Красен Кралев: В спортна инфраструктура от 2009 г. са инвестирани над 350 млн. лв.

През първата половина на 2018 г. основните ни приоритети са свързани с Българското председателство на Съвета на ЕС

Прочетена: 146

Мартин Славчев

Министър Кралев, 2017 г. беше изключително успешна за Министерството на младежта и спорта (ММС) от гледна точка на реализираните инфраструктурни проекти. Кои бяха най-важните от тях?

Сериозните вложения в спортната инфраструктура у нас започнаха да се правят едва от 2009 г. по време на първото правителство на премиера Бойко Борисов. Ние се гордеем, че за трите мандата в изграждането и реновирането на съоръжения са вложени над 350 млн. лв. През 2017 г. успяхме да завършим реконструкцията на зала „Фестивална“. Намерихме спонсор за издръжката й, който ще дава по 100 хил. лв. на година, и тя вече носи името „Асикс Арена“. Приключихме и пореден етап от обновлението на комплекс „Академика 4 км“, където има и плувен басейн, който също беше изцяло реновиран. Открихме залата по борба в Сливен, която ще се използва от клуба на Станка Златева. Завършиха и ремонтите на стадионите „Тича“ във Варна, „Ивайло“ във Велико Търново и „Огоста“ в Монтана. Стартира реконструкцията на Зимния дворец в София и продължава изграждането на „Арена Бургас“.

С кой обект се гордеете най-много?

Всеки един от тях ми е важен, защото зад него стои много труд и е от изключително значение за хората, които го ползват. Като че ли най-ценен обаче беше ремонтът на „Асикс Арена“. От първия момент, в който поех ангажимента да работя за българския спорт, една от мечтите ми беше да видя тази зала реновирана, тъй като тя не функционираше от 2011 г. и атлетите бяха останали без своя дом. А без да им осигурим нормални условия за зимна подготовка, няма как да изградим големи състезатели. Реализирахме уникално съоръжение, което вече е изпълнено с живот и приема тренировки и състезания. След ремонта капацитетът на залата е увеличен на 2270 седящи места с възможност да бъдат настанени до 6000 души за концерти и масови прояви. Всички седалки са подменени. Инсталирано е най-модерно и качествено спортно оборудване – пълен комплект пособия за лека атлетика и писта с четири коридора от реномирания производител „Мондо“. Обособени са ВИП ложа, помещения за администрация, персонал, отбори, съдии, делегати, допинг контрол и сектор за медиите. Осигурен е достъп за хора с увреждания както в състезателната зона, така и на трибуните. По време на реконструкцията са въведени мерки за енергийна ефективност и изолация на стените и покрива, в резултат на което разходите за отопление и консумативи ще намалеят осезаемо – с 40%.

Много се гордея и с ремонта на зала „София“, с програмата, която стартирахме за реновиране на футболните стадиони, с всичко, което правим за спортната ни инфраструктура.

Предстои приемането на новия Закон за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Какви ще бъдат акцентите в него?

Едно от най-важните неща е, че с неговото приемане ще се реши глобално проблемът със стопанисването и управлението на спортните бази. Той ще създаде условия за ефективното използване и качественото обновяване на съществуващите съоръжения, привличането на по-сериозни инвестиции за изграждането на нови, като същевременно се гарантират публичният и обществен интерес при предоставянето на имот – държавна или общинска собственост. Възвръщаемостта на вложените средства в спортни обекти е най-бавна и затова е много важно да дадем възможност на частния сектор да получи право на ползване за по-дългосрочен период, за да може да си върне инвестираното. В законопроекта е предвидено да има начин за отдаване под наем и учредяване на право на ползване на съоръжения държавна и общинска собственост за срок до 30 години в полза на спортен клуб или федерация, които са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и са вписани в съответния регистър на ММС.

Кои ще бъдат основните приоритети на Министерството на младежта и спорта за 2018 г.?

Естествено през първата половина на годината задачите ни са свързани с Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Основният ни приоритет е борбата срещу допинга както в професионалния, така и в спорта за всички. България за пръв път повдига въпроса за употребата на стимуланти в сферата на масовия спорт, най-вече във фитнес центровете и при подрастващите. А това е много сериозен проблем, касаещ здравето на нацията. По време на председателството ни ще се изработи и единната позиция на ЕС във връзка с прегледа на Световния антидопингов кодекс. Другите ни приоритети са за утвърждаване на европейските ценности чрез спорт и спортът за всички като средство за интеграция и мост между традиции и иновации. Ще продължим ефективния и структурен диалог с Европейската комисия (ЕК) с цел намиране на работещи решения и постигане на реални резултати за младите хора в ЕС. Бъдещето на Европа е един от основните приоритети на Българското председателство.

Предвид нарастващата агресия и радикализация сред младите ще работим за утвърждаване ролята им в изграждането и поддържането на едно хармонично, сигурно, мирно и единно общество в Съюза, както и за осигуряване развитието на потенциала и таланта им. Ще засегнем темата за изтичане на мозъци и обезлюдяване на определени райони – нещо, което не се е дискутирало до момента. В инициативата „Структурен диалог“ България ще има водеща роля при консолидирането на мнения и коментари относно бъдещата Европейска стратегия за младежта, за което ще помогне и домакинството на Европейската младежка конференция през април тази година. По време на форума над 250 представители на институции ще работят заедно, така че да създадат „Младежките цели на Европа”. Ключова тема е и законодателното досие „Европейски корпус за солидарност“.

Извън председателството основен приоритет ни е приемането на новия ЗФВС, като ще продължим и политиката си за изграждане и реновиране на спортната база.

Какви проекти се предвижда да бъдат завършени през тази година и ще стартират ли нови?

Ще продължим програмата си за реновиране на футболните стадиони, като вече имаме конкретни идеи за този на „Спартак“ във Варна, който трябва да бъде готов на 28 август – деня, в който се честват 100 години от основаването на клуба. В момента работим по закритата писта за лека атлетика на „Локомотив“ в Пловдив. В Кюстендил подменяме осветлението и правим нова атлетическа писта. Изграждаме такава и в Сандански. Извършваме и пореден етап от ремонта на зала „Владислав” във Варна. Смятам, че благодарение на трите правителства на премиера Борисов България вече разполага с достатъчно представителни зали и сега е важно да съсредоточим усилията върху решаването на проблемите с тренировъчната инфраструктура за спорт.

Кои са другите обекти, които планирате да бъдат реализирани до края на мандата?

Много ми се иска да реконструираме стадион „Академик“, който да поеме част от по-малко посещаваните мачове в София на отборите, които в момента ползват Националния стадион „Васил Левски“. Планираме да му поставим и атлетическа писта и заедно с намиращата се само на метри от него „Асикс Арена“ да се обособи един център на царицата на спортовете. Предстои реконструкция и на закритата атлетическа зала в Добрич – изключително стратегическо и важно за българската атлетика съоръжение, което пое основната тежест по подготовката на нашите състезатели през последните 7 години.

Каква е Вашата оценка за състоянието на спортната инфраструктура в страната?

Като цяло то не е добро. Пътувам много и често виждам занемарени съоръжения, които се нуждаят от ремонт. Истината обаче е, че след 2009 г. картината се подобри значително и непрекъснато се работи за решаването на този проблем.

Освен със средства от бюджета какви други инструменти използвате за набавяне на необходимия ресурс за изпълнението на проектите?

Основният механизъм, който използваме за привличане на финансиране там, където не ни достигат пари, са т.нар. ЕСКО договори. Техният предмет е осъществяването на мерки за повишаване на енергийната ефективност, при което инвестициите и възнаграждението на изпълнителя се изплащат въз основа реализираните икономии на енергия. Така бяха извършени част от ремонтите на зала „София“, „Асикс Арена“ и спортен комплекс „Академика 4 км“. По този начин се осъществява и течащият ремонт на Зимния дворец.

Как оценявате развитието на българския спорт като цяло?

Смятам, че вървим в правилната посока. За мен най-радващо е, че имаме много силна вълна от млади таланти, което означава, че през последните години там нещо е свършено. В традиционните ни спортове, като бокс, борба, лека атлетика, имаме уникални млади състезатели. Във волейбола, особено в женското направление, има сериозен напредък. Таекуондото, което не е характерен за България спорт, също ни изненада приятно. Има силно поколение младежи. Това ме кара да вярвам, че тежките периоди са зад гърба ни. Самата оценка на ръководителите на федерациите е, че сме на прав път, но трябва време. Всяка следваща година е нужно да откриваме нови и нови таланти, за да дойде времето, когато да се докажат в битките с най-добрите. Виждате, че Даниел Асенов на 20 години е два пъти европейски шампион по бокс. Антъни Иванов направи фурор в плуването на 18 г. Леката атлетика има Лили Георгиева и Александра Начева. И двете, колкото и да са малки, според мен ще участват на Олимпиадата в Токио, което ще е голям тласък за тяхното развитие.

В какви събития, свързани с Българското председателство на съвета на ЕС, ще участва ММС?

Министерството на младежта и спорта ще организира няколко изключително важни форума. Като част от приоритета ни за борба с употребата на допинг в спорта вече направихме събитие на много високо ниво – Международен семинар „Предотвратяване на употребата на допинг в професионалния и в спорта за всички чрез обучение и разследване“. В него взеха участие над 120 представители на европейски и международни организации, свързани с антидопинга, на страните членки на ЕС, както и на спортните федерации в България. На форума присъстваха зам.-генералният директор по образование и култура в ЕК Йенс Нийманд Кристенсен, зам.-генералният директор на WADA Роб Кьолер, вицепрезидентът на Международния олимпийски комитет (МОК) и член на Управителния съвет и Изпълнителния комитет на WADA проф. д-р Угур Ерденер, председателят на комисията CAHAMA в Съвета на Европа Рафал Пиечота, изп. директор на iNADO (Организацията на националните антидопингови организации) Греъм Стийл, основателят на iNADO Джоузеф де Пенсие и Клемент де Майард от Дирекция „Антикорупция и финансови престъпления“ в Интерпол, и др.

През март България ще бъде домакин и на най-голямото събитие за спорта на европейско ниво, което се организира от ЕК – Европейски спортен форум. Тази година водещата тема е „Спортът в Европа – инвестиция в бъдещите поколения“. За форума имаме уговорка с еврокомисаря Тибор Наврачич да поканим представители на ФИБА Европа и Евролигата, за да опитаме да помогнем за разрешаване на проблемите между тях, касаещи синхронизирането на календарите им. През април в София ще се проведат Конференция по младежки въпроси и среща на генералните директори, отговарящи за младежката политика в ЕС. Предвиждаме да има повече от 250 участници от младежки организации, представители на институции на ЕС, Съвета на Европа и ООН. Форумът е в рамките на процеса „Структурен диалог“ и цели да послужи за платформа на комуникация за младите и хората, вземащи решения. Основната тема на събитието ще бъде изготвянето на конкретни препоръки към новата Европейска стратегия за младежта, която е основен политически документ на ниво ЕС в сферата. Очаква се конференцията да бъде открита от високопоставени представители на ЕС и ООН. Ще има и среща на директорите на дирекции, отговорни за младежта.

Също през април във Варна ММС ще организира заедно с още заинтeресовани страни членки семинар по темата за националните платформи, насочени срещу манипулирането на спортни състезания. Той ще бъде предхождан от заседание на експертна група „Почтеност в спорта“, което се организира от ЕК.

През юни в София ММС ще е домакин на „Среща на генералните директори, отговарящи за спорта в ЕС“ и на конференция на тема „Спортът за всички като инструмент за интеграция и мост между традиции и иновации“. Ще поканим всички европейски спортни федерации и неправителствени организации от сферата. Ще има представители от ЕК, Съвета на Европа, държавите членки. Очакват се около 200 души. На специална изложбена площ ще представим традиционни спортове и иновациите в сектора.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.02.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *