Инж. Валентин Йовев: Ще продължим да надграждаме електронните услуги, предоставяни от АГКК

Прочетена: 96

Свилена Гражданска

Инж. Йовев, измина една година, откакто бяхте назначен за зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. С какви предизвикателства се сблъскахте през този период?

Трудностите се оказаха много, тъй като секторите, за които отговарям, са с много нови предизвикателства. Законът за кадастъра и имотния регистър е от 2001 г. и продължава постоянно да се променя. На практика измина още една година на минимален напредък в развитието на кадастъра. Все пак е важно да отбележим, че там, където имотният пазар е максимално силен, има кадастрални карти – в областните и големите градове, включително и София. Информацията и сигурността на данните постоянно се подобряват благодарение на своевременната актуализация в процеса на поддръжка. Предстои да завършим на 100% покритието на страната с кадастрална карта, като остана да обхванем само малки населени места, където гражданският оборот е много нисък. С интеграцията на цифровите модели на картите на възстановената собственост (КВС) в кадастралната карта процесът може да се приключи на 100% в рамките на следващите 5 – 6 години. Едновременно с този процес ще се изработват и специализирани карти като надграждащ елемент на кадастралните.

Ангажиментите на Агенцията по геодезия картография и кадастър (АГКК) не се изчерпват само с кадастъра. Както знаете, тя има главните отговорности по Закона за геодезията и картографията. Картографията съществува от древни времена. Най-старите запазени картографски изображения са от Вавилон и Египет (III – I хилядолетие пр.Хр.). Научната основа на картографията се създава в Древна Гърция. В древните римска и египетска империи картографите са били между най-учените за тези времена. Това важи и до ден-днешен. Най-малкото, за всеки инвестиционен проект, който решите да реализирате, първото нещо, което правите, е да видите къде се намира на картата и каква специализирана информация има. Днес технологиите позволяват картите да са все по-точни и с все повече информация. Хартиените носители отдавна са отпаднали, а геоинформационната наука и практика е с космически измерения. Е, днес в Република България тези процеси се ръководят и управляват от АГКК. През 2010 г. за територията на страната ни бе въведено определението за „Българска геодезическа система 2005“, като през 2012 г. тя бе установена окончателно. Влизането в сила на БГС 2005 позволи въвеждането на геодезически стандарти, осигуряващи съвместимост на геодезическата основа на пространствените данни в рамките на ЕС. Във височинно отношение системата има известни проблеми и тяхното решение предстои. За съжаление мареографните станции, създадени и функциониращи от 1928 г. в системата на АГКК, са в ужасно битово и технологично състояние. Работим по въпроса за тяхното възстановяване и нормално функциониране. До съвсем скоро излъчваха в реално време и това може да се види на страницата на АГКК. Единствената отговорност по ЗГК за тези станции е на АГКК. Реализирането на БГС 2005 е предпоставка за изпълнение изискванията и на Директива 2007/2/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE), за чието прилагане нашата страна има задължение като член на ЕС. Очакваме дейностите по директивата след законодателни промени да преминат изцяло в отговорностите на МРРБ чрез АГКК. В момента сме в процес на осигуряване на необходимия ресурс и капацитет. По този начин геопространствената информация за нашата територия, поддържана от ведомствата, държавните и общински органи, както и от юридическите лица, ще бъде унифицирана и за държавите от ЕС.

Останалите дирекции – Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), „Устройство на територията“ и дирекция „Благоустройство и геозащита“, работят по обичайните си проблеми. Както знаете, промените в ЗУТ са най-динамични, като цялата материя минава през специализирания състав на дирекция „Устройство на територията”. При нас се разглеждат и приемат инвестиционните проекти за обектите с национално значение, а отскоро имаме и основните ангажименти по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Дирекция „Благоустройство и геозащита” работи по превенция на свлачищната дейност, поддръжка на регистъра на свлачищата, както и поддържащи функции при финансиране на благоустройствени дейности на някои общини. Разбира се, ограниченият ресурс, с който разполагаме, не ни позволява да реализираме всички проекти и затова сме съсредоточени само в неотложните и най-належащите.

Какво е покритието на кадастъра за страната? Кои са областите отличници?

Ловеч е областта отличник с 90% покритие. Останали са някои села, които ще се довършват с последните възлагания. Иначе за страната процентът покритие на териториална база е около 30%, като тук отчитам и преобразуваните КВС. Иначе ако този процент е на база брой население в населените места, то цифрата е може би двойна. Имам предвид, че това са всички областни градове и София, всички големи градове и въобще по-гъсто населените урбанизирани територии. Все пак имаме предварително заложен бизнес модел на този процес и се стремим да го следваме.
С промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи обслужването на земеделските земи премина към АГКК и по този начин скици дори за селскостопански имоти се получават от агенцията, което създава допълнителен натиск.

Като цяло имотният пазар върви нагоре, което положително въздейства на цялата икономика. Разбира се, това създава проблеми с обслужването в службите по кадастър, като най-голям е проблемът в София.

Как протича дейността на АГКК и какви са нейните приоритети?

Агенцията е самостоятелен орган. Сред основните приоритети на АГКК за 2018 г. са увеличаване покритието на страната с кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР), усъвършенстване и увеличаване на функциите на информационните системи на кадастъра, развитие на геодезическите и картографските дейности, подобряване процесите по поддържане на КККР. За съжаление през изминалия месец от АГКК напуснаха служители от фронтофиса. Имаме нужда от специалисти в бекофиса, защото всяка преписка трябва да се погледне внимателно. Проблем не е подаването на заявления, а обработването им. На ден постъпват по 400 преписки, а те се обработват от 20 души. Направете си сметка колко броя документи трябва да бъдат погледнати от един човек за ден. Работим за промяна на ситуацията.

Припомням, че когато бях изп. директор на АГКК, отмених експресните поръчки. Писах обяснение до Министерството на финансите по темата и им поясних, че с това решение не се поставят под риск приходите на агенцията. Трябва да сме коректни при предоставянето на услугите. А и когато правиш сделка за 50 хил. лв., не е от голямо значение дали ще платиш 30 лв. или 50 – 100 лв. за обслужването.

Ще надградите ли електронните услуги, предоставяни от АГКК?

Да, със сигурност ще продължим да ги развиваме. Надграждането на информационната система предстои със специализираните карти. Въвеждането на електронно управление и обслужване, както и на електронни вътрешни административни услуги е друг приоритет на АГКК. От 2009 г. агенцията има внедрена информационна система, която съдържа актуална база данни на кадастъра и може да обслужва в реално време потребителите с кадастрална информация. Важно е да популяризираме електронните услуги за гражданите и фирмите, както и да убедим другите администрации да използват служебно данните, да обменяме по електронен път служебно информацията помежду си, за да не се налага да изискваме от потребителите да се редят на опашки в една или друга институция за получаването на документ. АГКК технологично има възможност за предоставяне на основните електронни услуги, както и да бъде оперативно съвместима с други администрации за служебен обмен на данни.

Следваща важна цел е надграждането и оптимизирането на Интегрираната информационна система на кадастъра и имотния регистър (­ИИСКИР), което ще се извършва с оглед на увеличаване на количество и типове данни в системата. Това налага ИИСКИР да започне през 2018 г. да се променя в няколко насоки, които да позволяват работа с нови видове данни, изготвяне и предоставяне на допълнителни услуги, осигуряване на автоматизиран обмен с външни системи и др.

Приоритет е и облекчаването на режима на работа с гражданите и бизнеса, както и намаляване на административната тежест. Създадена е възможност за общинските администрации да заявяват и получават услуги по електронен път за имотите, собственост на местната власт, включително скици, схеми и справки, както и за провежданите от тях административни производства пред трети лица. На тях им се дава отдалечен достъп до данните в кадастъра в реално време. Откриваме изнесени работни места в сградите на общинските администрации.

Как протича дейността на другата структура, за която отговаряте – Дирекция за национален строителен контрол?

В момента се провежда реформа в ДНСК. Беше приет нов устройствен правилник. Дирекцията сега извършва интензивни проверки по Черноморското крайбрежие. По думите на началника на ДНСК арх. Иван Несторов не са констатирани огромни нарушения, но все пак съществуват. Така че като ги установим, спазваме закона.

В ресора Ви попада и геозащитата. Какви средства са отделени тази година за мерки в това направление?

Съгласно чл. 96 на Закона за устройство на територията (ЗУТ) геозащитната дейност за регистрираните свлачища се извърша от геозащитните дружества. Министерството на регионалното развитие и благоустройството разчита на тях. Във всеки момент, в който се появи сигнал от кмет на община, от граждани и т.н., им възлагаме да направят оглед, да изготвят геоложки доклад и да представят какви мерки са необходими. В момента кандидатстваме по ОП „Околна среда 2014 – 2020“ („ОПОС 2014 – 2020“) с предложение за изграждане на контролно-информационни системи (КИС). Това е пилотен проект, който ще обхване 26 свлачища. Системата ще работи дистанционно и ще има публичност на резултатите. Предложението ни е за малко над 2 млн. лв. 26-те свлачища не са в сервитута на пътища, но са максимално активни, за да трябва да се следят. Повечето от тях не са в урбанизирана територия. Контролно-информационните системи ще бъдат комбинирани с геодезически репери и геоложки проучвания на обектите.

Знаете, че Агенция „Пътна инфраструктура“ също е бенефициент по „ОПОС 2014 – 2020“ за превенция и противодействие на свлачищните процеси по републиканската пътна мрежа.

В Дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности“ в МРРБ работят само десет експерти, които не могат да следят 2225 свлачища с различна активност. Най-невралгичните райони са по западната част на Дунавското крайбрежие, Северното Черноморие, Източните Родопи. Сред най-активните през последните години са мащабните свлачищни процеси в Оряхово, засягащи републиканския път II-11, тези при спирка „Кипарис“ – „Кипарис-юг“, „Кипарис-север“ и „Фара“ в Аксаково, засягащи републикански път I-9, вилна зона „Фиш-Фиш“, Балчик, с. Плетена в община Сатовча.

Превантивните геозащитни дейности, които се осъществяват от МРРБ, обхващат поддържането на изградени дренажни съоръжения за отводняване на свлачищни райони и изсушаване на почвения слой, както и строителство на нови. Тази година за геозащитна дейност в бюджета на МРРБ са отделени 19,354 млн. лв., от които 800 хил. лв. са заложени за превантивна дейност. Останалите 18,554 млн. лв. са за извършване на геозащитни мерки и дейности за ограничаване на свлачища и за предотвратяване на аварии и щети, в това число и за осигуряване на проектна готовност на най-опасните свлачищни територии.

Според мен активността не може да бъде следена с хора. Преди по пътищата имаше кантонери, които на ден обхождаха по 10 км, за да проверяват състоянието им. Този метод не е възможен и ефективен към днешна дата. Той не може да бъде прилаган към свлачищата. Смятам, че дистанционните методи за следене са бъдещето.

Служителите в Дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности“ са почти постоянно в командировки, защото имаме сигнали от цялата страна. Според мен геозащитните дружества нямат максимален капацитет да обхванат всички обекти в определената им територия. Правят се предимно механични обработки. Затова ще работим за промяна в сектора.

Присъствахте в пленарна зала при приемането на петте предложения за промяна на ЗУТ на първо четене.

За съжаление този нормативен акт е поправян над 78 пъти. Съвършени закони няма, а и не може да има. Всеки един се променя, защото се определя от обществените отношения.

