Халил Летифов: Продължаваме работа по Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура

През 2018 г. пожелавам на строителния бранш да изпълнява повече проекти

Прочетена: 179

Десислава Бакърджиева

Г-н Летифов, каква е равносметка ви за 2017 г.? Трудна ли беше годината за парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения (КТИТС)? Какви теми се обсъждаха по време на редовните заседания и по колко закона работихте?

Изминалата година беше много натоварена за комисията. Имахме не само редовни, но и доста извънредни заседания. Последният норматив, който КТИТС внесе в деловодството на Народното събрание (НС) и бе гласуван на второ четене в пленарна зала в самия край на 2017 г., бе Законът за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Това бе четвъртата промяна на ЗДвП от началото на мандата на 44-тото НС. Съгласно новите текстове, които вече са в сила, наказанието за шофиране с книжка с изтекъл срок е глоба от 100 до 300 лв.
През тези седем месеца на 2017 г. работихме усилено и върху Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Той беше на дневен ред в последното заседание на КТИТС, на което започна второто му четене. Нормативът е нов и засяга полагането на високоскоростни съобщителни мрежи, като обхваща и всички физически инфраструктури – ВиК, железопътни линии, енергоснабдителни и енергопреносни, газоразпределителните и газопреносните мрежи. Със закона ще се съкратят някои от процедурите, свързани с изграждането на такъв тип инфраструктура, като така реализацията ще е по-бърза и на по-ниска цена. Нормативният акт предвижда и създаването на Единна информационна точка, като функциите й ще се изпълняват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В нея ще се поддържа единна база данни с актуална информация, която да улесни координирането на съвместното изграждане, поддържане и ползване на физическа инфраструктура, както и разполагането на електронни съобщителни мрежи. Освен това, когато някой иска да положи такава инфраструктура, ще може да го заяви по електронен път чрез информационната точка и да получи съответното разрешение. Това определено ще облекчи чувствително инвестиционния процес.

Като положителни отчитам и промените, които гледахме в Закона за автомобилните превози (ЗАП). Те бяха приети от НС, благодарение на което шофьорите на таксита няма да се явяват на изпит при подновяването на професионалното удостоверение и могат да удължат разрешителното си за нови пет години. Освен това с измененията в ЗАП водачите на такситата, чиито разрешителни изтичаха в края на миналата годината, могат да ги подновят до 30 юни 2018 г. Причината да променим текстовете в ЗАП е, че имаше над 50 000 удостоверения, които трябваше да бъдат преиздадени за много кратък срок.

Във фокуса ни през изминалата година бяха и ЗИД на Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Законът за концесиите, който вече е в сила.

През 2017 г. между всички членове на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения имаше чуваемост и диалогичност, като този дух на разбирателство се запази през цялото време. Работата ни вървеше отговорно и с добро темпо. Такава оценка получихме и от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски в последния блиц контрол, който проведохме с него през декември. Надявам КТИТС да продължи да изпълнява функциите си по този начин до края на 44-тото Народно събрание, защото противопоставянето без мотиви не е градивно и нанася сериозни поражения на качеството на положения труд. Като председател на КТИТС ще направя всичко по силите си да се работи в тази посока. Благодаря на колегите си за всеотдайността им по всички работни теми, без да налагат своите политически окраски. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения показа единодействие, за да защити националния интерес.

Законът за движението по пътищата ли беше най-тежкият норматив? Има ли вече положителен ефект от приетите текстове?

Да, определено беше сред най-обсъжданите нормативи през изминалата година и в КТИТС, и в пленарна зала. ЗДвП е сред най-сложните закони, защото засяга всички участници в движението по пътищата. Чрез направените промени се надяваме да ограничим черната статистика. За съжаление продължаваме да ставаме свидетели на многобройни тежки инциденти с много загинали и ранени, носещи непоправими щети и последици за цял живот. Тепърва ще видим отражението на всички тези корекции в ЗДвП. Дано да имат положителен ефект и да спасят много човешки животи.

Аз продължавам да твърдя, че на нас ни липсва превенция и в самия контрол, и в обучението на подрастващите. За да изградим една култура на толерантност и самосъхранение в хората, обучението по безопасност на движение по пътищата трябва да започва от много ранна възраст – още от детската градина, и да продължи до завършването на средното образувание. В момента учебните часове са много ограничени – кратки като време и без разиграване на ситуации, което е сериозен проблем. Няма как да създадем добра транспортна култура на бъдещите участници в движението, ако неглижираме превенцията. Не може само след 30 часа кормуване да очакваме, че един млад шофьор ще бъде професионален участник в движението, който ще бди не само за своя живот, но и за здравето на останалите. Един човек, който може да предпази себе си, ще предпази и другите. Затова не бива да се фокусираме само върху ЗДвП, защото санкциите са важни, но недостатъчни, за да се справим с черната статистика по пътищата на България.

Започна ли работата по предложението за разделянето на ЗДвП на три нови закона?

Надявам се скоро да гледаме и тези правни норми. Аз ще съм радетел на провеждането на един по-широк професионален дебат, преди те да бъдат внесени в пленарна зала. Трябва да се вземат добрите практики от настоящия ЗДвП. Разделянето на Закона за движението по пътищата не означава да се откажем от позитивите му, а такива има. В новите закони трябва да има ясни и изпълними разпоредби, превенция и в контрола, и в обучението. Това е начинът да се справим с агресията и неразумното поведение по пътищата, заради което водим в статистиката за най-много жертви при пътнотранспортни произшествия. Не трябва да жалим ресурси. Ясно е, че има проблеми във всеки сектор, но тук става въпрос за човешкия живот.

Комисията редовно провеждаше изслушване на министър Ивайло Московски на заседанията си през 2017 г. Кои бяха най-често задаваните въпроси от членовете на КТИТС?

Министър Ивайло Московски беше изряден по време на всеки блицконтрол. Той отговаряше на зададените въпроси от депутатите, като беше точен и коректен и в отношението си към членовете на КТИТС, и в отговорите. Комисията следеше изкъсо изпълнението на всички проекти по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“, която е една от най-успешните оперативни програми. Разбира се, през цялата 2017 г. питахме Ивайло Московски и по много други различни теми, свързани с проблемите в сферата на транспорта, с работата на МТИТС. Искахме информация от всякакво естество – за БДЖ, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), „Български пощи“ и др. Не сме спестявали нито един неудобен въпрос към министъра, защото като народни представители трябва да следим всички процеси в сектора и смятам, че ние го постигнахме. Лично съм удовлетворен от провеждането на тези блицконтроли.

Народното събрание прие бюджета за 2018 г. Достатъчно ли са средствата, насочени за пътна и жп инфраструктура, за транспорт?

КТИТС внесе доста предложения, за да защити по-добър бюджет за сектора. Въпреки че ги отстоявахме докрай, те не минаха през пленарна зала поради факта, че парите винаги не достигат. Смятам, че това беше грешка. Предложенията ни можеха да се подкрепят поне частично, защото има отрасли, които са наистина в тежко състояние. Неглижирането им ще задълбочи проблемите в тях и така решаването им ще става все по-трудно с времето и вероятно почти невъзможно.

Двете държавни предприятия „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“ са със спряно финансиране вече четири години. Съответно те трупат задължения. И двете структури са важни, разполагат с много ресурси, които трябва да бъдат опазени и съхранени. Затова и едно от предложенията ни беше да се осигурят средства за тях. Друга идея на КТИТС, която се отхвърли, бе да се отпусне финансиране за закупуването на 120 автомобила за техническа проверка към ИААА. Поискахме и допълнително финансиране за „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, с които да се ремонтират всички техни мотриси. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ също има нужда от повече средства за поддръжката на жп мрежата. Парите не достигат и за „Български пощи“. Те са единственият носител на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна. „Български пощи“ са много важни за малките населени места, където няма други оператори. Важно е да се отбележи, че там те имат и социален ефект.

КТИТС предложи и да се осигурят повече средства за повишаване на заплатите на служителите в МТИТС, защото работещите там получават едни от най-ниските възнаграждения в сравнение с останалите министерства. Ведомството е ключово и служителите му трябва да са мотивирани.

А как ще коментирате по принцип приетия бюджет за 2018 г.?

Като народен представител от Парламентарната група „Движение за права и свободи“, опозиционна в 44-тото НС, ще повторя, че се дадоха пари за нереформирани сектори. Например за здравеопазване се насочиха повече средства, но в същото време никой не дава гаранция, че услугата ще се подобри и ще осигури по-добро лечение на българските граждани. Недопустимо е да харчим повече пари. Напротив, те трябва да се разходват по-ефективно. Същото важи и за образованието. Разбира се, подкрепяме увеличаването на заплатите на учителите, но това не е достатъчно. Остава едно усещане, че по-скоро се купува една година спокойствие, без да се решават проблемите. Трябва да се подобри материалната база в учебните заведения, да се проведе цялостна реформа в начина на финансиране на университетите, които са над 50. Необходимо е да се замислим дали имаме нужда от всички тези ВУЗ-ове, след като някои не са си запълнили акредитираните бройки, както и да определим кои специалности трябва да останат. Това е важно, за да отговорим на пазара на труда и да преодолеем проблема с липсата на кадри, от която бизнесът страда. Наскоро участвах в дискусия по темата, на която разговарях с представители от строителния бранш. Те споделиха, че не могат да си намерят инженери и техници, майстори и работници. Проблемът е сериозен не само в този сектор, в повечето се оплакват от същото. Защо тогава продължаваме да влагаме още средства в образованието, след като не функционира добре и създава голям процент неграмотни зрелостници и в същото време не обезпечава кадрово бизнеса. Това трябва да се промени и да се създаде друг принцип на финансиране – всеки ВУЗ да се бори за пари и да се излезе от настоящия модел ученикът да е господар на учителя, защото той му носи заплатата. Това изкривяване носи след себе си още много проблеми.
Ще спомена и сигурността, където избирателно се даваха средства. Изключително важен сектор, към който трябваше да се подходи по-сериозно, а не да се води дебат кое е по-важно – полицаите или самолетите. От него стана ясно, че няма цялостна визия как трябва да се развива този съществен сектор. Ние сме за това да се увеличават харчовете, но те да са в едни реформирани сектори, защото публичният ресурс никога не стига и неговото разходване трябва да бъде максимално ефективно.

Каква е оценката Ви за работата на 44-тото НС през 2017 г.?

През 2017 г. Народното събрание беше работещо, но можеше да бъде и далеч по-ефективно. Смятам, че през 2018 г. НС трябва да се постарае повече, защото е с твърде нисък рейтинг. Това е върховният орган на държавната власт и като такъв трябва да си вземе бележка. Първо да си върне доверието и после да направи всичко възможно да работи по-добре. Все още има много закони, в които трябва да се транспонират директиви, но в полза на националния интерес и българските граждани. Реалността в Европа е различна и много често се получава неразбиране на директивата или транспониране и изкривяване, което затруднява бизнеса след това.

През септември 2017 г. взехте участие в среща на председателите на комисии по транспорт в Европа, която се проведе в рамките на Естонското председателство на Съвета на ЕС в Талин. Разкажете повече за нея.
По време на конференцията бяха обсъдени теми, свързани с транспортната политика на Европейския съюз, Стратегия на ЕС за авиацията, както и бъдещето на устойчивия транспорт и иновациите. Интересното беше, че въпреки че дискусията бе насочена в общата посока на ЕС, всяка държава говореше по темата, която й беше болна. Българската страна взе отношение по стратегията за въздушния транспорт, като защитихме националния си интерес. Наш домакин беше естонският парламентарен председател Свен Сестър, който показа изключително приятелско отношение към страната ни. Той трябваше да дойде у нас на 29 ноември 2017 г., но поради ангажираността му срещата се отложи.
Надявам се разговорите между председателите на комисии по транспорт в Европа да продължат и по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. Смятам, че можем да домакинстваме на подобно събитие, на което да обсъдим важни теми. България има много сериозна програма през следващите шест месеца. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще подкрепя председателството по всички възможни начини. Със сигурност ще сме активни и в тази посока.

Какво предстои в работата на комисията през новата година?

Продължаваме с дейността си по Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. В него има 105 члена и около 11 параграфа в преходни и заключителни разпоредби. На последното заседание на КТИТС за 2017 г. успяхме да стигнем до 17-ти член. Ще се посветим поне още две заседания на този норматив. По него ще има много работа и в пленарна зала, защото е изцяло нов. Вероятно ще има дебати по всички текстове, но е важно да има такива дискусии, за да не се допуснат грешки. Винаги съществува сериозен риск един нов закон да бъде поправен само след няколко месеца, но тепърва ще видим как той ще функционира на практика. Все пак се надявам дебатът в пленарна зала да е отговорен и да даде правилната насока на норматива, за да бъде полезен за всички, които работят в сферата.
Започва третата сесия на 44-тото НС и предстои да уточним върху какво конкретно ще работим на следващите заседания на КТИТС. В момента тече неформално обсъждане на проекта на Закон за Българската автомобилна камара, който е спорен в някаква степен. Иска ми се първо да се намери консенсус за него в сектора и едва след това да се разглежда от членовете на комисията. Предстои също разглеждане на промени в Закона за железопътния транспорт, които въвеждат нови мерки за повишаване на безопасността на услугата.
Със сигурност отново ще работим по Закона за движение по пътищата заради необходимостта от транспонирането на две директиви. Разбира се, както споменах, дейността ни ще е свързана и с дневния ред и приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС.
Категорично КТИТС няма да се занимава със законодателни инициативи, които не са необходими. Във фокуса ни ще са изцяло интересите на обществото.

Какво ще пожелаете на Камарата на строителите в България и на читателите на в. „Строител“ за новата година?

На строителния бранш ще пожелая да изпълнява повече проекти през 2018г., да има много работа, с която да се справя все по-добре, да попълни всичките си кадрови липси и да гради все по-авторитетно име. На КСБ и на всички останали читатели на вестник „Строител” желая много здраве и берекет, на тях и семействата им. Нека бъдем през новата 2018 г. с една идея по-добри!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 11.01.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.