Милена Дамянова: Дуалната система е инвестиция в бъдещето

Ще очаквам от Камарата на строителите в България да споделят опита си при подготовката на кадри

Прочетена: 538

Свилена Гражданска

Г-жо Дамянова, преди дни се проведе съвместно заседание на оглавяваната от Вас парламентарна Комисия по образованието и науката заедно с Комисията по икономическа политика и туризъм и с Комисията по труда, социалната и демографската политика. На него бяха изслушани трите министерства – на образованието и науката, на труда и социалната политика и на икономиката, за развитието на дуалната система у нас. Какви бяха резултатите от заседанието?

Преди няколко седмици излезе поредното проучване, в което се посочва, че 40% от предприемачите в България смятат, че поради липса на кадри в близките години бизнесът им ще спре да се развива. Този изключително висок процент налага бързи решения и усилена работа за създаването на специалисти, които да гарантират бъдещето на индустрията и икономиката у нас. Това, което е необходимо за стабилната бизнес среда, е предвидимостта, а тя ще се осигури чрез мотивиране на младите хора и на учениците в образователната система. Не можем да губим повече време в разговор къде да бъде регламентиран трудовият договор на учениците, обучавани чрез дуалната система, дали в Кодекса на труда или в специалния Закон за професионално образование и обучение (ЗПОО), трябва ли да имат отпуск, или пък ваканцията им е достатъчна. Това са важни въпроси, но административни, които се разискват повече от две години от стартирането на проекта „Дуално образование за модерните изисквания и нужди на обществото“ (ДОМИНО). Смятам, че е несериозно да се фокусираме само върху детайли и това да се използва за спиране развитието на системата в национален мащаб. Точно затова и на заседанието на трите комисии, в което участваха около 60 народни представители, взехме решение до края на март съответните министерства да ни представят законодателни предложения, изготвени от съвместна работна група, които да е преодоляла проблемите. Казах го и по време на дискусията – на мен ми омръзна от стратегии, концепции и други подобни документи, които сами по себе си са добри, но не водят до нищо конкретно като резултат. Смятам, че бизнесът и държавата имат нужда от ясни решения. Това е становището на образователната комисия и мотивът за съвместното заседание.

Какви резултати отчитате от проекта ДОМИНО? Какви предизвикателства се откриха при осъществяването му?

Ще припомня, че въвеждането на дуалното обучение у нас не започва с него. Първият пилотен проект в България приключи през 2010 г. Той се изпълняваше от Министерството на образованието и науката, Германо-българската индустриално-търговска камара, Германското дружество за техническо сътрудничество, три професионални гимназии и три водещи големи предприятия у нас. Бяха разработени учебни планове, стандарти за три професии – техник на енергийни съоръжения и инсталации, оператор в производството на облекло и машинен техник.

Въз основа на резултатите от проекта бяха подготвени промени в ЗПОО и бяха подложени на обществено обсъждане през 2013 г. Поради предсрочното прекратяване на мандата на първото правителство с премиер Бойко Борисов те не можаха да бъдат приети от Министерския съвет и внесени в Народното събрание. Тогава екипът на Министерството на образованието, науката и младежта с министър акад. Стефан Воденичаров и аз като негов заместник с ресор средно образование разработихме модел за партньорство между предприятие и професионална гимназия със съответните срокове и дейности. За съжаление нашата инициатива остана само на хартия и на електронната страница на ведомството. След това през 2014 г. от парламентарната група на ГЕРБ внесохме измененията в ЗПОО. Министерството също се включи с предложения. С пълно единодушие 42-рото Народно събрание през 2014 г. прие поправките. Те дадоха възможност за активно въвеждане на дуалната система на професионалното образование и обучение. След това през 2015 г. започна проектът ДОМИНО, който е на стойност 3,535 млн. швейцарски франка, като приносът на Швейцария е 3 млн. швейцарска франка. Не можем обаче да разчитаме единствено и само на проектите. В България въвеждането на дуално обучение трябва да е национална политика. Бизнесът се нуждае от тази система. На всеки форум се повдига въпросът за липсата на кадри.

Към днешна дата имаме 58 паралелки по дуалната система. Процентът на професионалните гимназии, работещи по нея, е 16, който никак не е висок. Има какво да се прави, но на първо място трябва да се изчистят нормативните пречки, които бяха изказани от професионалните гимназии и от бизнеса на съвместното заседание. Това са въпроси, които чувам сигурно за втора поредна година, и се надявам наистина министерствата да постигнат съгласие, защото е несериозно спорът за това, къде да бъде уреден трудовият договор на учениците, да бъде пречка за въвеждането на системата в цялата страна.

За ползите от дуалното обучение можем да говорим много. Доказват го и резултатите от проектите, защото то не касае само мястото, където се провежда, но и всички аспекти на ПОО – финансиране, учебни програми и планове, трудови договори и т.н. В държавите, в които се прилага – Германия, Швейцария и Австрия, имаме изключително голямо финансово участие от страна на бизнеса. В Германия например 2/3 от обучението се поемат от страна на фирмите. Средствата за останалата част – теоретичната подготовка, се осигуряват от провинциите през бюджетите, които получават от държавата за училищата. Това е сериозен ангажимент от страна на компаниите. Много хора са ми задавали въпроса каква е ползата за фирмите от финансово участие и от въвеждането на дуалната система. На първо място се обучават кадри, които са необходими за конкретния бранш. Те буквално след завършване на училище са готови да работят и имат висока продуктивност. За много кратко време бизнесът получава и добре обучени кадри, разбира се, начинаещи, но на ниска цена, тъй като заплащането на учениците е доста по-ниско от това на един вече висококвалифициран работник с натрупан трудов стаж.

Какви са ползите за децата, е тема, на която искам да обърна повече внимание, защото като че ли най-големият проблем на ПОО у нас е липсата на интерес от страна на родителите и на децата към него. Конкуренцията между профилираните гимназии и професионалните е доста сериозна при план-приема и тя подобрява качеството на образованието, но трябва да приложим всички усилия да привлечем младите хора към ПОО и да покажем ползите от него. На първо място дуалната система предоставя възможност за ранен информиран избор за професионална кариера. На практика учениците ще придобият умения и ще могат да вземат решение дали ще продължат да се развиват в тази посока или не. На второ място трябва да е ясно, че записвайки се в професионална гимназия (ПГ), младежите не са лишени от възможността да следват в университет. Това е важно да се подчертае, защото много от родителите смятат, че ако детето им учи в ПГ, то след това няма да има шанс да влезе във висше училище. В ПГ също се преподават чужди езици, и то на изключително високо ниво. Така децата ще получат професия, която ще гарантира заетостта им и реализацията им на пазара на труда, и ще притежават компетентностите, необходими на всеки млад човек, който иска да бъде успешен в нашето съвремие. 

Според мен е нужно държавата да работи повече по темата за кариерното развитие. Заедно със Съвета на жените в бизнеса ще проведем кампания, в която водещи млади хора, реализирали се кариерно, да могат да разкажат за себе си на децата, на които им предстои да направят своя избор след 7-и клас. Това е изключително важно, защото много по-работеща би била система, в която хора от самия бизнес показват професията. Така учениците лично ще разберат до какво развитие могат да достигнат, ако я изберат. Тук трябва, разбира се, активно да се включи бизнесът, защото той по-добре от кариерните консултанти в училищата и от учителите може да мотивира децата.

Инициативата ни със Съвета на жените в бизнеса няма да е първата, която провеждаме заедно. Миналата година организирахме Лидерска академия на новоназначени директори, за да можем по този начин да допринесем за подобряване на партньорствата между училищата и бизнеса. Имаше изключително позитивни резултати от това.

На следващо място трябва да подчертаем ползите от дуалното обучение за държавата. Най-напред е ниската младежка безработица. Този ефект се вижда във всички държави, в които е приложена системата. Знаете, че в Германия, Австрия и Швейцария процентът е 3 – 4. Намалява и броят на отпадналите ученици. Това се доказа чрез проектите, които се реализират у нас. Една от причините децата да напускат образователната система е липсата на мотивация за учене. Когато обаче те усвояват дадена професия на самото работно място, виждат перспектива за развитие, получават стипендия, безспорно се повишава процентът на оставащите, създават се трудови навици и т.н. В бъдеще това би довело до предвидимостта, за която говорихме в началото, и стабилността на бизнес средата, която е изключително важна за привличане на чужди инвеститори у нас.

Все повече в света се говори за споделена икономика. Има архитекти, изграждащи цели квартали със собствени енергийни източници. В Дубай обмислят въвеждането на летящи таксита. В България индустрията на високите технологии също се развива с добри темпове. Днес стругарите не са работници, които са потънали в машинно масло, а хора, управляващи изключително сложни съоръжения с таблети, т.е. професиите и изискванията към тях са много променени. Ако днес за тях са нужни висококвалифицирани кадри, то след пет години ще са необходими още по-интелигентни и можещи млади хора, които днес са в училище. Ако ние сега не ги мотивираме да изберат една или друга професия, която е важна за икономиката ни, ще продължим с лошите статистики, с отпадането на децата от училище, с търсенето на решения как да възродим един или друг сектор и да стабилизираме даден регион на страната. Според скорошно проучване две трети от България са икономическа пустиня. Сигурно е така, но когато липсват кадри, няма как да имаме бизнес.

Трябва конкретика и е нужно да се направи карта на професионалното образование в България. Нямам предвид тази, която се опита да реализира МОН в предишния мандат, позиционирайки професионалните гимназии. В момента Столичната община и Столичната агенция за приватизация и инвестиции работят по платформа, на която ще бъдат отразени всички училища и университети с видовете паралелки и специалности. Бизнесът ще има възможност да участва, като въвежда там своите изисквания за кадри, публикува свободните работни места и стажантските си програми. Това много ясно ще покаже тенденцията за потребностите от работна ръка на фирмите на територията на СО. Доколкото съм запозната, платформата ще съдържа профилите и професиите, които са завършили учениците допреди три години назад и които предстои да се дипломират през следващите три. Въз основа на картата следва да се планира следващият план-прием. За мен тя трябва да се направи на територията на цялата страна, за да нямаме подобни статистики, че части от България са икономически пустини, че инвеститорите нямат интерес към страната ни, защото не могат да намерят кадри у нас. Ще припомня и данните, с които започнах, че 40% от фирмите предвиждат, че няма да могат да се развиват заради липса на специалисти, а това на практика е една немалка част от бизнеса.

Как протича останалата дейност на оглавяваната от Вас комисия?

Дуалното образование наистина е основна тема за нас. През първата седмица на април ще има следващо съвместно заседание на трите комисии, на което отново ще проведем изслушване на трите министерства, така че контролът от страна на законодателната власт ще бъде стриктен в следващите месеци. В работната група ще се включат експерти от трите комисии, които да проследят процеса на вземане на решения.

Имахме изнесено заседание, на което приехме на второ четене измененията в Закона за развитие на академичния състав, с които въвеждаме малко повече прозрачност при избора на професори, доценти и т.н. Въвеждаме национални минимални критерии, на които трябва да отговарят кандидатите за всяка една длъжност. Разбира се, всяко висше училище ще има правото да ги допълва.

Длъжници сме на бизнеса и на децата по отношение на кариерното развитие, като има държави, в които то започва още от детската градина. Там на малчуганите по изключително увлекателен и достъпен за тях начин, съобразен с възрастта им, им показват професиите. Това се случва вече и в България, но не навсякъде, през програмите за предприемачество, които въведохме още през първия мандат на кабинета „Борисов“. Включихме го и в новия Закон за предучилищното и училищното образование. Тепърва предстои тази система да се развива. Тя е ключова, защото подпомага младите хора и децата в техния избор. Много често студентите разбират по време на втори-трети курс, че специалността, която са избрали, не отговоря на техните интереси и на вижданията им за кариерно развитие. Това може да се предотврати в ранен етап, като България инвестира време и средства. Имаше един проект по ОП „Развитие на човешките ресурси“ за назначаването на кариерни консултанти и за въвеждането на кариерно консултиране в училищата. Инициативата започна, но тя трябва да се развие във всички училища.

Ще отбележа, че учениците от ПГ, които се обучават по новия Закон за училищното и предучилищното образование, за втора матура ще полагат държавен изпит за придобиване на професионална квалификация. Тези, които обаче са по стария закон, вече имат възможност като втора матура да изберат и държавния изпит за придобиване на професионална квалификация. Това го въведохме по предложение на ПГ. Когато отчитаме матурите, обясняваме, че на втората задължителна най-слабо са се представили децата от професионалните гимназии. Сега им даваме възможност да покажат това, за което са учили през годините, а не да избират география например, защото просто трябва да се явят на нещо.
В момента изграждаме българска система за дуално обучение. Тя е разработена съгласно нашия традиционен образователен модел, но има елементите на тези от Австрия, Германия и Швейцария. Надявам се, през следващата година да не отчитаме 16% в ПГ, а много повече, защото това е пътят за развитие. Дуалната система е инвестиция в бъдещето.

Какви законодателни мерки са нужни, за да спре негативният процес част от дипломиращите се в университетите да излизат без необходимите способности?

Промените бяха направени през мандата на 43-тото Народно събрание. Приехме изменения в Закона за висшето образование, чрез които съобразихме държавния план-прием с качеството, като се използват данни от акредитацията на университетите и от рейтинговата система, която работи от доста години у нас. Отчита се реализацията на студентите. По този начин дадено висше училище получава финансиране от държавата само за тези специалности, които имат доказано добро качество. Моделът гарантира по-голямо внимание на преподавателите към студентите и стимулира въвеждането на модерни методи на обучение. Това бе първата стъпка от промените и нейният ефект ще се усети в близките три или четири години. За съжаление реформите в

България дават резултат няколко години след това. В средното образование е дванайсет години.

Висшите училища започнаха да преструктурират своите стратегии за развитие и да се съобразяват с измененията на закона.

Очаквам МОН да внесе промени в акредитацията на университетите. Това е тема, която според мен е по-важна от тази за управлението на висшите училища, защото акредитацията дава външната оценка на качеството на образованието. Тук трябва да се подобрят процедурите за акредитация и да се повиши участието на работодателите и на признати международни експерти при оценяването, за да имаме достоверна картина. Предстои регламентиране на по-добри и гъвкави възможности изтъкнати професионалисти от бизнеса да участват в учебния процес.

Провеждате редовни изслушвания на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Какви са данните за изпълнението на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“?

Действително всеки месец по правилника на парламента министърът на образованието ни гостува в комисията. В края на януари бяха публикувани одобрените предложения за изграждане и развитие на Центрове за върхови постижения. Надявам се средствата за наука да доведат до проекти, които да са полезни за бизнеса и да повишат доверието в научните организации.

Какво друго предстои в работата на образователната комисия?

Темите, по които говорихме, са достатъчно големи задачи, върху които сме се съсредоточили. Надявам се до края на март да бъдат приети и в зала на второ четене промените в Закона за академичния състав.

Как протича партньорството Ви с Камарата на строителите в България?

Трябваше да осъществим среща в предходния мандат на Народното събрание, за съжаление не успяхме. Надявам се тя да се реализира в най-скоро време. Един от приоритетите ни е развитието на професионалното образование. На срещата ще изкажем нашите виждания за законодателни промени. Ще очаквам от Камарата да споделят своя опит, защото доколкото знам, КСБ работи изключително добре с професионалните гимназии и има съществен принос за обучението на кадрите. Надявам се да получим и предложения за изменения и очаквам да имаме ползотворно партньорство.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 01.03.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.