята роля като член на преговорния екип е да защитя становището на ЕП, както и да подсигуря най-добра позиция за страната във финансовата рамка за 2018 г.

Като член на Комисията по регионално развитие към ЕП според Вас каква трябва да е политиката за сближаване след 2020 г.?

Бъдещето на кохезионната политика е равносилно на бъдещето на ЕС. Няколко са моите приоритети за финансирането на кохезията след 2020 г. Според мен миграцията, сигурността, политическите кризи и създаването на нови инструменти на ЕС не бива да подкопават инвестициите чрез политиката на сближаване. Повечето финансови инструменти (ФИ) – под формата на заеми, гаранции или капиталови инвестиции, са добре дошли, но не за сметка на грантовете. Определянето на бюджетите на държавите и делът на съфинансиране трябва да не е само на базата на БВП. Допълнителни критерии трябва да бъдат индекс на регионалната безработица, индекс за инфраструктурното развитие, както и индекс за социалния напредък. Необходимо е кохезионната политика да влага повече в държавите по пътя на еврото с цел реална конвергенция. Сливането на петте структурни и инвестиционни фонда в един, подлежащ на единни правила, ще опрости работата с евросредствата, скоростта на влагането им и реалния ефект.

Кохезионната политика и резултатите от нея са най-големият аргумент на ЕС срещу евроскептиците. А когато имаш такъв аргумент, не бива да го губиш.

В тази връзка какво ще е мястото на финансовите инструменти (ФИ) след 2020 г.?

Необходимо е да се гарантира, че те няма да заменят безвъзмездните инвестиции, които са основен инструмент на кохезионната политика.

Логиката в програмирането на европейските фондове трябва да бъде от долу на горе, така че всички държави членки и региони да продължат да определят дела на ФИ и на безвъзмездните средства като инструмент за прилагане на кохезионната политика. Необходим е фокус върху регионите, които сами да дефинират финансовия микс, нужен за достигане на ръст и подобряване на качеството на живот на населението им.

ФИ, като допълнение към грантовете и в комбинация с тях, са и възможност за повече инвестиции в инфраструктура чрез публично-частни партньорства с водеща роля на общините. Именно в тази насока имаме много потенциални възможности.

Как се справя България с усвояването на европейските средства?

Към октомври страната е договорила над 45% от целия бюджет за програмния период. В конкретни числа – над 8 млрд. лв. До края на годината ЕК очаква държавата ни да надхвърли 50%. В същото време вече сме разплатили над 2,5 млрд. лв. През октомври страната ни е на първо място в ЕС по напредък с инвестициите през ЕФРР.

За следващата година вноската на България в бюджета на ЕС се очаква да бъде 1,13 млрд. лв., а реалните плащания от ЕС към страната ни – 4,24 млрд. лв. Съотношението е почти 1 към 4.

Вие имате много срещи из страната. Кои са най-честите проблеми на българите, които Ви споделят? Европа близка ли е до хората у нас?

Това, което виждам, пътувайки из България, са не само проблеми, но и редица подобрения в живота на хората през последните години. Истината е, че с всеки изминал ден страната ни е по-добре от състоянието, в което е била предишния ден. ЕС е като гравитацията – усещаш, че е там, но е трудно за обяснение.

Голяма част от придобивките от членството биват възприемани за даденост, въпреки че само преди 10 години не са съществували.

Три рейтингови агенции, Световната банка, Международният валутен фонд и ЕК очертават стабилни перспективи за развитието на България, отчитайки постигнатото през последното десетилетие. И това не са просто откъснати от реалността данни на мак­ро­ниво. От заплатите в частния сектор през износа и брутния вътрешен продукт бележим забележителни темпове на растеж спрямо средното за ЕС. България е на рекордно високи нива на заетост и изключително ниска безработица спрямо средните за Съюза.

Кредитирането за бизнеса е два пъти по-евтино в сравнение с 5 години назад. Нетната миграция намалява. Въпреки членството ни в ЕС, осигуряващо достъп до трудовия пазар на блока, както и безвизов режим с около 150 държави, за последните 4 години 35 хил. българи се завърнаха в страната. За пореден път държавата се самофинансира рекордно евтино и при огромен инвеститорски интерес чрез държавни ценни книжа. Най-хубавото е, че никой не може да излъже с числата. Те са реални, отразяват случващото се на терен и ЕС има голям принос към тях. Това може да се усети дори и в много от малките населени места.

Има и региони в страната, които изостават от общата динамика. Те изискват специално внимание с цел икономическо и демографско възстановяване. Виждам, че постепенно настъпва време на все повече инвестиции в Северна и особено Северозападна България. Все пак една държава е силна, колкото е силен най-слабият й регион.

Предстои Българското председателство на Съвета на ЕС. Какви са Вашите очаквания за него?

За последните две десетилетия Европа вложи в регионите си 2,5 трилиона евро, и то само през кохезионната си политика. За едно десетилетие чрез този инструмент България получи над 9 млрд. евро конкретни инвестиции в реални проекти, в градовете и в районите ни. Именно затова един от приоритетите ни е кохезията.

Исторически шанс за страната ни е, че следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС ще бъде решена по време на Българското председателство, когато ние ще сме на шофьорското място. С цел очертаването на мащаб МФР е на стойност близо 1 трилион евро. Именно тя ще определи как ще се разпределят европейските средства през следващите седем години, кои политики ще бъдат приоритетни и как Европа ще начертае своето бъдеще. Това ми дава увереност, че ще имаме не само изрядно техническо изпълнение на организационните ни задължения, но и че ще оставим ясна следа в бъдещето на ЕС.

Ще повторя отново, че от огромно значение е през пролетта на 2018 г. всички държави членки около масата на преговорите по МФР да разберат, че кохезионната политика е най-големият аргумент на ЕС срещу евроскептиците.

Как можете да си партнирате с Камарата на строителите в България (ЕК)?

Строителният бизнес в страната е онова, което превръща европейските инвестиции в инфраструктурни обекти в подкрепа на икономиката и в услуга на хората. Именно затова първата възможност за партньорство е предстоящото събитие за бъдещето на европейските инвестиции в транспортната инфраструктура, което организирам на 1 декември в София с участието на ЕК и Европейската инвестиционна банка. Ще се радвам членове на КСБ и екип на в. „Строител“ да бъдат сред гостите на събитието. То ще е възможност строителният бранш да зададе своите въпроси и да получи отговор по отношение бъдещето на европейското финансиране.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.11.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *