Инж. Даниел Панов: Очаквам силен строителен сезон 2018 за общинските проекти по европейските програми

Заедно с Министерски съвет успяхме да разработим необходимите документи за стандартизирането на 20-те най-често използвани местни услуги

Прочетена: 549

Росица Георгиева

Инж. Панов, в началото сме на 2018 г. Каква е оценката Ви по отношение на дейността на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) през 2017 г.?

НСОРБ приключи още една година от своята работа, насочена към предоставяне на услуги за местната власт. Проведохме преди дни Общото събрание на Сдружението. Това е форумът, където отчитаме свършеното, отбелязваме успехите си, споделяме трудностите в общата ни работа, както и приемаме приоритетите за новата година. 2017 бе годината на служебен кабинет и предсрочни парламентарни избори. Новият парламент и правителството реално стартираха дейността си от средата й. Темповете на работа на централната администрация се забавиха през първите шест месеца на 2017 г. Това ни накара да предприемем спешни действия за предотвратяване прехвърлянето на нови финансово неосигурени отговорности на общините. НСОРБ инициира и организира многобройни срещи за решаване на проблеми по европроектите с бенефициенти местните власти. Усилията на Управителния съвет бяха съсредоточени основно по обосноваването на необходимостта от по-силна държавна подкрепа за общинските дейности и привличане на допълнителни евроресурси. Благодарение на интензивната ни работа с централната администрация успяхме да осигурим увеличение на всички трансфери за местните власти спрямо 2017 г. в Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. За делегираните дейности завишението е с 14,8%, за капиталовата субсидия – 6,5%, и 4,9% за местните дейности.

За съжаление по стратегическия за нас процес на децентрализация през 2017 г. не постигнахме напредък. Заложените мерки в Програмата за децентрализация 2016 – 2019 г., макар и ограничени, не бяха изпълнявани през годината.

НСОРБ и българските общини успешно се включиха в подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС. През цялата 2017 г. бяхме с проактивна позиция, осъществихме последователни, координирани и целенасочени дейности на национално и международно ниво.

Преди време заявихте, че са необходими повече средства за поддръжка на общинската пътна мрежа, за здравеопазване и други. Доколко тези Ваши искания бяха отразени в бюджета на държавата за 2018 г.?

Вие отбелязвате два от водещите проблеми за всеки кмет. Поддържането на уличната мрежа вътре в населените места до известна степен успяваме да финансираме с постъпленията от данъка върху превозните средства, които са около 280 млн. лв. годишно. Разбира се, сумата е далеч от нужната, за да може улиците в градовете и селата да бъдат в задоволително състояние. По-трудно ни е с осигуряването на ресурс за общинските пътища извън урбанизираните територии, където потребностите ни са далеч по-големи и ежегодно нарастват. Местните власти отделят над 85 млн. лв. годишно за поддържане на пътната мрежа между населените места и още 285 млн. лв. за изграждане и ремонт на уличната в населените места. За съжаление за общинските участъци ние нямаме възможност да ползваме средства от еврофондовете, с изключение на минимален ресурс по Програмата за развитие на селските райони. Финансиране за тези обекти имаше в началото на първия за страната ни програмен период, когато депозирахме проекти, четирикратно превишаващи заделените средства.

През този планов период посланието от Европейската комисия (ЕК) беше ясно – ще се подкрепя изграждането на магистрали, а развитието на общинската мрежа е ангажимент на националните правителства.

Много от моите колеги все по-остро поставят въпроса, че е недопустимо по опасни пътни отсечки да извозваме деца към училищата, храна за възрастните, хора на хемодиализа и т.н. Ние се надяваме точно този обществен натиск да принуди всички институции да търсим общо и устойчиво във времето решение на проблемите. Имаме механизми, които да предложим, като увеличаване на субсидиите за поддържане и ремонт на общинските участъци, подобряване събираемостта на приходите, завишен контрол при неправомерно ползване или увреждане на мрежата.

От години се говори за децентрализацията на общините. На какъв етап е процесът по въвеждането й? От Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) съобщиха, че ще започнат дискусия за ново райониране на територията на страната.

Както знаете, същността на финансовата децентрализация е да доближи максимално публичното управление до хората. През последните години като основен проблем се очертава растящият дис­баланс между законовите правомощия и ресурсите за тяхното отговорно упражняване. Как да го направим без средства? Проблемът с липсата на достатъчно собствени приходи на общините е огромен. Постъпленията на местните власти у нас са над два пъти по-ниски от средните стойности за ЕС като съотношение към Брутния вътрешен продукт. В цифри това означава, че от всеки 100 лв. данъци, събрани от гражданите, едва 4 лв. постъпват в бюджетите ни. Стоят обаче реални проблеми, които няма как да решим без съществени промени в цялостната система на финансиране. Най-яркият пример за законово вменен ни ангажимент без осигурен ресурс е изграждането и поддържането на общинските пътища, за което вече споменах. Нещо повече – предоставяме услуги и по силата на над 100 нормативни акта, голяма част от които са по същество нетипични за местните власти, възложени от държавата на общините, но без съответното финансиране. По този начин се генерира устойчив ежегоден дефицит от около 150 – 200 млн. лв. и това се случва вече много години. В тази категория попада например гарантирането на достъпа на гражданите с увреждания до публичните сгради, възложено за изпълнение на общините без никакъв ресурс.

Формално имаме диалог по темата с държавата, но в приеманите стратегии за децентрализация и програми за тяхната реализация съществените за развитието й законови мерки не се изпълняват или отсъстват. Сред основните ни приоритети през 2018 г. е активизирането на този процес. Ще работим за изменения на секторни политики, които да ни дадат адекватни за правомощията ни средства. Една от посоките е повече права и пари за общините при осигуряването на обществения ред и сигурност и контрол върху неправилно шофиране в населените места.
Що се отнася до районите за планиране, както знаете, те не са административно-териториални единици, със свои органи на управление и свой бюджет. Те са създадени за статистически цели и чрез тях България, както и всяка от държавите членки, отчита икономически показатели и степен на усвояване на средствата от европейските фондове. Всеки район трябва да отговаря на определени критерии, зададени от ЕК, като основен е населението – минимум 800 хил. души. В тази връзка предстоящото прерайониране е обусловено от обективните демографски условия и намаляващото население в някои от досегашните региони. То не променя административните граници на областите, а цели да създаде устойчиви статистически единици, които за дълъг период от време да отговарят на изискванията за минимален брой население.

За нас като общини е важно при прерайонирането да се отчитат няколко фактора: добре балансирано население със стабилност в границите на поне 20 години; сравнително устойчиви икономически показатели за всеки от районите; наличие на силни центрове и др. Кой вариант ще бъде избран, е въпрос на широки обществени обсъждания.

Правителството активно работи за намаляване на административната тежест. Как протича този процес на местно ниво и как НСОРБ може да съдейства за активизирането му?

Още от 2017 г. Сдружението, съвместно с МРРБ, работи по създаването на модели за оптимално структуриране на различните по мащаб общински администрации и за прилагане на принципа на споделените услуги. Заедно с Министерския съвет успяхме да разработим необходимите документи за стандартизирането и унифицирането на 20-те най-често използвани местни услуги. След тяхното въвеждане, независимо от коя община се получава услугата, за нея ще се изискват едни и същи документи, ще се работи с типизирани формуляри и в еднакви срокове. Това значително ще намали административната тежест за гражданите и бизнеса.

Разбира се, основен принос в този процес има практическото въвеждане на електронното управление. През изминалите почти 15 години всички администрации напредваха с различни темпове и правеха отделни подобрения. Това беше и основната ни грешка – реализирането на електронното управление се съсредоточи до отделните структури. В резултат ние на общинско ниво изградихме локални системи, организирахме услугите си на принципа „едно гише”, създадохме възможности за предоставяне на е-услуги, спряхме да изискваме от гражданите повторно да ни предоставят информация, с която вече разполагаме. Липсва обаче едно от основните условия за пълноценното е-управление – свързаността между отделните институции и поддържаните от тях бази данни. Именно това е най-отговорната ни задача през тази и следващата година – обединяване на всички използвани от администрациите системи и специализирани регистри в обща национална информационна среда. Едва тогава ще сме в състояние да предоставяме т.нар. комплексни услуги, които ще спестят значително време и ресурс на гражданите и бизнеса.

Предстои промяна на начина на изчисляване на такса „смет”. Каква е позицията на НСОРБ по въпроса и как това ще се отрази на общините?

В момента в задълженията на местните власти е организирането на сметосъбирането и транспортирането на генерираните от домакинствата и фирмите отпадъци. Имаме грижата и за третирането им в съоръжения и инсталации, както и поддържането на чистотата в териториите за обществено ползване в населените места. Всичко това правим със средствата от такса „битови отпадъци“. Като общини подкрепяме въвеждането на принципа „замърсителят плаща“. Считаме обаче, че законодателно трябва справедливо и ясно да е уредено както кой колко плаща, така и кой понася разходите за управление на отпадъците. От 1 януари 2020 г. общините ще трябва да изчисляват таксата на база количество генериран отпадък. Законът дава три възможни основи за изчисляването й: чрез торби с определена товароносимост, чрез индивидуално определено количество битови отпадъци за имота или на база брой ползватели на имота. Изцяло отпада досегашната възможност тя да е на база данъчна оценка на имотите.

И при трите варианта общините ще трябва да направят пълна реорганизация на дейностите по сметосъбиране, да предоговорят взаимоотношенията си с външните изпълнители, да въведат много по-широко системите за разделно сметосъбиране. Решението ще бъде индивидуално за всяка местна власт и е нужно в максимална степен да отчита стопанските, демографските и географските особености на нейната територия. НСОРБ ще разработи примерни методики по всяка от основите, за да подпомогне общините. За нас е изключително важно при промяната в модела на определяне на таксата да не се стигне до рязко понижаване на събираемостта поради драстично увеличаване на размера й за гражданите. Това силно ще застраши управлението и финансирането на цялата услуга по поддържане на чистотата.

Актуална е темата за състоянието на общинските болници.

Те са единствената възможност за оказване на необходимата медицинска помощ извън областните градове. Лечението на пациентите в тях е значително по-евтино за държавата и изисква по-малко ресурси. Затова и общините настояват за подкрепа от държавата за съхраняването на тези лечебни заведения. През декември 2017 г. НСОРБ внесе предложения в Министерството на здравеопазването за промени по клиничните пътеки и медицинските стандарти, които пряко са свързани с работата на общинските болници. Нашите идеи бяха отразени и всички клинични пътеки, които ги касаят ся увеличени при подписването на Националния рамков договор.

Какви ще са предизвикателствата пред общините през 2018 г.?

Всяка една година е предизвикателство за работата на кметовете, тъй като ние трябва да създаваме все по-добри условия за живот в общините, да предлагаме по-съвременни услуги на жителите и бизнеса, за да не обезлюдяват селата и градовете. И през 2018 г. усилията ни ще продължават да са насочени към осигуряването на адекватно финансиране за дейността ни с цел привличане на повече средства на местно ниво. Това ще става с повишаване на събираемостта на местните данъци и такси, ефективно управление на общинската собственост, включително и чрез придобиване и експлоатация на държавна собственост с отпаднало предназначение. Успоредно с този процес ще продължим да предлагаме и настояваме за разширяване на собствената приходна база чрез споделени с държавата данъци. НСОРБ ще насочи усилията си към развитие на прозрачна система за устойчиво и справедливо финансиране на местните власти, която да насърчи предприемачеството и да минимизира неефективното разходване на публични ресурси. Ще работим и за модернизацията на общинските услуги. Трябва да се намали административната тежест за бизнеса и гражданите. Това ще стане, когато електронното управление заработи на практика. Сред основните ни задачи е и развитието, задържането и мотивацията на кадровия капацитет на местните администрации, способен да отговори на очакванията на гражданите за достъпни и качествени услуги. От особена важност е успешното изпълнение и отчитане на проектите с европейско финансиране на общините за програмния период 2014 – 2020 г. Ще се включим активно в разговорите на всички нива в България и ЕС за бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г., както и в разговорите за регионалното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

Очаква се 2018 г. да е ключова за усвояване на средствата по оперативните програми от настоящия програмен период. Подготвени ли са общините да се справят?

Както знаете, в момента общините работят по над 1200 договора за проекти на обща стойност 2,8 млрд. лв., плащанията по тях до момента са в размер на 582 млн. лв. В средата на програмния период се отчитат постигането на междинните цели и реалното изпълнение на предложенията. Затова очакваме силен строителен сезон 2018 за проектите ни за градска среда, образователна и социална инфраструктура във всички общини, пътища и ВиК обекти в малките населени места, зони за икономическо развитие и интегриран транспорт в големите градове. В средата на годината очакваме стартирането и на фондовете за градско развитие, откъдето ще можем да реализираме проекти за градска среда, спортна и културна инфраструктура, както и за туристически атракции чрез финансови инструменти.

По отношение на научените уроци – през годините общините успяха да изградят и мотивират екипи, които имат капацитета да подготвят, управляват и отчитат многомилионни проекти. В момента сериозен ангажимент за нашите бюджети е осигуряването на устойчивостта на вече направените инвестиции.

За проектите от настоящия програмен период основен проблем за нас продължават да бъдат процедурите за избор на изпълнители на обществените поръчки. Почти няма търг, който да не се обжалва, което води до голямо забавяне в реализацията на проектите, а оттам – и до сериозни санкции за общините. Друга пречка са многобройните финансови корекции, които ни налагат Управляващите органи. За много от тях, когато местните власти са убедени в правотата си, водят дела и в повечето случаи ги печелят, но това изключително забавя реализацията на предложенията и ангажира сериозен човешки и финансов ресурс. Не на последно място като проблем се явяват и некоректните изпълнители, които въпреки строгия контрол, осъществяван от нас, си позволяват некачествена реализация. По този въпрос разчитаме на партньорство със строителния бранш.

Какви са важните задачи, които си поставяте като кмет на Велико Търново за 2018 г.?

Продължаваме с реализацията на важните проекти за Велико Търново, стартирали през миналата година. В Стария град тече основно обновяване на близо 40 улици и площадни пространства, като работите са част от големия ни проект за градска среда по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“) на стойност 11 млн. лв. Друга от дейностите по него е осъвременяване на инфраструктурата в кв. „Чолаковци“, както и рехабилитация на пешеходната му връзка с жк „Бузлуджа”. По друго предложение по „ОПРР 2014 – 2020“ влагаме 2 млн. лв. за нова градска среда на Западната промишлена зона. Започваме да строим детска градина в кв. „Бузлуджа“. Средствата вече са осигурени с подкрепата на правителството. Ще изграждаме улици в кварталите „Картала“ и „Зона В“. Предстои цялостно обновяване на няколко училища и детски градини. Добри новини ще има и за спортната инфраструктура.

На финал са подготвителните процедури, предшестващи реализацията на проекта за новия градски център върху терена на старото военно училище. Те бяха дълги, защото бяха свързани с предпроектни проучвания, събиране и обработване на голям обем материали, съгласуване с различни институции. Съвсем скоро предстои да обявим международен конкурс за проектиране. Най-добрите класирани концепции за този уникален терен от 160 декара, намиращ се в центъра на града, ще бъдат представени пред обществото. Предвиждаме проектът да бъде реализиран на три етапа. По „ОПРР 2014 – 2020“ имаме рамково финансиране от близо 10 млн. лв. за изграждане на мултифункционална конгресна зала и инфраструктурата в първата зона.

Целта на всичко това е Велико Търново да става все по-добър град за живеене, за образование, за професионална реализация, за инвестиции, създаване на семейства, за туризъм и култура. Данните сочат, че сме на прав път – за 2017 г. отчитаме рекордно висока раждаемост и увеличаване на населението с 1000 души, безработицата е около 2%, инвестициите са за 100 млн. лв., туризмът расте с около 13%. Вярвам, че тази тенденция ще продължи и през 2018 г.

Как бихте оценил сътрудничеството между НСОРБ и КСБ и между община Велико Търново и Камарата?

Сътрудничеството между КСБ и община Велико Търново е добро и ползотворно. С общи усилия бе ремонтиран покривът на църквата „Св. св. Константин и Елена“, която е паметник на културата и е строена от майстор Кольо Фичето. Храмът бе укрепен и стоялото десетилетия наред външно скеле бе премахнато. С Камарата работим в синхрон, а експертното мнение на строителите винаги има значение при реализацията на важни за старата столица проекти.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.03.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.