Инж. Илиян Терзиев, председател на УС на Камарата на строителите в България: Дори само 2 - 3 неща от тези, които предлагаме, да успеем да осъществим, ефектът за бранша ще е огромен « Строител | Строител

Инж. Илиян Терзиев, председател на УС на Камарата на строителите в България: Дори само 2 – 3 неща от тези, които предлагаме, да успеем да осъществим, ефектът за бранша ще е огромен

Проведохме по-голямата част от срещите с ресорните институции, сега предстои работата на експертно ниво

Прочетена: 741

Инж. Терзиев, обикновено на всеки нов ръководител се дават 100 дни преди първото голямо интервю с мотива да се ориентира и да направи своите промени в структурата и в екипа. Вие обаче нямате този лукс, но не сте и нов в ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Преди това бяхте зам.-председател на Камарата и председател на най-голямото Областно представителство – в София, а сте в организацията от самото й създаване. Какво беше най-голямото предизвикателство след избора и какво успяхте да свършите за изминалия кратък период?

Общото събрание на КСБ се проведе на 22 февруари т.г., така че периодът наистина е кратък. Най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени, според мен е времето – много са нещата, които с колегите ми от Управителния съвет (УС) и с изп. директор инж. Мирослав Мазнев искаме да направим, а времето ни притиска. Съставихме си една много амбициозна програма. Основните проблеми в бранша са ясно очертани, те се посочват от нашите членове в цялата страна. На първо място те са свързани със законодателството – Законът за устройството на територията (ЗУТ) и Законът за обществените поръчки (ЗОП) категорично трябва да се променят. Неравномерността на инвестициите, липсата на предвидимост в сектора също са сериозен проблем, който води и до следващия тревожен вече въпрос – липсата на кадри. Разбира се, сивият сектор също създава нелоялна конкуренция на легитимните фирми, но той ощетява и държавата. Освен че в КСБ сме идентифицирали съществуващите проблеми, ние имаме и предложения за решаването им. Затова стартирахме много интензивна поредица от срещи с отговорните за бранша институции – министерства, парламентарни комисии, политически сили. За около два месеца проведохме срещи на най-високо ниво с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на енергетиката, Министерството на туризма (МТ), Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, Държавен фонд „Земеделие“, с вицепремиера Томислав Дончев, с кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова, с кмета на Велико Търново и председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) инж. Даниел Панов. Изпълнителното бюро (ИБ) на Камарата проведе и среща с Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в 44-тото Народно събрание. Знаете, че преди извънредните парламентарни избори ръководството на КСБ се срещна с представители на основните политически сили, като договорката беше след изборите да проведем отново срещи. Вече реализирахме две от тях – с ръководството на ПГ на ДПС и на ПГ на „БСП за България“. Предстоят срещи с ПГ „Обединени патриоти“ и ПГ на ПП ГЕРБ. На всички тези срещи ние поставяме важните за бранша въпроси и искаме подкрепа за промените, които предлагаме.

Бихте ли представили по-конкретно предложенията на Камарата, с които запознавате институциите?

Както споменах, за нас един от най-сериозните проблеми е неравномерността на инвестициите в сектора и липсата на предвидимост. Видяхме какво се случи миналия програмен период. В края му се концентрира реализацията на огромно количество проекти. Така както се очертават нещата, и в края на този период ще бъде обявен сериозен обем търгове. Това ще наложи мобилизация на бранша и планиране на техника и човешки ресурс от фирмите, за да успеем да се справим. Затова ние се обръщаме към институциите и посочваме, че за нас е много важно да ни бъде предоставена информация за напредъка на изпълнението на оперативните програми, както и на другите програми, за които министерствата отговарят, като например програмите за трансгранично сътрудничество. За бранша е от значение и да знаем какви обекти са включени в инвестиционните програми на ведомствата. Между другото имаме вече и резултат от тези срещи – информацията за развитието на основните оперативни програми е предоставена, а вестник „Строител“ вече започна да публикува материалите, като до момента сме получили данни от ОП „Региони в растеж“ (ОПРР), ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, ОП „Иновации и конкурентоспособност“, ОП „Околна среда“ и ПРСР.
Една от сферите, в които виждаме нужда да постигнем много важен за сектора резултат, е подобряването на нормативната уредба – ЗУТ и ЗОП. Нашата позиция е, че ЗУТ категорично трябва да се промени, като ние считаме, че трябва да се раздели материята в два отделни закона. В ЗОП също се налагат редица корекции.
Има и много други неща, които трябва да се направят, като: изготвяне на съвременни технически норми за изпълнение на отделните видове строителни работи, въвеждане на правила за изработка на девизни цени, въвеждане на правила с цел избягване на дъмпинга и необосновано ниските цени, унифициране на тръжните документи на база договорите на FIDIC, но при равнопоставеност на страните и точна спецификация на видовете работи.
На всички институции обясняваме, че не бива да се отстраняват от търга фирми за това, че са предложили цена, по-висока от индикативната. Търговете по настоящите програми са базирани на основата на цените отпреди 3 – 4 години. От тогава нещата сериозно се промениха, и то в посока нагоре – както по отношение на цените на материалите, така и по отношение на работните заплати. Затова не бива да се изненадват възложителите, че вече все по-често се случва да не се явяват кандидати на даден търг. При така обявените цени това е обяснимо.
Друг сериозен проблем. По данни на Националния статистически институт в България има близо 20 хил. фирми с предмет на дейност строителство. В Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) са вписани 5100. Категоричната позиция на КСБ е, че не може фирма да изпълнява строителни дейности, независимо от коя категория, ако не е вписана в Регистъра. Не може правилата да важат за 5100 фирми, а за останалите – не. Това не е справедливо, то изкривява пазара, дава почва да процъфтява сивият сектор и унищожава законните фирми.
В тази връзка УС на КСБ изрази своето категорично становище относно приетите на първо четене в Комисията по регионална политика и местно самоуправление (КРПМС) промени в ЗУТ, с които се изменя и чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС). Ние настояваме да отпадне възможността, предвидена в чл. 14, ал. 2 – строителни дейности от 5-а категория да се изпълняват от строители, невписани в ЦПРС. В тази връзка предлагаме в Регистъра да се вписват всички строители на строежи от първа до пета категория включително, както и по отделни строителни и монтажни работи. Позицията на Камарата е внесена в КРПМС и изпратена до отговорните институции.
Ние считаме също, че не само фирмите, участващи в търговете самостоятелно, но и тези, включени в консорциуми, които ще изпълняват строителни работи, задължително трябва да бъдат вписани в ЦПРС в съответната категория за изпълняваните от тях работи. Това е необходимо да се отнася и за всички подизпълнители.
По отношение на подизпълнители нашето виждане е, че е целесъобразно да не се обявяват в тръжната документация, а да се даде възможност да бъдат включвани по всяко време на строителството, когато отговарят на условията, необходими за съответната работа.
С оглед на намаляване на административната тежест КСБ предлага документите на фирмите, обявени в Централния професионален регистър на строителя, доказващи легитимността и опита, да се признават при търговете, без да се изисква тяхното допълнително представяне.
По проблема с обжалванията, който е доста сериозен и се поставя на всички срещи, ние предлагаме въвеждането на предквалификация за големите обекти. Това може да съкрати сроковете, да елиминира основанията за обжалвания и да гарантира, че като изпълнители ще влязат сериозни фирми с капацитет да реализират обектите.
И, разбира се, поставяме пред всички институции въпроса за кадрите. Вследствие ниските цени и неравномерността на натоварване на отрасъла много от добрите специалисти започнаха работа в страните от ЕС. За да ги върнем, защото – повярвайте – никой не иска да работи далече от дома си, ако има добри условия в собствената си страна, ние трябва да повишим заплащането на труда, което обаче е свързано с повишаване цените на строителния продукт, защото по друг начин няма как да върнем хората, да задържим тези, които са още тук, или да привлечем квалифицирана работна ръка отвън. Апелираме към институциите за съдействие за даване възможност за по-дългосрочно наемане на работна ръка в сектор „Строителство“ от страните извън ЕС.
На всички срещи, които провеждаме, ние изразяваме нашата готовност и желание да участваме с експертния капацитет на организацията в съвети или други формати за подготовка на нормативните промени, важни за сектор „Строителство“, в комисии по изготвяне на тръжни документации, както и при оценяването на проекти.
И като заключение ще кажа, че за строителния сектор е жизненоважно да има цялостна дългосрочна визия за развитието му, една национална програма, която да обхваща период от поне 7 – 15 години, в която да са посочени конкретните обекти, които ще се изграждат, периодите и източниците на финансиране. Така ще се създаде възможност за едно балансиране и равномерност в работата на строителните фирми, на бранша.

Какво е отношението на представителите на институциите, срещате ли разбиране към проблемите, които Камарата поставя?

Респект и уважение. Разбиране и желание за подкрепа. Това срещаме навсякъде. Ние представляваме 250 хил. заети в бранша и близо 1,5 млн., които се изхранват от него. А както казва колегата, зам.-председател на УС на Камарата Владимир Житенски: „Никой не е по-голям от хляба“. Така че институциите, с които проведохме срещи, разбират проблемите ни и виждаме желанието им да работим заедно. В една лодка сме, въпреки че те са възложители, а ние – изпълнители, но имаме интерес да работим заедно, да реализираме проектите успешно, да подобрим инфраструктурата в страната и по този начин да повишим качеството на живот на хората. Считам, че сме единомишленици.

Казахте за промените в ЗУТ и ЗОП. В тази връзка по инициатива на КСБ се създаде и работна група от представители на всички браншови организации, които заедно да подготвят предложения за промени в законодателството. Какво се случва с тази група?

Групата работи регулярно. В нея наистина са представени всички браншови организации от сектор „Строителство“ – освен КСБ, участват Камарата на архитектите в България, Съюзът на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на инженерите по геодезия, Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти. Включени са и представители на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). Позицията на Камарата е, че предложенията, които ще излязат за промени в закона, трябва да са добри и приемливи за целия бранш, тъй като идеята е нормативните актове да бъдат нови и да обхванат целия строително-инвестиционен процес. ЗУТ за нас е основен закон. Браншът трябва да има консенсус по него.

Паралелно със срещите с институциите започнахте и работни посещения в Областните представителства на Камарата. Каква е целта и какви са Вашите впечатления?

Идеята е да чуем на местно ниво какви са проблемите и да съберем нашите структури на Областните представителства и местната власт, областните управи, РДНСК, инспекциите по труда, професионалните училища. На тези срещи присъстват и представители на нашите ветерани от регионалните структури на НКСВ. Целта е да се поставят на масата актуалните проблеми по места и да се търси решение в диалог. Общините са основен възложител на работа за строителните фирми, с тях трябва да се работи в много оперативен порядък. Практиката показва, че имаме общи проблеми и конструктивният диалог е начинът заедно да ги решаваме.
ОП – Варна, с предсе­да­тел инж. Христо Димитров, който е и зам.-председател на Камарата, дадоха добър пример – 2 години поред те провеждат среща с общината, на която се представя инвестиционната програма на морската столица и фирмите от региона могат да зададат въпросите, които ги вълнуват. Тази година и ние с инж. Мазнев присъствахме на срещата. В нея се включиха кметът на Варна Иван Портних и зам.-кметът по строителството Христо Иванов. А след срещата инвестиционната програма на общината бе предоставена за публикуване във вестник „Строител“, така че да може максимален брой фирми да се запознаят с нея. До момента сме провели срещи с Областните представителства на Камарата в Русе, Разград, Варна, Добрич, Кюстендил, Перник, Габрово и Велико Търново. Амбицията ни е до края на лятото да сме посетили всички ОП. Една добра практика, която ние въведохме, е след проведените срещи да посещаваме строителни обекти, които се реализират с публично или частно финансиране на територията на съответната община. За мен тези посещения и срещите с колегите са много зареждащи с позитивна енергия, защото като строител изпитвам радост и гордост от сътвореното от колегите.
На 29 май по инициатива на ОП на КСБ – София, Изпълнителното бюро на Камарата се срещна с кмета на София г-жа Фандъкова и нейния екип. На срещата бе представена инвестиционната програма на Столичната община.

На 23 май се състоя Четвъртата конференция, организирана съвместно от Камарата и председателя на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент (ЕП) Искра Михайлова. Тя бе на тема инвестициите в Северна България. Кой е най-важният резултат от събитието?

Мисля, че конференцията премина много успешно и на изключително високо ниво. Най-важният резултат за мен е, че браншът и институциите се обединихме около становището, че е необходимо дългосрочно планиране, програма за развитието на региона. Нашата позиция е, че би било добре да се мисли в посока на създаване на национални фондове за финансиране на инфраструктурни проекти. Като заключение от кръглата маса КСБ изготви декларация, в която се съдържат предложенията на Камарата за разработване на дългосрочна стратегия за развитие на Северна България и за разработване на модел за финансиране.
Считам, че можем да помислим за организирането на такива срещи и в други региони на страната.

КСБ може да се похвали и с едно сериозно постижение в международен план – Камарата вече има вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) – инж. Любомир Качамаков бе официално избран на тази позиция. Какви са приоритетите пред ръководството на КСБ в международната дейност?

Голямо признание за българската Камара е изборът на инж. Качамаков за вицепрезидент на FIEC. Знаете, той ще представлява не само България, а групата държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) – Хърватска, Естония, Унгария, Литва, Румъния, Словакия, Словения. Това е голяма възможност за по-активна международна политика на КСБ. Проблемите в нашия регион са общи и трябва да търсим общи решения, а гласът ни ще бъде по-силен като изразители на позицията на групата държави от ЦИЕ.
Другата насока, в която Камарата ще работи, е засилване на контактите ни с нашите съседи от балканските държави. Виждате как благодарение на Българското председателство на ЕС темата Западни Балкани бе поставена на най-високо ниво. Европейската перспектива на балканските страни включва не само приемането на принципите на ЕС, но и свързаността, изграждането на инфраструктура – магистрали, железопътни и енергийни трасета и т.н. На пресконференцията след срещата на високо ниво, проведена в София, лично председателят на ЕП Антонио Таяни заяви, че ще предложи да бъдат отделени 10 млрд. евро за изграждане на инфраструктура и дигитална свързаност на Западните Балкани. Това е бъдещето, тези страни географски са част от Европа и съвсем естествен е техният път за приобщаване към европейското семейство.

Какви са другите събития, в които КСБ успя да се включи?

Получаваме изключително много покани за участие на Камарата в различни форуми или за включване на наши представители. Опитваме се, и тук се включват цялото ИБ и членовете на УС, да отговорим адекватно. В пленарните разговори на официалните делегации на България и Сърбия, които се състояха в рамките на срещата на президентите на двете държави Румен Радев и Александър Вучич, КСБ бе представена от зам.-председателя Владимир Житенски. Инж. Мирослав Мазнев участва в българо-австрийски бизнес форум „Транспортна инфраструктура“. Заедно с него участвахме във форум, организиран от Българската банка за развитие „Инфраструктура за растеж“, инж. Любомир Качамаков, член на ИБ и УС, председател на ОП на КСБ – София, председател на секция „Високо строителство“ и вицепрезидент на FIEC, взе участие в Общото събрание на Европейската федерация на строителната индустрия, както и в срещата на EIC, инж. Благой Козарев, член на ИБ и УС, председател на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“, участва в дискусионния форум „Новите инвестиции във ВиК инфраструктурата“, членовете на УС д-р ик.н. Николай Иванов и Иван Иванов, както и инж. Валентин Зарев, председател на секция „Проектиране и строителен надзор“, се включиха в Четвъртата годишна конференция „Безопасна инфраструктура“, организирана от Българската браншова асоциация „Пътна безопасност“, инж. Николай Николов, зам.-председател на УС на КСБ, участва в заседанието на Комитета за наблюдение на ОПРР и в конференцията „Туризъм и енергетика“, организирана от МТ в рамките на Българското председателство, членът на УС Любомир Пейновски бе сред организаторите на форума „Кръгова икономика и чисти технологии“, отново в рамките на председателството. В различни български и международни форуми се включиха и зам.-председателят на УС на КСБ Калин Пешов, членовете на ИБ и УС Велико Желев и Руен Панчев, Мирослав Манолов, член на УС и председател на секция „Инфраструктурно строителство“. Представители на КСБ се включват редовно в инициативи и научни форуми на Университета по архитектура, строителство и геодезия, Висшето строително училище „Любен Каравелов“, Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ и събития на професионалните гимназии по строителство.
Участваме активно и в работата на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, където освен мен в УС на КРИБ тази година бе избран и членът на УС на КСБ Любомир Пейновски.

Какво предстои в дневния ред на Камарата?

Няма да изгубим инерция и през идващите летни месеци. Както казах в началото – времето ни притиска, предстоят ни още много срещи. На 20 юни УС на КСБ ще се срещне с УС на НСОРБ. Такава среща досега на ръководствата на двете организации не е правена в 10-годишната история на Камарата. Така че оценявам събитието като една голяма крачка напред в нашите отношения. Предстоят ни и срещи с Областните представителства на София, Благоевград и Плевен. Заседанието на УС на 21 юни ще бъде в Габрово с много актуална водеща тема за състоянието на строителството. Ще посетим и един от най-големите обекти, които се изпълняват в момента – обхода на Габрово. Надявам се, че през юни ще се реализират и двете останали срещи с политическите сили. И всъщност, след като проведохме по-голямата част от срещите с ресорните институции, сега предстои много работа на експертно ниво. В Камарата са сформирани тематични работни групи и всяка от тях има конкретни задачи, които трябва да свърши в определен срок. Мисля, че ако успеем в рамките на годината дори само 2 – 3 неща от тези, които предлагаме, да осъществим, ефектът за бранша ще е огромен. И като ръководство ще сме си свършили работата.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 07.06.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.