Проф. Зорана Михайлович: Общата стойност на инфраструктурните проекти у нас е 16 млрд. евро

Сърбия и България имат големи възможности да подобрят цялостното си икономическо сътрудничество и браншовите камари играят важна роля в този процес

Прочетена: 93

Свилена Гражданска

Проф. Михайлович, благодаря, че се съгласихте да дадете интервю за вестник „Строител“, официалното издание на Камарата на строителите в България. Кои са основните транспортни проекти, които Сърбия ще реализира през следващите месеци? Какъв е бюджетът за 2018 г.?

Общата стойност на инфраструктурните проекти в Сърбия е 16 млрд. евро. Сумата включва текущите, започнали през последните години, както и тези, които планираме да осъществим. Сред настоящите са завършването на пътното трасе на Коридор 10 и ускореното изграждане на Коридор 11, както и модернизацията на железопътните коридори 10 и 11. Приоритет ни е реконструкцията, модернизацията и електрификацията на жп линията Ниш – Димитровград. Проектът е на стойност 268 млн. евро, като включва и строителството на обходното жп трасе на Ниш. През 2018 г. – след 30 години, завършваме изграждането на пътната част на Коридор 10 заедно с участъка му от Ниш до границата с България.

Същевременно изготвяме и нови проекти с регионално значение, които ще позволят допълнителни инвестиции и по-добри връзки със съседните страни и с държавите от ЕС. Най-важните сред тях са строителството на Магистралата на мира „Ниш – Мердаре – Прищина“, като през тази година ще започне изграждането на първата отсечка с дължина 40 км от Ниш до Плочник. След това е АМ „Прелина – Пожега“, която е дълга 30,9 км, по Коридор 11 от Белград до крайбрежието на Черна гора.

През 2017 г. започна работа по модернизацията и реконструкцията на жп линията Белград – Будапеща. Проектът е част от разширената Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) в Западните Балкани и също е част от „Новия път на коприната” в рамките на глобалната инициатива на Китайската народна република „Един пояс, един път“. В допълнение към двете отсечки от Белград до Стара Пазова и от Стара Пазова до Нови Сад, строящи се от китайски и руски компании, очакваме скоро да сключим договор за последния трети участък от Нови Сад до Суботица, също с партньори от Китай.

Подписахте заедно с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски два меморандума за разбирателство. Единият е за подобряване на ефективността на железопътния транспорт, а другият – за развитието на пристанищната инфраструктура на р. Дунав, необходима за съхранение и пренос на втечнен природен газ. Какво означава това за отношенията между двете държави?

Сърбия има всестранен подход към проблема с регионалната интеграция. Работим едновременно за изграждането на липсващите съоръжения, предимно транспортни, и за премахването на нефизическите бариери, които пречат на по-бързото движение на стоки и хора, дори когато инфраструктурата е на добро ниво. Партнираме си интензивно по този въпрос с България. Свидетелство за това е първото ми посещение за 2018 г. в София в края на януари и следващото по време на официалната визита на президента на Сърбия Александър Вучич, когато подписах с министъра на транспорта, информационните технологии и комуникациите Ивайло Московски двата меморандума в областта на железопътния и водния транспорт. Общата ни цел е да намалим времето за чакане на границата, което се е увеличило до осем-девет часа. Коридор 10 е стратегически важен както за Сърбия, така и за България. Нашият общ интерес е да увеличим маскимално потенциала както на автомобилния и жп транспорта, така и на този по р. Дунав.

С меморандума за разбирателство между двете страни ще постигнем подобряване на жп транспорта и сътрудничество по проекти от общ интерес, включително по-ефективни гранични процедури и потенциален съвместен подход към фондовете на ЕС и международните финансови институции за изпълнението на обекти по Паневропейски транспортен коридор 10.

Вторият документ, касаещ пристанищната структура за пренос, съхранение и дистрибуция на втечнен природен газ, позволява хармонизиране с директивите на ЕС и дава възможност да кандидатстваме за европейско финансиране.

