ARACO има отлични работни отношения с КСБ

Надявам се да развием още повече комуникацията между двете организации

Прочетена: 64

Емил Христов

Г-н Плошчану, проведохте работна среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Кои бяха основните теми, които разисквахте?

За мен беше голяма чест да бъда гост на ръководството на КСБ. Изключително много се радвам, че имахме възможността да дискутираме важни теми, касаещи Камарата на строителите в България и Румънската асоциация на строителните контрактори. Някои от предложенията ми бяха свързани с това да постигнем по-тясно сътрудничество по отношение на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC). Идеята ми е в краткосрочно бъдеще да представяме съвместните си интереси, а също така да повлияем на другите членове на новата обща група от федерации във FIEC, включваща България, Хърватия, Естония, Унгария, Литва, Румъния, Словакия и Словения. В момента тя е една от най-големите във FIEC. Нашата численост е сериозна, но това не е достатъчно. Определено има върху какво да работим. Нужно е да подобрим комуникацията и качеството на взаимодействие.

По време на срещата обсъдихме още бъдещи планове за съвместни проекти и желанието на двете организации за развитие на връзките и сътрудничеството им с Немската строителна камара. Пред ръководството на КСБ изразих и надежда, че ще направим комуникацията между ARACO и КСБ още по-добра, за да могат нашите строителни фирми да работят заедно. Вярвам, че може да реализираме общи проекти, да обменяме опит и да си помагаме, за да сме конкурентоспособни в Европа. Трябва да сме обединени.

Ще припомня, че КСБ и ARACO подписаха договор за сътрудничество преди 10 г. в Берлин. Това се случи по времето, когато председател на УС на Камарата на строителите в България беше инж. Симеон Пешов. Пазя много топли спомени от работата си с него, както и със следващия председател на УС на КСБ инж. Светослав Глосов, които сега са почетни председатели на Камарата. Мога отговорно да заявя, че за изминалите години имаме отлични отношения с КСБ и заедно се опитваме да градим съвместни политики относно FIEC. Обменяли сме и добри практики за проекти, изпълнявани със средства от ЕС. Преди 8 – 9 години присъствах на едно от събитията на КСБ за обществените поръчки. Това показва, че сътрудничеството между нашите организации е дългосрочно. Моето лично виждане е, че то трябва да продължи и в бъдеще.

Имаме редица идеи за проекти, които да се случат в партньорство с КСБ и Немската строителна камара. Например в България и Румъния можем да адаптираме и прилагаме правила и програми за професионално образование и обучение. Това се случи в Германия благодарение на правителството. Немската камара е готова да предостави опита си в тази сфера. Все още търсим най-правилния начин за развитие на тази идея, за да може да осигурим финансиране от ЕС.

По време на визитата си в България участвахте в международна конференция за бъдещето на Европейския социален фонд на тема „Инвестиции в хората – пътят напред“. Какви въпроси разгледахте?

Събитието беше в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. Главният фокус на конференцията беше политиката на Европейския съюз в областта на човешкия капитал. В конференцията участваха над 350 представители на институции на ЕС, национални, регионални, местни публични органи, социални партньори, организации на гражданското общество, на академичните среди и други. Делегатите на срещата очертаха посоката за бъдещите инвестиции в хората след 2020 г. и дадоха предложение как сегашният модел трябва да се промени, за да се реализират на практика принципите, заложени в Европейския стълб за социални права за постигане на равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и по-добра социална закрила. Темите, които бяха разисквани, наистина са от значение.

Например за България и Румъния основен проблем е недостигът на квалифицирана работна ръка. Причината е голямата емиграция от двете държави – хората отиват в Централна Европа, където заплатите са по-високи. Това нанася сериозни вреди на нашите икономики. Няма как да развиваме строителния бранш, когато добре обучените специалисти не работят в собствените ни държави. Затова по време на един от панелите аз подчертах, че е необходимо европейски средства да бъдат насочени към повишаване на професионалната квалификация.

В бъдеще за държавите от нашия регион ще става все по-трудно да задържат своите служители и дори след няколко години ще изпитваме още по-силна липса на работна ръка. Може да се стигне дотам, че румънските и българските фирми да не могат да се състезават с конкурентните компании в ЕС. Това трябва да се промени. Положителното е, че FIEC ни подкрепя относно този проблем.

Как браншът може да се справи с липсата на квалифицирана работна ръка?

Единственият начин е, като се увеличат заплатите на работниците в сектор „Строителство“, защото основната причина толкова много квалифицирани работници да напускат страните ни е, че възнагражденията са ниски. Ако успеем да променим това, няма логика специалистите да търсят препитание извън родината си.

Решението е да се изпълняват политики за професионално образование и обучение, съобразени с бъдещото развитие на сектора, и едновременно с това трябва да се опитаме да увеличим с разумни нива заплатите на работещите в бранша. Ако разликата във възнагражденията между Източна и Западна Европа се запази, то тогава няма как да говорим за конкурентен пазар и ще е почти невъзможно за България и Румъния да се развиват.

Необходимо е да обърнем нещата и да покажем на Европа, че и в нашите страни може да има кариерно израстване. Нека да използваме най-продуктивните години на нашите служители и да развием икономиката си, а след това, когато те вече са натрупали опит, поработили са на нашите пазари и са дали своя принос за родината си, тогава да търсят късмета си в чужбина. За целта е нужно да им предложим възможност за реализация и най-вече респект. Истината е, че през последните години интересът към строителния бранш спадна в цяла Европа. Преди 40 г. е било привилегия да си проектант или строителен инженер. За тези хора се е говорило с голям респект, били са почитани наравно със свещениците и учителите. Вярвам, че е въпрос и на държавна политика строителният бранш да се рекламира като качествен и значим.

В този ред на мисли, какво според Вас е моментното състояние на строителния бранш в региона?

Мога да говоря най-вече за Румъния, където браншът през миналата година нямаше много работа. Положението е същото и в другите страни от региона. Данните за Румъния показват, че нивата на заетост са спаднали до тези, които бяха преди кризата. За съжаление нашето правителство не успя да стартира изпълнението на доста европейски проекти, имаме забавяне с усвояването на средствата от ЕС. 2017 беше наистина тежка и трудна година за много компании.

Въпреки това ние сме положително настроени. Очакванията ни за тази година са тя да бъде по-добра и да отворим нова глава, а през 2019 г. нещата да се нормализират напълно. Румъния е във втория си програмен период и парите от ЕС, с които разполагаме, трябва да бъдат инвестирани в проекти. Времето е ограничено, така че държавата и строителният сектор трябва да се постараят, за да усвоят средствата от ЕС. Няма да е лесно. Както знаете, ние имаме ново правителство, а и през последните няколко години ситуацията в страната не е добра, много министри се смениха. Няма как това да не рефлектира върху икономиката ни. Положителното е, че от страна на Европейския съюз получаваме разбиране и съдействие да се реализират повече проекти по оперативните програми. Нашият еврокомисар по регионално развитие Корина Крецу отговаря за кохезионната политика на ЕС. Тя е силно ангажирана с реализирането на европроектите, и то не само в Румъния.

Все пак Румъния и България са гранични зони на Европейския съюз и при нас се пресичат много интереси, правят се вложения от различни държави по света. В Румъния имаме много американски инвеститори, а също така от Близкия изток, Китай и Русия. Разбирате колко сложна е ситуацията при нас и как трябва да се съобразяваме с различните искания. Опитваме се да ги подпомагаме, за да има повече такива инвестиции.

Споменахте кохезионната политика. Какво според Вас е бъдещето й след края на програмния период 2014 – 2020 г. в България и Румъния?

Това е също много важна тема, която трябва внимателно да бъде обсъдена и разисквана между КСБ и ARACO. Знаете, че според доста от страните членки на ЕС парите трябва да се пренасочат към други сектори. За държави като България и Румъния тази тема е изключително важна. Вярвам, че трябва да работим по нея съвместно с FIEC.

Румъния и България са членове на FIEC. По какъв начин може да се подобри работата ни с организацията?

Румънската асоциация на строителните контрактори е във FIEC от 1995 г. в качеството си на наблюдаващ член. Станахме част от голямото семейство на Европейската федерация, след като бяхме препоръчани от Немската строителна камара. Когато колегите ни от България се присъединиха, се сработихме много добре с тях.

Когато Румъния беше приета в ЕС, като член на FIEC имахме възможност да помогнем на строителни фирми да свикнат с промените, до които доведе присъединяването. За много компании тогава нещата не бяха сигурни и дори обстановката можеше да се определи като рискована заради новите правила и изисквания на ЕС. Така че чрез партньорите си от FIEC ние от самото начало успяхме да ги посъветваме как да процедират. Вярвам, че се справихме добре с тази задача. За съжаление не постигнахме същите резултати, когато настъпи икономическата криза. ARACO и КСБ работят в тясно сътрудничество за развитието на строителния бранш и FIEC много ни помага в тази насока. Европейската федерация е много важна за нас.

Благодарение на наученото от FIEC, взимайки добрите практики, ние се опитваме да подобрим състоянието на сектора в нашата страна. В Румъния в момента се провеждат различни политики, но предвид политическата ситуация това ще отнеме време.

Надявам се в бъдеще Румъния и България да имат много по-решаваща роля във FIEC. За целта ние трябва да станем още по-активни.

Каква е възможността български и румънски компании да работят заедно на пазара в Европа?

Това е напълно реално. Досега много често се случваше големите фирми в чужбина да наемат работна ръка от нашите страни, но вече започнаха да се интересуват и от самите компании. Преди 15 години ме поканиха да създам фирма в Белгия, която да вкарва строителни работници от Румъния. Аз отказах веднага, защото считам, че това не е редно. Заявих, че е по-правилно да се промотират румънските фирми, а не да се краде работната ръка. Въпреки това те си създадоха дружество, което да наема хора от Полша и Румъния.

От нас зависи да рекламираме строителните си компании в Европа и да докажем колко добри сме.

Какви са Вашите приоритети като председател на Румънската асоциация на строителните контрактори?

На първо място искам ролята на ARACO в Румъния да бъде по-голяма и да намираме правилните инструменти да помагаме на членовете си в работата им. Второто нещо, което сме си поставили за цел, е да развием международните си партньорства, а също така да създадем клъстери от компании, за да увеличим тяхната конкурентоспособност на пазара. Също така смятам, че регионалното коопериране между строителните компании може да бъде развито. Друг мой приоритет е да рекламираме румънския строителен бранш в Европа.

Разкажете ни малко повече за Вас.

Започнах работа в сектора през 1992 г., след като завърших своето образование в направление „Строителство“. Бях част от голяма за времето си строителна компания, която се занимаваше с изграждането на електроцентрали. На по-късен етап участвах в процеса на приватизация на тази фирма. След това в продължение на 8 г. бях мениджър на компания, дейността на която беше свързана със застраховането на строителни фирми. През 2007 г. след влизането ни в Европейския съюз бях избран за президент на ARACO. През същата година станах част и от екипа на Европейския икономически и социален комитет. Основната ни задача там е да бъдем от полза на Европейския съюз и Европейската комисия относно развитието на регионите. Отделно от 16 г. съм част от строителните фондове, учредени в Румъния по инициатива и с активното лобиране на социалните партньори. Това е първият паритетен фонд в бранша, в чието активно учредяване и управление участват работодатели и синдикати на равноправен принцип. Целта е да се предпазват румънските работници през зимните месеци, когато няма толкова много работа (фонд „Лошо време“).

Разбира се, покрай ARACO съм свързан с развиването на работни отношения с FIEC. Ние се опитваме да научим колкото се може повече от развитите членки и имаме тесни работни отношения с немската и италианската сродни браншови организации и естествено с българската.

Лично за себе си мога да кажа, че винаги съм бил открит да научавам нови неща и да създавам контакти със строители от други европейски държави.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 06.03.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.