Ивелина Василева: Подкрепяме законодателните усилия за подобряване на инвестиционната среда

Оценявам високо експертността на Камарата на строителите в България

Прочетена: 217

Мирослав Еленков

Г-жо Василева, ръководството на парламентарната група на ГЕРБ и това на Камарата на строителите в България (КСБ) проведоха среща. Какви бяха най-важните теми, които се дискутираха на нея?

Много съм благодарна на КСБ за инициирането на тази среща, на която присъства председателят на ПГ на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов и председатели на ресорни комисии. Тя беше много полезна и за пореден път доказа доброто партньорство и взаимодействие между нас и Камарата. По време на нея бяха обсъдени въпроси, свързани със законодателството в сферата на строителството – в Закона за устройство на територията, промени, които в момента се разглеждат от Народното събрание, и Закона за обществените поръчки (ЗОП). Знаете, че наскоро в ЗОП бяха направени промени, чрез които се ограничават порочни практики, саботиращи и отлагащи до безкрай тръжни процедури. Обикновено фирми, които нямат правен интерес, обжалват процедурите. Това води до забавяне на важни проекти, в много случаи свързани и с европейско финансиране.

Дискутирахме и други теми, които вълнуват членовете на Камарата на строителите. Те са свързани с усилията, които се полагат от бранша и от нас за задържането на добрите кадри в сектора, защото проблемът се задълбочава за всички сфери на икономиката. Затова приоритетът, който сме поставили върху образованието, е много важен.

По време на срещата постигнахме общо съгласие, че доброто сътрудничество между нас трябва да продължи и чрез експертни становища, които да бъдат представени от Камарата. КСБ трябва активно да участва в законодателния процес чрез мнения и становища. За нас е изключително полезно да имаме обратна връзка, за да усъвършенстваме законодателството. Нашите взаимоотношения са дългогодишни и аз съм убедена, че добрите експерти в КСБ могат да бъдат полезни за законодателите.

Вие сте председател на Комисията по околната среда и водите (КОСВ) в НС. Какви са законопроектите, по които работите?

През миналата седмица Комисията разгледа на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Спомняте си, че през изминалата година ние предприехме промени по този норматив с цел гарантиране бързото реализиране на важни и значими национални проекти, свързани с инфраструктурата. Новите текстове, които се предлагат от вносителите сега, са за облекчаване на административната тежест. Това са изменения, които, от една страна, касаят съкращаване на процедурите, а от друга – съвместяване на такива, произтичащи от европейското и националното екологично законодателство. Дава се възможност на инвеститори, които желаят, да изберат обединяване на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда, комплексно разрешително и доклад за безопасност. Това би съкратило сроковете, и съответно, ако има обжалване, то ще бъде еднократно в края на процедурата. Разбира се, прегледани са всички процедури и режими, които произтичат от екологичното законодателство. Съкратени са срокове, там където е възможно. Осигурена е и възможност за предоставяне на документи по служебен ред. Мисля, че тези промени в закона ще подпомогнат усилията за облекчаване на тежестта върху потребителите на административни услуги – гражданите и бизнеса, и ще подобрят инвестиционната среда. Ние от парламентарната група на ГЕРБ насърчаваме усилията за облекчаване на административната тежест и подкрепяме тези промени.

В същото време в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлага изменение на Закона за водите с отпадане на санитарно-охранителните зони и въвеждане на нов подход за защита на питейните водоизточници. Тези предложения заемат значителна част от обема на законопроекта. Те предизвикват множество въпроси, опасения и притеснения, изразени чрез становищата както на бизнеса, на научните и академични среди, така и на гражданския сектор. Позицията на ГЕРБ, която изразих и по време на заседанието, е, че ние ще предложим отпадане на текстовете, свързани със Закона за водите и санитарно-охранителните зони. Смятаме, че тези предложения трябва да бъдат подложени на широко обществено обсъждане и консултации със заинтересованите страни. Също така ще предложим удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене. Ще бъде сформирана и работна група по законопроекта.

В Комисията предстои да разгледаме изменения в Закона за управление на отпадъците. Очакваме да бъде внесен и обществено значимият проект на Закон за чистотата на атмосферния въздух. Това е един законопроект, който се обсъжда дълго време и е свързан с мерки за ограничаване на използването на замърсяващи въздуха твърди горива за бита с въвеждането на стандарт за съдържанието на сяра и пепел в горивата, които се използват за отопление. Темата за чистотата на атмосферния въздух е изключително важна.

Още през 2015 г. приехме изменения в закона, с които дадохме възможност на общините да предприемат мерки за ограничаване на замърсяването в определени райони в градовете, където има рискове от превишаване на съдържанието на фини прахови частици и други замърсители на въздуха. Активната дейност в тази насока трябва да продължи. С нетърпение очакваме да бъде внесен този законопроект, както и да се запознаем с изследването, реализирано с помощта на Световна банка и с Националната програма за управление на качеството на атмосферния въздух.

Законът за водите беше гласуван на второ четене в пленарна зала. Какви проблеми ще се решат с промените в него?

Това беше законопроект за изменение и допълнение, внесен от ПГ на ПП ГЕРБ и ПГ „Обединени патриоти“, но беше подкрепен от всички останали парламентарни групи в 44-тото Народно събрание. Новите текстове в пълна степен демонстрират ангажираността на държавата за предприемането на всички възможни мерки и действия за превенция от наводнения и бедствия, които биха могли да бъдат причинени от язовирите на територията на страната. В България има близо 5700 язовира, от които над 4500 са собственост на общините. Голяма част от тях нямат финансовия ресурс, а и специалисти, които могат да осигурят правилното им поддържане и стопанисване. Недоброто техническо състояние създава рискове и може да доведе до аварии и опасност за хората и критичната инфраструктура.

Накратко, това, което предвижда законът, от една страна, е тези от общините, които нямат възможност да поемат грижата за язовирите, да могат да прехвърлят собствеността на държавата по безвъзмезден начин. Държавата поема ангажимента да създаде предприятие – „Управление и стопанисване на язовири“, което ще има задачата да осигурява поддържането и стопанисването на съоръженията. За язовирите, за които е установено наличие на проблеми и слабости, свързани със състоянието им, и има предписание от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), държавата чрез свое дружество ще има ангажимента да извърши спешни ремонтни действия. Министерският съвет вече взе решение и отпусна средства на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД да се ремонтират над 400 язовира. С този законопроект гарантираме и ефективността на контрола.

Преди две години обособихме единен национален орган, който да упражнява контрол върху хидротехническите съоръжения. Това бе възложено на ДАМТН. С настоящата промяна въвеждаме категоризацията на язовирите – от една страна, на базата на техническите параметри, от друга – на степента на потенциална опасност, която биха могли да предизвикат за населението, инфраструктурата и икономическите дейности. На основата на тези критерии ще бъде прецизиран и фокусиран приоритетно контролът, упражняван от ДАМТН. Текстовете дават и правомощия за предприемането на допълнителни административни мерки от контролния орган. Респективно се предоставя правото на собствениците и операторите на хидротехническите обекти да заявяват пред председателя на ДАМТН желанието си да бъдат ликвидирани или изведени от експлоатация язовирните стени и съоръженията към тях. Това трябва да бъде консултирано с държавната агенция, за да сме сигурни, че този процес се регулира, да се предотврати самоволното разрушаване на водните обекти и решението за предприемането на тези действия да става само след експертна оценка. Така, че с текстовете още веднъж държавата доказва своя ангажимент за това, да се осигури защита от вредното въздействие на водите, да се гарантират всички мерки за превенция, свързани с измененията на климата, и рисковете, които създават неблагоприятните климатични условия – обилните валежи, повишаването на нивата на реките.

Радва ме фактът, че проектът за изменение и допълнение на Закона за водите беше подкрепен от всички парламентарни сили, защото темата е изключително важна. Промените са в услуга и с грижа за хората.

Кръговата икономика е един от приоритетите, с които сте ангажирана, но като че ли в България темата все още не е толкова популярна. Какво е Вашето мнение и как бихте популяризирали този модел на работа?

Действително, тази тема не е толкова популярна и за някои хора е все още доста далечна. Кръговата икономика има един много прост принцип и той е в максимална степен да оползотворяваме ресурсите и да гарантираме опазването на околната среда. Това е концепция, която е свързана с промяната на икономическия модел от линеен към кръгов. С други думи, използваните материали и суровини да бъдат не само еднократно ползвани и после изхвърляни и превърнати в ненужен отпадък, а всички полезни суровини и компоненти в отпадъците да бъдат оползотворявани. Този въпрос беше широко обсъждан по време на Българското председателство на Съвета на ЕС и бяха взети важни решения на европейско ниво. Беше приет законодателният пакет „Отпадъци“ на Европейската комисия, както и стратегията за пластмасите относно ограничаването на замърсяването, причинено от тях. Това означава преди всичко всеки от нас да адаптира живота си и начина, по който прави бизнес, така че да се съобразява с необходимостта да оползотворява по най-правилния начин материалите и да не допускаме замърсявания, които биха могли да причинят сериозни щети. Съгласно направените анализи, замърсяванията, причинени от пластмасови отпадъци във водните обекти, ще доведат до там, че през 2050 г. се очаква да има повече пластмаса, отколкото риба в морето. Микропластмасовите частици са голям проблем. Чрез рибата и аквакултурите те попадат в човешкия организъм и вредят на здравето ни.
Замърсяването на почвите чрез депонирането на отпадъците също е голям проблем. Фокусът е намаляване на процента депонирани отпадъци, като с приетото законодателство на ЕК е заложена цел през 2035 г. не повече от 10% от отпадъците да бъдат депонирани, което означава че останалите 90% трябва да се използват повторно, да се рециклират и оползотворяват. Това е много голямо предизвикателство за България и изисква надграждане на системите за управление на отпадъците.

Други цели, които са въведени в новото законодателство, са свързани с увеличаването на процента рециклирани отпадъци – не по-малко от 65%. Освен това до 2030 г. трябва да се рециклират не по-малко от 75% от отпадъците от опаковки. Наистина сериозни задачи, но те създават възможности за бизнес и развитие на екоиновациите, на новите подходи в производството. За въвеждане на практики като зелените обществени поръчки, екоетикетирането, използването на оползотворяеми суровини и материали. Всеки от нас би могъл да направи нещо, с което да допринесе за развитието им.

В парламентарната Комисия по околната среда стартирахме инициатива, която се прие много добре от колегите и надявам се да показва какво може да се прави в тази посока. Когато провеждаме заседание на КОСВ, ние не ползваме бутилирана вода в пластмасови бутилки, а наливаме водата в стъклени чаши, от стъклени гарафи, а когато се поднася кафе – то е в биоразградими и ядливи чашки, произведени по иновативна технология от български производител. С това искаме да отчетем и усилията на българския бизнес, и постиженията в тази насока.

Приключи първото Българско председателство на Съвета на ЕС. Кои теми в сферата на околната среда успяхте да поставите на дневен ред?

Искам да започна с една оценка за председателството. Като зам.-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове към НС следях процесите. Държавата ни беше представена по великолепен начин. Това е оценка, дадена и от българите, и от нашите европейски партньори. През тези 6 месеца ние успяхме да наложим важни теми в дневния ред на Европа, да работим и да постигнем напредък по всичките приоритети, които си бяхме поставили.

В сектор „Околна среда“, освен кръговата икономика и законодателният пакет за отпадъците, друга важна тема беше свързана с чистотата на атмосферния въздух. Имаше дискусии и наистина за първи път сериозно беше поставен този въпрос на вниманието на всички държави- членки, защото това е нещо, което няма географски граници. Много от страните в ЕС се срещат с това предизвикателство и имат стартирани наказателни процедури във връзка с превишените норми на съдържание на фини прахови частици и други замърсители във въздуха. Затова трябват решителни и реални действия в тази посока. Въздухът е тема, която пряко касае човешкото здраве.

Други въпроси, които бяха засегнати в рамките на Българското председателство, бяха за по-добрата регулация на законодателството в сферата на околната среда. Бяха взети решения, свързани с питейната вода, и други също важни, отнасящи се за изменението на климата, касаещи постигането на целите, заложени в изпълнението на Парижкото споразумение.

Споменахте, че имате дългогодишни добри контакти с КСБ. Как ще продължите да ги развивате?

Винаги съм на разположение като председател на парламентарната Комисия по околна среда и водите да обсъждаме въпросите, свързани с екологичното законодателство, както и работата на сектора по изпълнение на важните проекти в сферата на опазването на околната среда. Партнирали сме си много активно с Камарата по нормативната база в тази сфера. Няма как да не отбележа успешната работа, свързана със създаването на пакет от стандартизирани документи за провеждането на обществените поръчки за проектите по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. Оценявам високо експертността на Камарата. Убедена съм, че успешното развитие на двата сектора – „Строителство“ и „Околна среда“, може да се случи само с участието на всички заинтересовани страни. Затова и заседанията на Комисията са отворени. Разглеждаме внимателно всички становища, които получаваме по законодателни инициативи. При необходимост от по-детайлна работа имаме готовност и да сформираме съвместни експертни групи. Приветствам усилията на КСБ в тази посока, както и тези, свързани с прилагането на екологичните политики в сферата на рециклирането на строителните материали, и на практики в отрасъла по отношение на ресурсната и енергийната ефективност.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.07.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.