Как протича реализацията на проекта за жп линията Ниш – Димитровград – Калотина?

Проектът за реконструкция и модернизация на жп трасето с дължина около 100 км е от голямо значение за страната, тъй като то е част от Паневропейския коридор 10 и представлява връзката между Сърбия и България. По този маршрут се превозват големи количества стоки от Турция и Близкия изток към Западна Европа и обратно. Също така трябва да имаме предвид бъдещите потребности по отношение на капацитета за транспорт на стоки от и към Китай по „Пътя на коприната“ и връзката му с пристанище Пирея. Проектът е важен не само за Сърбия и България, но и за целите Западни Балкани, както и за ЕС. Общата стойност за модернизация и реконструкция на жп линията Ниш – Димитровград с изграждането на обходния път около Ниш е 268,28 млн. евро. Осигурихме заем в размер на 134 млн. евро от Европейската инвестиционна банка. 73,04 млн. евро са предоставени като грант от ЕС чрез Механизма на инвестиционната рамка на Западните Балкани (WBIF). Останалата сума от 61,24 млн. евро ще бъде отпусната от държавния ни бюджет.

В допълнение на подписаните финансови споразумения 2018 е и годината на завършване на текущото отчуждаване и адаптиране на техническата документация, а през 2019 г. ще започнем работа.

Български строителни компании участват в изграждането на обекти във Вашата страна, включително магистрали. Как оценявате тяхната дейност?

Държавата е решила много проблеми, които са затруднявали изпълнението на проекти в миналото, и е предоставила средства за завършване на настоящите и за договаряне на нови такива. Целта ни е да създадем условия за работа и строителни дейности и ние очакваме от изпълнителите, независимо дали са местни или от други страни, да ги завършат качествено и в рамките на определения срок. Смятам, че добър пример за ангажираност на българските фирми в Сърбия бе показан при строителството на автомагистралния път „Ниш – Димитровград”. Два участъка от него с обща дължина 14,3 км бяха построени от „Трейс Груп Холд“ АД.

За какви обществени поръчки за строителни обекти през следващите месеци българските компании могат да кандидатстват?

Както вече споменах, общата стойност на инфраструктурните проекти, които в момента реализираме или планираме да осъществим, е 16 млрд. евро, което привлича вниманието на много строителни фирми от региона, Европа и света. Освен всички досега посочени обекти работим и по изграждането на магистрала през Централна Сърбия, т.нар. Коридор Морава от Пожат до Прелина, който ще свързва Коридор 10 с Коридор 11.

При проекти, финансирани по двустранни споразумения, съществува възможност за наемане на фирми като подизпълнители, докато за такива по фондове от ЕС ще бъдат публикувани международни търгове и всички заинтересовани компании ще могат да кандидатстват.

Какви транспортни проекти развивате с другите си съседи?

Сърбия се ангажира с политическата стабилност и икономическото развитие на района, което най-добре се вижда в списъка с инфраструктурни проекти, които планираме да осъществим в предстоящия период. Всички те са от регионално значение. Магистралата на мира „Ниш – Мердаре – Прищина“ ще осигури на Сърбия достъп до албанското пристанище Дурас, пътен Коридор 11 ни свързва с Черна гора, ще изградим околовръстния път на магистралата „Белград – Сараево”, която ще осигури връзка на северната част на страната с Босна и Херцеговина. Докато за железопътния транспорт приоритет е модернизацията и реконструкцията на жп линията Белград – Будапеща и на Ниш – Димитровград заедно със строителството на обходния жп път около Ниш. Наскоро към тези приоритети беше добавена и рехабилитацията на жп участъка Белград – Загреб, за която Сърбия и Хърватска съвместно ще кандидатстват за финансова подкрепа от ЕС.
Инфраструктурната свързаност в Западните Балкани е важна поради по-бързото икономическо развитие на района и е един от приоритетите в новата стратегия на ЕС за разширяване, в която Сърбия е призната за лидер в региона в процеса на европейската интеграция.

Чрез приобщаване на Западните Балкани към TEN-T за пръв път нашите основни транспортни коридори и проекти, чиято реализация е планирана, представляват част от европейската мрежа – основна или всеобхватна, което потвърждава тяхното стратегическо значение. Специално признание, дадено на Сърбия, е, че по-нататъшното развитие и формиране на транспортната политика в района ще се координира от Белград, който беше единодушно избран за седалище на транспортната общност на Западните Балкани.

Наред с изпълнението на нови инфраструктурни проекти Сърбия се ангажира с премахването на нефизическите бариери с всички съседи. Това е еднакво важно от гледна точка на по-бързия поток от стоки, защото не е достатъчно да се построят и модернизират пътища и жп линии, ако продуктите се оставят да чакат на границите 9 или 10 часа. Ето защо е важно да се сключи ново споразумение за жп транспорт между Сърбия и България, за да се установи обща железопътна граница, пресичаща Димитровград – Драгоман. Това ще доведе до намаляване времето за чакане на пътници и стоки и ще се повиши конкурентоспособността на жп транспорта.

Какво правите за подобряване на инвестиционната среда в Сърбия?

През декември 2014 г. на правителствено равнище създадохме съвместна група, която оглавявам, за подобряване позицията на Република Сърбия в класацията на Световната банка. В нея се определят всички конкретни мерки, които трябва да се приемат, за да се подобри бизнес средата. В продължение на дълго време рейтингът на държавата ни варираше, но през последните три години той тръгна нагоре. Сърбия се издигна с 48 позиции и сега заема 43-то място сред 190 страни по света, включени в списъка „Правене на бизнес“. Най-добрият резултат бе постигнат по отношение на издаването на разрешенията за строеж. Благодарение на това, че въведохме електронни разрешения за строеж, се изкачихме за три години със 176 позиции и днес по този показател в класацията сме 10-и в света.

Следващата мащабна политика, която провеждаме по модела на електронните разрешения за строеж, е кадастралната реформа, която ще намали броя на процедурите за регистрация на имоти от шест на една. Очакваме тя да бъде основната движеща сила за по-нататъшното повишаване на рейтинга на Сърбия. Освен това сме предвидили нови изменения в Закона за планиране и строеж.

Наясно сме, че развитието на транспортната инфраструктура не е само мярка за насърчаване увеличаването на чуждестранните вложения в икономиката ни, а е и една от важните предпоставки за навлизането на инвеститори.

Какви са данните за развитие на строителния сектор за миналата година и какви са очакванията за тази?

През последните три години Сърбия изгради близо 200 км нови магистрали и модернизира 215 км жп линии. Въпреки фискалната консолидация бе постигнат икономически растеж през последните три последователни години със значително увеличение на притока на преки чуждестранни инвестиции и намаляване на безработицата през този период от 19 на 13%. Това до голяма степен стана възможно благодарение на по-ефективните публични вложения в инфраструктурата и повишената активност в областта на строителството, стимулирано от въвеждането на електронни разрешения за строеж.

Резултатите от реформите наистина могат да се видят на място, тъй като броят на текущите обекти се е увеличил от около 500 през ноември 2014 г. до около 23 000 през 2017 г. За 2017 г. са издадени повече строителни разрешения в сравнение с 2016 г.

През 2018 г. изпълнението на инфраструктурни проекти и строителството ще продължат да допринасят за растежа на БВП на Сърбия. В сектора е особено важен проектът за изграждане на домове за силите за сигурност в шест града, като през 2018 г. планираме да започнем реализацията на първите 7500 апартамента, или 500 000 кв. м. Смята се, че темпът на нарастване на стойността на завършените строителни работи ще надхвърли прогнозираното ниво през 2018 г.

Какви мерки предприемате за намаляване на административната тежест за бизнеса?

Чрез въвеждане на електронни разрешителни за строеж бяха премахнати значителни разходи, дори скритите, тъй като всичко е направено по напълно прозрачен начин, всичко става с едно кликване. Сега документът се получава за шест дни средно, докато преди срокът беше почти година. Ако знаем, че времето е пари в бизнеса, то днес в Сърбия инвеститорите вече не си губят времето и средствата, като посещават гишетата. Целият процес работи по по-бърз, по-прост и напълно електронен начин.

В края на миналата година по предложение на министерството, за което отговарям, бяха премахнати седем такси за сектора, което ще спести на инвеститорите почти 6% от стойността на строителните работи. Най-съществената промяна е, че плащането на цялата такса за издаване на разрешение за ползване в размер на 0,2% зависи от времето, необходимо за обработка на редовна заявка. При забавяне се намаляват разходите на инвеститора. Също така чрез съвместната група за подобряване на позицията на Сърбия в списъка „Правене на бизнес“ се проследяват и предлагат изменения на регламентите във всички обхванати области, a изпълнението на мерките се наблюдава чрез план за действие.

В момента България е председател на Съвета на ЕС. Един от приоритетите й са Западните Балкани. Според Вас това как ще помогне за развитието на региона?

Бъдещето на региона се определя от желанието му да бъде свързан. Ако се свързваме както чрез транспорт, така и икономически, нашите граждани ще живеят по-добре и политическите разногласия от миналото, които всяка една от нациите в региона е имала с друга, ще изчезнат. За Сърбия е важно, че в момента има съседна страна председател на ЕС, защото България ни познава наистина добре. Можем да разчитаме на подкрепата на държавата Ви за нас, а и за другите страни от Западните Балкани за ускоряването на европейската интеграция.
Считам, че е важно да използваме този период и да ускорим максимално изпълнението на инфраструктурни проекти както по отношение на транспорта, така и в енергийния сектор.

Обмисляте ли да отдавате на концесия транспортни проекти? Ще търсите ли публично-частното партньорство за някои от обектите?

По време на посещението ми в София през януари представихме нашия опит по отношение на концесията за белградското летище „Никола Тесла“, което може да бъде пример за други страни. От 27 международни компании Сърбия избра френската „Винчи“ чрез публична покана за стратегически партньор. Дружеството ще управлява белградското летище през следващите 25 години, през които ще инвестира общо 732 млн. евро, докато държавата и малките акционери ще получат 501 млн. евро. Очаквам „Никола Тесла“ да привлече допълнителни пътници. Ще се изградят и нови писти.

Концесията на летището в Белград показа, че Сърбия е готова за публично-частно партньорство в областта на транспорта, и е сигурно, че такъв модел на финансиране ще бъде разгледан и в други проекти, особено в пътния сектор. Няколко големи предложения в отрасъла в момента са в подготвителна фаза, като все още се разглеждат потенциални модели на финансиране, включително публично-частни партньорства, и всички фактори – включително правни, икономически и други, ще бъдат взети предвид при окончателното решение.

Как бихте си взаимодействали с Камарата на строителите в България, която е една от най-авторитетните организации у нас и представлява строителните фирми?

Сърбия и България имат големи възможности да подобрят цялостното си икономическо сътрудничество и браншовите камари играят важна роля в този процес, предимно за улесняване свързването на бизнеса на двете страни и обмена на информация. Една от тях за засилване на партньорството е създаването на съвместни дружества, които да участват в международни търгове и на трети пазари.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Посланието ми към българските компании е – инвестирайте у нас. Смятам, че те ще намерят много добри възможности, защото Сърбия е политически стабилна страна с добре регулирани публични финанси и бизнес среда, която бързо се разраства, подобрява инфраструктурата си и се свързва със своите съседи.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 29.03.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *