Ивелина Василева: През 2018 г. предстоят нови промени в ЗООС, касаещи намаляване на административната тежест

С КСБ бяхме пионери в разработването на типовите документи за провеждане на обществени поръчки за обекти във ВиК сектора

Прочетена: 197

 

Г-жо Василева, Народното събрание прие Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. Какви средства са насочени в сферата на околната среда и водите?

Общата бюджетна рамка е резултат от добрите макроикономически показатели в страната, стабилността, увеличаването на ръста на икономиката, нарастването на събираемостта и намаляването на дълга. Всички тези фактори водят до възможността да се увеличи и бюджетът, свързан с осигуряването на разходната част на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), и на финансовите инструменти за подпомагане изпълнението на проекти, свързани с опазването на природата. 2,2% от Брутния вътрешен продукт на България се заделят за инвестиции, свързани с опазването на околната среда, бл

агоустрояването и жилищната политика. Това означава, че секторът продължава да бъде приоритет. МОСВ ще разполага с бюджет от близо 50 млн. лв. Има ръст от 8% спрямо миналата година. Това дава възможност за прилагане на политиките, реализирани от министерството. Освен това за Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) е предвиден бюджет за 2018 г. в размер на 73 млн. лв. за екологични проекти, а по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ („ОПОС 2014 – 2020“) очакваните разплащания през следващата година възлизат на 262 млн. лв., 49 млн. лв. ще бъдат насочени към финансовите инструменти от „ОПОС 2014 – 2020“. Бюджетните параметри дават възможност за изпълнение на политиката в сектора.

 

Как протича дейността на парламентарната Комисия по околната среда и водите (КОСВ)? Кои са ключовите промени, които в момента разглеждате?

В Комисията по околната среда и водите работим отговорно и с общото разбиране, че въпросите, касаещи опазването на околната среда и подобряването качеството на живот на хората, са приоритетни.

В този смисъл подходът е изключително конструктивен. През изминаващата парламентарна сесия разгледахме важни законопроекти. Проведохме и регулярни изслушвания на министъра на околната среда и водите Нено Димов. През ноември от ръководствата на Националния доверителен екофонд, на ПУДООС и на Изпълнителната агенция по околна среда представиха актуална информация за дейността си, за изпълнението на техните програми и проекти. Още през септември проведохме съвместно заседание и с парламентарната Комисия по здравеопазването, което беше посветено на състоянието на атмосферния въздух в страната, на взетите и предстоящите мерки за подобряването му. Това е ключова и значима тема предвид факта, че чистотата на въздуха има пряка връзка със здравето на хората, а и с предизвикателствата, пред които сме изправени с текущата наказателна процедура.

Очакваме резултатите от анализите на създадените междуведомствени работни групи, които трябва да предложат конкретни мерки за намаляване на влиянието на транспорта и битовото горене върху качеството на въздуха. Надявам се, че в резултат ще бъдат предложени конкретни законодателни промени. Макар екологичната нормативна рамка, свързана с подобряването на качеството на въздуха, да е налична от края на 2015 г., сме готови да разгледаме в бърз порядък и предложения за изменения в секторното законодателство с крайна цел по-чист въздух за всички ни. Имаме готовност да обсъдим в Народното събрание и Националната програма за качеството на атмосферния въздух, която се разработва със съдействието на Световната банка. Може да се помисли за въвеждането на специален финансов инструмент, насочен към подпомагане на битовите потребители за промяна на горивната база в домовете. Има такава възможност, особено в контекста на гъвкавите финансови инструменти и комбинирането им с евросредствата чрез Фонда на фондовете.

Проведохме само преди дни заседание с парламентарната Комисия по регионално развитие, благоустройство и местно самоуправление, за да проследим напредъка по реализирането на проекти по „ОПОС 2014 – 2020“ и Програмата за развитие на селските райони във ВиК сектора, и разгледахме Стратегията за финансиране на отрасъла. Това е една тема, която също е актуална, чувствителна и много важна.

 

Заедно с Данаил Кирилов, председател на парламентарната Комисия по правни въпроси, и Станислав Иванов, член на КОСВ, предложихте ключови промени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), които дават възможност да се реализират по-бързо стратегически инфраструктурни обекти. Те бяха приети от парламента. Вече отчита ли се резултат от тях?

Бих казала, че това бяха едни от най-емблематичните законодателни промени. Спомняте си, че във връзка с решението на Народното събрание за приемането им беше наложено вето от президента Румен Радев. Впоследствие повторно гласувахме и потвърдихме законопроекта, с който се гарантира облекчаване на процедурите и по-бързата реализация на важни стратегически обекти с национално значение в транспортния и енергийния сектор. Законът вече е в действие и в този смисъл се надявам, че предложените от нас и вече влезли в сила промени ще доведат до по-бързото осъществяване на обектите, които са важни за развитието на регионите, за икономиката в населените места и за подобряване на живота на хората.

 

Споменахте, че редовно провеждате изслушвания на министъра на околната среда и водите Нено Димов и ръководството на Управляващия орган на „ОПОС 2014 – 2020“. Как върви изпълнението на програмата?

Данните, които регулярно се представят пред Комисията по околната среда и водите, както и информацията, която се публикува в Информационна

Председателят на парламентарната Комисия по околната среда и водите Ивелина Василева анонсира за първи път срещата между КОСВ и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, касаеща развитието на ВиК сектора, по време на Седмата национална конференция „Оперативна програма „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 – 2020“

та система за управление и наблюдение на средствата на ЕС в България – ИСУН 2020, показват, че „ОПОС 2014 – 2020“ все още има незадоволително темпо на договориране и на реално разплащане на средства по сключените контракти. Не трябва да забравяме, че програмата е много тежка и със сложни инфраструктурни проекти, но е необходимо да се ускори процесът по изготвяне на проектните предложения, да се подпомагат бенефициентите при подготовката, за да не се забавят процесите в тази фаза. И съответно да се пристъпва към подписване на договори и работа на терен, защото „ОПОС 2014 – 2020“ има спецификата, че тя е единствената, която е пряко свързана с реализацията на законови ангажименти. Проектите, които се осъществяват по нея, имат съществена роля за подобряване на състоянието на околната среда. Те имат въздействие и върху хората. Изградените обекти обслужват голям процент от българското население. През изминалия програмен период проектите, които бяха изпълнени, достигнаха до близо 4 млн. жители на страната ни. Така че пожелавам успехи и сериозна мобилизация, за да може да се изпълнят целите на програмата в срок. Ключов е периодът до средата на следващата година, когато ще бъде извършена така наречената междинна оценка за постигане на индикаторите и респективно ще трябва да се предприемат всякакви възможни действия за ограничаване на рисковете за загуба на средства и за неизпълнение на индикаторите.

Комисията по околната среда и водите редовно провежда изслушване на министъра на околната среда и водите Нено Димов

 

Какво предстои в работата на комисията през следващата година?

През 2018 г. очаквам да бъде представен законопроектът за изменение на Закона за опазване на околната среда, изготвен от МОСВ. Той цели облекчаване на административните процедури, което е в контекста на политиката на управлението за намаляване на бюрокрацията. Надявам се, че тези промени ще създадат още по-благоприятни условия за развитие на икономиката и за реализиране на бизнес инициативи у нас. Измененията ще бъдат свързани с облекчаване на процедурите, намаляване на приложимите срокове, оптимизиране на съгласувателните процедури, за да не се губи твърде много време. Разбира се, всичко това съобразено с рамката, която поставя европейското законодателство. Общата цел е опростяване, повече ефективност и по-малко тежест за потребителите на административни услуги.

 

Като зам.-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове 2018 г. ще е ключова за Вас. Предстои Българското председателство на Съвета на ЕС през първите шест месеца на 2018 г. Кои ще бъдат темите на парламентарното измерение на председателството ни?

Активно работим по приоритети, които ще са на дневен ред по време на следващите шест месеца от началото на януари 2018 г. Проведохме сериозен дебат както в парламентарната комисия по европейските въпроси, така и в Народното събрание и приехме решение, с което подкрепихме програмата на българското правителство за председателството на Съвета на ЕС. Потвърдихме приоритетните теми. Във фокуса на вниманието ще бъдат политиките, свързани с икономическото и социалното развитие, младежките въпроси.

Предстои много важен период – стартът на дебатите по Многогодишната финансова рамка за след 2020 г. и бъдещето на кохезионната политика. Разбира се, не на последно място е и темата за Западните Балкани, която беше поставена от страната ни на дневен ред и възприета от всички държави в Европейския съюз. Изключително активна политика и действия в тази сфера бяха предприети от страна на България. Надявам се, че председателството ще ни даде възможност да поставим във фокуса на вниманието ни и темите, които са свързани с Дунавския и Черноморския регион. България има шанса, поставяйки тези въпроси, да получи подкрепа и от следващите председателства на Съвета на ЕС – Австрия и Румъния, за да вървим към утвърждаване на макрорегионалната рамка на развитие. Черноморският регион, за разлика от други морски райони на ЕС, досега не е бил третиран като приоритет. Акцентът върху инфраструктурната свързаност е шанс и за икономическо развитие, включително за строителния бранш. Смятам, че е изключително важно това, че има пълен консенсус и разбирателство за надпартийността и общата национална значимост на тези въпроси. Мога да кажа, че България не само по наше мнение, но и по това на партньорите от европейските формати има готовност за провеждането на успешно председателство.

 

Преди малко повече от седмица представихте пред Комисията по регионално развитие (КРР) на Европейския парламент виждането на България за развитие на кохезионната политика.

Огромни благодарности към председателя на КРР Искра Михайлова за отправената покана. Бях ключов говорител по темата „Бъдещето на кохезионната политика“ по време на Интерпарламентарната среща, която беше проведена. Получи се много интересна дискусия, свързана с посоката, която трябва да следваме в периода след 2020 г. Мисля, че в този формат беше постигнато общото съгласие, че политиката за сближаване е в сърцевината на Европейския съюз и тя трябва да продължи и след 2020 г. Ние настояваме безвъзмездното финансиране да бъде запазено. Това е възможност за продължаващото развитие и на базисните инфраструктури. Да, финансови инструменти ще бъдат прилагани, но като допълващ елемент. Важно е, че кохезионната политика дава своите резултати, които са видими за всички граждани на страната ни. Това показва и анализът, който е направен на база на показателите спрямо ситуацията, ако нямаше европейско финансиране и настоящата – след първия програмен период. Доста добри думи се чуха за България и опитът ни в управлението на програмите, осъществявани с европейски средства. Беше подчертан нашият опит в сферата на прилагане на финансови инструменти. Това, към което трябва да вървим, са още по-опростените процедури. Трябва да се постави фокус върху резултатите, защото е важно какво постигаме с тези средства. Те трябва да бъдат съсредоточени, така че да отговарят на същинските нужди на държавите членки, да подпомагат продължаващото сближаване, намаляването на различията между регионите и подобряването на условията за живот на хората. Мисля, че подобни разговори тепърва предстоят, но гласът на България се чува.

 

Как протича работата Ви с Камарата на строителите в България (КСБ)?

Имаме традиционно добри взаимоотношения с Камарата, която е утвърдена като една от най-реномираните съсловни организации. Продължавам да разчитам и в настоящата ми работа като председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите на компетентните становища на КСБ при обсъждания на промени по законодателната рамка. Безспорно ценен е опитът, който имаме от съвместното ни сътрудничество, и благодаря за това, че сме работили досега успешно. Заедно сме били пионери в разработването на типовите документи за провеждане на обществени поръчки за обекти във ВиК сектора. Това е важен въпрос, който има значение за намаляване на грешките при провеждането на обществени поръчки, оттам и за понижаване на рисковете за прилагане на законодателството и премахване на възможността за налагане на финансови корекции.

 

Какво ще пожелаете на нашите читатели за коледните и новогодишните празници?

Пожелавам преди всичко много здраве и успехи през новата 2018 г. Настъпва един период, през който е хубаво да се отърсим от трескавото ежедневие и да се замислим повече за ценностите в живота. Смятам, че това е времето, през което хората отварят сърцата си за повече доброта. Пожелавам да работим заедно за каузи, които имат значимост за всички нас, включително и тази за опазване на околната среда.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.12.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *