Министър Лиляна Павлова: Председателството е уникален шанс да представим страната си

Надявам се сътрудничеството с КСБ да продължи с участие в съвместните проекти и процеси, които ще се развиват в региона

Прочетена: 114

Свилена Гражданска
Ренета Николова

Г-жо Павлова, след няколко дни България ще поеме официално председателството на Съвета на ЕС 2018, но за стигане до тук бяха преодолени много трудности. Разкажете ни за тях.

Европейският съюз е изправен пред много сериозни предизвикателства. А по време на Българското председателство ще се вземат едни от най-важните решения за неговото бъдеще – Многогодишната финансова рамка след 2020 г., Брекзит, миграцията и тероризма и мерките, които ще бъдат въведени в отговор на тревогите на европейските граждани. Ще се разгледат законодателни предложения за реформа на Общата селскостопанска политика и за бъдещата кохезионна политика. Сред важните пакети са тези, свързани със социалния дневен ред на Европа, с младежката безработица, с ефективното правосъдие и институционализирането на Европейската служба на прокуратурата, с цифровизацията и въвеждането на правила в интернет пространството. И не на последно място, разбира се, темата за европейската перспектива на Западните Балкани.

По всичко изглежда, че и темата за върховенството на закона в Полша ще влезе в дневния ред на Българското председателство. В същото време предстоят избори в Италия, а в Германия все още няма сформирано правителство. Така че Българското председателство се очертава да е наситено със събития. То ще е не само предизвикателство, а и уникална възможност да се покажем под светлината на прожекторите като надежден партньор и честен посредник между крайните и непримирими дори становища на отделните страни.
Преодоляхме успешно трудностите по подготовката на председателството и вече сме готови за следващите – за реалната работа, която трябва да се свърши и от която полза ще имат 500 млн. жители на ЕС.

Като равносметка може да кажем, че навреме изготвихме и представихме Програмата на Българското председателство, която отразява Програмата на Триото и имаше принципна приемственост в Брюксел. Тя беше обсъждана и на всички нива в цялата страна. Смятаме, че заложените в нея приоритети отговарят не само на европейската, но и на българската реалност. По календара на мероприятията също работихме усилено през последните 6 месеца в координация с над 40 институции и организации, за да се стигне до приемането му от правителството в средата на декември 2017 г. У нас ще се проведат близо 300 на брой събития, а в Брюксел и Страсбург по това време – около 1500. Важно беше да създадем добър екип. Уверих се, че след десет години членство на страната ни в ЕС вече има и подготвени кадри и структури, които са на местата си и са готови да се справят с такава задача. Въвлякохме доброволци, които ще се ангажират с активно участие и подпомагане на мероприятията. Поемането на председателството 6 месеца преди планираното, което се наложи заради решението на Великобритания да напусне Съюза, си беше предизвикателство, с което обаче се справихме успешно. Наваксахме забавянето, което всички отбелязаха, и мога ясно да кажа, че за краткото време от създаването на министерството през май 2017 г. до момента изпълнихме всички 57 мерки, заложени в Плана за подготовката на председателството, и то месец преди официалното откриване. Вече очакваме делегатите, първите събития и близо 25 000 гости на страната.

Получихме добра оценка за подготовката от най-високо ниво – от Генералния секретариат на Европейския съвет, ЕК и лично от председателя й Жан-Клод Юнкер, също от президента на Европейския парламент Антонио Таяни, чиито представители идваха у нас и одобриха всички стъпки, които сме предприели по организацията, а и от председателите на комисии на ЕП, когато представих Програмата. Не на последно място – получихме една добра оценка и от българските депутати, и от лидерите на политическите партии у нас.

Аз винаги съм знаела, че председателството ще обедини не само българите, но и политиците така, както членството на България в ЕС ги обедини и стана национална кауза въпреки вътрешнополитическите различия и противоречия.

На 11 и 12 януари България ще посрещне Колежа на комисарите заедно с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Как ще протече събитието и какви ще бъдат основните теми?

Да, у нас за първи път ще пристигнат всички ръководители на европейски институции. На официалното откриване, което ще се състои на 11 януари в Народния театър, у нас заедно ще бъдат Жан-Клод Юнкер, Антонио Таяни и председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Още на другия ден, 12 януари, у нас ще заседава т.нар. Колегиум на комисарите – политическото ръководство на Комисията, представлявано от председателя Юнкер и 27-те комисари.

По време на Българското председателство ще се проведе и една Среща на върха – на лидерите на Евросъюза във формат ЕС – Западни Балкани, на 17 май 2018 г. Тогава в София се очаква да пристигнат държавните и правителствени ръководители на всички европейски страни в Съюза. Очаква се за тази среща да посрещнем едновременно френския президент Емануел Макрон, канцлерите на Германия Ангела Меркел и на Австрия Себастиан Курц и др., които за първи път ще седнат на една маса заедно с лидерите на шестте държави от Западните Балкани. Това означава, че столицата ни ще е домакин на едно изключително историческо събитие и внимание. На нея би трябвало да бъдат потвърдени ангажиментите за приемственост и за продължаване на работата в полза на гражданите от региона. Премиерът Бойко Борисов вече обяви, че е разговарял с канцлера Себастиян Курц и е получил подкрепа, имаме такава и от Румъния, която ще е председател след Австрия – волята ни е това да бъде един продължаващ процес.

В рамките на Българското председателство ще се проведат 32 срещи на високо ниво, 5 от 6-те от парламентарно измерение, а на работно ниво е предвидено да се проведат над 255 заседания.

Кои са приоритетите на Българското председателство?

Тъй като Българското председателство, освен Балканско, декларира стремеж да е и „гражданско“, през цялото време ще работим за постигане на конкретни ползи за хората по четирите основни приоритета, заложени в програмата на правителството. Това са: Бъдещето на Европа и младите хора, Сигурна и стабилна Европа, Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани, Дигиталната икономика и умения на бъдещето. Искаме след шестте месеца да имаме по-единна, силна и дигитална Европа, включително и балканските страни.

Младите хора са в основата на всичките ни приоритети. Те са важни и не трябва да са губещите от пренасочването на средствата на европейския бюджет към новите предизвикателства на континента. Трябва да имаме правилните инструменти за справяне с проблемите на младежката безработица, заплащането, равните възможности за образование и реализация. Младите хора могат да бъдат и рискова група, и капитал, който да развиваме – зависи какво и колко ще инвестираме у тях. Те са в основата и на приоритета за европейската перспектива на балканските страни – важно е да ги запазим тук, а не да създаваме потенциални емигранти. Затова на общоевропейско ниво са нужни спешни мерки и реформи, с които да адаптираме образованието и да инвестираме в децата си и в продължаващото образование. Важни са изграждането на цифрови умения, креативност и предприемачески дух от най-ранна възраст. По отношение на сигурността и стабилността трябва да отговорим на безпокойството на гражданите и на правото им да се чувстват защитени у дома си. Тук ключови ще са преговорите за Дъблинския регламент или системата за преразпределение на бежанци. Ще бъдат дискутирани въпросите, свързани с противодействието на тероризма, незаконното преминаване на границите, както и борбата срещу киберзаплахите. Една от важните теми на председателството ще бъде киберсигурността и е важно да придвижим напред това досие, а на 26 март е предвидена голяма конференция на тази тема. В областта на цифровата икономика и уменията на бъдещето важни са: Единният цифров портал, проектът на Директивата за авторските права, регулирането на свободното движение на нелични данни от ЕС, регулирането на електронната неприкосновеност, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и др.

През цифровия дневен ред ще се постараем да развием България като балкански, а защо не и европейски хъб за стартиращи фирми в информационните технологии – и то не само в софтуера, не само като аутсорсинг дестинация. А защо не и Балканите да станат Силициевата долина на Европа.

Явно една от ключовите теми е темата за Западните Балкани.
Очакванията ни са големи, защото никой по-добре от нас не познава региона. Искаме да дадем ясен план за всяка една от шестте държави, без да създаваме фалшиви очаквания. По време на нашето председателство Комисията трябва да представи стратегия за Западните Балкани, което ще стане през февруари, а редовния си пакет „Разширяване“ – през април, което ще доведе до приемане на Заключения на Съвета през юни 2018 г. Това е надежда, че всяка от тези 6 страни ще получи ясен план по своя европейски път.

По тази тема вече постигнахме първия си успех, като преодоляхме скептицизма на европейските страни и вече усилено работим по същинската част – практичните ползи за гражданите и предприемане на конкретни стъпки за създаване на свързаност между хората и държавите на Балканите. На 7 декември в София се проведе срещата на лидерите на Западните Балкани и Световната банка, което е друго постижение. Искаме да привлечем интереса към региона и на инвеститорите, и на международните финансови институции – Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие. Изграждането на свързаността между страните и гражданите в региона има нужда от подкрепа и този процес има добавена стойност за целия Европейски съюз.

По време на председателството ни се очаква ЕК да представи проекта за Многогодишна финансова рамка след 2020 г. Кои ще бъдат основните акценти в нея? Превес ще имат финансовите инструменти или грантовете?

Първоначално се очакваше тези тежки дебати да се случат по време на Австрийското председателство, но се оказа, че и те ще се случат по време на нашето. Имаме ясна позиция във всеки сектор, която сме изразили. В същия момент като председател на Съвета на ЕС ние трябва да търсим баланса, компромиса, консенсуса по темите.

Съвсем естествено е като държава от новоприсъединилите се и постигнали значителен напредък и развитие именно благодарение на европейската солидарност да искаме категорично запазване на кохезионните фондове – и като грантове, а не само като финансов инженеринг, което се опит­ват да наложат нетните донори. Дискусията по тази тема ще започне още през януари с голяма конференция в Брюксел, през май вече ще очакваме да бъде готов следващият бюджет, а през юни да имаме заключенията на председателството. По време на Българското председателство ще има няколко събития по темата, включително Съвет „Общи въпроси“ – кохезия, на 12 април, и конференция на високо равнище, на 8 юни.

Осъзнаваме, че няма как да запазим същата кохезионна политика пред предизвикателствата на миграцията, тероризма и заплахите за сигурността и с намаляващия с близо 15 млрд. евро годишно бюджет, но ще се опитаме да търсим консенсуса и аргументите в оживените дискусии.

Факт е, че в резултат на подкрепата, която е получила страната ни, българският БВП се увеличи от 41% от средната стойност за ЕС с 27 държави членки през 2007 г. на 48% към днешна дата. Кохезионната политика не се ограничава само до изравняване на регионалните различия и подкрепа за слаборазвитите региони, а тя е стратегия за насърчаване иновациите, конкурентоспособността и устойчивото развитие.

Страната ни пое председателството от Естония. Какви досиета трябва да довършим и променят ли те нашите приоритети?

Досиетата, които получаваме от Естонското председателство, са около 120 и са на различен етап. Отделно от това предстои да бъдат разгледани около 20 нови предложения у нас. От самото начало по всички теми от дигиталния дневен ред работим в тясно сътрудничество с естонските колеги и с еврокомисаря Мария Габриел.

Постигна се много в тази посока, включително напредък по триалозите с ЕП, но предстои още много. Цифровизацията вече е нашата реалност и всяко забавяне на тези регулации ще е в ущърб на гражданите, бизнеса и икономиките ни. България ще положи усилия по няколко важни досиета – по авторските права, по защита на личното пространство в интернет и неприкосновеността на личния живот и електронните съобщения. Очакваме най-новите предложения от Комисията – освен киберсигурността това да са свободното движение на данни, както и фалшивите новини и данъчното облагане на дигиталните компании.

Искам да подчертая, че за постигането на резултати и успехи по досиетата в следващите шест месеца от особено значение е диалогът с Европейския парламент. На 12 декември представих Програмата на Българското председателство на пленарна сесия на Конференцията на председателите на комисии от ЕП в Страсбург, като смятам, че тази среща постави началото на доброто ни сътрудничество. От разговорите си там се амбицирах още повече да надвием скептицизма на някои депутати, че няма да успеем да изведем докрай големите на брой тежки досиета, които наследихме, имайки предвид края на мандата на институции на ЕС и големите предизвикателства пред Съюза по това време. За да придобиете представа за огромния обем работа, който трябва да се свърши, ще дам само два примера: в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, т.нар. ИТРЕ, понастоящем има 12 законодателни акта, които ще бъдат преговаряни на триалози с Европейския парламент – поне 36 триалога. А в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, т.нар. ЛИБЕ, има 19 досиета – поне 60 триалога, повечето от тях сложни. А в ЕП има 21 комисии.

Ротационното председателство можеше да бъде и много спокойно, можеше да поемем едни досиета, да работим по тях, да гледаме да не стане проблем и накрая да ги предадем нататък. Но избрахме по-трудния подход – предпочетохме да сме активно председателство. Затова дори заложихме на нова тема, която не беше сред темите от общоприетия европейски ред, но ние я направихме такава – Западните Балкани.

Как протича взаимодействието Ви с тройката Естония – България – Австрия?

От самото начало работим в тясно сътрудничество с Естония и Австрия, с които сме в трио, защото подхождаме изключително отговорно към изпълнението на приоритетите от Стратегическия дневен ред на ЕС. Програмата на Тройката беше подписана от нас още през май 2017 г. и заедно премиерите на трите страни я представиха в Брюксел през юни. Всеки един от нашите общи приоритети е дългосрочен за Европа.

Българското председателство трябва да работи енергично за постигане на напредък по приемането на ключови законодателни актове. Защото до европейските избори през 2019 г. не остана много време. Вярвам, че председателството ни няма да завърши на 30 юни, а ще продължи да се развива и по времето на австрийското и румънското – поне още една година, заради изпълнението на целите, които поставихме в програмата на Европа, сред които и темата за Западните Балкани.

Какви цели си поставяме през следващите шест месеца?

Основната ни цел е да успеем да бъдем балансиран, честен и неутрален посредник и достоен председател на ЕС, който ще свърши много работа. Председателството е уникална възможност да се покажем под светлината на прожекторите и като надежден партньор. Да защитим посланията, които отправяме към Европа за консенсус, конкурентоспособност и кохезия. Мотивирани сме да направим всичко по силите си, за да придвижим напред законодателната програма на институциите на ЕС.

Иска ми се политиците да останат обединени около каузата Българско председателство и вътрешнополитическите битки да не пречат на националния интерес. В същото време самите ние да имаме малко повече самочувствие и доверие във възможностите си и в това, което правим. Надявам се да се възползваме от шанса да представим страната и хората по най-добрия начин, да покажем предимствата за живот, инвестиции, правене на бизнес тук и сега. Да изградим доверие у младите хора и да накараме тези, които живеят навън, да се върнат.

Винаги съм вярвала, че председателството и бъдещето на България като равностоен член на ЕС може и трябва да бъде национална кауза. И въпреки че имаме вътрешнополитически различия и противоречия, аз съм обнадеждена от решението на парламента в началото на декември 2017 г., прието с голямо мнозинство, да се подкрепят предложените от правителството приоритети. Разбира се, най-вероятно ще продължим да имаме активна опозиция, която ще се опитва да атакува правителството при всяка възможност. Но се надявам тясно партийните интереси да не попречат на общата кауза.

Преди няколко седмици подписахте споразумение за партньорство с Камарата на строителите в България? Как протича Вашето сътрудничество?

Споразумението с Камарата на строителите в България е ключово за Българското председателство. Надяваме се това сътрудничество да продължи и по-нататък – с участие в съвместните проекти и процеси, които ще се развиват в региона. Благодаря за възможността и ангажираността на КСБ заедно да представим потенциала на българския бизнес по време на шестте месеца, в които страната ни ще е под прожекторите на Европа.

Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител“ през новата година?

Иска ми се гражданите да ни простят неудобствата в ежедневието и някои затруднения, които евентуално организацията на председателството ще създаде. Но нека се концентрираме върху по-голямата и дългосрочна цел – за ползите, които страната ни ще има – да рекламираме българското. Освен родните стоки и услуги ще имаме уникалната възможност да представим нашите вина, храни, биопроизводство, възможности за туризъм, природни и културни забележителности, традиции и обичаи, кирилицата, която стана с нашето членство една от основните азбуки на общността. Да не забравяме, че 2018-а е и годината на Европейското културно наследство. Културата наистина е нещо, с което може да се гордеем и да покажем.

С Българското председателство ще привлечем вниманието на Европа и на света и към региона на Западните Балкани и този път не с лошата, а с добрата новина.

Пожелавам на всички ни да вярваме повече в себе си, в държавата ни, във възможностите ни, да бъдем позитивни и добронамерени, а не във всяко нещо непременно да търсим лошото и конфликта, провала и гафа. Това няма значение. Важното е да работим и вярваме в добрите неща, които ни предстоят.

Пожелавам на всички здраве и късмет през новата година и едно успешно председателство, защото полза от него ще имаме всички!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.01.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *