Дончо Барбалов: През 2018 г. София ще разполага с рекорден бюджет

Рейтингът на Столичната община е повишен до инвестиционен и е равен на този на държавата

Прочетена: 196

Росица Георгиева

Г-н Барбалов, в началото на 2018 г. каква е Вашата оценка за финансовата 2017 г.? Какви бяха най-големите успехи на Столичната община (СО)?

През изминалата година за пореден път имаме 100% изпълнение на приходите на СО, като реалният процент е 100,7 към 31 декември. Събрали сме с 31 млн. лв. повече. Това, което забелязваме като тенденция през последната година, е увеличаване на постъпленията от възмездно придобиване на имоти. Наблюдаваме повишаване на приходите от налога за моторните превозни средства. Имаме плавно увеличение и при данъка за недвижимото имущество, както и от такса „смет”.

Отчитате все по-голяма събираемост на собствените приходи в последните години. Остана ли резерв в тази посока, на който да разчитате? Доц. Стоян Александров, общински съветник от „Група 5”, постави въпроса за патентния данък.

Това е един от малкото налози в събираемостта, на който в последните години няма увеличение. Основната причина за това са ниските ставки на корпоративния данък. Така е по-изгодно част от хората да упражняват дейност през регистрирани фирми, а не чрез заплащане на патентен данък. Всяка година тече подаване на декларации и ние следим събираемостта на този налог чрез подадените документи. Тези, които са избрали да регистрират фирма, излизат извън нашия обсег, защото корпоративният данък е държавен. Това, което ние можем да направим, е заедно с някои районни администрации да извършим проверки и да търсим повишаване на приходите от патентния налог.

Казахте, че се увеличават приходите от възмездно придобиване на имоти. Може ли да се направи прогноза дали тази тенденция ще продължи?

Това е много трудно нещо. Но в последните три години имаме ръст от 10% от данъка за възмездно придобиване, което показва една устойчивост, но от друга страна, нямаме рязък скок в цените. Този налог е свързан с материалния интерес, който се декларира при сделките. Отчитаме издадени много на брой нови строителни разрешителни, което означава, че бизнесът е положително настроен спрямо потенциала на имотния пазар в София. Положително влияние върху събираемостта при данък върху недвижими имоти оказа законодателната промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в сила от 2016 г., чрез която задълженията се събират по реда на възникване. За добрите финансови резултати допринесе и големият брой изготвени и връчени актове по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като инструмент за събиране на просрочени задължения и организация по образуване и движение на изпълнителни дела пред съдебни изпълни­тели.

Какъв е размерът на бюджета за 2018 г.? С какви средства ще разполага всяко едно направление в общината?

През настоящата година финансовата рамка на София е рекордна. Ако се направи сравнение от 2012 г. до сега – никога не сме имали на разположение над 1,5 млрд. лв. За 2018 г. сме с бюджет от 1,556 млрд. лв. Спрямо 2017 г. ще разполагаме с 220 млн. лв. повече. Причините за това са няколко. През последните години имаме увеличение на собствените приходи на общината с над 183 млн. лв. Повишава се размерът на държавните трансфери, свързани с образование, здравеопазване и социални дейности. И през следващите години очакваме да продължи тенденцията за увеличаване на размера на бюджета на общината. Приходите от данъци и такси през тази година очакваме да са 661 млн. лв., което ще е повишение с 32 млн. лв. в сравнение с 2017 г.

Предвиждаме продължаване на тенденцията за повече постъпления от възмездно придобиване на имоти, както и от моторните превозни средства (МПС). В разходната част сме заложили Капиталова програма от 546 млн. лв. Това е със 100 млн. лв. повече от предходната година. Значителни средства очак­ваме да бъдат усвоени през годината по европейските програми за изпълнение на различни проекти. Най-големият обект е метрото. Предвиждаме да реализираме голям проект, свързан с въвеждане на мерки за енергийна ефективност на общински сгради – училища и детски градини. Очакваме да започне обновяването на централната градска част. През тази година ще започне и работата по втората фаза на проекта за интегриран градски транспорт на София. Това са инвестиции в различни части на столицата. В допълнение сме предвидили 103,675 млн. лв. да се вложат в рехабилитация на улици и булеварди, изграждане и ремонт на инфраструктура в кварталите, цялостни реконструкции на трамвайни трасета и мостови съоръжения. В това число само за кварталните трасета са заложени малко над 37 млн. лв. За първа година те ще се изразходват по нов начин. Колегите от транспортното направление заедно с районните кметове ще разработят методика, така че да получим максимално справедливо и аргументирано разпределение на тези средства. В обновяване на улично осветление ще бъдат инвестирани 6 млн. лева. На практика много хубави неща ще се случат в нашия град.

Продължаваме и със строителство на детски градини. През 2018 г. ще започне изграждане на първата забавачка в кв. „Манастирски ливади – Изток” и такава за кв. „Кръстова вада“. Започва работата и по учебно заведение в кв. „Курило“.

През тази година София е Европейска столица на спорта. За организация и провеждане на събития в тази връзка общината е осигурила 1 млн. лв.

Продължава модернизацията на градския транспорт – текат процедурите за закупуване на 142 автобуса на природен газ и първите 20 електробуса. По Оперативна програма „Регионално развитие 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“) е защитено придобиването на 13 нови трамвая, които ще се движат по линия №5. Ще се работи по надграждането на системата за управление на трафика с приоритизация на градския транспорт.

Над 11 млн. лв. са предвидени за възстановяване на паркове и градини. В плановете са включени реконструкция на Западен парк, входът на Южен парк откъм бул. „Гоце Делчев“ и първи етап на парк „Въртопо“. Освен това е заложено разширение на парк „Възраждане“ с още 25 дка, като на част от тях по план трябва да бъде изграден първият в София детски аквапарк. Продължава залесяването и озеленяването – предвидени са средства по проектите „Новата гора на София“ и „Моето зелено училище“, а отделно общината планира засаждането на 2000 дървета по основни улици и булеварди.

На каква субсидия от държавата разчитате и в кои направления ще бъде?

Ние имаме субсидия и държавно делегирани дейности. Вторите са основно свързани с образованието и реално не са субсидия, а средствата са за това, че общината от името на държавата предоставя образователни услуги.

Общото държавно финансиране за различни дейности, целеви субсидии за капиталови разходи, зимно поддържане и снегопочистване и т.н. за 2018 г. възлиза на 428 901 368 лв., от които 410 123 368 лв. са за делегираните. Спрямо миналата 2017 г. общата субсидия е завишена с над 66 млн. лв. Разликата идва предимно от увеличените възнаграждения на учителите. Само за образование бюджетът на София е 358 млн. лв., от които делегираните средства са 320,7 млн. лв. За здравеопазване се предвиждат общо 44 млн. лв., от които 15,4 млн. са общинско финансиране, а 28,6 млн. лв. – от държавния бюджет.

Други направления, за които има и държавно финансиране, са социални дейности, култура, отбрана и сигурност, администрация.

За дофинансиране на държавната дейност обаче Столичната община е предвидила над 47,4 млн. лв. В това число за текущи разходи – 41,2 млн. лв., и за капиталови – 6,2 млн. лв.

Атрактивно място за вложения ли е София, как това се отразява чрез рейтинга й? Как администрацията ще работи за подобряване на инвестиционния климат?

Градът е традиционно добро място за вложения. София привлича около половината от инвестициите в страната въобще. По последни данни около 40% от разходите за дълготрайни материални активи и над половината от преките чуждестранни вложения са направени именно тук. Услугите доминират в профила на общинската икономика и средствата се насочват именно към този сектор. Около 1/3 от всички инвестиции са в сферата на търговията, ремонта, транспорта, складирането, пощите, ресторантьорството и хотелиерството. Това се дължи и на факта, че градът е развит транспортен и логистичен център. София се отличава и с добро усвояване на европейски средства, което е основен източник на публични инвестиции. До края на септември 2017 г. столицата е усвоила 3,5 млрд. лв. Най-големият бенефициент е общинското дружество „Метрополитен“, което изгражда и стопанисва метрото.

Една от причините за всичко това е стабилността, която СО дава. През миналата година рейтингът ни беше увеличен от международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ (S&P Global Ratings) и вече е инвестиционен, като е равен на този на държавата. Това е много добър знак към чуждите вложители, което означава, че когато те дойдат да правят бизнес тук, ще бъдат в един град със стабилна финансова основа и не може да се очакват негативни изненади. Повишаването на рейтинга е добра оценка за поддържането на финансова стабилност и високо ниво на собствени приходи на СО. По мнението на агенцията общината има изключителна ликвидност и добра бюджетна гъвкавост, основана на значителната автономност в управлението на местните приходи.

Едно от направленията, в които правителството сериозно работи, е свързано с намаляване на административната тежест. Какво свърши СО дотук? Какво се предвижда за 2018 г.?

Много неща са направени, доста ни предстоят. През последните години съвместно с държавните институции премахнахме декларирането на МПС-та, когато се променя собствеността. Получаваме автоматично данни от „Пътна полиция“ за извършените сделки. В последните седмици, освен че през годините сме въвели плащания онлайн, през пос-устройства, това, което направихме, е, че когато се правят проверки за задължения на фирми и физически лица при кандидатстване по европейски проекти, справките се извършват автоматично. Възложителите могат в реално време да проверят дали кандидатстващите имат или не задължения към СО.

Редица услуги трябва да се автоматизират и ние работим по темата. След Нова година въведохме възможността за отказ от получаване на хартия на данъчно известие. Тя съществуваше и преди, но това ставаше чрез попълване на формуляри на гише в данъчната администрация. Сега това нещо може да се прави онлайн. Отново по служебен път могат да се извършват проверки и за адресна регистрация – например двойките, които кандидатстват за финансиране на процедурите по общинската ин витро програма, няма нужда да си вадят документи за адресна регистрация и задължения към СО, защото това ще става по служебен път.

Предстои ли въвеждането на възможността за плащане на таксите за детски градини и ясли онлайн?

В детските ясли навсякъде има поставени пос-терминали. Предстои да се въведе възможността за плащане онлайн. За детските градини на по-късен етап това може да се случи. Към момента в по-големите учебни заведения има поставени пос-терминали. Но ние първо новите услуги ги въвеждаме в яслите, тъй като са по-малко на брой (24). Администрирането на процеса е по-лесно там.

През 2017 г. за яслите въведохме информационен продукт. В него родителите могат да проверяват посещаемостта на детето, платена ли е таксата. Голяма част от заведенията качват и менюто за деня. За нас като административен модул е полезно, защото може да видим плащат ли се таксите, спазват ли се менютата.

Вие отговаряте освен за общинските финанси и за здравеопазването. Бихте ли оценили направлението за 2017 г.?

Като цяло изминалата година беше добра. Заедно с Комисията по здравеопазване и социална политика към Столичния общински съвет (СОС) започнахме да реформираме Диагностично-консултативните центрове (ДКЦ). Имаме много сериозни инвестиции в тези структури. От друга страна, в районите, където е крайно необходимо и няма други варианти, трябва да направим всичко възможно да предоставяме здравни услуги. Там бяха отпуснати допълнителни средства за стабилизиране на лечебните центрове. Тези суми се дават еднократно и ръководствата трябва да се справят с предизвикателствата сами.

Останаха ли такива центрове, които не се справят?

Два със сигурност са проблемни. В по-голямата част се надяваме нещата да се развиват положително. Имаме един център в „Орландовци” и един в „Обеля”, където очакваме през 2018 г. да постигнем някаква стабилизация. Болниците традиционно се справят добре. Общината помага, като всяка година между 9 и 10 млн. отделяме за допълнителното им финансиране за дейности, които не се покриват от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) или за здравно неосигурени лица. Предвиждаме такива средства и за 2018 г. Тези пари се отпускат на базата на договори и са строго отчетни – какви услуги са изпълнени, какъв брой пациенти са обслужени. Обстоен финансов анализ беше направен и на дейността на всички общински болници в София, където също работим на индивидуален принцип. Заедно с директорите укрепваме дейностите, които са важни за обслужването на гражданите и където общинската болница има предимство спрямо други, напр. частните заведения.

Какво показват дан­ните от анализа?

Картината е шарена. Там, където се прецени, че дейността не е печеливша и качеството на услугата не е на достатъчно добро ниво, съответно се взеха мерки за преструктуриране. Например във Втора МБАЛ беше закрита АГ клиниката. А с решение на СОС бяха обединени Втора МБАЛ и Пневмо-фтизиатричната болница. Така се осигурява по-добро здравно обслужване на пациентите, тъй като сградата на пневмо-фтизиатрията беше много неподходяща за такъв тип лечение. От друга страна, се стремим да намалим разходите чрез оптимизация на двете структури.

Заедно с Комисията по здравеопазване и социална политика се опитваме да следим дейността в болниците от гледна точка на посещаване на лекарски и експертни съвети. Това е пътят да реагираме бързо и адекватно при необходимост. Не може да не се похвалим и с новия здравен портал на София, в който са представени 800 лекари в 37 общински лечебни заведения. Чрез сайта столичани могат онлайн да си запазват часове за преглед при специалист или да проверяват резултатите от направените медицински изследвания.

През последната година СОС е гласувал над 1 млн. лв. за инвестиции в общинското здравеопазване, като се дава сериозен превес на доболничната помощ. Общо за последните 2 години с решения на съветниците са осигурени близо 3 млн. лв. за ремонти и ново оборудване за заведенията.

Какво предвиждате да се случва през 2018 г.? Какъв размер на средства ще отдели СО за финансиране на общинските болници? Заложени ли са ремонтни дейности?

Още много неща трябва да свършим през тази година. Надяваме се да успеем. В здравеопазването продължаваме да прилагаме програмно бюджетиране. Както казах вече, във финансовия план на София през т.г. отново се залага дофинансиране на общинските болници за медицинските дейности, които не се покриват от НЗОК. Ремонтите и закупуването на нова медицинска техника стават със средства от Столичния приватизационен фонд след решение на СОС. За това обаче управителите на здравните заведения първо трябва да направят предложение, което да защитят пред общинските съветници.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 28.01.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.