Боил Банов: Културната инфраструктура трябва да се развива с визия за нейната цялост

За опазването на недвижимите паметници ще разработим законови механизми за помощ на техните собственици

Прочетена: 99

Елица Илчева

Министър Банов, културното наследство – заедно с настоящото развитие на културата и съвременното изкуство – е акцент в представянето на страната ни по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. Какво от това наследство показвате на европейските ни гости?

Това е наистина ключов фокус през 2018 г., която е и Европейска година на културното наследство. То е и част от културните политики на страната ни от много години насам. В този смисъл в шестте месеца продължаваме да развиваме устойчивите политики. Като пример мога да дам изложбите в световния музей „Лу­вър“. Представянето на страната ни в него беше голям пробив, а сега ни предстои да покажем и Първото българско царство. Така че наследството е единият голям стълб на културната идентичност на нашата държава. Другият е съвременното изкуство с хората, творците и всичко, което те искат да ни кажат тук и сега. И в това отношение също имаме с какво да се гордеем.

Откриващият концерт на председателството ни на 1 февруари в Брюксел беше изключителен, вярвам не само за мен, но и за всички чуждестранни гости. Видяхме невероятни солисти и прекрасната работа на Софийската филхармония.

Но големият смисъл за мен е българите да усетят това, че има председателство и един по-различен дух, да се потопят по улиците на града в наистина културна среда. Иска ми се за тези шест месеца да повишим и собственото си самочувствие и да си обърнем повече внимание. Затова и сме подкрепили проекти, които да могат да се видят от повече хора.
Наскоро проведохме Международна конференция за културното наследство в Пловдив. Тя беше добър повод да покажем на гостите ни от чужбина активния културен живот, който тече в други части на страната ни.

Преди време казахте, че министерството работи активно за създаването на механизми, чрез които ясно да се вижда грижата на държавата за недвижимото културно наследство. Какви са те?

Въпросът е много сериозен и Ви уверявам, че с екипа ми сме изключително активни в това направление. Ангажиментите на държавата по опазването на недвижимото културно наследство са ясни. Но както знаете, понякога наследниците на такива сгради са много повече от двама или трима и това създава пречки. Друг път те нямат финансовата възможност да извършат ремонтите, които се изискват по закон, защото са в пъти по-скъпи от подобни за една обикновена къща. Така че едно от решенията е да разработим законови механизми за помощ на тези собственици.

Обмисляме кои са най-добрите варианти – от безлихвени заеми през частична финансова подкрепа за проекти или помощ в проектирането, както и обяснителни режими. Последните не бива да се подценяват – хората трябва да са наясно защо е важно една сграда да бъде възстановена и какво носи тя. Да са запознати и с това какво би могъл да донесе даден обект на собственика, ако той го реновира в автентичния му вид, в който трябва да бъде, а не да прекрои постройката с няколко етажа отгоре.

Добавената стойност на културните паметници е огромна и в Европа има много примери за това, вече частично ги има и в България. Мога да посоча т.нар. Двойна къща в столицата, за която имаме уверенията, че ще бъде възстановена.

Досега държавата само изискваше от собственика, сега се мисли и в посока как би могла да бъде в помощ.

Разбира се, другият много важен механизъм е установяването на изключително сериозен режим с мерки, свързани с изземане в полза на държавата или в полза на общината на сгради, които не се стопанисват по закона.

Така че това е – помощ, от една страна, и затягане на режимите, от друга.

В тази връзка ще разполагате ли с повече средства за реставрация и консервация на паметници на културата?

В предишни години за този вид дейност бяха отпускани 1 млн. лв., но от тази вече ще бъдат 1,5 млн. лв. Средствата ще се разпределят чрез комисии. Общини и частни собственици могат да кандидатстват и, където е възможно и желанията са адекватни, ще се получава финансиране. Разбира се, това не е напълно достатъчно, но при всички положения ние разработваме механизми, при които да има законови форми и фондове, чрез които да може да се инвестира пряко и да се помага доста по-сериозно.

Паметниците обаче са много, има и доста с неуточнен статут, за които също ни чака много работа. Нашата страна е богата и на археология, не само на интересни къщи, построени във времето. И истината е, че само заедно – с подадената ръка на държавата, на общините и на собствениците, можем да вървим напред.

Как виждате ролята на местните власти?

Ще повторя, че само заедно можем да вървим напред. И всички са еднакво важни в процеса, ценна е комуникацията помежду ни. Според закона държавата в лицето на общината има своите права да се намеси и да глобява, когато забележи недобросъвестност. Дори е предвидена и възможност, при която общината да влезе с инвестиция вътре, да реставрира и след това да ипотекира имота за сметка на собственика. Но тази мярка е много крайна и трудно постижима.

Има ли практики по опазването от други държави, които можем да заимстваме?

В доста европейски страни е улеснен начинът при неподдържан имот да може да се премине към наказателни процедури и дори да се отнеме. При нас трябва да имаме предвид, че тук по конституция личната собственост е неприкосновена, е защо трябва да се насочваме към това да има повече мерки, с които държавата и общините да подпомагат гражданите.

Поддържаме връзка по темата с държави като Австрия, с Франция, с Германия. В момента черпим от техния опит и се консултираме с техни специалисти. Искаме да приложим това, което се прави във Франция – да се реставрират цели квартали, а не просто да говорим за една или за две къщи. Това са трудни, дългосрочни процеси, които сме амбицирани да доведем до успешен завършек.

След по-малко от 3 месеца Българското председателство ще е в историята, но ще сме се доближили и до 2019 г., в която Пловдив ще е Европейска столица на културата. Ще успеете ли с ремонта на концертна зала в града, който обещахте да подкрепите?

Ще направим всичко възможно, в рамките на закона. Вече е обявена обществената поръчка за реконструкция. Отделили сме средствата, важността на сградата изисква всичко да е изпипано – от сценичната техника до най-малките детайли. Дори да не бъде готова за инициативата Европейска столица на културата, важно е, че операта ще има своя достоен дом за години напред и там ще посреща много гости отблизо и далеч.

Има ли други обекти от културната инфраструктура там, които трябва на всяка цена да бъдат готови до 2019 г.?

Пловдив – Европейска столица на културата, е национален приоритет. Градът е един от най-старите в света, с уникална атмосфера. А какво да кажем за пластовете цивилизация – те са изключителни. Министерството на културата помага винаги когато ни потърсят, държавата също. Общината вече има одобрени няколко инфраструктурни проекта.
По отношение на културната инфраструктура обаче аз смятам, че не бива да се мисли на парче, трябва да се работи с визия за нейната цялост.

Преди дни стана ясно, че кандидатурата на Епископската базилика и римското мозаично наследство на Филипопол е включена в Индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти. След като Малката базилика беше реставрирана, сега се работи активно и за този уникален храм, за който амбицията е също да отвори врати през 2019 г. Миналата година в централата на ЮНЕСКО представихме и самия Пловдив като хилядолетен град с непрекъсната история и живот. Така че Българското председателство и Пловдив – Европейска столица на културата, са онзи шанс, който не трябва да пропуснем. Важно е да представим наследството си, а може би и да отворим дебата какво трябва да направим, за да го опазваме и популяризираме по-добре.

Трябва ли пловдивчани да забравят идеята на Вашия предшественик Вежди Рашидов за строеж на нова опера?

Обновяването на Концертната зала ще бъде от огромна помощ. Но там не могат да се изнасят оперни спектакли, защото тя няма тази функция. Държавата и към момента оказва подкрепа на Пловдив с това, че е предоставила управлението на Античния театър на общината. По-голяма част от концертите на операта ще са там през лятото. Местната администрация разполага и със сцената на Дома на културата „Борис Христов“, която също се ползва за оперна. Надявам се, че един ден ще имаме и свободни 80 – 100 млн. лв., за да можем да построим нова сграда. Сигурен съм, че и това ще се случи, защото пловдивчани и артистите го заслужават.

Всяка година ведомството инвестира и в ремонти на училищата по изкуства и други културни институции. Какви са плановете за 2018 г.?

Средствата от бюджета са недостатъчни, но това не ни спира да използваме всяка възможност, като например Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, по която Министерство на културата е бенефициент. Миналата година подходът беше да се разхвърлят наличните бюджетни средства за поправки и по-дребни, но спешни неща – покриви, дограми, салони. Сега се фокусираме върху по-ключови ремонти. Съвсем скоро дадохме старт на основните дейности по проекта за реконструкция и модернизация на Националното училище по изкуства „Добри Христов” във Варна. То ще бъде изцяло обновено заедно с концертната зала, ателиетата по графика, скулптура и живопис, съществуващата библиотека и читалня. Ще се направи нов покрив, ще бъдат реставрирани и фасадите, декоративните мазилки и металните елементи, а освен това и прилежащите дворни пространства.

На много места още има необходимост от интервенции. Друг ключов обект, за който имаме отделени пари от бюджета за проектиране и основен ремонт, е Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сериозно внимание ще обърнем и на нуждите от подобрения в сградата на Национален музикален театър „Стефан Македонски“. Обекти в Добрич, Враца и Благоевград също имат нужда от обновяване, което засега е сложно, но правим възможното.

След ремонта на НДК обявихте, че Зала 3 е без аналог в Европа. Кое я направи толкова изключителна и доволен ли сте от това как строителите си свършиха работата?

Доволен съм. Този ремонт не само дава визия за тези 6 месеца, в които са основните събития на Българското председателство, но е и дългосрочен и ключов. Чрез него НДК се връща към една своя същност, към идентичността си – на културен и конгресен център. И то вече с възможността да поеме събития на най-високо ниво – конгреси, културни изяви от всякакъв характер. Това е много важно за развитието на културния живот в София и в страната.

Колкото до Зала 3, гарантирам Ви, че в момента в Европа няма такава, това е гордостта на НДК. Включително монтирани са кабини, които отговарят на всички изисквания на Генерална дирекция „Преводи“ на ЕК, с обезшумяване на столовете, на масите в кабините. Също така има и ново телевизионно студио. Наистина няма подобно място като НДК в Европа, включително с произведенията на изкуството, след реставрацията.

Възстановяването на църквата „Св. Стефан“ в Истанбул бе прието с адмирации от всички страни. Как го оценявате Вие?

Възстановяването на православния храм „Св. Стефан“ в Истанбул е нещо прекрасно и изключително за съхраняването на българския дух, за пренасянето му във времето. Министерството на културата работи пряко по този проект, който беше подкрепен финансово от българската държава. Разговарях с много различни хора и видях нещо, което отдавна не ми се е случвало – всички да са развълнувани, да се радват, да се усещат горди, че са българи. „Желязната църква“ наистина е уникална, тя е единствена. Аз имах възможността да я видя почти разглобена, докато се реставрираше. По начина, по който е възстановена, не може да се види какво е в сърцевината от железни колони, на които се направи пълно обновяване, но мисля, че може да се усети със сърцето. Този приказен вид на църквата не е просто лустро, всяка греда беше сменена. За столетия напред ще имаме храм на християнството и на българщината.

Работата по Националната стратегия за развитие на културата бе един от приоритетите Ви. Кога ще се похвалите, че документът е готов?

Дейностите по проекта бяха разпределени в работни групи по политики и сектори и в момента се обобщават постъпилите предложения. С този документ ще се затвърди културата като дългосрочен приоритет, който едновременно с това ще носи и добавена стойност – икономически ползи.

Има ли други ключови задачи в управленската Ви програма, които може да се каже, че вече решавате?

Председателството ни дава шанс да разширим присъствието на българската култура в Европа и по света. Споменах вече новите изложби, които обменяме с „Лувъра“ и които ще ни помогнат за утвърждаването на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти.

В областта на опазването и популяризирането на културното наследство – приоритетно финансираме дейности по съхраняването и имаме успех не само с увеличените средства, а и със законодателните инициативи. Напреднали сме сериозно и с дигитализацията, която също е ключова.

Почти сме готови с промените в Закона за авторското право и сродните му права, с тези в Закона за културното наследство и в Закона за филмовата индустрия, за който знаете, че също провеждаме широка дискусия.

Текущо сме планирали модернизиране на сградния фонд и материалната база в сферата на културата в посока достъпна, здравословна и безопасна среда. В сценичните изкуства разширяваме обхвата на финансовия ресурс за подпомагане, включително на частни сценични организации, на конкурсно-проектен принцип. Във визуалните изкуства правим необходимото за създаване на механизми за подкрепа. Тази година ще вземем участие във Венецианското биенале. В киното също мисля, че сега с промените в закона ще се създадат по-добри условия за създаване на още повече филми, ето тази година имаме 22, като всички те бяха показани на „София Филм Фест”. Работим активно и в подкрепа на читалищата и библиотеките. Планираме участия в големите международни книжни панаири.

Младите хора са изключително важни за нас, отделяме финансов ресурс за таланти. Образно казано, „отворихме“ министерството, публикуваме провежданите конкурси и специализирани съвети онлайн. Разбира се, предстои ни още много сериозна работа.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.04.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.