Проф. д-р инж. Иван Марков: Със сигурност ще разширим сътрудничеството си с КСБ

Меморандумът между УАСГ и вестник „Строител“ сработи

Прочетена: 137

Десислава Бакърджиева

Проф. Марков, как Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) отбелязва 24 май?

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е изключително важен празник и за мен, и за университета. 24 май ни изпълва с гордост. Колко са народите в света, които честват деня на своята писменост, култура и наука? Само един, няма други освен нас.

В УАСГ не правим нещо специално за 24 май, тъй като аз и колегите ми не приемаме еднократната подготовка за дадени празници, а работим целогодишно за подобряване на българското образование. Това е част от нашия бит и култура, като правим всичко с нормални темпове по простата причина, че революционните промени в образованието не са препоръчителни. Постоянно осъвременяваме учебните програми, запознаваме студентите в процеса на обучение с всички новости и постижения в науката и техниката. Стараем се да подготвим професионално нашите студенти както технически, така и практически. Както е известно, нашите възпитаници, завършвайки Университета по архитектура, строителство и геодезия, още на другия ден могат да се включат като специалисти в българското стопанство и производство. Разбира се, нормално е след приключване на обучението да имат някакви пропуски, но те много бързо ги овладяват в практиката.

Повишаването на подготовката и усъвършенстването на образованието е моя основна задача от началото на мандата ми като ректор на УАСГ. 24 май е ден за равносметка, за да видим докъде сме стигнали и как да продължим напред. Имаме голяма отговорност, защото ние обучаваме архитекти и инженери, които участват пряко в целия строително-инвестиционен процес. Всъщност ние постоянно проверяваме резултатите си. Правим оценка в края на всеки семестър – за подготовката на нашите студенти и преподаватели.

Каква е равносметката Ви за академичната учебна 2017/2018 г., която е в самия си край?

На 25 май приключват учебните занятия за семестъра и започва лятната сесия. Оценката ми е, че учебната година е успешна. Студентите проявяват интерес към преподаваните дисциплини, което е най-важното. Имат стремеж и желание за самоусъвършенстване, за повишаване на своите знания. Всичко това дава добри резултати.

От какви летни практики ще могат да се възползват студентите?

Главната ни задача е да подготвим комплексно архитектите и инженерите, за да могат после да се реализират в различни области. С това са свързани нашите летни практики, които са в рамките на учебния план. Те са няколко вида и в зависимост от съответната дисциплина и се провеждат при полеви условия. Например геодезистите ходят по строителни обекти – сгради, ВиК съоръжения, язовири, транспортна инфраструктура. Това са планови практики, но освен тях по време на семестъра също има такъв тип занимания, които се реализират на територията на университета.

Допълнително УАСГ осигурява и стажантска програма по европейски проекти. Тези практики са целогодишни, в които строителни компании и проектантски фирми обучават нашите студенти и така те се запознават с тяхната дейност. Извънкласните занимания са изключително полезни за навлизането на младите хора в професията.

Проблемът с липсата на кадри в строителния бранш е сериозен. Как УАСГ си сътрудничи с бизнеса за решаването на този въпрос?

През 2018 г. гладът за специалисти, който изпитва бизнесът, стана още по-осезаем. Някои строителни компании наемат през лятото студенти. Обикновено по-голямата част от тези младежи получават стипендии от фирмите в бранша. Това е една добра практика, която се прилага в целия свят и вече е факт и в УАСГ. През тази година започнахме да я развиваме по-активно и очакваме много положителни резултати от нея.

Компаниите си подбират най-добрите студенти и ги подготвят за бъдещите им работни места, които им осигуряват след завършване, с което донякъде решават проблема с недостига на кадри.

По какви теми работите с Камарата на строителите в България (КСБ)? Планирате ли нови съвместни инициативи?

През последните две години и половина поддържаме изключително тясно сътрудничество с КСБ. То е в много направления. Например винаги обсъждаме учебните планове заедно с ръководството на Камарата и с някои фирми членове на КСБ. За нас е важно мнението на КСБ и се съобразяваме с него при изготвянето на учебните планове. Срещите ни с КСБ са регулярни. Камарата се обръща много често към нас за експертно мнение. Аз лично съм давал своето становище по време на инициативите на КСБ, свързани с проекта за лот 3.2 на автомагистрала „Струма“. УАСГ е давал своите оценки и за други важни строителни обекти, когато Камарата e искала такава.

Мога да потвърдя, че сме в отлични отношения и си взаимодействаме непрекъснато. Повечето научно-технически конференции, които провеждаме, са съвместни между Университета по архитектура, строителство и геодезия и КСБ. В тях участват представители на фирми членове на Камарата, пред които наши преподаватели и специалисти от практиката представят свои разработки. Така се получава един своеобразен обмен на опит, знания и експертиза, който несъмнено е полезен за всички. Със сигурност има какво да научим един от друг.

В началото на 2018 г. катедрите „Пътища“ и „Транспортни съоръжения“ се обединиха. Премина ли трудното начало за новата „Пътища и транспортни съоръжения“? Ще има ли други сливания?
Категорично, всяко начало е трудно, но това беше обединение на две катедри, в които преподавателите се познават много добре. В момента те са в технологичен процес на сработване и на формиране на единен колектив. Сливането на „Пътища“ и „Транспортни съоръжения“ се наложи, за да изпълним условията на Закона за висшето образование (ЗВО). Дейността на новата „Пътища и транспортни съоръжения“ вече си върви рутинно. Членовете на катедрата изпълняват своите педагогически и изследователски задачи.

В предишни години са обединявани и други катедри в УАСГ, но в момента нямаме необходимост от реализирането на нови сливания и не планираме такива. Освен това съединяването на „Пътища“ и „Транспортни съоръжения“ не беше механично. Един такъв процес, независимо от изискванията на ЗВО, е малко по-продължителен. Той се прави след задълбочено обмисляне и обсъждане, за да може и предметите на дейност, преподаване и изследователска работа да бъдат близки и съвместими и да се изграждат единни колективи. Трябва да мислим за хората. Колкото и тривиално да звучи, ще кажа, че без добър преподавателски екип нещата не сработват.

В началото на април бе представена визията за развитие на катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ до 2021 г. Един от акцентите в плановете е създаване на научноизследователски център. Започна ли реализацията му?

Колегите от катедрата работят по тази идея. Подготвят се за реализацията на този център или лаборатория. Обектът ще бъде направен в помещенията на бившата печатница на УАСГ. Трябва да оборудваме изследователската учебна зала на „Пътища и транспортни съоръжения“, защото тя ни е необходима и за практически занимания, и за обучение на студентите.
Ежедневно се работи по изграждането на този център. Той, разбира се, няма да бъде юридическо лице, не бива да имаме свръхочаквания за него. Обектът ще е полезен в направленията обучение и изследване.

С какви други инициативи можете да се похвалите в областта на научната и изследователската дейност?

През 2018 г., както всяка година, нашите колеги работят по доста проекти в тази сфера. УАСГ има известно финансиране от държавата за този тип дейност, което е символично, но все пак то подпомага в голяма степен изследванията на нашите докторанти. Университетът полага изключително големи грижи за своите докторанти. При разработката на техните дисертации се налага да се провеждат експериментални, изчислителни, компютърни и друг вид опитни дейности. Всичко това е предмет на изследователската работа.

Голяма част от постиженията ни в тази област бяха докладвани през ноември 2017 г. на Mеждународната юбилейна научна конференция „75 години УАСГ“. В нея се включиха много колеги от други държави и няма как да не отбележа, че чуждестранното участие беше внушително. Проведоха се дискусии и обсъждания, които обогатиха както нашите преподаватели и студенти, така и гостите ни от целия свят.

Университетът по архитектура, строителство и геодезия разработва проекти и по Фонд „Научни изследвания“, който е национален и се провежда на конкурсен принцип. С гордост мога да споделя, че нашите преподаватели се класираха и там.

В момента сме и партньори по два проекта по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“. Единият е за създаване на център за изграждане и развитие на върхови постижения, който е на обща стойност от 30 млн. лв. Той се изпълнява от консорциум „Наследство БГ“, в който водещата организация е Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а партньори са УАСГ, Технически университет – София, Национална спортна академия „Васил Левски“, шест института на БАН, Столичната община, Регионалният исторически музей – София, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Другият проект, в който участваме, отново е с водещ партньор СУ „Св. Климент Охридски“. Неговото наименование е „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“. Стойността му е около 23,6 млн. лв. Той е изключително актуален, защото е насочен към опазването на околната среда и пречистването на води. Работата по него започна преди два месеца. Тук участва един от най-добрите ни специалисти от университета.

Отделно имаме няколко научни проекта по „Хоризонт 2020“, както и по Оперативна програма „Иновации и конкуренто­способност 2014 – 2020“. Някои от тях също ги изпълняваме в партньорство с други университети, а други съвместно с представители на бизнеса.

Всеки проект, който реализираме, за нас е важен и постижение за УАСГ. Няма програма на ЕС, по която да не сме кандидатствали с проект. Университетът разполага с екипи, които работят непрекъснато в това направление.

Планирате ли ремонти в учебните здания на университета и общежитията през летните месеци?

Винаги има нужда от ремонти. Всяка сграда и съоръжение, независимо от вида му, се нуждаят от поддръжка и трябва да се обновяват на определено време. В момента изпълняваме текущи СМР със средствата за капиталови разходи.

В същото време се намираме и в доста сложна процедура. Имаме отпуснати 3 млн. лв. по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ за ремонт на цялата стара сграда на университета и физкултурния салон, но сме в затруднение от юридически характер. Обявихме обществена поръчка за избор на изпълнител, но за съжаление не можем да я приключим заради обжалвания. Проектът ни е в застой, не можем да стартираме строително-монтажните дейности и сме в изключително затруднено положение. Имаме осигурено финансиране, което засега не можем да използваме. Ако обжалванията продължат, вероятно ще се разделим с тези пари от Европейския съюз. В България всеки има право да обжалва, когато си пожелае, защото законодателството го позволява.

Наскоро Министерство на образованието и науката ни отпусна 350 хил. лв., за да започнем изграждането на център за сеизмични изследвания. Този обект е изключително важен за строителния сектор, защото в България има доста сеизмични зони. Без изследвания няма как да се справим с предизвикателствата на района. Центърът ще бъде създаден на територията на УАСГ.

Започна ли подготовката за предстоящата кандидатстудентска кампания? Кои специалности очаквате да предизвикат най-голям интерес?

Тя категорично не е спирала. Това не еднократен акт, а по-скоро непрекъснат процес, свързан с популяризиране на професията на архитекта и инженера. Целогодишно работим по подготовката на кампанията. Провели сме един предварителен изпит по математика, като основните ще са през юни.

Традиционно най-голям интерес има към специалностите „Архитектура“, „Строителство на сгради и съоръжения“, „Геодезия“. Полагаме сериозни усилия, за да повишим интереса и към другите ни специалности, които освен че са изключително важни за университета, са и ключови за стопанството на България. Не мога да си представя, че след години няма да имаме инженери по транспортно или по хидротехническо строителство. В момента в тези сфери се правят най-големи инвестиции, като това се очаква да продължи поне в следващите 20 години. Инфраструктурата и водно строителство са приоритет за държавата, а в същото време интересът към тези професии е понижен. Имено в тази посока работим с всички сили и правим възможното за популяризирането на тези ключови дейности.

Какви други важни задачи има УАСГ до края на годината? Предстоят ли научни форуми, инициативи, свързани с международната дейност на висшето училище, и др.?

Ще започна с международната дейност. През миналата година бяхме поканени и се включихме в един международен консорциум от елитни университети. В обединението сме 20 съдружници, като то се ръководи от Пекинския университет по архитектура и строителство. Свързано е с Пътя на коприната.

Учредителната среща беше в Пекин, Китай. На нея набелязахме поредици от мерки за сътрудничество между висшите училища като обмен на опит, подобряване на учебните планове и програми, взаимно информиране и т.н. Повечето дейности вече са в процес на осъществяване, като някои са започнали още преди учредяването. Например всяка година ние изпращаме наши студенти в Пекинския университет по архитектура и строителство на лятно училище, като засега групите са малки. Очакваме и техни възпитаници да посетят УАСГ. Полека открехваме тази част на света, което не е лесно начинание. Стремим се да постигнем добро взаимодействие и смея да кажа, че засега имаме обнадеждаващи резултати.

Ежегодно наши възпитаници отиват на учебни практики в чужбина и съответно и ние приемаме студенти от други страни. Например съвсем скоро очакваме една група индийски младежи за краткосрочно обучение в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Друга важна задача е да проведем обучението по „Еразъм“ и „Еразъм+“.

През 2018 г. ще продължим да организираме и международните конференции, които са традиционни за УАСГ. До края на годината ще работим активно, за да изпълним успешно всички набелязани цели. Нямам съмнение, че това ще се случи, защото всеки в университета знае какви са отговорностите му и изпълнява съвестно своите задължения. Това се вижда от високите резултати на УАСГ.

Вестник „Строител“ винаги отразява събития на УАСГ и публикува интервюта с академичния състав. По какъв друг начин изданието може да Ви бъде полезно?

Старая се да следя редовно публикациите в официалното издание на КСБ въпреки натоварената ми програма. Най-важното за мен е, че Меморандумът за сътрудничество и партньорство между УАСГ и в. „Строител“ сработи. В предишни години взаимодействието между нас беше позатихнало, но откакто моят екип пое ръководството на УАСГ, връзката ни и с вестника, и с Камарата коренно се промени и се разви в положителна посока.

Областите, по които работим заедно, са много и обикновено решаваме кое е най-полезно в диалог, който ще продължи занапред и с в. „Строител“, и с КСБ. Със сигурност ще разширим сътрудничеството си.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 22.05.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.