Кйетил Тонинг: Надявам се, че КСБ ще бъде движещата сила за държавите от Централна и Източна Европа в рамките на FIEC

Предизвикателство е да бъдем информирани и проактивни за това, което става в Европа, и за европейското законодателство, защото то може да окаже влияние върху ежедневната ни работа в нашите страни

Прочетена: 101

Мария Желева
Ренета Николова

Г-н Тонинг, взехте участие в поредица от срещи между представители на ръководството на КСБ и норвежки строителни организации в рамките на работно посещение на българска делегация в Осло. Как бихте оценили проведените разговори?

Беше много приятно да имаме възможността да се срещнем, както и да разберем, че имаме доста прилики, дори повече от очакваното. Макар че не сме си сътрудничили или дискутирали досега, виждам, че сме организирани по един и същ начин, например по отношение на вестника и на комуникацията с нашите членове. В допълнение бихме могли да допринесем с добавена стойност и за двете организации, предвид общото разбиране, че представляваме един и същ бранш. Същевременно ние работим при малко по-различни обстоятелства и рамки, що се отнася до договорните условия, властите и когато става въпрос за финансиране, те са различни в Норвегия в сравнение със ситуацията в България. Въпреки че не сме навлизали в конкретни договорки, поставихме основите на двустранно сътрудничество.

Разкажете ни повече за Норвежката строителна камара (EBA). Каква е нейната структура? Какви са членовете? Как е ситуирана спрямо останалите секторни и бизнес организации?

Това е обширна тема. Ще се постарая да представя основното от презентацията на Кари Сандберг, изп. директор на ЕВА. Ние представляваме както малките, така и големите строителни компании и е важно да подчертая, че имаме много добро сътрудничество не само в рамките на Федерацията, но и извън нея. По-малките фирми работят като подизпълнители на по-големите, а последните разбират необходимостта от коректно партньорство с по-малките фирми, за да избегнат социалния дъмпинг, да повишат надеждността на индустрията, тя да бъде считана като сериозен сектор, способен да привлича младите хора. Считам, че по този начин големите предприятия помагат на по-малките. Както разбирате, EBA е под шапката на друга организация – Федерацията на норвежките строителни индустрии (BNL), включваща сдружения на водопроводчици/ВиК, дърводелци и други. BNL пък е част от по-голямото семейство на Конфедерацията на норвежките предприятия (NHO). Ние сме ситуирани в една и съща сграда в Осло и работим добре в тясно сътрудничество.

В рамките на визитата имаше и среща с норвежката пътна асоциация. Тя е много интересна с това, че обединява публични власти и бизнес компании. Разкажете ни повече за този модел.

Асоциацията не е търговски правен субект, а място за откриване и споделяне на добри решения. Една от ползите от такива места за обмен на мнения са създадените десет подкомисии.

Основната им цел е да се намерят добри решения по конкретни казуси и да се споделят идеи за скандинавските страни. Вследствие на това различните представители се опознават, проявяват взаимен респект, а това допринася за намаляване на конфликтите и подпомага свързването и комуникацията. Например когато става въпрос за вземането на добри решения по отношение на това с коя фирма или лице да бъде установен контакт, това става много по-бързо.

Въпреки краткия престой в Норвегия успяхме да видим, че в страната се строи много. Кои са най-големите инфраструктурни обекти, които се изграждат в момента?

Има няколко пътни проекта, които се изграждат в различни части на Норвегия. Някои от тях се изпълняват от нашата компания VEIDEKKE (­Вейдеке), но има и проекти, реализирани от други фирми. Имаме национален транспортен план, който е твърде интересен, тъй като се основава на постигнато съгласие от страна на различните политически партии. Планът съдържа пътните проекти, които ще бъдат изпълнявани в бъдеще и в каква последователност, така че е известно какво предстои да се случи следващите години.

Тоест за пътната инфраструктура е постигнат политически консенсус?

Да, доста добър в действителност. Има известни разногласия по отделни теми, но като цяло е постигнат консенсус по основното: как да се реализира това, какво следва да бъде изпълнено до 2020 г. и какво – до 2030 г.

Този план включва ли всички видове транспортна инфраструктура, включително железопътния транспорт, тунели и т.н.? Планът предоставя ли информация за схемите за финансиране на тези проекти?

Да, планът включва всички видове транспортна инфраструктура. От гледна точка на финансирането някои от големите проекти са публично-частно партньорство. От голямо значение за пътните проекти са ТОЛ таксите. Първоначално проектите се финансират от правителството – публичните власти използват бюджетите си за изпълнението им. ТОЛ таксите служат, за да върнат парите об­рат­но в държавата. Както може би сте забелязали, всички коли са оборудвани с чип и всеки път когато преминават през ТОЛ системата, таксата се приспада автоматично от съответните сметки на собствениците им.

В България от няколко години се опитваме да въведем ТОЛ система. Сега, когато приключат обжалванията на обявената обществена поръчка, се надяваме да започнем първите стъпки в тази насока. Бихте ли ни разказали повече за функционирането на ТОЛ системата в Норвегия?

Познавам я повече или по-малко като потребител, тъй като не сме участвали в ТОЛ инфраструктурата от гледната точка на изпълнители. Системата регистрира автоматично къде шофирате. Въведено е ограничение във времето от 6 до 9 ч., през пиковите часове, тогава пътуването към центъра на града е по-скъпо. Така че ние минаваме през различни ТОЛ зони всеки ден. Например аз минавам през две зони по пътя към офиса, но те могат да бъдат и повече. По този начин всеки път заплащаме точно за това, което използваме, и това е една от целите на тол системата. Втората е намаляването на трафика в центъра на града. Последното обаче в някаква степен е в противоречие с търговските интереси, напр. на магазините и ресторантите в централната градска част. Така, вместо да плащаме, за да стигнем в центъра и да паркираме колите си в скъпите зони, е по-лесно да посетим големите търговски центрове, разположени в периферията. Ето защо собствениците на търговските обекти в центъра са потърпевши от подобни инициативи.

Събират ли се достатъчно постъпления от ТОЛ такси, които да могат да бъдат реинвестирани в пътната мрежа?

Заложено е да се върнат обратно събраните постъпления от ТОЛ таксите не само като се реинвестират в строителство, но и като се използват за поддръжка на съществуващата пътна система и мостове. Ако погледнете вестниците от предходните седмици, обаче ще видите много дискусии по тази тема, тъй като пътищата и мостовете през последните години не се поддържат много добре. Хората се опасяват, че когато заплащат ТОЛ такси, те няма да бъдат използвани непременно за пътища, а може би ще „потънат“ в училища, социалната или пенсионната система. Влагането на средствата им е малко неясно, ето защо хората трябва да бъдат убедени, че ако са лоялни към системата, тя ще им се отплати, като повиши качеството на пътищата.

Вие работите за една от най-големите норвежки строителни компании – VEIDEKKE. Разкажете ни повече за нея и за един от най-интересните й обекти, който имахме възможност да посетим, макар че за него ще отделим специална статия.

