Д-р ик.н. Николай Иванов, председател на УС на ББАПБ и член на УС на КСБ: Безопасността на движението по пътищата е споделена отговорност

ТОЛ системата ще допринесе за по-добър ред и по-малко нарушения

Прочетена: 109

Мартин Славчев
Ренета Николова

Д-р Иванов, Агенция „Пътна инфраструктура” е с нов председател – инж. Светослав Глосов. Какво очаквате от новото ръководство на АПИ?
Новият председател на АПИ инж. Глосов е утвърден ръководен специалист в сферата на пътната инфраструктура и нейната безопасност. Той има огромен професионален опит в тази насока и подчертан афинитет към новостите в бранша. Безспорни са уменията му в координацията между държавните институции, неправителствените организации и частния сектор в интерес на общия просперитет на държавата и обществото като цяло. Уверен съм, че положителните европейски и световни практики по отношение безопасността на пътната инфраструктура ще намерят по-ясно своята позиция в политиката на АПИ в името на човешкия живот и здраве. Пожелавам на новото ръководство на Агенцията здраве и успешна професионална реализация.

Вие сте председател на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност” (ББАПБ). Кои са най-належащите проблеми за разрешаване в сферата в момента?
Едно от най-важните направления в тази насока е да изменим политиката си по отношение на безопасността на движението. Така или иначе през последните няколко години с Румъния си разменяме първото и второто място по жертви на един милион жители сред страните членки на Европейския съюз. През 2017 г. броят на загиналите на един милион жители в нашата страна е 95, при средно за страните от Европа – 49. В страни като Швеция, Холандия, Англия, Дания и други този показател е около 30. Безспорно тази разлика не е абстрактна, тя е отражение на поведението на хората, нивото на безопасност на пътната инфраструктура и крайпътното пространство, състоянието на автомобилния парк и качеството на доболничната и специализираната медицинска помощ. В представените графики може да видите какво е направено през годините в споменатите страни, че са постигнали такава висока степен на безопасност. (фиг. 1, 2
и 3)
Търсейки решение за намаляване на жертвите от пътнотранспортните произшествия, експертите в много държави са стигнали до извода, че подходът за постигане на безопасност единствено чрез натиск върху поведението на участниците дава резултати, но е с ограничени възможности. В тази връзка е приета „Безопасна система“, или както е известен шведският модел – „Визия нула“. Каква е разликата? В основата на „Визия нула“ стои тезата, че никой не бива да загива или да бъде тежко нараняван при използване на пътната мрежа.

През април се проведе четвъртата конференция на тема „Безопасна пътна инфраструктура“, организирана от ББАПБ

Основните принципи, приети във „Визия нула”, са:
Хората допускат грешки, които могат да доведат до пътнотранспортно произшествие. Въпреки това никой не бива да умира или да бъде тежко нараняван.
Човешкото тяло е с ограничени възможности да поема удари. То лесно се наранява. При удар с над
30 км/час рискът от смърт бързо нараства.
Безопасността на движението по пътищата е споделена отговорност между участниците в него и хората, които проектират, изграждат, експлоатират и поддържат системата.
Всички елементи на системата трябва да бъдат с висока степен на безопасност и в комбинация да умножават защитните ефекти.
В тази връзка пътната инфраструктура трябва да бъде насочена към човека с неговите слабости и възможности, да го ориентира и подпомага да не греши, а когато сбърка, да го пази от удари, които тялото му не може да понесе.

Какви са възможностите за подобряване на безопасността на пътната инфраструктура в България?
Пътната инфраструктура има определяща роля в осигуряването на спокойно преминаване по нея. Безопасността започва с проектирането, изграждането и продължава в поддържането. В тази насока определено място имат одитите, инспекциите и дефинирането на опасните места по пътната мрежа. Необходимо е създаване на система, която да осигурява бързото адаптиране и прилагане на положителните европейски и световни практики, свързани с безопасността на движението. Безспорно е, че пътната инфраструктура не трябва да „мрази“ човека ползвател.

Кои са новите инициативи на Асоциацията? Какво предстои до края на 2018 г. и какви са плановете за следващата година?
Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“, съвместно с още 8 европейски държави от региона на р. Дунав, участва в проекта на EuroRAP – RADAR. Това е интернационална инициатива, която стартира на 01.06.2018 г. Основната й цел е идентифициране и намаляване на риска по пътищата. С участието си ще се постараем да постигнем максимално основните цели на ББАПБ за подобряване на безопасността по пътищата, както и повишаване на професионалната компетентност на работещите в бранша. Това може да бъде постигнато чрез обмен на положителни практики с други сходни европейски и международни организации.
Ние ще продължим да разширяваме контактите си със сродни структури, работещи по проблемите на безопасността на пътната инфраструктура – Европейската и Световната федерация по пътищата. Полагаме целеви усилия за обединение на експертите в тази област. Ще продължим да изготвяме предложения до компетентните институции за подобряване на безопасността на пътната инфраструктура и крайпътното пространство. Голяма част от тези наши предложения са реализирани.
До края на годината и през следващия период ще запазим провеждането на традиционните конференции, кръгли маси и семинари, но ще положим специални усилия за изменение на политиката за повишаване на безопасността на движението чрез прилагането на подхода „Визия нула“.

По оценка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) близо 3,3 млрд. лв. са необходими за пътна безопасност. По какъв начин могат да се увеличат инвестициите за пътища в България? Какви европейски модели можем да заимстваме в тази насока?
Когато говорим за необходими средства за пътна безопасност, трябва да отговорим преди това на въпроса какво губим. Какви са загубите от пътнотранспортните произшествия, за да обосновем защо ни са тези инвестиции. През 2017 г. загубите от пътнотранспортни произшествия в рамките Европейския съюз са определени на 100 млрд. евро. Известна малка част от тези загуби безспорно са в резултат на ПТП, настъпили по нашата пътна мрежа.
У нас конкретни данни за реалните загуби няма, но само изплатените суми за събития с моторни превозни средства по застраховките „Гражданска отговорност“ и „Каско“ за 2017 г. възлизат на 700 млн. лв. Загуби, човешки животи и осакатени хора – това са последствията от пътнотранспортните произшествия. И когато стане дума за вложения в пътна безопасност, е необходимо недвусмислено да приемем, че това са инвестиции в живот и здраве. Те трябва да присъстват във всеки проект. Задължително е инвестициите за безопастност при изграждането на обектите, при тяхното приемане и поддържане да са неотменими.
Предвид високата смъртност по нашите пътища, Европейската комисия ще отпусне целеви средства през периода 2020 – 2030 г. за безопасност на пътната инфраструктура.

До каква степен въвеждането на ТОЛ системата в страната ще допринесе да се подобри безопасността на движението по пътищата?
Пътят е услуга и както всяка друга такава трябва да се заплаща. След като услугата „използване на пътя” стане платена, качеството на инфраструктурата ще се подобри, а повишаването на цената на пътя ще направи железопътния транспорт по-атрактивен за товари и пътници. Това от своя страна ще облекчи трафика, а от там и безопасността ще се подобри. Наясно сме, че правителството инвестира в строителство и рехабилитация на железопътната инфраструктура, но са необходими вложения от страна на БДЖ в подвижния състав, което също ще доведе до намаляване интензитета на натовареност по републиканската мрежа.
ТОЛ системата е едно модерно решение, което се прилага в много страни от Европа и света. Безспорно е и че ще се подобри обслужването и ще се създадат възможности за контрол върху поведението на водачите на мотори превозни средства. ТОЛ системата ще допринесе за по-добър ред и по-малко нарушения, което ще се отрази и върху безопасността на движението.

Какво е мнението Ви за промените в Закона за движение по пътищата?
Дискусията по отношение на промените ще окаже положително въздействие върху общественото отношение към безопасността на движението. От години процесите на пътя не се променят, катастрофите стават по един и същи начин, поради еднотипни грешки и нарушения на участниците в движението. Тук трябва да спрем и да заявим, че никой не иска да загива или да бъде тежко нараняван от пътнотранспортно произшествие или пък да убива други хора. Но това се случва, и то по-често по нашите пътища, отколкото в другите европейски държави. В тази насока би било добре, когато правим промени в такъв важен нормативен документ като Закона за движение по пътищата, да отговорим на въпроса кои са онези положителни практики, които са приложени в европейските страни и са повишили пътната безопасност. Какво са направили Швеция, Холандия, Дания, Англия, за да имат три пъти по-висока безопасност? Този въпрос трябва да си го задаваме постоянно и да търсим отговор.

Вие сте член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Как оценявате дейността на новото ръководство на КСБ?
Преди всичко искам да поздравя новото ръководство на КСБ и специално председателя инж. Терзиев за проактивната политика, която провежда. Камарата е организация със сериозни традиции. Тя е основен фактор в строителния сектор на национално ниво, както и стратегически партньор в международен аспект. Новото ръководство на КСБ са знаещи, можещи и амбициозни ръководители с огромен професионален опит, което неминуемо допринесе за внедряване на нови технологии в бранша и ще се отрази положително на международните позиции на българските строители.

Какви са според Вас най-важните теми в дневния ред на браншовата организация?
Приоритет номер едно според мен е промяната в законодателството – ЗУТ и ЗОП, в което направление Камарата полага сериозни усилия. Поредицата от срещи с институциите на най-високо ниво и установяването на механизми за сътрудничество на експертно ниво имат за цел подобряване на строително-инвестиционния процес и създаване на по-добри условия за работа на бранша. За мен е радостно да отбележа, че пътната безопасност е важен акцент в цялостната политика на Камарата. Надявам се, че и аз като член на УС също ще дам своя принос в това направление с дейността ми в експертната група, избрана за работа с АПИ.

Как оценявате вестник „Строител“ и има ли нещо, което бихте желали да видите на страниците му?
Вестник „Строител“ е едно прекрасно професионално издание, което следи пулса на гилдията, отразява новостите в Европа и света и вдъхва вяра в читателите, че всеки добър и амбициозен професионалист има поле за действие и може да измени нещата към по-добро. На екипа на вестник „Строител“ пожелавам здраве и духовна сила за запазване на правилната насока за отразяване на научно-техническите постижения и иновации, за създаване на една любяща човека пътна инфраструктура. Нека показваме по-често и жизнения път на изявените наши строители в миналото и днес, на хората, които могат да бъдат пример за младото поколение.

Какво ще пожелаете на колегите си от страниците на вестника?
На колегите си от страниците на нашия прекрасен вестник пожелавам преди всичко здраве, вяра в собствените им възможности и в просперитета на нашата родина и сила за действия, които ще превърнат страната ни в едно прекрасно място за живот.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 31.07.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.