Искра Михайлова: През 2018 г. България трябва да е още по-активна в усвояването на европейски средства

Заедно с КСБ в продължение на три години организираме форуми, които са забележими и имат отражение върху политиката на сближаване и инвестиционната политика на страната

Прочетена: 428

Свилена Гражданска

Г-жо Михайлова, в края сме на 2017 г. Каква беше тя за Европа?

Наскоро ме попитаха как мога да определя 2017 г. с една дума. Според мен тя бе доста динамична. Година, в която преминахме през различни промени. Тя бе след период на проблеми в Европейския съюз (ЕС) и в нея за първи път чухме определението, че има вятър в платната на ЕС. Това заяви председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер през септември в Европейския парламент по време на програмната си реч.

Започнахме 2017 г. все още стресирани от Брекзит и изправени пред много трудности – икономически, такива, свързани с бежанците и сигурността. Гражданите и институциите в ЕС бяха и са много притеснени за това как се гарантира сигурността в градовете на Съюза и по границите. В края на годината сме някак малко по-обнадеждени и по-спокойни. Имаме дори пробив в преговорите по излизането на Великобритания от ЕС. Отбелязваме напредък в заетостта. 8 млн. работни места са създадени в последните години. Така че 2017 г. бе динамична година, в която тръгнахме от по-лоша база, но завършваме положително настроени, че ще дойде една по-успешна 2018 г.

Къде бе Комисията по регионално развитие (КРР) към ЕП в цялата тази ситуация?

КРР традиционно се занимава със структурните фондове и регионалното развитие. Ние участвахме в редица процеси. В самото начало на 2017 г. одобрихме новата програма за структурни промени, която беше в компетенциите на КРР. Не беше лесно да разчупим традиционната рамка на това, че структурните фондове са за определени инвестиции, и да наложим модела, при който връзката между реформите, които се провеждат в дадена държава, и структурните фондове трябва да е много тясна.

След това продължихме с много сериозен дебат по повод възможността за използването на структурните фондове за преодоляване на щетите от природни бедствия. Това бе трудна и тежка дискусия, която беше провокирана от земетресенията в Италия, но някак раздели Съвета на групи страни – едни, които са по-потърпевши от бедствия, и други, които са инвестирали повече в превенция или просто природата е по-щадяща към тях. Но така или иначе дебатът беше много тежък. ЕП запази една и съща позиция. Бях докладчик по този документ. Успяхме да включим абсолютно всички страни. Нека да не се случва и никога да не се налага, но сега при природни бедствия и България може да използва структурните фондове, като пренасочва част от тях за преодоляване на щетите.

Последваха докладите за бъдещето на кохезионната политика. Комисията завърши работата си за тази година с много тежки преговори с ЕК и Съвета по опростяване на политиката за сближаване през периода 2014 – 2020, т.нар. досие омнибус. На последното заседание на КРР за 2017 г. на 14 декември гласувахме окончателно постигнатото споразумение със Съвета и си дадохме сметка, че за първи път от много години говорим за истинско опростяване. Най-накрая имаме реална възможност структурните фондове да допълват други финансови инструменти, като например Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Имаме облекчаване на режима за използване на структурните фондове за туристическа инфраструктура, реставрация и реконструкция на паметници на културата. След много приказки вече е буквално записано, че страните от ЕС, които имат мигрантска вълна на тяхна територия, могат да разчитат на структурните фондове за изграждане на инфраструктура, за обучение, за интеграция, за здравни услуги за бежанците и т.н. Тоест при такъв проблем се отваря възможността да се използват средствата по програмите.

Не на последно място искам да отбележа, че преговаряйки със Съвета, макар и трудно, успяхме да направим така, че политиката на сближаване да бъде по-видима. Договорихме конкретен процент от техническата помощ да е за комуникация и видимост на политиката. Целта е европейците да бъдат информирани, за да нямаме никога повече случаи, като например гражданин на Обединеното кралство, стоейки пред табела на проект, финансиран по структурните фондове, да казва, че никога ЕС не е помагал на Великобритания. Това успяхме да свършим през тази година.

Кога да очакваме разпоредбите на омнибуса да станат факт?

Предстои окончателното решение по договореното в комисиите по бюджет и бюджетен контрол и след това гласуване в пленарна зала. Споразумяхме се със Съвета за ретроактивно действие, т.е. някои от мерките ще могат да бъдат използвани от самото начало на 2018 г., независимо от това кога целият пакет ще бъде одобрен в зала. Това беше и посланието към държавите членки. Чрез омнибуса въвеждаме единния одит на проектите, който е много важен за управляващите органи и бенефициентите. Не можем да си позволим да одитираме предложенията по седем пъти с различни изисквания, така че това е едно от нещата, което ще е с ретроактивно действие от 2018 г.

По време на 15-ата Европейска седмица на регионите и градовете бе представен Седмият кохезионен доклад на ЕК. Какви са основните изводи в него и в тази връзка каква ще бъде политиката за сближаване след 2020 г.?

Седмият кохезионен доклад даде много информация за програмния период 2014 – 2020 г. За първи път включи програмите за териториално сътрудничество. Предостави позитивен знак и обърна сериозно внимание на социалните инициативи, иновациите, добавената стойност на политиката на сближаване, което винаги ни е липсвало заедно с видимостта. Трудно сме доказвали, че едно инвестирано евро не само че носи 2,7 евро полза, но и довежда до създаване на работни места, развитие на технологии, обвързване на икономиките на отделните държави. Не трябва да забравяме, че вложенията в пречиствателна станция за отпадъчни води у нас означава заетост на работниците в Холандия, Италия, Белгия и Германия, които произвеждат съоръженията, които ще се внедрят в ПСОВ. Седмият кохезионен доклад бе повод и да поговорим за бъдещето. През миналата седмица излезе и този за изпълнението на политиката за сближаване. Кратък документ, който обаче дава обнадеждаващи данни за това, че имаме 80% договорени средства за ЕС по програмите и 15% плащания. Бяхме много изостанали по отношение на плащанията. България е някъде в златната среда на страните членки, но както много пъти е ставало дума, изключително важно е да бъдем активни през 2018 г. Това е начинът да избегнем проблемите с n+2 и n+3 и да се възползваме пълноценно от структурните фондове и да нямаме загуба на средства.

Бъдещето на кохезионната политика е част от динамиката на процесите в Европейския съюз. При срещите ни в началото на 2017 г. с КСБ и с в. „Строител“ говорихме по темата, тя бе акцент и на съвместната Трета международна конференция „Предизвикателствата пред кохезионната политика 2014 – 2020. Гъвкав Европейски бюджет и финансови инструменти в подкрепа на строителния сектор“, и не бяхме много големи оптимисти. Аз лично имах доста резерви, не знаех точно как ще се развият нещата. Сега съм по-голям оптимист. Абсолютно съм убедена, че след 2020 г. ще имаме политика на сближаване. Тя ще съдържа в себе си елемента на грантовете, т.е. на безвъзмездната помощ, и той ще бъде доста сериозен за области, където трудно може да се постигне икономически ефект, но заедно с това ще има и промени.

Какви ще бъдат измененията?

Очакваме промените да бъдат в посока на повече използване на финансови инструменти. На следващо място ще има възможност за допълняемост и по-гъвкаво финансиране на проекти с подкрепата на различни инструменти – ЕФСИ и структурните фондове, „Хоризонт 2020“ и структурните фондове, Механизма за свързване на Европа и структурните фондове. Комбинацията между различните източници ще може да се случи дори и за това, че в омнибуса успяхме да постигнем подобна рамка. Утвърдена веднъж за този период, ние я залагаме и за следващия.
Очаквам многогодишната финансова рамка за след 2020 г. да бъде по-гъвкава, да има по-голям резерв за непредвидени обстоятелства. Надявам се да има сериозни инвестиции в образованието и младежката заетост. Вече направихме през ноември 2017 г. законодателно измерение за общите правила за политиката за сближаване и прехвърлихме 1,2 млрд. евро неизползвани средства към инициативата „Младежка заетост“. Това е също част от направлението за бъдещето и аргумент, че ще вървим в тази посока. Такива са очакванията ми за новата политика за сближаване.
По време на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 ще бъде представен проектът за многогодишната финансова рамка. Имаме две възможности. Едната е описана доста подробно от председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Според него, като се представи рамката през май 2018 г., е реалистично тя и програмите на ЕС да бъдат приети във втората половина на 2019 г. Това означава, че този парламент и комисия няма да участват и няма да се справят. Виждането на председателя Юнкер и на председателя на Европейския парламент Антонио Таяни, както и на повечето членове на ЕП сега е, че ние ще имаме наистина само девет месеца, но бихме могли да направим всичко възможно и да постигнем като минимум приемането на първо четене на многогодишната финансова рамка, за да можем да дадем хоризонт на страните членки. В противен случай през 2021 г. нито държавите ще имат ясен бюджет, нито програмите ще бъдат договорени. Става дума за тези по Европейския фонд за регионално развитие, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Механизма за свързване на Европа, „Хоризонт 2020“, „Еразъм +“ и „Европа на гражданите“. Това са над 60 инициативи, за които имаме решение, че нито една няма да бъде закрита и всяка от тях има своето място. Но регламентите за тях трябва да са готови в началото на 2021 г., за да могат те да работят.

Споменахте, че България трябва да е още по-активна през 2018 г. в работата си по оперативните програми, въпреки че сега е в т.нар. златна среда. Как протича изпълнението на проектите с европейски средства?

За съжаление по отношение на плащането сме зле. Имаме няколко програми, които са много рискови. На първо място това е малката, но много важна Програма за морско дело и рибарство, която все още няма акредитиран Управляващ орган. Следващата е ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, която бе създадена с големи очаквания, но в момента се реализира доста трудно и бавно заради структурни промени в Управляващия орган и др., връщаха се покани и т.н.

Много добре се развиват ОП „Развитие на човешките ресурси“, ОП „Иновации и конкурентоспособност“, както и ОП „Региони в растеж“ (ОПРР). По ОПРР зависи как ще се справят градовете, които получават средства за осъществяването на интегрираните си планове, как ще проведат процедурите и ще изпълнят проектите. Дотук всичко е чудесно, но реализацията и плащанията са много малко. Има голямо значение как ще върви Програмата за развитие на селските райони, защото част от инвестициите за по-малка инфраструктура са от нея. За съжаление там има проблеми с наредби и с покани.

2018 трябва да бъде годината на най-голямото усилие, за да можем да се справим с периода, без да загубим пари.

2018 г. ще е ключова за България, защото за първи път ще председателстваме Съвета на ЕС. Какви са очакванията към страната ни?

Ще цитирам зам.-председателя на парламентарната група на Алианса на либералите и демократите за Европа Софи Инд Велд. При срещата на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова с координаторите на АЛДЕ Софи Инд Велд каза, че както винаги искаме председателство да има фокус, да се концентрира върху определени теми, след което очакваме от него да покрие абсолютно всички въпроси, които са от дневния ред на ЕС. България има фокус. Определили сме нашите приоритети и от нас се очаква да работим по абсолютно всички теми, като се започне от енергетиката, включваща пакет от дванайсет законодателни акта, по които ще има преговори със Съвета и ЕК и се очаква законодателно решение; премине се през регламента за Дъблинското споразумение, който влиза за преговори по време на Българското председателство, и се стигне до проекта на многогодишна финансова рамка след 2020 г. А между тях са темите за дигитализацията, транспорта, мобилността, търговията на емисии и по всяко едно от направленията България ще има доста сериозен ангажимент, председателствайки отделните съвети и водейки преговори с Европейския съвет.

Очакваме през юни 2018 г. в София да се проведе и голям форум, организиран заедно с Комитета на регионите (КР). Той ще бъде след публикуването на проекта за многогодишната финансова рамка след 2020 г. и ще даде погледа на страната председател на Съвета на ЕС – България, на КР, на ЕП и на всички останали институции как ще се развива занапред политиката на сближаване. Събитието ще е много важно. Предвидена е и конференция за финансовите инструменти през февруари.

Програмата на председателството ни е доста пълна и отговорностите ни са големи. Ние не можем да взимаме решения вместо страните членки, но трябва да моделираме взимането на решения от държавите.

Как протича партньорството Ви с Камарата на строителите в България и какви нови инициативи да очак­ваме през 2018 г.?

Много съм благодарна за партньорството на КСБ, защото успяхме в продължение на три години да организираме форуми, които са забележими и имат отражение върху политиката на сближаване и на инвестиционната политика на страната. На последната конференция специални гости бяха зам.-председателят на ЕК с ресор „Работни места, растеж, развитие и конкурентоспособност“ Юрки Катайнен и Вазил Худак, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.

Обмислям какво ще правим през 2018 г., имайки предвид, че всички ще бъдат много натоварени с председателството. Но следващата година не е само до юни. Много ми се иска да направим открита платформа, която да даде възможност на фирмите, които се занимават със строителство у нас, да поставят въпроси по актуалните теми за сектора и да получат отговори от различни европейски комисари, въпреки че те физически не могат да дойдат у нас. Може би трябва да помислим за подобна иновативна форма, в която да обвържем изпълнителите, реализиращи проектите, с хората, гледащи отгоре на политиката като общи параметри, и които проявяват интерес и към позицията на българските строители, на КСБ като организация, която обединява компаниите в бранша у нас.

Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител“ за коледните и новогодишните празници?

От сърце им желая здраве, много радост в домовете им, успехи на всички фирми, редица осъществени проекти, късмет, и разбира се, много удовлетворение от свършената работа. Малко са професиите и гилдиите, които могат наистина да изпитат радост от направеното, когато имат нещо изградено с техните усилия и знания, с помощта на служителите им.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 21.12.2017. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *