Инж. Стефан Чайков: През 2018 г. пътният сектор ще се развива със сериозни темпове

Очаквам със стартирането на ТОЛ системата да се инвестират повече средства в рехабилитация, ново строителство и ключови направления

Прочетена: 218

Десислава Бакърджиева

Инж. Чайков, какви ще са приоритетите на Българска браншова камара „Пътища“ (ББКП) през годината?

Основните ни задачи през 2018 г. не се отличават съществено от миналогодишните. Можем да отчетем, че от Общото събрание на ББКП, което се проведе през април 2017 г., започна процес на обединение на пътния бранш, като консолидацията продължава и в момента. Имаме осем нови члена в ББКП, което като брой е малко, но всъщност е увеличение от 12%. Отделно от това Сдружението на пътните инженери консултанти (СПИК) стана асоцииран член на Камарата.

Приоритет и през тази година ще бъде сътрудничеството ни с държавната администрация, с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с общините. Продължава и интензивната дейност на Консултативния съвет към председателя на УС на АПИ, в който има представители на ББКП, Камарата на строителите в България (КСБ), Българската браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ), СПИК, Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Съветът работи по различни въпроси, като ключовата тема е за предстоящите типови процедури и договори за основните видове дейности по пътната инфраструктура – текущо и зимно поддържане. Разбира се, нашата роля там е чисто консултативна. Дадохме определени препоръки, които се базират на натрупания ни опит през годините, както и някои свои становища. Предложенията са в процес на съгласуване на административно ниво. Очаква се обявяването на поръчките за поддържане на републиканските пъти­ща да стане в следващите няколко месеца, тъй като някои от договорите ще започнат да изтичат.

В качеството си на председател на УС на ББКП имах няколко срещи с министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. В почти ежедневен контакт сме и с председателя на УС на АПИ инж. Дончо Атанасов. Стремим се да защитаваме интереса на колегите, които ни повярваха и избраха да се консолидират около новото ръководство на Камарата.

Работим в тясно сътрудничество с УАСГ, със Сдружение БФТИ, с ББАПБ. През тази година ББКП ще участва като съорганизатор във всички събития на тези структури. Отделно стартираме поредица от практически семинари, като темата на първия ще бъде „Превантивно поддържане – проектиране и технологии“. Те ще са еднодневни и ще се провеждат в София. Тези семинари ще бъдат традиционни и ще се организират от ББКП три-четири пъти в годината. Те ще засягат определени проблеми от практиката, като в тях ще се включват и представители от администрацията. Целта е чрез обмяна на добри практики да повишим качеството на извършваните от нас дейности.

Гордеем се, че през 2017 г. успяхме да възродим инициативата „Инженер на годината”, която до 2015 г. се провеждаше от СПИК. Възнамеряваме да запазим тази традиция, тъй като това е една своеобразна форма на оценка на бранша към колегите, които са дали своя принос за съответната година или през целия си живот. През 2018 г. отново ще има „Инженер на годината”, но вероятно ще изтеглим церемонията малко по-рано, в края на ноември. Имаме идея тогава да направим практически семинар, кулминацията на който да бъде мероприятието „Инженер на годината”.

Продължаваме активно да си сътрудничим и с Камарата на строителите в България. С изп. директор на КСБ инж. Мирослав Мазнев имаме дългогодишни взаимоотношения, включително и в държавната администрация, заемайки различни постове. ББКП и КСБ много активно работят в посока подобряване на бизнес климата в строителството.

Предстои среща на ръководствата на браншовите организации в сектор „Строителство“ – КСБ, КАБ, КИИП, БААИК, КИГ, ББКП и ДНСК. Какви въпроси ще поставите на нея?

Надявам се да проведем един по-широк разговор по отношение на нормативната база. Това е от изключително значение по няколко причини. От една страна, сега текат промени в множество наредби, които в различна степен рефлектират върху целия бранш. От друга страна, в нормативната база има твърде много неща за доусъвършенстване. Това важи за всички направления на строителството, особено в пътното. Неслучайно работните групи, които сме сформирали към Консултативния съвет към АПИ, са по конкретни области – строителство, надзор, проектиране.
На тази среща ще поставя някои въпроси, които вече са коментирани от бранша, но нямат развитие. Надявам се това да е първа от поредица срещи между браншовите организации.

В предишното Ви интервю за в. „Строител“ казахте, че трябва да се направят изменения в множество нормативни актове за въвеждането на ТОЛ системата и че ББКП ще помага с експертиза. Започна ли този процес?

Да, той е в ход. АПИ възложи на юридически екип да подготви промените в нормативната база, които са необходими за функционирането на ТОЛ системата. От честите ни срещи с ръководството на АПИ знам, че работата е в доста напреднал етап. Все още няма текстове, които да са внесени за разглеждане в Народното събрание (НС), но и това предстои. Процесът на изясняване на ключовите теми е на финала. Очаквам относително скоро промените да стигнат до НС и тогава ББКП активно ще се включи. Ще направим всичко възможно като бранш тези изменения да бъдат приети максимално бързо, защото без тази законова рамка ТОЛ системата не може да стартира, а без нея ще бъдем отново в положение на финансов недостиг.

Очертава се да има доста работа за пътния бранш през 2018 г. Скоро започва изграждането на нов участък от АМ „Хемус“, възможно е да има избран изпълнител за тунел „Железница“ от лот 3.1 на АМ „Струма“, предстоят СМР, свързани с ремонти на републиканската мрежа. Може ли да се каже, че през 2018 г. пътното строителство ще е във възход?

Със сигурност през 2018 г. секторът ще се развива със сериозни темпове спрямо 2016 г. и 2017 г. Не знам обаче дали ще успеем да достигнем нивата от 2015 г., която беше последна за изминалия програмен период и когато имаше бум на всякакво строителство, с цел завършване на европроектите.

Голямото напрежение ще започне от 2019 г. и ще продължи до 2023 г. Тези години ще бъдат ключови за пътния бранш, когато ще приключваме настоящия програмен период. Задължително трябва да завършим лот 3.2 на АМ „Струма“ и тунел „Железница“ със съпътстващите съоръжения.

Освен това очаквам със стартирането на ТОЛ системата да се инвестират и по-сериозни средства в рехабилитация на пътища, ново строителство и ключови направления. Поне такива са декларираните намерения на правителството и АПИ.

Един от големите проблеми в сектор „Строителство” е липсата на кадри в бранша. Каква е ситуацията в пътния сектор? Как ще се справите в следващите години, когато очаквате бум?

Нашите фирми изпитват същите затруднения като във всички останали отрасли. Има колеги, които вкарват работници и механизатори от Молдова, Украйна и други държави, с които България има правителствени спогодби. От друга страна, като изключа 2015 г., не смятам, че пътните компании са натоварени достатъчно в рамките на собствения си капацитет с наличния си персонал.

Този проблем няма как да се реши за кратко време и допускам, че ще окаже сериозно влияние на дейността на строителните фирми през следващите години. Имаме някакъв резерв и се надявам с него да съумеем да реализираме предстоящите пътни проекти. Всъщност ние нямаме и избор, защото цялата държава разчита на нас и на бъдещата ни работа. Инфраструктурата е един от най-важните елементи на устойчивия икономически растеж.

Липсата на кадри е общовалидна за целия Европейски съюз. В последните няколко месеца имах възможност да участвам в доста дискусии по темата, които се проведоха в Брюксел. От декември

2017 г. съм вицепрезидент на Съвета за устойчиво развитие на Европейския център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес. Организацията е социален партньор на ЕК. По време на срещите ми в Брюксел стана ясно, че има засилено внимание към човешкия фактор от страна на европейските институции. Те набелязват мерки, проблемите се изясняват, търсят се лостове и механизми за решаването им.

Скоро ще стартира обществена поръчка за избор на изпълнител за участък от скоростния път София – Видин. Какви други търгове очаква браншът до края на годината?

Търгът за София – Калотина е в ход, както и всички процедури за пътните проекти по Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР). На някои от обектите вече се работи, други са на различни етапи и би следвало през този строителен сезон да започне реализацията на всички.

Вероятно първо ще се обяви поръчка за изграждането на Мездра – Ботевград. От гледна точка на пътната безопасност, тази отсечка е критична от дълги години. Очакваме и търговете на някои от участъците по трасето Видин – Монтана, особено при обхода на Димово, който също е критичен. Надявам се до края на 2018 г. АПИ да успее да стартира процедури и за трите лота на АМ „Хемус“ до кръстовището с пътя Русе – Велико Търново. Биха могли да започнат и поръчките за изграждането на автомагистралата „Русе – Велико Търново“, на някои участъци от трасето, например обхода на Бяла.

При положително решение на Върховния административен съд по жалбата срещу ОВОС на лот 3.2 на АМ „Струма“ би трябвало през април да има готова апликационна форма и след това да се обяви инженеринг на базата на одобрения идеен проект за Източен вариант Г10,50. Това е ключов приоритет. Всеки ден е от изключително голямо значение, защото през 2023 г. трябва да сме завършили този участък от магистралата. Все още съществува паричен недостиг за дофинансирането на лот 3.2, но съм убеден, че с въвеждането в експлоатация на ТОЛ системата ще може да се акумулира необходимият ресурс.

По трасето на лот 3.2 на АМ „Струма“ ще се строят уникални съоръжения, които никога не са правени в България, така че предизвикателството е голямо. Отговорността за бранша и администрацията също са сериозни. Първата и най-тежката им задача е да проведат тръжните процедури по начин, който да не предполага обжалване, въпреки че за съжаление почти винаги има такова. Особено неприятни са обжалванията на фаза обявена процедура, преди да са внесени тръжните документи. Доколкото знам, с вицепремиера Томислав Дончев са коментирани различни варианти за законодателно решение, но такова все още нямаме и това може да постави под риск лот 3.2 и цялата ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“
(ОПТТИ). Да се надяваме, че играчи, които се прехранват от обжалвания, няма да възпрепятстват поне лот 3.2 на АМ „Струма“ и ще си дадат сметка на какъв риск ще поставят цялата държава.

Министерският съвет прие решение за подкрепа на реализацията на проект за тунел под прохода „Петрохан“, който ще бъде подготвен за концесия. Очаквате ли да има инвеститори?

Първо трябва да се актуализират предпроектните проучвания, защото АПИ разполагат с много стари такива, които включват три варианта. Тогавашните оценки показват, че икономически най-изгодното решение е изграждането на 9 км тунел през „Петрохан“, но не би следвало да се осланяме на данни от преди повече от 20 г. Едва след като АПИ възложи нови предпроектни проучвания, можем да говорим за потенциален инвеститорски интерес. Ако няма такъв, държавата би следвало да си отговори икономически обосновано: Монтана – Мездра – Ботевград – София или Монтана – Петрохан – София.

Европейският коридор е Видин – Монтана – Враца – Ботевград – София. Аз на няколко пъти апелирам в следващия програмен период да се отпуснат средства от Кохезионния фонд в размер на около 1 млрд. евро за пътна инфраструктура, които да се инвестират в Трансевропейските коридори. Оттам не могат да дойдат пари за потенциално съоръжение под „Петрохан“. Алтернативите са или държавен бюджет, или външен инвеститор, който ще трябва да си връща по някакъв начин вложените средства, слагайки такса за преминаване през тунела и съответната прилежаща инфраструктура. Не може да се стига до такъв тунел по сегашния второкласен двулентов път. За да има смисъл подобно съоръжение, то трябва да бъде най-малкото продължение на скоростен път от Монтана до „Петрохан“ и после до София. Мисля, че е малко рано да коментираме в детайли тази идея. Нека да видим какво ще покажат предпроектните проучвания, защото аз очаквам много сериозна финансова стойност на този проект.

Член сте на Комитета за наблюдение на ОПРР и на Комитета за наблюдение на ОПТТИ. Какво беше отчетено на последните заседания?

Средствата по Оперативна програма „Региони в растеж“ за пътния сектор са договорени на 100%. И както винаги АПИ се надява отнякъде да остане финансов ресурс, който би могъл да се пренасочи за републиканската мрежа. Засега представителите на ЕК не са склонни да обсъждат пренасочване на средства от една към друга приоритетна ос. Знаете, че самата философия на настоящите оперативни програми беше да се финансират приоритети. По ОПРР имаше известно забавяне по оста за здравеопазването и по отношение на финансовите инструменти, но напоследък се констатира доста сериозен напредък и при тях. На този етап няма риск за ОПРР от неизпълнение на финансовите цели и показатели за 2018 г. и 2019 г. Това е хубаво, защото ще даде възможност да се усвои резервът, който оперативните програми могат да получат при изпълнение на целите си.

По отношение на изпълнението на финансовите показатели положението на ОППТИ е подобно, но там категорично са идентифицирани рискови проекти както на Национална компания „Железопътна инфраструктури“, така и на АПИ. Става въпрос за големите жп проекти, за които в момента се провеждат търгове за строителство и за лот 3.2 на АМ „Струма“. Подобна беше ситуацията и през 2012 г. и 2013 г. при АМ „Марица“ и „Струма“. Тогава представители на Европейската комисия не ни вярваха, че ще се справим, но ние успяхме. Надявам се, че и сега нещата ще се случат.

В интервю министър Николай Нанков заяви, че една от стъпките за подобряване на качеството на пътното строителство е удължаване на гаранционните срокове с 6-7 години. Освен това звено в

МРРБ ще консултира бранша и за изискванията към продуктите. Как ще коментирате тези две инициативи?

Като браншова камара няма как да не приветстваме всякакви мерки, които ще подобрят качеството на работа. Ние самите непрекъснато се стремим да го правим в ежедневната си дейност.

Очакваме да се конкретизират тези предложения. Предполагам, че те ще се оформят в диалог с бранша. Трябва да е ясно 6-7 години на кое? В момента гаранционните срокове на конструкциите са 10 г. Гаранционните срокове на хидротехническите обекти са 8 г., на други съпътстващи съоръжения са 5 или 3 г. и т.н. Затова нека да разгледаме тези въпроси детайлно и да се съобразим с европейския опит в това отношение. Готови сме да дискутираме всякакви варианти.

По отношение на изискванията за влаганите продукти понастоящем действа стройна система, която доказа своята ефективност през годините. Всяка допълнителна актуализация е добре дошла, особено когато е свързана с по-иновативни технологии и нов тип продукти. В момента строителната индустрия се развива с изключително бързи темпове спрямо преди 10 г. Всяка нова технология подобрява качеството и има икономически ефект за самата фирма.

Конкурентоспособни ли са българските строителни фирми да изпълняват пътни проекти в чужбина?

Малко са българските компании, които работят в чужбина. Те са основно концентрирани на Балканския полуостров. Има няколко фирми, които изпълняват проекти в Германия, в Чехия. Основният таргет на родните строители обаче са Македония и Сърбия, както и Молдова.

Нашите фирми доказаха, че са конкурентоспособни и могат да излязат на чужди пазари. Но мисля, че в следващите години основният им фокус ще бъде България, защото у нас ще има много работа. Затова лично аз, ако трябва да правя бизнес стратегия, не бих поглеждал навън, защото на собствена територия нещата се организират по-лесно. Няма да се сблъскам с административните пречки на чужда територия при чуждо законодателство.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.03.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.