Арх. Иван Несторов: Продължавам да работя за засилване на превантивния контрол

Планирам скоро да проведа съвместна среща с всички браншови организации, защото проблемите са общи и ние сме обвързани в този процес, в който не трябва да се делим

Прочетена: 134

Свилена Гражданска

Арх. Несторов, в началото на 2018 г. какво отчитате като свършено през миналата?

Благодаря на колегите, които работиха през цялата изминала година. Тяхната дейност личи от докладите им. Ще припомня, че само от почти четири месеца съм начело на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Постъпили са 50 800 запитвания, жалби, сигнали и молби на физически и юридически лица, в т.ч. получени чрез Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), омбудсмана и други ведомства, както и искания за назначаване на държавна приемателна комисия. От тях 16 866 са внесени в централното управление на ДНСК и около 33 934 – в регионалните ни дирекции. Проведени са 425 процедури по издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор и отразяване на промени на обстоятелствата по издадено удостоверение. Въведени са в експлоатация общо 3119 строежа, за които са проведени държавни приемателни комисии и са издадени разрешения за ползване от органите на ДНСК.
Голям брой от тези обекти са с широко обществено значение, в т.ч. и финансирани с европейски средства по различни оперативни програми – „Региони в растеж“, „Околна среда“ и др. Ще посоча като пример рехабилитацията на железопътната инфраструктура в участъци от жп линия Пловдив – Бургас от км. 105+560 до км. 292+460; вътрешното преустройство на съществуващ полуподземен бункер в отделението по лъчетерапия на Комплексен онкологичен център – Бургас, с монтаж на медицински линеен ускорител; конструктивното укрепване на базилика „Света София“; интегрирания воден проект за гр. Шумен – втори етап; и др.

През 2017 г. от експертите на ДНСК са реализирани общо 36 864 проверки на строежи и обекти за установяване законосъобразността на извършеното строителство, въвеждане в експлоатация и ползването им. В резултат са съставени 648 констативни акта за установени нарушения на Закона за устройство на територията (ЗУТ), като са предприети необходимите последващи действия при спазване процедурите на ЗУТ. Съставени са 484 акта за административни нарушения и са проведени 540 административно-наказателни производства.

През изминалата година ефективно са изпълнени 255 влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи. Извършени са и 336 комплексни планови проверки на общински и районни администрации. В резултат на установените нарушения са образувани общо 179 административно-наказателни производства срещу длъжностни лица в местните администрации и участници в строителството.

Каква е статистиката на ДНСК относно незаконните строежи?

Съгласно данните в публичния регистър на дирекцията от общо 6295 влезли в сила до края на 2017 г. заповеди за премахване на незаконни строежи до момента ефективно са изпълнени над 5858 от тях.

Проблем има при предприемане на принудителни действия по реализация на заповедите, когато се касае за жилищни сгради, защото те са обитаеми и ние винаги сме длъжни да се съобразяваме с това. Кметът на съответната община трябва да осигури на тези граждани домове, но самата местна власт невинаги има нужния ресурс. Поради тези причини не можем да се ангажираме с конкретни срокове за реализация на заповедите. Затова според мен на първо място трябва да има превенция, за да не се допускат подобни казуси.

Какви инициативи стартирахте от стъпването си в длъжност?

Задачата ми е свързана с промяна на структурата на ДНСК. В ЗУТ е записано, че тя се състои от едно централно управление и 28 регионални отдела. С приемането на Закона за регионалното развитие се създадоха още 6 регионални дирекции. В болшинството от случаите отделите и дирекциите се намират в една сграда. Има две деловодства и де факто, за да се официализира дадено писмо, проверка, заповед за премахване и т.н., трябва задължително да се изведе от едното деловодство, за да отиде в другото. Представете си на един коридор или в една сграда на два различни етажа ние да си кореспондираме по този начин, което затруднява цялостното администриране на процесите и се губят по около два-три дни само за това. Заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков стигнахме до извода, че трябва да направим една по-стегната административна система.

На 8 декември м.г. успяхме да проведем обща среща с всичките структури на ДНСК. Целта й беше да разберем какви са основните проблеми, които съпътстват ежедневието на служителите. Това беше полезна и ползотворна дискусия, на която се очертаха трудностите. Сред тях е липсата на добра материална база. Ползваме амортизирани превозни средства, които са от 1998 – 1999 г. Колите са вече морално и физически остарели. Ще работим за подобряване на условията на труд на служителите ни.

Както казах и в предишното си интервю за в. „Строител“, приоритетните ми задачи винаги първо са свързани с администрацията. Това, което съм констатирал, е липсата на превантивен контрол за обектите, за които се издават разрешения за строеж и се реализират на територията на България. Затова отправих апел към всички да работят съвместно с общинските администрации, за да може превантивният контрол да е повсеместен. Целта ми е да няма изкуствено разделяне – общината си има едни ангажименти, а държавата в лицето на ДНСК – други. То се получава от това, че в ЗУТ се посочва, че за въвеждането в експлоатацията на обектите от първа до трета категория отговаря ДНСК, а за четвърта и пета – общините. Припомних на колегите, че за общия контрол на издадените строителни книжа отговарят и двете страни. Няма как ДНСК да остане извън контрола върху одобрените технически инвестиционни проекти и разрешенията на строеж, които са в правомощията на главния архитект на дадена община. Натъкнахме се на случаи, при които гражданите сезират за започнало незаконно строителство, а в същото време органите на общинската администрация издават за съответния обект строителни книжа. Това е недопустимо. При положение че целият процес е започнал в момента, когато разрешението за строеж е влязло в сила, ние по закон нямаме правото да го отменяме. Единственият способ това да се случи е чрез сезиране на Прокуратурата на Република България. Ще припомня, че има седемдневен срок, в който всички главни архитекти са длъжни да уведомят съответната регионална дирекция за издаденото разрешение. Помолих колегите да направят всичко възможно да го проверяват. Това е свързано с физическо присъствие – да се отиде до общината, да се вземе преписката, да се види цялата документация дали е съобразена с нормите. За съжаление установихме, че липсват кадри, т.е. навсякъде, включително и в централното управление на ДНСК. Имаме незаети бройки. Още от миналата година започнахме да обявяваме конкурси на базата, на които да търсим служители, имащи съответното техническо образование. Надявам се да привлечем хора с опит, за да не губим време за обучаването им, тъй като нашата специфика е по-различна. Проведохме десет конкурса през изминалата година. След тях назначихме само четирима човека. А в същото време от Нова година до сега са напуснали седем души.

Ние продължаваме да изпълняваме дейностите си в един намален състав. По щат цялата структура на ДНСК са 421 души, имаме около 58 незаети бройки. Това са проблеми, които всекидневно се опитваме да решаваме.

Водите ли разговори с висшите учебни заведения с цел привличане на кадри?

Работим по инициативата „Старт в кариерата“, но много малко от младите хора успяваме да задържим. В централното управление има 4 – 5 човека, които в процеса на обучение са заявили желание да останат.

Искам да намеря подготвени кадри, които са преминали през общинската администрация и процеса на строителство, за да имат реална представа от работата, т.е. това е специалист, който има 10 – 15 години в съответната професионална област, за да разчитам на неговата компетентност, защото за жалост няма учебник, който да го прочетеш и на следващия ден да кажеш, че си готов за администратор. Аз постоянно се уча – вече 32 години. Бил съм и в общинската администрация, и в контролните структури – ДНСК, в две министерства.

Кои ще бъдат приоритетните Ви задачи за 2018 г.?

Основният приоритет ще е свързан с това да успея да запълня тези незаети бройки. Има територии като в Северозападна България – РДНСК – Видин, или Североизточна – като РДНСК – Добрич, където нашите колеги работят при намален състав. Нямаме ли необходимите специалисти, много трудно ще извършваме нужния предварителен контрол, който трябва да е първостепенен. Когато се получи сигнал, жалба или някакво възражение по издадено разрешение за строеж, веднага е нужно да отидем на място и да констатираме какво се извършва в момента. Колкото по-рано един строеж се спре или се установяват някакви нередности по изграждането му, толкова по-добре за всички, включително и за възложителя, изпълнителя и за нас като администрация.

Ще търсим кадри, за да си изпълняваме задълженията. Превантивният контрол е основният. Всеки следващ се забавя във времето, а строителният процес продължава. Думата „узаконява” в ЗУТ вече не съществува и си представете една сграда, която е стигнала до 4-ти – 5-и етаж и има доказани нередности при одобряване на строителните книжа и по изпълнението на изграждането, как може да се приведе във вида, в който трябва да бъде. Получава се много труден процес, свързан и със съдебни процедури, които са дълги. В един момент имаме произнасяния, при които трябва да се премахне част от зданието, което означава още по-дълга процедура. Затова е необходим предварителният контрол.

В каква посока според Вас трябва да се усъвършенства нормативната уредба, за да се подпомогне Вашата дейност?

Според мен тя е достатъчно ефективна. Не трябва да забравяме, че одобряването на един технически инвестиционен процес не е само еднолично желание на главния архитект. Когато той е за някоя промишлена или обществена сграда с различни функции, то тогава имаме множество компетентни органи, които трябва да положат подписите си за изготвянето. Стремежът за намаляване на сроковете в един момент води до неглижиране на прегледа на документите от страна на всички тези контролни органи. Когато дойде времето за държавната приемателна комисия, започват да се задават въпроси защо моят колега така е пуснал проекта и защо го е подписал и т.н.

Кои са обектите, които предстоят да се разгледат от държавна приемателна комисия?

Те са доста. В началото на годината пуснахме централизирана специфична база, която се намира на територията на летище София на немската компания DHL.
Издадени са заповеди и през следващите седмици ще бъдат проведени държавни приемателни комисии за следните по-големи обекти – реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в гр. Божурище; доизграждане и реконструкция на ВиК мрежа на кк Боровец, община Самоков; система за заснежаване на ски писта Мечи чал в зоната на гр. Чепеларе; и др.

Какви проверки предвиждате през следващите месеци?

Още от миналата година съм издал заповед, с която съм задължил всички звена на ДНСК да извършват контрол на всяко получено заявление за назначаване на държавна приемателна комисия. Това ще гарантира, че даденият обект е готов физически и функционално за използването му в момента, в който се сформира комисията. Констатирах малък дисбаланс – от надзорните фирми се пуска, че строежът е приключен, но при проверка на място се оказва, че има много незавършени неща. Смисълът на държавната приемателна комисия е да гарантира целостта и функционирането на обекта, защото в момента, в който се издаде разрешението за ползване, това означава, че той трябва да е готов. В него ще работят хора и ние трябва да осигурим безопасността им. С тази заповед целя да се спре с отлагането на комисиите и да се дава допълнително време, в което да се довършват дадени етапи или обзавеждане, функциониране на асансьорни уредби и т.н.

Ще се извършва и регулярен контрол на място на започнатите, но невъведени в експлоатация строежи от всички категории относно обезопасяването им, както и проверки по жалби срещу действията или бездействията на общинските и районните администрации по констатирането, издаването и изпълнението на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни обекти от четвърта до шеста категория.

Как протича партньорството Ви с Камарата на строителите в България?

Имам обещанието на КСБ да направим среща с тях. Вече проведох две с Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти. Разговарях с Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Целият строителен процес без тези браншови организации е невъзможно да се реализира, а имаме много неща, които трябва да споделим един с друг. Сред темите, които можем да дискутираме, е недостатъчното окомплектоване на самия технически инвестиционен проект. Докато работех в общинската администрация, всичките проблеми, които констатирахме, до голяма степен идваха от факта, че имаше доста непълноти при изготвянето на техническия инвестиционен проект. Това се отразява на периода, в който трябва да излезе разрешението за строеж, защото въпреки ангажимента на консултантските фирми, които се занимават с целостта и законосъобразността и обема на инвестиционния проект, самите те невинаги успяват да навлязат детайлно в него.

Планирам скоро да проведа съвместна среща с всички браншови организации, защото проблемите са общи и ние сме обвързани в този процес, в който не трябва да се делим. Ако имаме някакви проблеми, трябва да ги обсъждаме заедно и да си помагаме.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.02.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *