Силвия Георгиева: Очаквам строителният сезон 2018 да бъде най-натовареният за програмния период 2014 – 2020 г.

Разчитам на КСБ да работим заедно за контролни механизми, които да гарантират качествено изпълнение на общинските инфраструктурни проекти

Прочетена: 196

Росица Георгиева

Г-жо Георгиева, поздравления за новия пост, който заемате от началото на 2018 г. – изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Първото Ви интервю за печатна медия е за вестник „Строител“. Бихте ли се представили на нашите читатели?

Завършила съм Софийския университет „Свети Климент Охридски“ със специалности „Политически науки“ и „Европейска публична администрация“ с профил „Местна власт и управление“. Имам придобита следдипломна квалификация „Лидерство и местна демокрация“ от Централноевропейския университет в Будапеща. Специализирала съм управление на проекти с европейско финансиране в България, Белгия и Гърция. Опитът ми в местното самоуправление е повече от 15-годишен. В него се включват работата ми като общински съветник в част от мандата 2003 – 2007 г. и длъжността ми управител на „НСОРБ – Актив“ ЕООД, което е консултантската фирма на НСОРБ. Там опитът ми е от създаването й през 2006 г. до сега. На 43 години съм, омъжена, с едно дете.

Какво Ви мотивира да се включите в конкурса за избор на нов изп. директор на НСОРБ?

Мотивация да участвам в този конкурс ми дава над 20-годишната ми академична и професионална реализация в местното самоуправление. Еди­наде­сет­те години работа като управител на „НСОРБ – Актив“ ЕООД ми осигуриха възможността да работя за развитието на местната власт в България на най-високо ниво. Вложих сърцето и целия си ентусиазъм в създаването и развитието на този проект – от оформянето на екипа през разработването на дейностите, продуктите и услугите до утвърждаването на „НСОРБ – Актив“ като запазена марка и търсен партньор на местните власти, бизнеса и централната власт. Ежедневното ми сътрудничество с Управителния съвет, с досегашния изп. директор, екипа на Сдружението и с общините ми позволяват да познавам в дълбочина характера на дейността на НСОРБ и да говоря в първо лице, когато предлагам подобряване и надграждане във всяка една от уставните дейности на организацията.

Целият ми професионален път досега ми дава увереността на човек, който добре познава всички аспекти на местното самоуправление в България, както и взаимоотношенията на общините с централната власт.

Затова реших да се явя на конкурса за тази нелека позиция – като логична следваща стъпка в моето професионално развитие, чрез която смятам, че мога да допринеса за утвърждаването на модерната местна власт в България.

Ще има ли промени в начина на функциониране на НСОРБ и ако да, в каква посока ще бъдат?

Сдружението е доказало авторитета си през времето на своето съществуване. Повече от 20 години ние сме в конструктивен диалог с централната власт. Установили сме работещи механизми, които рано или по-късно носят своите резултати за държавата и общините. Подходът ни винаги е бил умерен и с търсене на взаимната полза за всички страни. Смятам, че този подход ще работи и занапред, тъй като е доказал своята ефективност. Заставам като изп. директор на Сдружението с много амбиция и желание за работа. Експертността, която съм придобила през годините и квалификациите, които имам, вярвам, че ще ми помогнат да внеса своя почерк в ръководството. Очаквам да има още повече динамика, а аз да мога да приложа работещи и модерни управленски решения.

Какви са първите задачи, които си поставяте начело на НСОРБ?

НСОРБ ще продължи да води постоянен диалог с правителството и парламента на Република България за реална децентрализация на държавното управление – за силни общини, с достатъчно собствени ресурси и капацитет за качествено предоставяне на публичните услуги на местно ниво. Целта на Сдружението ще бъде да разшири влиянието си при определяне на политическия дневен ред по въпросите, които са важни за общините, така че да може да предоставя ефективни решения на местно ниво за националните проблеми.
Предизвикателствата в следващите няколко години, за които НСОРБ ще работи, са няколко.

Първият ни приоритет продължава да бъде осигуряването на адекватно финансиране за дейността на общините. Ще продължим да работим за привличане на повече средства на местно ниво. От една страна, чрез подобряване на процесите вътре в администрациите в рамките на действащото законодателство – повишаване на събираемостта на местните данъци и такси, ефективно управление на общинската собственост, включително и чрез придобиване и експлоатация на държавна собственост с отпаднало предназначение. От друга страна, ще продължим да предлагаме и настояваме за разширяване на собствената приходна база на общините чрез трансформиране на част от държавните данъци в местни. Усилията на Сдружението ще бъдат насочени към развитие на прозрачна система за устойчиво и справедливо финансиране на местните власти чрез разработване на модерен изравнителен механизъм, който да оказва подкрепа на наистина нуждаещите се общини с по-нисък собствен потенциал.

Друг важен приоритет в нашата дейност ще бъде модернизацията на общинските услуги, така че да осигурим облекчаване на административната тежест за бизнеса и гражданите чрез практическо въвеждане на електронното управление. Сред основните ни задачи е и развитието, задържането и мотивацията на кадровия капацитет на администрациите, способен да отговори на очакванията на гражданите за достъпни и качествени услуги.

Изключително съществено е и успешното изпълнение и отчитане на проектите с европейско финансиране на общините за програмен период 2014 – 2020 г. Ще се включим активно в дискусиите на всички нива в България и ЕС за бъдещето на Политиката на сближаване след 2020 г., както и в разговорите за регионалното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

Какви са според Вас проблемите, пред които ще се изправят местните администрации през настоящата година? Как Сдружението ще помогне за разрешаването им, как ще продължи диалогът Ви с централната власт?

През 2018 г. пред общините стоят няколко непосредствени задачи: подготовка за преминаване към новия модел за изчисляване на такса битови отпадъци на база количество; активна фаза на изпълнение на проектите ни с европейско финансиране, както и на програмата за саниране. Очаквам строителният сезон 2018 да бъде най-натовареният за целия програмен период 2014 – 2020 г. Другите задачи са проактивна политика в сферите на общинското образование и здравеопазване и реално въвеждане на електронното управление.

Сдружението работи по всяка от тези цели. Предстои през годината да разработим примерни методики за изчисляване на такса битови отпадъци за всяка от трите основи, записани в закона. Ще тестваме резултатите с реални цифри в пилотни общини. Работим активно и осигуряваме широка подкрепа за общините в целия процес по подготовка, управление и изпълнение на проектите с европейско финансиране. Имаме добра комуникация с всички управляващи органи и успяваме на оперативно ниво да подобряваме голяма част от процедурите. В добро сътрудничество сме с Държавната агенция за електронно управление, както и с екипа на вицепремиера Томислав Дончев – за оптимизиране на нормативната уредба, осигуряване на достъп до регистрите на централната администрация и увеличаване броя на електронно предоставяните услуги, включително по устройство на територията и кадастъра.
Работим в партньорство с централната власт, тази година ще вложим повече усилия в постигането на повече резултати.

Как бихте оценили процеса на децентрализация на местните власти, за който все се говори, но като че ли не се е случил? Какви действия ще предприемете, че да се активизира той?
Всъщност зад сложната дума децентрализация стои много проста истина – общините докосват живота на всеки човек, ежедневно и ако имат достатъчно властови ресурс, ще решават проблемите най-бързо, лесно и там, където те възникват. Забележете, не казваме повече пари, говорим за едни и същи средства, събрани от гражданите, които обаче да се управляват максимално близо до тях.

Проблемът с липсата на достатъчно собствен ресурс на общините е огромен. Приходите на местните администрации у нас са над два пъти по-ниски от средните стойности за ЕС като съотношение към брутния вътрешен продукт. В цифри това означава, че от всеки 100 лв. данъци, събрани от гражданите, едва 4 лв. постъпват в общинските бюджети.

Решението, което НСОРБ от години предлага, не е нищо по-различно от европейския модел на финансиране на местното самоуправление – част от подоходните данъци на гражданите трябва да отиват в общините и това е най-силният лост за провеждане на местни политики. Според един скорошен анализ на Института за пазарна икономика прехвърлянето само на 2 процентни пункта от събирания в момента данък върху доходите на физическите лица ще доведе до ръст на собствените приходи на общините с близо 650 млн. лв. С подобен ресурс годишно местните власти не само ще могат да покрият стари задължения, но и да планират много по-дългосрочно инвестиционните си програми, а и ще бъдат стимулирани да работят в посока привличане на вложения, по-висока заетост и трудови доходи.

Какво ще правим тази година, за да активизираме процеса? Ще работим за изменения на секторни политики, които да ни осигуряват адекватни на правомощията ни ресурси. Една задача, по която ще действаме тази година е повече правомощия и ресурси за общините при осигуряването на обществения ред и сигурност и контрол върху неправилно шофиране в населените места. Знаете, когато стане произшествие в рамките на населеното място, първият човек, от когото гражданите търсят отговорност, е кметът – независимо дали е за липсващ светофар, за шофиране с висока скорост или друго нарушаване на правилата за движение по пътищата. Същото важи и за нарушенията на обществения ред, кражбите на селскостопанско имущество, битовите инциденти. Няма кой по-добре от общините да познава особеностите на всяко село и квартал и да може да осигурява непрекъсната превенция и контрол. Затова работим по законопроект, който ще разшири правомощията на кметовете в сферата на обществения ред – да имаме наша, общинска полиция, подчинена на кмета, с повече права по налагане на санкции. В допълнение предлагаме да можем да контролираме с изградените от нас системи за видео наблюдение пътното движение в населените ни места и съответно да налагаме глоби и да събираме приходите от тази дейност. Така ще отговорим на големите очаквания на гражданите.

Както споменахте, предстои промяна на начина на изчисляване на такса „смет” от 2020 година. Как НСОРБ ще спомогне общините да се подготвят за тази промяна? Как тя според Вас ще се отрази на общините? Необходима ли е?

Смяната на модела на изчисляване на такса „битови отпадъци“ от години стои на дневен ред пред цялото общество. Безспорно ние като общини подкрепяме въвеждането на принципа замърсителят плаща. Считаме обаче, че законодателно трябва справедливо и ясно да е уредено както кой колко плаща, така и кой понася разходите за управление на отпадъците.
В момента общините управляват и финансират изцяло този процес – ние организираме сметосъбирането и транспортирането на генерираните от домакинствата и фирмите отпадъци, третирането им в съоръжения и инсталации, както и поддържането на чистотата в териториите за обществено ползване в населените места. Всичко това – със средствата от такса „битови отпадъци“.

Съгласно приетите през есента на миналата година изменения в Закона за местните данъци и такси от 1 януари 2020 г. общините ще трябва да изчисляват този налог на база количество генериран отпадък. Законът дава три възможни основи за това: чрез торби с определена товароносимост, чрез индивидуално определено количество битови отпадъци за имота или на база брой ползватели на имота. Изцяло отпада досегашната възможност за изчисляване на база данъчна оценка на имотите.

И при трите варианта общините ще трябва да направят пълна реорганизация на дейностите по сметосъбиране, да предоговорят взаимоотношенията си с външните изпълнители, да въведат много по-широко системите за разделно сметосъбиране. Решението ще бъде индивидуално за всяка администрация и трябва в максимална степен да отчита стопанските, демографските и географските особености на нейната територия.

Както отбелязах по предходния Ви въпрос, НСОРБ през тази година ще разработи примерни методики по всяка от основите, за да подпомогне общините. Ключово важно при промяната в модела на определяне на таксата е да не се стигне до сериозно понижаване на събираемостта й поради рязко увеличаване на размера й за гражданите. Това силно ще застраши управлението и финансирането на цялата услуга по поддържане на чистотата.

2018 г. се очаква да е ключова в усвояването на средства по европейските програми. Какви ще са трудностите, с които ще се сблъскат общините? Научиха ли се уроците от предходния програмен период?

Както вече споменах, 2018 г. ще бъде най-активната година за изпълнение на европейските проекти на общините. Местните администрации работят по над 1200 договора за проекти на обща стойност 2,8 млрд. лв., плащанията по тях до момента са в размер на 582 млн. лв.

В средата на програмния период се отчитат постигането на междинните цели и реалната реализация на предложенията. Очаквам силен строителен сезон 2018 за проектите ни за градска среда, образователна и социална инфраструктура във всички селища, общински пътища и ВиК обекти в малките населени места, зони за икономическо развитие и интегриран градски транспорт в големите градове.

В средата на годината очакваме стартирането и на фондовете за градско развитие, откъдето ще можем да реализираме проекти за градска среда, спортна и културна инфраструктура, както и за туристически атракции чрез финансови инструменти.

По отношение на научените уроци – през годините общините успяха да изградят и мотивират екипи, които имат капацитета да подготвят, управляват и отчитат многомилионни проекти. В момента сериозен ангажимент за нашите бюджети е осигуряването на устойчивостта на вече направените инвестиции. За проектите от настоящия програмен период основен проблем за нас продължават да бъдат процедурите за избор на изпълнители на обществените поръчки. Почти няма търг, който да не се обжалва, което води до голямо забавяне в изпълнението, а оттам – и до сериозни санкции за местните власти. Друга сериозна пречка са многобройните финансови корекции, които ни налагат управляващите органи. За много от тях, когато общините са убедени в правотата си, водят дела и в повечето случаи ги печелят, но това изключително много забавя реализацията на проекта и ангажира сериозен човешки и финансов ресурс. Не на последно място като проблем се явяват и некоректни изпълнители, които въпреки строгия контрол, който осъществяваме, си позволяват некачествена реализация. По този въпрос разчитаме на партньорство със строителния бранш.

Как Сдружението ще продължи да си взаимодейства с Камарата на строителите в България (КСБ), предвиждате ли да проведете общи инициативи на национално и местно ниво?

Ние винаги сме работили в добро партньорство с Камарата на строителите, така ще бъде и занапред. Разчитам на КСБ да работим заедно за контролни механизми, които да гарантират качествено изпълнение на общинските инфраструктурни проекти.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 01.02.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.