Томислав Дончев: Към момента са договорени над 12,9 млрд. лв. по европейските програми « Строител | Строител

Томислав Дончев: Към момента са договорени над 12,9 млрд. лв. по европейските програми

Прочетена: 116

Росица Георгиева

Г-н Дончев, проведе се среща между Вас и ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ), на която бяха обсъдени предизвикателствата, с които се сблъсква браншът. Как можете да съдействате за преодоляването им?

Провеждането на подобни срещи не е нещо ново, защото с КСБ работим заедно в последните 7 – 8 години. Мога да изброя редица конкретни въпроси, по които сме си сътрудничили – качеството на строителството, наличието на достатъчно средства за инвестиции, промените в различни нормативни актове. Например изменяли сме в много тясно сътрудничество Закона за обществените поръчки (ЗОП). В приетия преди две години нов проект на ЗОП са отразени редица предложения на Камарата. Клише е, че диалогът ни със строителния бранш е важен, но това е абсолютно вярно. Първо, той е основно направление от българската икономика и, второ – е стратегически отрасъл. Една страна, макар и в лицето на частния бизнес, ако не може сама да строи, тя няма капацитет и не е истинска европейска държава.

На срещата с ръководството на КСБ дискутирахме ЗОП и специално проблема с обжалванията. Темата е важна и за нас. Запознах ги с подготвяната промяна, която би трябвало малко да затегне контрола и да премахне пълния либерализъм, т.е. всеки да може да жали за каквото си поиска. Обсъждахме на концептуално ниво какво трябва да се направи със Закона за устройство на територията (ЗУТ), бъдещето на Националната програма за енергийна ефективност за многофамилните жилищни сгради, типизирането на документите за кандидатстване сектор по сектор – околна среда, пътно строителство, железопътен отрасъл, как трябва да се регламентира статутът на подизпълнителите. Сътрудничеството ни с КСБ продължава, надявам се, толкова добре колкото и досега. Структурите си сменят ръководствата, но мисията и целите остават. Надявам се изключително доброто институционално взаимодействие между нас да продължи. От страна на Камарата бе повдигнат и въпросът за „изсветляването“ в бранша. Те предлагат само компании, които са вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), да могат да извършват строително-монтажни дейности. От представители на по-тъмната гама от сектора никой няма полза – нито потребителят, нито съсловието, нито пък фискът. Фирмите на черно не плащат данъци. Това предложение на КСБ се ползва с пълната ми подкрепа. Уверих ги, че ще има работа и през следващите години за бранша, защото по няколко оперативни програми средствата ще се харчат по-интензивно. Държавният бюджет също ще бъде активиран максимално, особено в посока пътно строителство.

В средата на програмния период 2014 – 2020 г. сме. Към момента какво показват данните по отношение на усвояемостта на средствата у нас по европейските програми и какъв е Вашият анализ на числата?

От началото на програмния период 2014 – 2020 г. до средата на април т.г. са разплатени 4,379 млрд. лв., или 19,7% от общия бюджет. По Структурните фондове, Кохезионния и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) на българските бенефициенти са предоставени над 3,388 млрд. лв. (20,6%), а по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони – над 990 млн. лв. (17,3%).

Изпълнението на програмите навлиза в решителния си етап. Към момента са договорени над 12,9 млрд. лв., или над 58% от общата финансова рамка, което поставя солидна основа за повишаване темповете на плащания към бенефициентите. По програмите, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния и ЕФМДР, договореното надхвърля 63,6%. Добри са темповете и по Програмата за развитие на селските райони – 43,4% договорени от общия й бюджет. Ако сравним изпълнението сега със същия момент на миналия програмен период 2007 – 2013 г., е налице по-добро представяне по всички основни показатели. Договорени са над 58% от общия бюджет на програмите при малко над 30% за предходния. Изплатени на бенефициентите са около 20% от всички средства при близо 15% за сравнявания период. Ако погледнем развитието на отделните инструменти, например по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“), са разплатени двойно повече средства в сравнение със същия момент на миналия период, договарянето достига 87% спрямо 37% преди. Това е много добро постижение за една инфраструктурна програма, при която темповете на усвояване са по-бавни в сравнение с тези, насочени към широк кръг бенефициенти от бизнеса и гражданите като цяло. Такива са ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020” („ОПИК 2014 – 2020“) и ОП „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“
(„ОПРЧР 2014 – 2020“), при които договореното достига съответно 70% и 68% (при 24% и 42% съответно за миналия период). Разплащанията по „ОПРЧР 2014 – 2020“ вече надхвърлят 28%, докато в същия момент в предходния период не са били достигнали и 10%. По-добри са и темповете на верифициране и сертифициране на разходите – сега получените траншове от Европейската комисия (ЕК) са с 6% повече, отколкото в същия момент от изпълнението през миналия програмен период. Ако мога да обобщя, техническото умение за управление на парите за нас не е предизвикателство. Стремежът ни сега трябва да е от 1 евро инвестиция (било в път, паваж, тротоар, сграда) ефектът да е максимален. Някои вложения от 1 евро носят полза 1 евро, други – 2 или 3 евро.

През 2018 г. ще бъде направена междинна оценка на периода. Какво да очакваме? Може ли да се предприемат целенасочени действия, така че да се избегнат или минимизират евентуални негативни коментари?

Всяка една година е важна, както първата, така и последната. Освен това в проектния мениджмънт съществува максимата – спестените пет минути в началото на изпълнението на проекта са също толкова важни, колкото и последните пет минути. 2018 г. е ключова, въпреки че това няма да е годината с най-големите плащания. Кривата на плащанията винаги се концентрира в края на програмния период. Вероятно 2019 г. ще бъде с по-голям обем в сравнение с 2018 и 2017 г. Основната задача пред Управляващите органи (УО) на програмите за тази година е да се постигнат етапните цели за 2018 г., от това зависи как ще бъде разпределен резервът след 2019 г. Те се следят внимателно от началото на миналата година. Още тогава бяха разработени подробни анализи въз основа на особеностите на всяка програма и изведени възможните сценарии за ускоряване на изпълнението, увеличаване на сертифицираните разходи, засилено използване на финансови инструменти. Рисковете пред реализацията им към момента могат да бъдат охарактеризирани като контролируеми и преодолими, като всички УО осъществяват постоянно наблюдение на развитието на процеса. Инфраструктурните проекти изискват дълго време за подготовка и съответно за осъществяването им и имат своите рискове от забавяне на планираното изпълнение, но пък с малко проекти се ангажира голям финансов ресурс и се работи с ограничен кръг бенефициенти. Меките мерки се реализират по-бързо, но особеността при тях е, че те са на значително по-ниска стойност и са многобройни с различни бенефициенти. Съответно всяка програма трябва да приложи различен подход за анализ на риска с оглед предприемането на своевременни дейности за плавно изпълнение. Важно е да се подчертае обаче, че дори и да се стигне до отделни случаи на неосъществяване на целите, това няма да означава загубен ресурс за страната. Средствата се пренасочват към други приоритети по програмите, които напредват с добри темпове и постигат заложените резултати. Едно допълнително предизвикателство е, че 2020 г. не е толкова напред във времето. ЕК представи проекта за Многогодишната финансова рамка (МФР) след 2020 г., както и пакет от регламенти, които ще определят бъдещето на кохезионната политика. Подготовката за след 2020-а вече е започнала и тя ще обхване същите звена, които в момента управляват европейските средства, както и бенефициенти в лицето на местните власти и фирмите. Както сме правили преди, ще трябва да се научим успоредно с финансовото изпълнение да планираме бъдещето, където предизвикателствата са много.

Ще свършат ли европейските пари след 2020 г.?

Категорично не. Не знам кой е измислил това и кога някой е казал нещо такова, но пък други услужливо го повтарят. Това няма как да стане. Не го казвам като представител на страна, която е пристрастна към постоянното подпомагане и благотворителността. Кохезионната политика съществува, за да изравнява, да балансира част от дефектите в общия пазар, който се характеризира с това, че прави всички по-богати. Факт е, че по-малките и по-новите пазари са подложени на много силен конкурентен натиск от останалите. За да може в първите десетилетия след присъединяването към Съюза да укрепнат, да станат по-конкурентоспособни – затова се дават тези пари. Това не е само солидарност, не е и благотворителност.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни нараства. Номинално от началото на членството ни той се е удвоил. Парите се отпускат на базата на БВП, макар че се обсъжда възможността за бъдещия програмен период да се добавят и други допълнителни критерии за разпределение. Ние ще се борим да са в същия размер, може да бъдат и повече. Още е рано да се каже.

Коментари от типа: европейските средства след 2020-а свършват са несъстоятелни. Първо, тези пари ще се харчат по по-различни правила. Все повече това ще е свързано със спазване на изисквания и реформи основно в сферата на икономическата политика на държавите. Брюксел настоява средствата, които се дават, да имат по-пряк ефект върху макроикономическите показатели. Вероятно ще бъдат обвързани и с други изисквания. Тук се коментират не само такива как работят администрациите. По-голямата част от предизвикателството е свързана с това, че при инвестициите в страната трябва да имаме така наречения регионален подход. А към момента такъв липсва. При нас инвестиции на национално ниво са насочени в магистрали, големи пътища, жп отсечки. Имаме също така много добре планирани и осъществени градски инвестиции – площад, улица, парк, пречиствателна станция, училище, детска градина. Само че на нас в много от случаите ни се губи регионалното мислене. Например една система от общински пътища – тя попада в територията на три местни власти, но за този, който кара, това е едно трасе. Системата е такава, че единият участък може да е обновен, следващият да е с дупки, а третият също да е ремонтиран. Да не говорим, че много от инвестициите имат регионален обхват. Една професионална гимназия или пък туристически маршрут имат регионално измерение. Ние трябва да създадем система, която да ги приоритизира. Амбицията ми също е да има по-малко на брой документи, по-прости, по-ясни, по-конкретни.

Към строителите препоръки не мога да давам. Но към всички бих казал: Be smart! Всички трябва да бъдем по-умни, да мислим повече, преди да започнем да правим нещо. Имаме много добре изпълнени инвестиции, от които ефектът е много по-малък от очаквания. Каква е ползата от ремонта на училище, ако се използват само половината от класните стаи. Същото важи за строителите – да употребяват новите технологии. Те ще позволят постигането на по-високо качество на по-атрактивни цени. Това е бъдещето на цялата българска индустрия.

Предстои реализирането на проекти с национално финансиране – АМ „Хемус“, пътищата Видин – Ботевград и Русе – Велико Търново. Разполага ли държавата с финансовия ресурс, необходим за приключването на всеки един от тях?
Подготовката на проекта за Видин – Враца беше финансирана по ОП „Транспорт 2007 – 2013“, а за АМ „Хемус“ и Русе – Велико Търново – по „ОПТТИ 2014 – 2020“. Изграждането на лот 3 на АМ

„Струма“ е основният магистрален проект по „ОПТТИ 2014 – 2020“ в настоящия период, с което ще завърши реализацията на участъка от София до границата с Гърция при Кулата. С неговото финансиране се изчерпва бюджетът на програмата за пътни проекти. Предвид важността на АМ „Хемус“, Видин – Ботевград и Русе – Велико Търново, същите се планира да се изпълняват поетапно на участъци с национално финансиране. Проектът за Русе – Велико Търново е на фаза подготовка, а по АМ „Хемус“ с национално финансиране започна изграждането на участъка от Ябланица до след Брестница (до пътя за Търново (I-4).

Беше подписан договорът за ТОЛ системата. Ще бъде ли тя панацеята, която ще доведе до подобряване на състоянието на пътищата и безопасността за пътуващите?

Тя не е панацея, а е честното пазарно решение. Имаме европейско законодателство, което казва, че предоставянето на транспортна инфраструктура също е услуга и трябва да струва толкова, колкото е нужно за предоставянето й. Средствата за пътно строителство трябва да идват от тези, които ползват трасетата. Ние събираме данъци от хора, които не пътуват много. По-справедливата система е колкото повече си се движил и си разрушил трасетата, толкова повече да плащаш. Анализите ни показват, че системата ще генерира достатъчно пари, за да може за къс период от време всички приоритетни обекти да бъдат изпълнени. Нека не забравяме, че трябва да поддържаме старите обекти. Тук единствената тема е времето за заработване на системата и разходите, които ще се появят преди това. Усилията ни ще бъдат да няма дупка, няма да очакваме пълното тръгване на ТОЛ системата и тогава да започваме да строим, а ще стартираме изпълнението на проектите по-рано.

Изминаха първите месеци от Българското председателство на Съвета на ЕС. Какви са Вашите оценки за свършеното от страната ни за този период?

Ако използвам оценките на колегите от другите страни членки, България се справя удивително добре. Не знам дали това е на база очаквания, или защото страната ни няма предишен опит. Практиката показва, че малките страни хвърлят повече енергия в председателството, особено когато е за първи път. И българските представители, и администрациите си вършат работата както трябва. Рано е още да се правят оценки, трябва да приключи председателството. Мисля, че от гледна точка на формалните и техническите ангажименти, които имаме, както и от претенцията ние да наложим някакъв дневен ред, председателството ни ще се запомни. Освен официалния списък с теми самият факт, че ние успяхме да вкараме темата „Западни Балкани“, е голям политически успех.

Председателствахте Съвета по общи въпроси във формат „Кохезионна политика“. Какъв е резултатът от него? Каква е позицията на страните членки по въпроса за бъдещето на политиката за сближаване?

Има теми, по които сме постигнали съгласие. По други въпроси текат спорове и те ще продължат до края. Направлението, по което сме постигнали консенсус, е, че кохезионната политика трябва да бъде запазена. Това е в интерес на всички държави. След Брекзит дори ЕС да е с една държава по-малко, той трябва да е силен и интегриран. Политиката за сближаване е необходимо да се развива и реформира. Когато говоря за реформа, имам предвид тотално опростяване. Има и конкретни предложения в тази посока. В обстановка на засилен дебат за бъдещето на кохезионната политика работим за запазване на ключовата й роля в бюджета на ЕС и след 2020 г. като основен механизъм за дългосрочни инвестиции в растеж, заетост и балансирано териториално развитие на Съюза. Съветът по общи въпроси във формат „Кохезионна политика“, който се проведе на 12 април в Люксембург, бе практически последният преди представянето на новата МФР и пакета законодателни предложения. На него държавите членки имаха възможността да обсъдят три основни въпроса. Единият е свързан с приоритетите на бъдещата политика за сближаване, които трябва да са ясни, преди да се коментират конкретни инструменти и разпределение на средства. Вторият е за териториалния й обхват – дали ще се търси сближаване по отношение на цялата територия на ЕС, или ще се ограничи до регионите в преход и най-бедните региони, както и как тя ще стане по-ефективна и как да се ускори прилагането й. Обединихме се около няколко тези – важността на кохезионната политика като основен инвестиционен механизъм на ЕС, осигуряване на достатъчно средства за следващия период, за да може тя да продължи да бъде двигател на растежа, фокусирането й върху иновациите и дигитализацията, инвестициите в човешки капитал, заетост и социално включване, енергетика, справяне с климатичните промени, инфраструктура (особено в по-слабо развитите региони), финансиране за всички региони с акцент върху по-слабо развитите и най-необлагодетелстваните, постигане на реално опростяване на правилата и прилагането й чрез обща рамка за всички фондове, възможности за гъвкаво програмиране на ниво държава членка. Така че кохезионната политика като носител на европейска добавена стойност ще продължи да бъде една от основните политики, провеждани от ЕС. Няма как излизането на нетен донор от ЕС да не се отрази на бюджета на ЕС, но се работи активно това да има минимален ефект върху традиционната и важната политика на сближаване.

Разногласията например са доколко трябва да е обвързана с други сфери като върховенството на закона, макроикономическите показатели на съответната държава и др. Разговорите ще продължат до самото приемане на МФР за 2020 г.

Разработвате промени в ЗОП. Кога да очакваме да представите предложенията?

Работната група, включваща представители на администрацията на Министерския съвет, Агенцията по обществени поръчки и Комисията за защита на конкуренцията, синтезира предложения, които целят по-справедливо регулиране на процедурата по обжалване на възлаганията. Съгласно тях жалбоподателят ще има повече задължения при доказване на качеството си на заинтересовано лице, а временната мярка спиране на процедурата ще произвежда действие в по-късен момент. По темата формална кореспонденция е водена с работодателските организации, но проблемът със злоупотребата с право на обжалване е бил повдиган нееднократно от всички заинтересовани от нормалното протичане на възлагането страни.

Един от Вашите приоритети е свързан с намаляване на административната тежест както за гражданите, така и за бизнеса. Как върви процесът? Какво ще се направи през 2018 г. в тази посока?
Работата за намаляване на административната тежест не е еднократно упражнение с бързи резултати. Основните цели, които правителството си поставя, са ефективното комплексно обслужване на гражданите чрез служебен обмен на информация и премахване на изискването за представяне на хартиени документи, изграждане на компонентите на електронното управление, както и цялостно преразглеждане на всички услуги, които администрациите изпълняват. Някои първи стъпки вече са направени – администрациите вече проверяват служебно съдебния статус на гражданите, вместо да го изискват от тях. През тази година държавата ще спре да иска още от най-разпространените удостоверения за бизнеса, например удостоверение за актуално състояние, удостоверения по партиди в Имотния регистър и много други. Наред с това институциите вече имат техническата възможност да кореспондират безхартиено, т.е. по-бързо. Амбицирани сме административното обслужване да протича с все по-малко обикаляне по гишета и носене на документи и все повече чрез електронна среда, с дистанционно плащане и автоматизирана комуникация между институциите.

За последната година направихме така, че администрациите на централно ниво (министерства и агенции с малки изключения) са част от системата за документооборот. Това е необходимата инфраструктура за протичане на процесите по електронен път. Практиката показва, че нещата не могат да се случат по автоматичен начин. Не става само с промяна на закона или заповед.

Променяме нормативната база, за да сме сигурни, че новият модел на действие на администрацията не е въпрос на добра воля, а на базата на уреден текст. Имаме амбицията да работим министерство по министерство и услуга по услуга. Истина е, че има съпротива от страна на администрацията. Получаваме едни доклади, пълни с хубави думи, които не са достатъчно амбициозни. Дори имаме случай, където в закона е записано, че даден документ не може да се изисква, а се оказва, че все още има места, където това се прави. Затова се извършват проверки, ще има и наказани. Това не е дребнотемие, защото следващия месец ще отпаднат още няколко документа. Но това само в закона ли ще стане? Не може да си позволим администрацията да не спазва нормативната уредба. Създали сме електронна инфраструктура и не може да не изискваме тя да не се ползва. Грешно е гражданите да взимат документи и да ги разнасят между институциите. Но още по-неправилно е това да се случва, когато има създадена електронна свързаност.

Какви са инициативите, по които ще продължите да работите в диалог с КСБ?

Темите, по които ще си партнираме заедно с Камарата, са няколко. Едната е изсветляване на бранша, всички имаме интерес от това – и държавата, и работещите на светло. Продължаваме усилията отношенията възложител – изпълнител по реда на ЗОП да бъдат по-ясни. Ще работим за типизиране на документите бранш по бранш и сектор по сектор – пътно, сградно, жп и др. строителство. Голяма е темата за ЗУТ, където разговорите тепърва предстоят. Ще имаме съвместна работа и разчитам на съдействие по въпроса, с който се занимавам – присъединяването към електрически мрежи. Там се изисква срокът да бъде съкратен наполовина. Темата е част от условията, които формират инвестиционния климат в страната и по които ще работим заедно както с КСБ, така и с останалите браншови организации.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.05.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.