Ивайло Московски: До месец стартираме рехабилитацията на жп линията София – Елин Пелин

Стойността на обекта е приблизително 120 млн. лв.

Прочетена: 274

Десислава Бакърджиева

Министър Московски, каква е равносметката Ви за изминалата 2017 г.? Трудна ли беше годината за ведомството и успяхте ли да изпълните заложените приоритети по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“) и Механизма за свързване на Европа (МСЕ)?

Постигнахме добър напредък по проектите с европейско финансиране. За една година по „ОПТТИ 2014 – 2020“ одобрихме 12 проекта на стойност над 737 млн. лв. В това число влизат двата големи жп проекта „Елин Пелин – Костенец“ и „Пловдив – Бургас“, както и вторият етап от строителството на линия 3 на Софийското метро, който включва 4 метростанции от кв. „Обеля“ до околовръстния път. В момента железопътните проекти са в процес на оценка от Европейската комисия, след което ще подпишем договорите за финансиране.

Както знаете, с решение на правителството беше дадено съгласието да сключим договор за предварително финансиране на втората фаза за рехабилитацията на жп линията Пловдив – Бургас. Това дава зелена светлина на колегите от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) да започнат работа по него и паралелно с това да вървят разглеждането и одобрението на апликационната форма. Всъщност ние вече имаме реално строителство по този проект в участъците Стралджа – Церковски и Скутаре – Оризово. Обявен е търгът за системите за сигнализация и телекомуникации, които са съществен елемент за осигуряване на безопасността на пътниците.

Относно Механизма за свързване на Европа договорихме един значителен финансов ресурс, който допълва инвестициите на оперативната програма, и по този начин ще можем да завършим изцяло приоритетните жп направления. Средствата са основно за жп проекти и за закупуване на специализирана техника за проучване на р. Дунав. През февруари стартираме рехабилитацията на първия жп участък София – Елин Пелин. Стойността на обекта е приблизително 120 млн. лв.

Новата 2018 г. започна с Българското председателство на Съвета на ЕС. Какви важни събития предстоят в секторите „Транспорт“ и „Телекомуникации“, какви официални гости ще се включат тях?

В рамките на Българското председателство има поредица от събития, на които ще бъдем домакини. В секторния календар сме заложили теми, като финансирането на железопътния транспорт и неговото бъдещо развитие, въздушната свързаност, развитието на мултимодалния транспорт в Европа, европейската морска политика, киберсигурността и цифровия пазар.
Първото официално събитие е дискусионен форум „Финансиране на железопътния транспорт в контекста на многогодишната финансова рамка след 2020 година“, който ще се проведе на 31 януари в Брюксел. В тази област ще организираме и експертна среща на високо равнище на 13 април в София. Тя ще премине под надслов „Подкрепа от ЕС за развитието на железопътния транспорт в България и Западните Балкани: настоящи възможности и бъдещи перспективи“.

На 28 февруари в София ще се проведе конференция „Въздушният транспорт – мост за интеграция на страните от Югоизточна Европа“.

В столицата сме поканили министрите на транспорта в ЕС за среща на високо ниво, която е планирана в рамките на два дни – 19 – 20 март, с основен акцент „Мултимодален транспорт за Европа“. В това събитие очакваме да се включи и еврокомисарят по транспорт Виолета Булц. Една от ключовите теми по време на председателството е именно мултимодалността. Ще допълня, че 2018 г. е обявена за година на мултимодалния транспорт и по време на събитието ще обсъждаме допълнително бъдещите общи решения на страните в областта на интермодалния транспорт.

В рамките на всяко едно ротационно председателство се провежда и изнесено заседание на работната група по транспорт, която включва представители на Генералния секретариат на Съвета, Европейската комисия и Европейския парламент. То е планирано за 21 – 22 юни и ще бъде в София и Пловдив.

В областта на морския транспорт в периода 3 – 5 май във Варна е предвидено да се състои „Европейски форум за морски транспорт“. По време на председателството България ще бъде домакин на Годишната среща на Европейския съюз по морските въпроси и синия растеж – „Европейски морски ден“. Събитието ще се проведе в присъствието на еврокомисаря по околна среда, морско дело и рибарство Кармену Вела в периода 31 май – 1 юни в Бургас.