Вейдеке е най-голямата норвежка компания с 8000 служители и оборот, надвишаващ 3 млрд. евро. Тя стартира в Норвегия, като досега не е имала нито една година „на червено“, на загуба. Тя е на фондовата борса, не съм сигурен за точните цифри, но около 2000 служители притежават 50% от акциите. Оборотът в Швеция е около 1 млрд. евро, в Дания – 300 млн. евро, и останалият – в Норвегия. Занимаваме се с почти всички строителни дейности, както видяхте, построили сме сградата на операта, сега изграждаме музея на Мунк, жилищни здания, проектирани от нас, пътища, занимаваме се и с производство на трошен чакъл, бетониране/асфалтиране и т.н. Ние сме водеща специализирана компания в областта на бетона и бетоновите технологии. Свикнали сме да работим при трудни условия, като в Норвегия и другите скандинавски страни, където е доста студено. Относно музея „Мунк“, той ще бъде приключен преди Коледа следващата година и ще се тества в продължение на 6 месеца, преди да бъде отворен за публични посещения. Това е впечатляваща сграда, която е свързана с операта. Работим в труден район за изпълнение на строителни дейности поради спецификата на терена. Тук могат да се открият стари лодки или корабостроителници, за които трябва да се направят необходимите проучвания и да се запазят преди фундирането. Както спомена ръководителят на проекта, първо трябваше да работим 50 м под морското равнище, преди да започнем да строим 60 м над него. Това са много сложни подземни строителни работи, които не се виждат, а ние сме на отстояние от 4,5 м до тунела под пристанището.

Вие сте новоизбраният президент на Европейската строителна федерация (FIEC) и ще оглавите най-голямата строителна организация през 2018 г. Как бихте оценили настоящото състояние на Федерацията? Кои са ключовите предизвикателства, пред които се изправя FIEC? Кои ще бъдат основните Ви приоритети на тази позиция?

Малко е рано за мен да давам изявление от такова естество, тъй като това ще стане, когато встъпя в длъжност през април следващата година. Като цяло считам, че това, което правим във FIEC, би могло да се сравни с ЕС, тъй като според мен Федерацията е умален модел на Съюза, обединяваща сдружения, представляващи различни държави в ЕС, които се опитват да намерят съгласие по различни теми от взаимен интерес. Това е същата идея, по която функционира ЕС – опитваме се да достигнем до обща позиция.

Очевидно е, че имаме много неща, които ни обединяват в рамките на нашата индустрия в сравнение с останалите сектори; ние наистина много се различаваме от автомобилната промишленост например. Ние лобираме и се опитваме да убедим Комисията да тръгне в дадена посока. Би било по-лесно за строителната индустрия да постигне целите си, ако е единна. За нас е важно да се фокусираме върху това, което ни обединява.

Очевидно е, че имаме и разнородни предизвикателства в различните държави. По някои въпроси ще имаме несъвпадащи идеи и мнения. Едни държави командироват служители, а други са приемаща страна. Естествено е да има различия по такива теми. Независимо от това обаче ние следва да се концентрираме върху темите, по които можем да постигнем единодушие, и да представим позициите си пред Комисията.

Мисля, че нашата индустрия представлява около 10% от БВП на ЕС и ние трябва да се опитаме да се увеличим и разширим. И ако представляваме повече от 10% от БВП на Европа – сме изключително силни. Това е, което по мое мнение имаме необходимост да подобрим в бъдеще. То е едно от важните неща – да намерим общите интереси.

Втората най-важна тема е строително-информационното моделиране (BIM). Аз работя в тази група, която преименувахме на „Строителство 4.0“ – отговора от строителната индустрия на „Индустрия 4.0“. Виждаме, че нещата се развиват изключително бързо, така че не можем просто да стоим и да чакаме, защото през следващите 3 години всичко ще се промени и ние трябва да действаме много бързо, за да не се получи така други федерации и организации да отговорят и да поемат дискусията.

Това е действителна промяна през последните няколко години и нещата се развиват много бързо, което до известна степен е в разрез с обичайно случващото се в Брюксел – нещата там традиционно са малко по-бавни. Имаме същия опит от работата с Европейския комитет за стандартизация (CEN) – много време, за да се постигне съгласие. А понякога има необходимост от по-ускорена работа.

Неотдавна беше създадена нова група във FIEC на държавите от Централна и Източна Европа по инициатива на КСБ. Какви са Вашите очаквания относно активностите на тази група?

Надявам се, че Вие – КСБ, ще бъдете движещата сила за държавите от Централна и Източна Европа, тъй като България е единственият уставен член в тази група. Надявам се, че ще чуем позитивен глас от тези държави в Управителния съвет и ще имаме по-тясно сътрудничество, за да постигнем по-добро разбирателство относно ситуацията, която имаме в централната и в източната част на Европа.

Срещахме се и с главния редактор на изданието на Норвежката строителна камара – Byggerindustrie, по време на която беше договорено, че двете медии ще си сътрудничат и ще обменят информация. Как гледате на идеята чрез в. „Строител“ да бъде популяризирана работата на FIEC, както и на организирането на съвместни форуми и инициативи?

Всъщност това са две отделни теми. Преди всичко ние можем да използваме инфобюлетина на FIEC, тъй като той е седмично издание и представя актуални новини, и Вашият вестник може да го преглежда, за да проследи последните новости.

Това, което виждам като предизвикателство и в Норвегия, е да ангажираме хората със ставащото в Европа и с европейското законодателство, което може да окаже влияние върху ежедневната ни работа в нашите собствени страни. Понякога тези въпроси остават извън полезрението на хората, които се занимават със строителен бизнес, а именно, че това, което се случва днес в Брюксел, може да окаже влияние върху нашата дейност след две, три или четири години. Ако не сме наясно с това, което се случва, и не можем да предприемем своевременни действия, за да информираме Комисията, определени решения могат да създадат затруднения в бъдеще. Ето защо е много важно да бъдем проактивни и да сме наясно, че приемането или отхвърлянето на определени решения днес може да се превърне в ограничение или законодателство, което ще окаже влияние в бъдеще.

Що се отнася до общи инициативи между нашите издания, това следва да бъде договорено от главните им редактори. Ние ще бъдем много доволни, ако Вие намерите начин за съвместна работа.

Смятате ли, че има възможности за изпълнение на съвместни проекти между български и норвежки компании? Какви са Вашите очаквания от българските фирми?

Считам, че съвместната работа на норвежките компании с фирми от други държава зависи от това дали последните могат да дадат добавена стойност, не да изпълняват точно каквото ние правим – това няма да бъде добавена стойност, а ще увеличи числеността на работната сила. Добавената стойност е единственият начин да бъдеш атрактивен за норвежката строителна индустрия. Има множество интересни инфраструктурни проекти в Норвегия, но те действително са от голям мащаб. Що се отнася до проекти в България, съмнявам се, че ще проявим интерес. Норвежките компании имат опит с проекти в чужбина, например в Африка, следвайки програмите за финансова помощ, но там ние се борим за постигането на споразумения, особено във финансовата част. Понякога срещаме доста затруднения. Макар че не е лесно да се работи в Норвегия, извън страната може да бъде още по-трудно. Командироването на норвежците за работа в чужбина е свързано с много сериозни ангажименти. Смятам, че инженерите и другите служители имат повече предпочитания да работят в Норвегия.

Каква е Вашата прогноза, каква ще бъде 2018 г. за строителния сектор в европейски мащаб?

Изглежда, че нещата се подобряват. В една или друга степен вече сме преодолели кризата, разбира се, в някои държави има затруднения. Ние изпитваме известни трудности с петролна криза в Норвегия, свързана с намаляването на цените, но бавно се връщаме отново в бизнеса. Като цяло ситуацията е добра. Това, което е интересно, е какви ще бъдат последиците от Брекзит от гледна точка на работната сила и хората от Великобритания, работещи в Европа. Все още нямаме поглед по въпроса.

В навечерието на коледните празници имате възможност да отправите пожелания чрез нашия вестник към колегите Ви от FIEC, българските строители и читателите на в. „Строител“.

Разбира се, бих искал да пожелая на цялата индустрия всичко най-хубаво и се надявам, че ще има много работа във всички държави и по-малко конфликти между строителните компании и клиентите.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.11.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *