Д-р ик.н. Николай Иванов: На 27 март в София организираме международна конференция „Пътна безопасност: Нови технологии и добри световни и европейски практики“

Медиен партньор на събитието е вестник „Строител“

Прочетена: 147

Ренета Николова

Д-р Иванов, Българска браншова асоциация „Пътна безопасност” (ББАПБ) организира конференция по пътна безопасност на 27 март т.г. Разкажете ни повече за събитието.

Повишаването на пътната безопасност и подобряването на транспортната свързаност в Западните Балкани и в Европа като цяло са сред водещите приоритети в дневния ред на Българското председателство на Съвета на ЕС. В този контекст Сдружение „Българска браншова асоциация пътна безопасност“, съвместно с Международната пътна федерация и Европейската пътна федерация, взехме решение да инициираме и организираме международна конференция на тема „Пътна безопасност: Нови технологии и добри световни и европейски практики“.

Тя ще се проведе на 27 март 2018 г. в София. Събитието е част от календара на Българското председателство и ще се състои с подкрепата на Министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Медиен партньор на конференцията е вестник „Строител“.
Форумът ще осигури уникална платформа за диалог по темата между всички заинтересовани страни на регионално, европейско и световно ниво – институции, неправителствен сектор, академични среди и др.

Можете ли да ни кажете повече за акцентите в програмата и лекторите на конференцията?

Работата на форума ще бъде организирана в четири тематични панела. Първият е „Осигуряване на устойчиви инвестиции в пътната безопасност”. Тук ще разгледаме принципите на „Визия нула“, както и въздействието на системата за ТОЛ таксите върху безопасността на движението по пътищата. Вторият панел „По-добри данни за по-добри резултати в пътната безопасност“ ще представи на участниците новостите в областта на ГИС системите, инспекцията на мостови съоръжения, методи и техники за възстановка на ПТП, както и оценката на риска на безопасността на трасетата. В панела „Нови технологии за умни и безопасни пътища и улици“ ще разгледаме технологиите за поддържане на безопасни и интелигентни градове, управлението на скоростта, иновациите в пътната маркировка за автономните превозни средства. По време на четвъртия панел „Доказани решения за подобряване на пътната безопасност“ ще бъдат представени новостите при осигуряването на пасивна пътна безопасност, в това число и подвижните системи за достъп при бедствия и аварии, които предстоят да бъдат внедрени в България. В заключение ще бъде организиран дискусионен панел, където всички присъстващи ще могат да вземат участие.

Очаква се в конференцията да се включат утвърдени международни и български лектори и експерти, които ще представят успешния световен опит, добрите практики, иновативни технологии и възможни решения за подобряване на безопасността и намаляване на броя на жертвите на пътя.

Какво очаквате като резултат от форума?

Първият вече е налице – ние успяхме да заинтригуваме с темата държавната администрация и пътните фирми и да видим водещите им мениджъри сред участниците. Нещо повече, лично министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков пожела да присъства на откриването на събитието.

За мен основните резултати от конференцията ще бъдат – сравняване на българската визия за намаляване на жертвите с тази на другите страни от ЕС и света, което безспорно трябва да индуцира управленски решения, запознаване на обществото и присъстващите със ситуацията у нас относно безопасността на пътната инфраструктура и насоките за решаване на проблемите в областта, идеи за нова стратегия в сферата и редица други.

Много често говорите за „Визия нула”, както виждаме, тази тема присъства и в програмата на конференцията. Бихте ли ни запознали малко повече с този подход?

Визията за пътна безопасност e описание на едно желано състояние в бъдещето, основаващо се на теория за начина, по който различните компоненти на пътната система си взаимодействат или трябва да си сътрудничат. Тя се формулира като дългосрочна цел без конкретна рамка във времето, която може да се постигне само с големи усилия през дълъг период. Визията дава обаче насоки на работата по пътната безопасност и предизвиква размисъл за това какви подобрения са необходими, за да се доближим до желаното състояние.

„Визия нула“ е един от най-широко известните примери, които са били възприети и от други страни. Основната идея в този иновативен подход e системата на пътното движение да се смени с такава, която елиминира всички известни възможности за човешка грешка и намалява физическите щети при ПТП, които не могат да бъдат избегнати. Тъй като визията се споделя от всички заинтересовани страни, отговорността за безопасността e също споделена между участниците в движението, проектантите на системата, пътните служби, производителите на автомобили и пр., т.е. между всички, които са пряко или косвено включени. „Визия нула“ е заложена в Бялата книга за транспорта на ЕС към хоризонт 2050 г. Тя е приета като политика по безопасност на движението в много европейски страни и се прилага в много градове по света.

Основният принцип при нея е, че в центъра на вниманието се поставят човешките слабости. Човек естествено прави грешки, той се разсейва, невинаги преценява правилно, не реагира навреме и т.н. Тялото му е лесно уязвимо и се поврежда при удари. Тук е и ролята на факторите като: поведение на участниците, безопасността на пътната инфраструктура и на автомобилния парк и медицинската помощ за пострадали, които трябва да са на високо ниво. В тази връзка системата трябва да отчита човешките слабости, да подпомага участниците в движението да не грешат, а когато направят пропуск, да ги предпазва от животонесъвместими удари, да не ги убива и наранява.

В безопасността на движението имат отношение семейството, детската градина, училището, компаниите и институциите, които следва да пазят своите работници и служители, застрахователите, общините и други.

За да се превърне „Визия нула“ в реалност за България, всички ние трябва да работим заедно, защото безопасността е споделена отговорност.

Какви са възможностите за подобряване на безопасността на пътната инфраструктура в България?

Все по-често пътният травматизъм се сравнява с едни от най-тежките епидемии в историята. По-долу ви представям таблица с 10-те най-тежки епидемии в историята.

Ако приблизително 1 250 000 души загиват на година при пътни инциденти в света и още от 30 до 50 млн. биват сериозно ранявани, тогава къде в тази таблица се подрежда епидемията „Движение по пътищата“ и къде е мястото на пътната безопасност. Има ли начини за преодоляване или поне трайно намаляване на жертвите и пострадалите? Медицинската наука е направила чудеса за разработване на ваксини за борба с грипната епидемия, пандемията и т.н. Лошата новина е, че за разлика от тези болести броят на смъртните случаи по пътищата продължава да расте, особено в страните с по-ниски и средни доходи. По-тъжната новина е, че съществуват „ваксини“ за намаляване на касапницата по пътищата по света. Защо те не се използват? Искам да вярвам, че това не е от липсата на грижи, а от непознаване на съществуването им от страна на пътните власти по целия свят.

Какво е необходимо да се предприеме в нашата страна за намаляване на травматизма по пътищата?

Първо и най-важно е финансово обезпечаване на политиката за безопасност на движението, и второ – приемане на политическа декларация от Министерския съвет или дори от Народното събрание, с която тя да бъде изведена като основен приоритет в транспортната политика.

Както споменах, една от темите, които ще бъдат представени по време на конференцията на 27 март, е въздействието на системата за ТОЛ таксите върху безопасността на движението.

Изключително интересно ще бъде да чуем за плановете и целите за финансиране на дейностите по пътна безопасност. Искрено се надяваме, че приходите от ТОЛ таксите ще бъдат ваксината, която е необходима за нашата страна, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата.

Как оценявате състоянието на пътната мрежа в страната?

Би следвало да отбележим огромните усилия, които полагат ръководствата на МРРБ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ за изграждане и осъвременяване на националната мрежа. И ако днес отчитаме спадане на нивото на убитите от 1000-1100 на 600-700 на година, определен принос за това имат действията по инфраструктура. Не можем да не отчетем и ангажираността на правителството към каузата „пътната безопасност“, което през миналата година отпусна допълнителни до 100 000 000 лв. по бюджета на МРРБ за ремонт на участъци от републиканската мрежа с цел подобряване на състоянието й.

За съжаление често се случва при изграждане, рехабилитация и/или реконструкция на пътни участъци да се спестява от мероприятията за обезопасяване, а именно от елементите за пасивна пътна безопасност. Друг проблем е липсата на класификация на пътната мрежа по отношение на „риска по критерии пътна безопасност“ за различните категории ползватели: пътници в автомобили, мотоциклетисти, пешеходци и велосипедисти. Голяма част от трасетата нямат добра маркировка, което поставя водачите в много затруднени ситуации особено през тъмната част от денонощието. На доста участъци все още има пътни ограничителни системи, които са силно компрометирани, корозирали, не отговарят на европейските стандарти и съответно не осигуряват необходимата защита на участниците в движението. Немалка част от съществуващите знаци по ниско класните републикански и по общинските трасета нямат необходимите светлотехнически качества и безопасен профил. Сериозни проблеми съществуват и по отношение на одитите, инспекциите по пътна безопасност, както и обезопасяването на участъците с концентрация на ПТП.

Призоваваме държавната администрация при разпределението на отпуснатите допълнителни средства да не се пести от елементите за пасивна пътна безопасност – знаци, маркировка и пътни ограничителни системи.

Всички ние сме участници в движението както като водачи, така и като пътници или пешеходци. И ако говорим за опазване живота и здравето, трябва да започнем от инфраструктурата. Тя е предназначена за хората и следва да бъде съобразена с техните слабости и ограничени възможности, за да се намали броят на жертвите и пострадалите. Именно доброто финансиране е основната движеща сила за прогреса в намаляването на пътния травматизъм. Крайно наложително е да се положат основите на стабилен държавен механизъм за финансиране на различните дейности и инициативи в областта на безопасността на движението. Инвестициите в пътната безопасност са вложения в човешкия живот и здраве…

Сподели в социалните мрежи

Автор на 28.02.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.