Три са основните събития в сектор „Телекомуникации“. Съвместно с Държавна агенция „Електронно управление“ ще организираме на 26 март в София конференция „Предизвикателствата в киберсигурността“. Безспорно най-голямото събитие в този ресор е „Цифрова асамблея 2018“, която ще бъде на 25 – 26 юни в столицата. Очакваме над 1200 гости, като провеждането на този форум ще бъде съпроводено от редица други мероприятия в рамките на цяла седмица. Едно от финалните събития по време на Българското председателство е заседанието на членовете на работната група „Телекомуникации и информационно общество“ на 27 – 28 юни в София.

Кои са най-важните теми, които ще повдигне МТИТС по време на Българското председателство? Какви цели сте си поставили през следващите шест месеца?

През тези шест месеца ще дадем приоритет на включените инициативи в първия „Пакет за мобилност“, втория „Пакет за мобилност” и законодателните актове от „Стратегията за въздухоплаването в Европа“.

Поемаме председателството в много ключов момент от преговорния процес по първия „Пакет за мобилност“. В тази връзка ще продължим приоритетно работата по досиетата относно достъпа до пазара и до професията, както и по специалното законодателство във връзка с командироването на водачите, наетите превозни средства и оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване. Социалните въпроси и командироването на работници се наложиха като политически чувствителна тема в Европа и затова очак­вам съществен и резултатен дебат по нея.

Развитието на интермодалните превози е друг основен акцент за европейската транспортна политика. Вече започна работата по преразглеждане на Директивата относно създаване на общи правила за комбиниран транспорт на стоки. Тя е отпреди 25 години и не е транспонирана еднакво в законодателството на отделните държави, което не позволява да бъде разгърнат нейният потенциал. Прехвърлянето на товари от автомобилния превоз на дълги разстояния към железопътния, вътрешноводния и морския транспорт цели намаляване на негативния ефект от превоза на стоки върху околната среда, както и от претоварването на пътната инфраструктура. Прилагането на тази директива касае пряко индустрията, насърчавайки използването на комбиниран превоз на стоки в рамките на ЕС. Ревизираната директива би могла да се превърне в мощен инструмент за развитие на мултимодални връзки между съществуващите транспортни инфраструктури и изграждането на нови.

В областта на въздухоплаването сме очертали като основен приоритет работата по Регламента за защита на конкуренцията във въздушния транспорт. Основната ни задача е създаването на работещ инструмент за защита на европейските въздушни превозвачи от нелоялните практики на трети страни и за стимулиране на конкуренцията между превозвачите. В дългосрочен план по-голямата конкуренция ще осигури по-добър избор и по-ниски цени за гражданите, без да нарушава авиационната свързаност на периферните държави членки и тази на ЕС с останалия свят. Ако се позволи нелоялните практики да продължат да съществуват, в дългосрочен план може да се стигне до господстващо положение или дори до монопол на авиационния пазар. Това би означавало по-ограничен избор, по-лоша свързаност и по-високи цени за гражданите. Също така ще се целим към насърчаване на преговорите на ЕС с трети страни за сключване на двустранни и всеобхватни споразумения за въздушен транспорт. Чрез тях ще се осигурят лоялна конкуренция, равнопоставеност, сигурност и чиста околна среда.

В областта на морския транспорт Българското председателство ще започне работата по изцяло нова директива относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби с цел по-висока степен на опазване на морската среда, както и намаляване административната тежест върху бизнеса. В началото на май 2018 г. ще бъде представено предложението за Директива за европейско обслужване на едно гише. Това досие е от голямо значение за по-нататъшното улесняване на процеса за докладване от страна на търговските кораби.
Една от основните задачи през следващите шест месеца е постигане на консенсус между държавите от Западните Балкани за изграждане на високоскоростна свързаност, която е паралелна на пътните връзки в региона. Предстои среща на върха в София между държавите членки и лидерите на страните от Западните Балкани. Този форум е мястото, където задълбочено ще обсъдим необходимостта от развитие на комуникационни мрежи от пето поколение.

Защо е важно това? Бързият интернет не е самоцел. Той е свързан с важни иновативни услуги, част от които се ползват през интернет приложения, а други могат да изискват специализирани устройства. Свръх високоскоростната интернет връзка ще осигури възможност автономни автомобили свободно да минават границите на държавите с 5G свързаност. С високоскоростен интернет може да бъде реализирана идеята за „умни домове“, в които битовите устройства, като телевизори, перални, инсталации за отопление и осветление, ще се управляват дистанционно.
Разбира се, когато говорим за тези планове, не трябва да забравяме, че мрежите от пето поколение са свързани с големи инвестиции. По време на Българското председателство ще продължи обсъждането и може дори да бъде финализиран Кодексът за електронните съобщения. Той ще заложи добри условия за инвестиции в цифрови мрежи и справедливи условия за участниците на пазара.

Не на последно място една от важните задачи през следващите шест месеца е приемането на правилата за функциониране на единния цифров пазар. От гледна точка на потребителя това означава отпадане на географските ограничения пред електронната търговия и достъпа до интернет съдържание.

Какви резултати очак­вате от Българското председателство?

Трябва да отбележа, че механичното затваряне на отделните досиета не е самоцел. За нас е важно да постигнем балансирани резултати, които да бъдат добра основа за следващото председателство на Съвета. Основното предизвикателство пред нас е да намерим равновесие между различните приоритети на държавите членки и стратегическите приоритети на ЕС.
При първия „Пакет за мобилност“, както вече споменах, очакваме да постигнем конкретни решения в Съвета, като целта ни е в рамките на председателското трио да се финализират законодателните предложения.

Подобряването на оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване в Европа е основен елемент за стимулиране развитието на конкурентоспособен пазар на този вид услуги. Надявам се, че постигането на общ подход по това досие ще бъде стъпка напред. Целта ни е да осигурим стабилна основа за преговори с Европейския парламент по време на следващото председателство на Съвета.

Ще се стремим и към постигането на сериозен прогрес по изключително важното законодателно предложение за правата на пътниците в железопътния транспорт.

Ще търсим максимален напредък в областта на морския транспорт по отношение на Директивата относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби. Тя е изцяло нова и ще отмени досега действащата, която не е променяна 17 години. Преговорите по нея с държавите членки ще започнат през март, като се надяваме да достигнем т.нар. доклад за напредък. Очакваме работата по това досие да бъде финализирана от нашите австрийски колеги. Планирали сме веднага след представянето на Директивата за европейско обслужване на едно гише да започнем работа по нея. Очакваме и предложенията на Европейската комисия за преразглеждане на Директивата относно изискванията за минимално ниво на обучение на морските лица, както и на Директивата относно взаимното признаване на свидетелства за морски лица. Ще работим за финализиране на Препоръките на Съвета относно изисквания и предписания за малките плавателни съдове.

Смятам, че очертаните цели са напълно реалистични, и се надявам в рамките на следващите шест месеца да ги постигнем.

Какво предстои по „ОПТТИ 2014 – 2020“ през настоящата година? Какъв напредък трябва да постигнете по големите проекти, включени в програмата?

От съществено значение през тази година е да бъдат одобрени на национално ниво и на ниво Брюксел всички 6 големи проекта, заложени в програмата. В това число влизат двата жп проекта, за които вече споменах, двата етапа на третия лъч на Софийското метро и АМ „Струма“, която е разделена на два проекта. Добрата новина е, че очакваме съвсем скоро положителен отговор от Комисията за жп отсечката Елин Пелин – Костенец и се надявам до края на февруари да имаме подписан договор за финансиране. Търговете за строителство там са в ход и амбицията ни е до няколко месеца да сключим договорите за строителство.

И през този програмен период най-големият отличник е „Метрополитен“ ЕАД. И двата проекта за метрото са минали одобренията на всички нива и имаме подписани договори. Строителството върви по график и се надявам да няма непредвидени обстоятелства, които да забавят този процес. Това в никакъв случай не означава, че проблеми не се появяват ежедневно, но до момента изп. директор проф. д-р инж. Стоян Братоев ги решава бързо, професионално и изключително адекватно.

Как се развива диалогът с ЕК по проекта за лот 3.2 на АМ „Струма“?

В момента тече подготовката на формуляра за кандидатстване (ФК) на лот 3.2 от АМ „Струма“. Колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) работят по варианта с разделяне на движението на две самостоятелни пътни платна, който беше одобрен през лятото на 2017 г. Очакваме ФК да бъде подаден при нас за одобрение до средата на тази година, след което ще се стремим във възможно най-кратки срокове да го представим за разглеждане на Европейската комисия. Плановете на АПИ са до втората половина на годината да приключат и тръжните процедури по проекта и се надявам до края на 2018 г. да имаме избран строител.

България успя ли да се възползва напълно от ресурса, който може да получи по Механизма за свързване на Европа, или очаква нови покани, по които да кандидатства?

Общият бюджет, който беше заделен за България по Кохезионния пакет на Механизма за транспортни проекти, е малко над 406 млн. евро. Към момента страната ни е усвоила изцяло този ресурс и имаме одобрени 11 проекта.

През ноември миналата година излезе класирането по т.нар. Blending call, който включва съчетаване на безвъзмездна финансова помощ с други финансови инструменти. България се класира с два проекта на български частни компании.

Първият от тях е за изграждане на мултимодална логистична платформа „София – Запад“ с бенефициенти „Трансекспрес“ ЕООД, „ТрансЛог Карго“ ЕООД и НК „Железопътна инфраструктура“. Искам да подчертая, че НКЖИ няма пряко финансово участие в проекта, а ще оказва техническа и административна помощ на другите двама кандидати при необходимост. Целта е завършване на мултимодалната логистична платформа „София – Запад”, разположена на коридор Ориент/Източно-Средиземноморие. Предвижда се подобряване на качеството на съществуващата инфраструктура от гледна точка на сигурност и ефективност, както и отстраняване на съществуващите „тесни места“ и подобряване на свър­заност­та с железопътната и пътната мрежа. В дългосрочен план проектът ще допринесе за прехвърляне на товари от пътния на железопътен транспорт и ще гарантира интегриране на различните видове транспорт и оперативна съвместимост. Стойността на проекта се покрива на 20% от МСЕ – 2,1 млн. евро, собствено финансиране на юридическите лица – 3 млн. евро, и заемни средства в размер на 5,5 млн. евро.
Вторият проект, Central European Ultra Charging, е международен и включва участници от Австрия, Чехия, Унгария, Италия, Румъния и Словакия. Компанията от българска страна е „ОМВ България“. Целта на проекта е изграждане и въвеждане в експлоатация на високоенергийни станции за зареждане на електрически превозни средства в Централна Европа, осигуряващи свързано покритие при пътувания на дълги разстояния и на трансгранични в посочените държави. Общият бюджет е 61 млн. евро, а съфинансирането по МСЕ е 12 млн. евро. Българското участие по проекта е 400 000 евро.

Тук следва да отбележа, че съгласно регламентите на МСЕ подадените проектни предложения трябва да бъдат подкрепени от нас, но МТИТС няма финансов ангажимент към тях.

Кога ще бъде подновена концесията за летище София?

Концесионирането на летище София е основен приоритет за правителството и за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В момента Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, с които имаме сключени договори, актуализират концесионните анализи. Очакваме скоро да приключи тяхната работата, след което ще стартираме отново процедурата за концесиониране. Тя ще бъде открита и ще се проведе по новия Закон за концесиите и в пълно съответствие с правото на Европейския съюз.

Съвсем скоро беше открита новопостроената пътна връзка към летище София. Как се очаква това да повлияе на трафика в този район?

Изключително съм доволен, че изградихме тази пряка пътна връзка към летището, която е стартирана още преди 14 години и след това я заварихме в състояние, което не позволяваше нормалното продължаване на проекта. Това наложи да консервираме обекта през 2009 г. През 2012 г. с решение на втория кабинет с премиер Бойко Борисов осигурихме от бюджета на МТИТС необходимите 13,7 млн. лв. за довършването му и след много разговори със Столичната община успяхме все пак да го рестартираме. Новата пътна отсечка и връзката на Софийското метро до летище София ще доведат до значително облекчение на трафика към Терминал 2, а всички знаем, че там е концентриран най-големият пътникопоток на аеропорта. Разстоянието от 1 км, колкото е новото директно трасе, сега се изминава за под 1 минута, а всички помним, че преди отнемаше понякога 15 – 20 минути в задръстването.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.01.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.