Искра Михайлова: България трябва да изработи позиция, която да е във връзка с предложението на ЕК за МФР, но и да отразява националните интереси

Ролята на КСБ в този процес е огромна, защото Камарата може да поеме отговорността да координира работата по инвестициите

Прочетена: 78

Ренета Николова

Госпожо Михайлова, първо, благодаря за бързата реакция от Ваша страна, ден след обявяването от ЕК на проекта за Многогодишна финансова рамка (МФР) имаме възможност да коментираме документа. Какви политики и приоритети са заложени в него? Има ли добри и лоши новини?

Аз също благодаря за тази възможност, коментарите по рамката сега стартират и те ще продължат през цялата следваща година, тъй като тя ще бъде посветена на преговорите и работата по МФР. Това, което мога да кажа сега, е, че в парламента предложението на първо четене беше прието с някои критики, но като цяло позитивно. Има причини за това, няколко са добрите изненади. Има, разбира се, и някои неприятни моменти. Ще започна с това, което е неприятната част, но то беше ясно от много отдавна. С излизането на Великобритания се намалява номиналът, който може да бъде преразпределен с бюджета на Европейския съюз (ЕС), което предполагаше много различни варианти на това как да се оперира със средствата. Изготвена беше Бяла книга, имаше варианти за кохезионната политика. Добрата новина е, че ЕС запазва основните си традиционни политики. Запазва ги като обем така, че те да изпълняват задачите си, прави ги много по-гъвкави, съобразно предложението на ЕК. Има възможност за координация между тези познати традиционни политики и новите приоритети, които намират място в предложението за финансовата рамка. Тези приоритети са свързани преди всичко със сигурността на европейските граждани. Това не е случайно. При всички проучвания първият отговор, който дава всеки европеец на въпроса какво е най-голямото му притеснение, това е сигурността вътре в ЕС и на границите на Съюза. Тези нагласи са намерили място в предложението на ЕК.

Новата МФР дава възможност за комбиниране и гъвкавост на различните бюджетни линии. Могат да се комбинират средства от кохезионната политика със средства за опазване на околната среда или парите за мигранти и т.н. Така че предложението за гъвкавост на бюджета е втората добра новина. Третата добра новина е, че ЕК поема редица ангажименти относно този бюджет, които са свързани с опростяване, с обединяване на множеството програми. В момента съществуват над 60 и те се свеждат до 37, което е предизвикателство и възможност да се направят много разумни предложения за ефективно използване на парите на ЕС. Така че най-лошите сценарии останаха в миналото. Имаме едно много реалистично предложение, което не поставя под съмнение ролята на кохезионната политика, на инвестициите в инфраструктура, на необходимостта от засилване на инвестиционния процес в регионите на Европа. Това е добре, защото в такава среда можем да преговаряме.

Какъв е планираният финансов ресурс, с който ще разполага рамката след 2020, след като след 29 март 2019 година Великобритания няма да е част от ЕС? Каква промяна в процента на вноската на отделните държави се обсъжда?

Ресурсът ще бъде по-малък. Вноската на Великобритания варира и ние не можем много добре да предвидим към днешна дата точната сума, защото не знаем в кои програми Обединеното кралство ще се включи в бъдеще. Ние от регионалната политика настояваме да продължи работата на Програма МИР за Северна Ирландия и на трансграничните и транснационалните програми, в които участва Обединеното кралство. Ако това се случи, ще трябва да има принос за участие в тези програми, което пък ще намали малко дупката от липсата на вноска. Но това е въпрос на преговори и не може да очакваме сега ясен резултат. Работи се с приблизителни числа, които намаляват тотала с вноската на Великобритания. Това, което мога да кажа – махаме вноската на Великобритания, преразпределяме парите и ЕК предлага по-нисък процент за увеличение на вноската на отделните страни членки. Предложението на ЕП е страните членки да участват с 1,3 от Брутния вътрешен продукт (БВП). Това, което предлага ЕК, е 1,11 от БВП, т.е. намаляване заради пренасочването на части от ресурса. Това, за което говореше комисар Йотингер много пъти, се оказа факт в предложението. То се опитва не само да орязва политики. С малко увеличение на вноската целта е да се балансира 50:50 – орязване и увеличение на вноската. Още нещо трябва да се каже. Има предложение в проекта на ЕК за увеличаване на собствените приходи на ЕС, което е също добра новина.

ЕП имаше специален доклад за собствените приходи. Сега ясно са дефинирани направленията, в които може да очакваме такива. Например – част от приходите от емисии въглероден двуокис – 20% да отиват към бюджета на ЕС. Има предложение за облагане на нерециклирането на пластмаса от страните членки. Това е тип санкция, която работи за политиката за околната среда, но и за бюджета на ЕС и, разбира се, за данъчните транзакции и всички тези вече познати механизми. Така че собствените приходи биха могли да покрият един процент, който би позволил доразвиване на някои политики. Както казах, гъвкавостта е отличителна черта на предложения проект на МФР. Има още един момент, който касае тази гъвкавост. Предполага се, че 2023 година ще има междинен преглед на бюджета на ЕС и той ще позволи решения на базата на резултатите до 2023 г. – промяна, пренасочване, увеличение, ако имаме постигнато ниво на собствените приходи, както и възможност за реорганизация на някои от програмите, ако е достигнато нивото на координиране между тях. Последното нещо, което искам да кажа за бюджета, което го отличава от досегашните рамки – опитали са се от ЕК да му дадат доста по-човешки измерения. Обикновено един бюджет или финансова рамка се свежда до Линия 1-А, 1-Б, 1-В. Това не говори нищо на хората. А тук става дума за политики. Те са дефинирани като линии в Многогодишната финансова рамка. Става въпрос за сближаване, за сигурност, за природни ресурси, за отбрана, за миграция. Ясно се вижда и всеки гражданин, четейки предложението за рамката, може да си състави мнение за какво има намерение да изразходва ЕС общите средства.

Как трябва да продължи кохезионната политика? Накъде трябва да бъдат насочени безвъзмездните финансови средства?

Коментирахме много тази тема в ЕП. Още преди година и половина имахме специален доклад, който беше с плахото заглавие „билдинг блокс”, събирахме пъзела как да бъде изградена кохезионната политика. Миналия месец приехме в пленарна зала нов доклад, базиран на 7-ия кохезионен доклад. Вече заявяваме много по-ясни претенции каква да бъде политиката на сближаване. На първо място категорично трябва да кажем, че ЕС има нужда от кохезионна политика. Това е политика за сближаване, която гарантира възможността да се изравни нивото на развитие на различните региони от ЕС. Този приоритет не е отпаднал за ЕС. Проектът за МФР много ясно го подчертава. Всички разговори, които досега се водеха, намериха отговор с това предложение. Разбира се, може да има още разговори в Съвета, може да има още коментари. Но дотук мисля, че сме си свършили работата. Доказали сме, първо, че има нужда от кохезионна политика. Второ, което е важно и за целия бюджет на ЕС, кохезионната политика е разписана като политика на всички региони на ЕС, а не само за някои изостанали или изоставащи. Това беше много съществено, защото това е политика на солидарност. Не може да има солидарност, когато не сме всички заедно. Това беше важно и за да се избегне сценарият с Европа на много скорости. Опцията за различното развитие на страните остава и ние не може да избягаме от това. Но сега отговорността се прехвърля към самите страни членки. Има толкова много възможности, че всяка страна може да избере по-бързо или по-скромно да се придвижва напред. Това засяга и България. Искам още сега с първите коментари да кажа, че съм убедена, че България трябва да изработи позиция, която да е във връзка с предложението на ЕК, но и да отразява националните интереси. Ние трябва да имаме ясна стратегия как в този контекст на нови политики на Съюза, дефинирани в предложението за финансова рамка, развиваме нашата страна в ЕС. Мисля, че тук ролята на Камарата на строителите в България (КСБ) е огромна, защото КСБ може да поеме отговорността да координира работата по инвестициите. Сега може да изложи своето становище, да провокира дебати, да събере мненията на своите членове, да се ориентира за нуждите на отделните региони и да участва активно. И мисля, че това е добрият подход, когато една държава събере мненията на активните играчи в нея, които могат да допринесат за важните решения.

Ние сме свикнали с оперативните програми, с кохезионната политика. Малко по-малко ще бъдат парите отпреди и дори за България може да няма промяна. Но освен тези оперативни програми, има програми за сигурност, има програми за отбрана, има програма, която е продължение на фонда „Юнкер”. Има програма, която е за структурни реформи, и друга – за дигитализация, има поредица от програми, които могат да се координират със структурните фондове. България може да си остане на нивото на структурните фондове и да продължава с оперативните програми, както си знае, но тогава сами ще се поставим на втора или трета скорост. Ако намерим сили, мобилизираме се и координираме различните програми – така, както сме външна граница на ЕС, както имаме претенция да приобщаваме Западните Балкани – защо да не работим по инфраструктурата, по Механизма за свързване на Европа и защо България да не е водещата в тази област? В предложенията на рамката няма две или три скорости. Тя е за всички страни членки. Има специален инструмент за еврозоната, но няма отделен бюджет за нея. Затова отговорността на страните членки е много голяма. България трябва да вземе решение.

Какви са очакванията Ви за ролята на финансовите инструменти след 2020 г.?

Тъй като публичният ресурс се очаква да бъде малко по-малък и тъй като вече много добре знаем, че има поредица от инвестиционни проекти, които са приемливи за банките и имат ясна икономическа логика, мисля, че една голяма част от проектите и в инфраструктурата могат да бъдат управлявани с финансови инструменти. И трябва да бъдат управлявани така. Един от проблемите в България сега е водният сектор. Реформа – не се знае докъде. Инвестиции – не се знае как и кога. Определено има забавяне на изпълнението на ОПОС. Трябва да анализираме ситуацията и да приемем, че точно във водния сектор могат да бъдат реализирани проекти с финансови инструменти и трябва, тъй като в крайна сметка се произвежда услуга, която се заплаща от гражданите. Един проект може да бъде икономически целесъобразен и ако той е такъв, в него ще има инвестиции и няма да има нужда ние с публичния ресурс да решаваме проблемите на водния сектор, които са огромни. Както знаем от Водната стратегия, имаме нужда от още 10 финансови рамки, за да може да покрием изцяло нуждите на сектора. А какво ще се случи след 70 години, това е друга тема. Давам го като пример за промяна на начина на мислене. Съществуват финансови инструменти и трябва да бъдат използвани. Планът „Юнкер”, или Фондът за стратегически инвестиции, доказа, че работи. Вчера в ЕП беше премиерът на Белгия. Белгия е мобилизирала за 3 години 6 млрд. евро за инвестиции в инфраструктура по Фонда за стратегически инвестиции. Белгия е съизмерима с България. Разбира се, на друг етап на развитие е, с други стереотипи, на друго място в Европа. Добре, за нас нека да не са 6 млрд. Нека да са 3 млрд. Има проекти, има начини, могат да бъдат мобилизирани частни ресурси. Не просто защото някой ни налага използване на финансови инструменти, а защото е по-разумно да се възползваме от тях.

Вие казахте, че ще се върви към опростяване на кохезионната политика. Отдавна работите в тази сфера. Какво се опростява? И ще видим ли кандидатстване по европейските програми без бюрокрация, без огромни купища документи?

Надявам се, че няма да има такива купища с документи, които хората ще носят в кашони. Тук е въпрос на степен на отговорност на страните членки, на Управляващите органи и на ЕК. ЕК е длъжна да гарантира ефективно и законосъобразно използване на финансовия ресурс. Страната член трябва да го предостави и тогава ще бъде по-лесно за крайния бенефициент. Ако институциите не се презастраховат. А в момента в България е налице такова презастраховане и то се вижда най-ясно в инвестиционните проекти. Всяка една компания знае какви документи трябва да предоставя при един търг, при положение че тези документи са достъпни за администрацията. Държавата ги издава и би могла да си ги получи. Тук някъде е проблемът с електронното правителство в България и тук някъде е проблемът с електронните услуги във всяка една от общините и държавната администрация. Тези неща са свързани и в общ интерес е да работим колкото се може повече за електронно правителство, ако искаме да опростим процедурите. Що се отнася до опростяване на отношенията с ЕК, това ще бъде общо за всички страни членки.

Очаквате ли да се преструктурират програмите и в каква насока?

Да, имаме програми, които изостават. Първо ще започна с картината общо в ЕС. Изоставането от 2014 – 2015 – 2016 г. вече се наваксва, но бавно. Имаме нисък процент на изпълнение на оперативните програми. България е някъде по средата – не сме най-изоставащите, не сме и най-напреднали. Има някои страни, които изненадват с успехите си, но има програми, които са в определен риск. Риск от изоставане, от забележки, от одит и контрол, риск, който ще доведе до определени решения на одитните служби на ЕК или предложения за препрограмиране. Ще дам пример – особено когато става въпрос за тежки инфраструктурни проекти, да се предполага, че в рамките на една година може да се подготви тръжна документация, да се осъществи търг и за две години да се изпълнят проектите е абсолютно несериозно. Дори да са три, съгласно правилото n + 3 пак не е сериозно тогава, когато говорим за големи мащабни инфраструктурни проекти. Сега е средата на 2018 г., убедена съм, че до края на тази година трябва да се направи анализ, да се види кое е възможно да се реализира и кое не и да се препрограмира. Има такава възможност, съществува в сегашния регламент, ще бъде добре прието от ЕК и мисля, че ще бъде в интерес на България, за да се финансират проекти, които са готови и могат да бъдат изпълнени, вместо да се отлага решението, което ще доведе до загуба на ресурс.

Къде виждате риск?

В сектор „Води” рискът е много голям. В програмата за наука и изследвания има много голям риск също, рибарството – много късно тръгна всичко, и в ПРСР има голям пакет от регулации, които трябва да бъдат издадени и да бъдат във връзка с други реформи. В ПРСР също има пари за малки водни проекти. Ако ние не сме реализирали реформата във водния сектор, ако имаме проблем с управлението в този сектор, как точно ще може да се реализират такива мерки. Ако ние тръгваме в посока бенефициент да е водната асоциация, как тогава общините ще могат да получават ресурс от селската програма? Това е несъвместимо. Има доста да се работи по стиковането на документите.

Провеждате редовно срещи с еврокомисаря по регионална политика Корина Крецу. Как върви изпълнението на сегашния програмен период? Какви са поуките, които трябва да залегнат при подготовката на следващия?

Аз казах няколко думи по тази тема. Закъснението си даде отражението, въпреки че вече има наваксване. Има претенции от страните членки да се възобнови работата на специалната група към ЕК за изоставащите региони. Търсят се възможности за прилагане на опростяването, за да може действително то да се случи. Защото всички се забавихме. Ние направихме чудеса и в края на декември успяхме да приемем корекциите в частта от общите правила за регионално развитие и кохезионната политика. Но до този момент опростяване няма. Тъй като не са стиковани разпоредбите с финансовите разпоредби. Това също е проблем. От поуките най-важната е, че не може да си позволим да приемаме регламенти в последната година преди тяхното прилагане, защото това рефлектира в изпълнението след това. Ако сега се забавят ЕП и Съветът с МФР и действително, както г-н Туск говори, се приеме МФР във втората половина на 2019 г., това означава, че самите програми могат да бъдат приети през 2020 г. Това е в същата година, в която трябва да започнат да действат. Опитва се ЕК да мотивира и ЕП, и Съвета да са по-експедитивни. ЕП има програма, която се надявам да бъде реалистична, защото най-много засяга кохезионната политика и другите програми, разбира се, като „Еразъм +” и програмите за сигурност, за отбрана, за околна среда, всички. Но кохезионната политика е на първо място. Иска ни се, след като беше представена рамката сега, когато се получат законодателните предложения по отделните регламенти, преди лятната ваканция да сме решили отговорностите на всяка една от комисиите в ЕП, да има определени докладчици и преди изборите догодина ЕП да е готов с позиция за първо четене. Това е нашата програма максимум. С такава позиция ще облекчим работата на следващия ЕП, който ще продължи от един по-висок етап за одобряване на програмите. Това е най-голямото предизвикателство в момента.

Казахте, че България не е нито в най-изоставащите, нито в най-напредналите. Може ли да кажем нещо повече за нас? През 2018 г. предстои междинна оценка на изпълнението.

Междинната оценка е една от задачите ни за 2018 година. Как се случва тя – очакваме при следващото посещение на комисар Крецу да говорим и за това. Първо, ще говорим за новите законодателни предложения, а след това за междинната оценка. Има такъв момент, че тя се базира на индикатори. Нормално. Какво е постигнато. От такава гледна точка подготовката на проекти, предпроектни проучвания и такива неща не водят до постигане на индикатори. Индикатори се постигат с реализация на проекти. Ако през 2018 година не сме започнали реализация на проекти, особено в инфраструктурата, няма да ни е добра междинната оценка. Грешка беше в предишния планов период това форсиране в последния момент. То се усети от строителния бранш най вече, защото той трябваше да компенсира закъсненията на всички преди това. Това не трябва да се допуска отново и затова са тази междинна оценка и тези индикатори, за да видим къде реално сме. При прегледа как вървят програмите ще се види, че и досега в някои сме на предпроектни проучвания и че много изоставаме.

Как протича дейността на оглавяваната от Вас комисия, кои са основните досиета, които в момента разглеждате?

В ЕП сме се фокусирали върху новия пакет от регулации и законодателни регламенти за новите програми и във връзка с МФР. Малко лимитираме докладите по собствена инициатива, за да може да се фокусираме върху законодателни инициативи. В момента работим върху два законодателни документа, които са по предложение на комисията. Единият е за разширяване на капацитета и дейността на програмата за подкрепа на структурните реформи. Аз съм коментирала тази програма преди пред Вас. Тя беше приета в Комисията по регионално развитие и работи много успешно. Вече няма никакъв финансов ресурс, а има чакащи заявки от всички страни членки и програмата се оказа един от успешните инструменти на комисията. Вицепрезидентът на ЕК Домбровскис пряко отговаря и прави връзката между Европейския семестър и необходимостта от реформи. Това е работещ модел. Има го и в новата МФР. Така че за нас е много важно тази програма да продължава да работи. Тя е на дневен ред в групата „Кохезия“, което означава, че се вижда принципната връзка между реформите и сближаването. Работим по това. Другото са промени в общите разпоредби в кохезионната политика, които са предложени от ЕК и касаят оперативния резерв. Тук вече имаме сериозни проблеми, защото една част от страните членки са категорично против използването на резерва за каквито и да е други цели освен за техни проекти. Това дава отражение в позицията на политическите групи и при първото обсъждане на тези предложения не стигнахме доникъде, а се разбрахме само, че ще организираме специално изслушване на експерти. Нека да видим как може да се разпределя резервът. Но е важно да придвижим и това досие. То е във връзка с МФР. Очакваме на 29 май да получим пакета за кохезионната политика. Ще влезем в контакт с другите комисии в ЕП, за да уточним кой за какво ще бъде компетентен и ще започнем работа по пакета „кохезионна политика”. Освен това очаквам през следващите месеци да имаме едно много интересно изслушване. Заедно с организацията „Европейски градове” и градовете на Обединеното кралство да видим как ще се отрази Брекзит на развитието на градовете и техните партньорски програми в цяла Европа. Говорим за Бирмингам, Лондон, Манчестър, които участват много активно в процесите за градско развитие в Европа. С Брекзит изведнъж се изключват. Още една тема – дали ще продължат да участват, дали ще има вноска във връзка с тяхното участие, дали това ще доведе до промени в числата на МФР. Това изслушване ще бъде интересно. Разбира се, рутинната ни работа с комисаря за състоянието на изпълнение на програмите, междинната проверка за постигането на индикаторите – всичко това ще бъде на дневен ред в комисията.

Как преценявате ползите от Българското председателство на Съвета на ЕС за нашата страна и за Съюза? Успяхме ли да поставим на внимание важните за европейските граждани въпроси?

Важните за европейските граждани въпроси са свързани със си­гур­ност­­та, с околната среда, с конкурентоспособността на европейската икономика. Това са теми, които текат по време на българското председателство, и ние поемаме отговорност по тях като председател на Съвета. Ние поставихме и нови цели, които са във връзка с общия пазар, конкурентоспособността и сигурността. Също така темата за Западните Балкани. Това е важно, тъй като е свързано с трансграничните проекти и бъдещите инвестиции в региона. Западните Балкани са включени в МФР, когато се говори за добросъседство. Следваме приоритетите на ЕС, дадохме и нещо по-различно. Бяхме достатъчно смели във време, когато всички говориха срещу кохезионната политика да настояваме да имаме специално събитие за нея. В резултат на това на 7 юни ще има изнесено заседание на Комитета на регионите, а на 8 юни ще има международна европейска конференция с участие на делегати от ЕП, която ще бъде посветена на кохезионната политика. Ще бъде в България, в София. Искам да кажа, че проявихме смелост във време, когато да кажеш, че по време на председателството ще обсъждаш кохезионната политика, звучеше екстравагантно. С тази МФР се оказва, че сме били абсолютно прави, поставяйки темата в контекста на председателството. И още нещо – председателството е инструмент, който е важен за всяка страна, която го поема. Когато е за първи път, е още по-важно. Сега се говори за България навсякъде. В България има срещи, провеждат се много съпътстващи събития, България присъства на форуми в Брюксел, защото сме председател. Така че инструментът председателство сработи. Вече малко повече се знае за България.

Заедно с КСБ и в. „Строител” ще проведете за четвърта поредна година съвместен форум. Този път той ще акцентира върху Северна България. Защо избрахте тази тема?

По време на предишните форуми, които бяха много успешни, изключително високо вдигнахме нивото с КСБ. Представихме всичко най-ново, което може да бъде използвано от строителния бранш за развитие. Сега според мен дойде време да говорим за конкретика. Вече имаме предложението за МФР, имаме направления по политиките на ЕС като виждане на ЕК. Мисля, че е време да говорим за конкретни проблеми, конкретни региони. Северна България е болезнена тема – по-малко инвестиции, по-малко инфраструктура, по-малко възможности, по-малко конкурентоспособност, повече напуснали млади хора, по-голямо обезлюдяване. Темата Северна България трябва да бъде разглеждана. Затова много разчитам, че по време на тази дискусионна кръгла маса с КСБ ще успеем да поставим въпросите, да потърсим отговорите, да бъдем максимално близо както до местните регионални власти, така и до членовете на КСБ, за да може възможностите, за които досега сме говорили, да ги доведем до нивото на изпълнението. Надявам се, че ще продължим да работим така.

Партньорството Ви с КСБ е дългогодишно. Какви други инициативи планирате?

Сега сме на етапа на организация на форума за Северна България. Нека да видим как КСБ ще приеме моето амбициозно предложение тя да има становище каква да бъде позицията на България по отношение на инвестициите. От моя страна с най-голямо удоволствие съм открита за разглеждане на всякакви бъдещи съвместни инициативи.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 10.05.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.