Строителството по време на османското владичество е едно, а сега друго. През 1990 – 1992 г. не сме мислили за небостъргачи в София, а сега развитието във височина вече напира. То беше ограничено чрез изменения на Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО), но в края на краищата това не може да бъде безкрай. Разгледайте развитието на урбанизираните територии през средните векове. Там, където са били притеснени от площта, всичко е растяло нагоре. Пазарът се определя от търсенето и предлагането. Трябва да се намери балансът в тези взаимоотношения. Според мен това, което се ограничи във височина със ЗУЗСО, ще се отрази и в ЗУТ.

Същевременно спрямо промените, които бяха приети на първо четене, съм безкрайно доволен от консенсуса, който се постигна от всички политически сили. Нямаше някакви популистки изказвания. Всички бяха професионално насочени. Явно е, че между първо и второ четене ще се внесат някакви доуточнения на текстовете. По принцип това, което се променя в ЗУТ, е стъпка в правилната посока и по отношение на преместваемите обекти, и за присъединителните дружества за предоставяне безплатно на информация за инвестиционни проекти.

Ще спомена, че с приемането на първо четене на предложения на Закона за устройство на територията в пленарната зала на Народното събрание се засяга въпросът за предоставяне безплатно на данни от информационните системи, поддържани от присъединителните дружества – електро, ВиК и др., на общините. Частните дружествата имат възражение срещу това изменение, защото според тях те са генерирали разход при създаването на базата данни и трябва да получат и приход. Ако сте инвеститор от чужбина Вие ще можете да влезете в информационната система и да видите дали можете да направите даденото вложение, има ли инфраструктура избраната от Вас територия, има ли пътища, ВиК и т.н. Дискутира се темата и при разглеждането на промените в ЗУТ по време на заседание на парламентарната Комисия по енергетика. Експертите от Министерството на енергетиката заявиха, че държавните дружества приемат измененията без възражения, а частните имат. В момента, за да се присъедини към дадената мрежа, на един инвеститор му се налага да подаде заявление и да плати определена цена, за да получи отговор дали може да го направи или не. За целта от експлоатационното дружество изпращат служител и той установява дали това ще стане или не, и взимат такса. Това е все едно хората да си купуват билети, за да влязат във Вашия магазин. Народните представители приеха на първо четене, че тази информация трябва да бъде предоставяна безплатно. Според нея ще можете да си внесете проекта в общината, която като пощенска кутия го праща към присъединителните дружества, които казват да или не. Между първо и второ четене ще внесем изменения, които да уточнят някои детайли. По принцип мисля, че това е правилното решение.

Народните представители приеха на първо четене в ЗУТ, че и строежите от пета категория до 300 кв. м могат да се изпълняват от лица, които не са вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС). Лично съм попадал на строеж, на който работят хора, които не могат да разчитат чертежи. Трябва да защитим живота и комфорта на хората, които ползват тези обекти. Това изменение има отношение към ДНСК, тъй като предполага и наемането на консултантски фирми.

Камарата на строителите в България внесе становище до парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в 44-тото Народно събрание срещу приетата на първо четене промяна в ЗУТ, с която се изменя и чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите. От КСБ предлагат в ЦПРС да се вписват всички строители на строежи от първа до пета категория включително, както и по отделни строителни и монтажни работи. Как гледате на тази промяна?

Лично аз смятам, че е положителна. Според мен трябва да вървим към регулация на този процес дори за обектите от пета категория.

Как протича работата Ви с КСБ?

Изключително добре, особено през последните няколко месеца. Проведохме срещи с ръководството на КСБ. Диалогът е напълно естествен. Човек не може да познава всички аспекти на строителния процес. Представете си колко му е трудно на един технически ръководител, защото всичко е с регламентации, а те се променят постоянно. Ако ние не работим съвместно с КСБ, която създава правила, поддържа тези, които ние сме приели, не виждам как ще продължи инвестиционният процес.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Здраве и успехи.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.06.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.