Илияна Цанова: До 2020 г. планът „Юнкер“ трябва да мобилизира 500 млрд. евро инвестиции

По инициативата в България до момента са вложени близо 350 млн. евро, като на тяхна база очакваме да привлечем общо 1,5 млрд. евро за икономиката

Прочетена: 130

Свилена Гражданска

Г-жо Цанова, Европейският парламент прие удължаване на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и инициативата ще получи допълнително финансиране. Какво означава това за плана „Юнкер“?

Промените са в положителна посока. Гаранцията от бюджета на ЕС се увеличи с 10 млрд. евро и сега е общо 26 млрд. евро. Целта също е завишена – да подкрепим инвестиции в размер на 500 млрд. евро до 2020 г. Ако измененията не бяха гласувани, срокът на работата на плана „Юнкер“ щеше да приключи през юли т.г. Сред другите важни промени е, че фокусът е насочен върху кохезионните региони, а България е именно такъв. Включени са нови допустими сектори за финансиране, като биоикономика, земеделие и селско стопанство. Имаме препоръка поне 40% от вложенията да са за мерките за борбата с климатичните промени. Въведени са и завишени изисквания за прозрачност и публична комуникация.

Как протича изпълнението на плана „Юнкер“ към този момент?

Към днешна дата сме одобрили над 700 проекта във всичките 28 държави членки, като общата стойност на инвестициите, които сме подкрепили, е в размер на 264 млрд. евро. Финансирането под формата на изгодни заеми и дялов капитал за малки и средни предприятия (МСП) заема най-голяма част от портфейла – около 30%. То се осигурява чрез банки или инвестиционни фондове за дялов капитал, които получават средства или гаранция от нас. Следва директно финансиране към частни компании за научна и развойна дейност, изследвания и иновации. Вложенията в сектор „Енергетика“ са на трето място, това са предимно проекти за възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, модернизация на съществуваща инфраструктура.

С какви предизвикателства се справяте, за да оптимизирате дейността на фонда? Какви промени предприехте или ще направите, за да стане още по-достъпен за кандидатите?

След две години работа мисля, че набрахме добра скорост. Наехме над 1000 човека в групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), които подготвят и финансират проектите по плана. Европейският хъб за техническа помощ заработи, като установи и директни взаимоотношения с националните банки за развитие на държавите членки, които действат като агенти на звеното на местно ниво. Например в България засилихме капацитета на офиса на групата на ЕИБ, така че фирмите да имат по-ефективна и бърза комуникация. Имаме представител на хъба за техническа помощ, базиран в София, като неговата роля е да подпомага потенциалните кандидати да подготвят качествено предложенията си. С Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) работим по проект за оказване на техническа помощ на МСП при изготвянето на техните предложения, бизнес планове, стратегии за развитие и т.н., като ползваме местни и чуждестранни консултантски компании. Над 2/3 от разходите се покриват от нас. Предлагаме тази помощ в България, Румъния и Гърция.

Кои са по-активните страни при кандидатстването за подкрепа по плана „Юнкер“?

Франция, Италия, Испания, Германия и Полша имат най-много на брой проекти. Това не е изненада, защото тези страни са и по-големите икономики в ЕС като процент от общия БВП. Там имат и целенасочени политики за максимизиране на вложенията по ЕФСИ, като например допълнителни държавни гаранции или съфинансиране на предложенията под формата на инвестиционни платформи. Но при всички положения финансирането се осигурява на пазарен принцип, на база на търсене и добри проекти. През отминалата година забелязваме наваксване от по-новите страни членки, включително и от България. Това се дължи отчасти на добрата икономическа активност и растеж в Съюза и на усилията ни за по-осезаемо местно присъствие.

Какви частни проекти търсят подкрепата на ЕФСИ? Ще дадете ли примери?

Много са – от големи проекти за изграждане на производствени мощности и внедряване на технологии от последно поколение до инвестиции в научна и развойна дейност на европейски компании, които се стремят да бъдат конкурентоспособни на глобалните пазари. Благодарение на плана „Юнкер“ ЕИБ разработи широка гама от финансови продукти, от които бизнесът има нужда. Голям интерес има към рисково финансиране под формата на заем (venture debt), като той е с характеристиките на инвестиция в дялов капитал, без да се разводнява акционерната структура на собствениците. Той е много подходящ за иновативни компании, които са в етап на растеж и могат да демонстрират работещ продукт, но не са достигнали нужната степен на зрялост и затова се приемат като рискови от търговските банки.

Къде е България при реализацията на частни и публични проекти по плана „Юнкер“?

Инвестициите по плана „Юнкер“ в България до момента са близо 350 млн. евро, като на тяхна база очакваме да мобилизираме общо 1,5 млрд. евро за икономиката ни. ЕФСИ е основен източник за финансиране за иновативни индустриални проекти с частни фирми за 2017 г. От топ десет предложения в България три са подкрепени от ЕИБ с гаранция от ЕФСИ, или над 40% от общите вложения.

Гаранционните схеми с търговските банки, подкрепени по плана „Юнкер“, позволяват на банките в страната да кредитират МСП при много по-облекчени условия за обезпечение и по-изгодни лихви. За малък пазар като българския това променя правилата на играта в полза на родните фирми.

В София бе открит офис, който да подпомага кандидатстването по ЕФСИ. Какви са първите резултати от неговата дейност?

Финансирането на проекти както в частния, така и в държавния и общинския сектор се извършва от страна на ЕИБ, която вече разполага и с ресурси на местно ниво в офиса в София. Това дава възможност на фирмите у нас да имат по-бърз личен контакт с екипите, които работят за България.

От страна на Европейския хъб за техническа помощ от средата на август 2017 г. в офиса на ЕИБ в София е позициониран член на екипа, който отговаря за страната. България е първата държава, в която имаме представител на местно ниво – Борислава Габровска. Тя разглежда предложенията, които се подават към хъба от страна на родните частни компании и представители на общинската и държавната администрация. Към края на януари 2018 г. хъбът е прегледал повече от 50 идеи за проекти. Между другото България е една от най-активните страни по отношение на подадени предложения към хъба.

Как протича взаимодействието Ви с „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД?

Работим активно с него за създаване на инвестиционна платформа за подкрепа на проекти за градско развитие. След като се изберат посредниците и фонд мениджърите за отделните инструменти, ще видим как може да съфинансираме тези инструменти с ЕФСИ. Също така обмисляме техническа помощ за общините за подготовка на добри предложения. Капацитетът за изготвяне и управление на проекти все още е сериозно предизвикателство за повечето общини.

Как си взаимодействат финансовите инструменти по плана „Юнкер“ и грантовете? Можете ли да посочите примери?

Финансовите инструменти по плана „Юнкер“ всъщност допълват структурните и инвестиционни фондове. Комбинирането може да стане под формата на платформа, например за енергийна ефективност, където грантовете се съчетават със средства от ЕФСИ и частен капитал. Ролята на гранта е да намали риска за другите инвеститори, така че да се мобилизира допълнителен капитал за проектите и да подобри условията за финансиране за крайните бенефициенти. Така работи инициативата за малките и средните предприятия или фондовете за градско развитие.

При други схеми комбинирането става на базата на проект. Обикновено грантовете покриват само част от нужната сума за осъществяване на предложението и крайният бенефициент трябва да осигури остатъка със собствени средства или заем.

Как можете да си партнирате с Камарата на строителите в България по отношение на плана „Юнкер“?

Финансирането на инфраструктурни проекти – транспортни, енергийни, градска инфраструктура и екология, е основен приоритет за нас. Това може да стане чрез подпомагане на проектната компания при публично-частно партньорство или подкрепа на възложителя, който се разплаща с изпълнителите на предложението. ЕИБ финансира проекти, които са по-големи като стойност, минимумът е 15 млн. евро. За оборотен капитал или закупуване на машини и оборудване строителните компании могат да се обръщат към търговските банки, които имат гаранционни схеми с нас и осигуряват корпоративно финансиране при добри условия за крайните получатели. Също така фирмите могат да получат техническа помощ от хъба за подготовка на предложения, с които после биха могли да кандидатстват за подкрепа не само към нас, но и към други банки.

Какво предстои пред плана „Юнкер“ през 2018 г.?

Продължаваме да работим на пълни обороти. Целите са завишени, а същевременно Брекзит ни поставя пред ново предизвикателство, защото губим един голям и иновативен пазар. От друга страна, се дава възможност на останалите 27 държави членки да се възползват от допълнително финансиране. Очакваме през 2018 г. икономическият растеж да продължи със същите темпове в Европа, което означава да има и повече вложения.

Предвиждате ли някакви инициативи по ЕФСИ във връзка с Българското председателство на Съвета на ЕС?

Планираме доста участия в различни форуми и конференции по темата за кохезионната политика и дебата за следващия бюджет на ЕС и ролята на финансовите инструменти, икономиката и инвестициите, изследванията и иновациите и др.

През май се очаква ЕК да представи проекта за Многогодишната финансова рамка (МФР) за след 2020 г. Каква трябва да е тя според Вас?

Без съмнение ЕС и бюджетът на Съюза ще се променят след 2020 г. Европа трябва да постигне повече с по-малко. Повече, защото предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, изискват мащабни инвестиции в сигурност и отбрана, както и мерки за справяне с мигрантската криза. По-малко, защото след Брекзит бюджетът на Съюза ще бъде намален с около 10%. Предстоят дълги дебати и трудни решения – дали да се увеличат вноските от страните членки, или да се намалят средствата на съществуващите политики – кохезионна и селскостопанска, какви да са приоритетите, как да се управляват бюджетните ресурси по-ефективно, за да се постигне по-голям резултат… Със сигурност ще се увеличи делът на финансовите инструменти за сметка на грантовете, но това само по себе си не е решение на предизвикателствата. МФР след 2020 г. трябва да е обърната към нуждите на хората, за да се чувстват сигурни и защитени. Друг основен приоритет трябва да бъдат образованието и квалификацията, за да може европейските граждани да имат уменията да живеят и работят в една дигитална и технологично напреднала икономика. Устойчивото решение е да се създадат възможности за хората да участват в икономиката и да се възползват от технологичното развитие чрез достъп до инфраструктура и интернет, микрофинансиране и обучение. Но истината е, че правителствата и бюджетът на ЕС не могат да решат проблема със социалното неравенство и технологичните промени сами, отговорността на частния сектор ще е все по-голяма за развитието на човешкия капитал. Това изисква промяна на манталитета на компаниите и техните акционери и инвеститори, които трябва да наложат нови стандарти отвъд финансовите резултати.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.03.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.