Д-р Мария Тодорова: Дуалното обучение набира скорост у нас « Строител | Строител

Д-р Мария Тодорова: Дуалното обучение набира скорост у нас

Винаги давам за пример партньорството ни с КСБ на другите сектори

Прочетена: 111

Свилена Гражданска

Д-р Тодорова, участвахте в кръгла маса на тема „Изграждане на сътрудничество образование – бизнес за преодоляване на предизвикателствата с липсата на квалифицирани кадри за строителния сектор“, организирана от Камарата на строителите в България (КСБ) и Висшето строително училище „Любен Каравелов“. Какви бяха акцентите по време на форума и как може да продължи партньорството Ви с КСБ?

Първо бих искала да изразя благодарността на Министерството на образованието и науката (МОН) към Камарата и нейното ръководство за тази активна позиция – професионална и гражданска. Тя показва интереса на работодателите за това какъв принос биха могли да имат за развитието на професионалното образование и обучение (ПОО). Всички знаем, че ПОО не може да бъде дело само на едно министерство, в никакъв случай единствено на МОН, още много други ведомства имат споделена отговорност. Освен държавната администрация и политическата воля, много е важна позицията и активността на работодателите. В този случай КСБ проявява точно това – заангажираност към развитието на ПОО.

По време на срещата за мен особено важно беше представянето на дефицита на кадри в сектора, идеите какво може да се подобри в партньорството на Камарата с МОН и с цялата образователна система, както и заявената – подчертавам отново – активна позиция, че КСБ заедно с членовете си е готова да бъде равностоен партньор на държавата. Ние трябва да знаем кои механизми работят и какво все още имаме да развием съвместно. Това е много добра отправна точка за продължаване на партньорството ни.

През последните години започна да се обръща все по-голямо внимание на професионалното образование и обучение. Какво прави Вашата дирекция и какви са възможностите за развитие?

ПОО е много важен сектор в образованието. Той е този, който заедно с висшето образование е най-близо до пазара на труда. Възпитаниците на нашите училища, които получават професионална подготовка, трябва да са добре подготвени, за да заемат своите места на пазара на труда или пък да продължат в някаква друга форма на обучение. От тази гледна точка смятам, че цялото министерство добре осъзнава отговорностите си. Имаме много силна политическа воля ПОО да се превърне в един от приоритетите на образователната политика.

Акцентите, на които ще се обърне внимание, са няколко. На първо място трябва да направим така, че да създадем всички условия много повече и по-добре подготвени учащи, вкл. и възрастни учащи, да се ориентират към подходящи за тях специалности. Идеята е не да се премине към някакво масово изучаване на професии, които не са съобразени с потребностите на работодателите и със способностите на младите и възрастните учащи, а обратно – говорим за ПОО, което ще развие таланта на всеки един от тези, които избират дадената специалност, за да се реализират в нея. Това го правим с дейностите, които осъществяваме по отношение на планиране на приема в професионалните гимназии. В последно време работихме доста активно в сътрудничество с бизнеса за дефиниране на защитени професии и такива с очакван недостиг. Така подпомагаме насочването на бъдещи кадри към необходимите специалности, за да се подсигури работната сила в страната. Полагаме големи усилия за повишаване качеството на учебния материал, който се преподава в професионалните гимназии и другите училища, предлагащи професионална подготовка. Реализираме тази задача чрез повишаване на квалификацията и компетентностите на учителите и преподавателите. Обмисляме и допълнителни мерки.

Друг основен акцент по отношение на повишаване на качеството е засиленото сътрудничество с бизнеса. През тази година разработваме учебни планове и програми по нов формат. Изнесли сме процеса извън МОН и сме определели 40 водещи професионални гимназии по 40 професионални направления, които ще създадат екипи от учители, представители на бизнеса и на висшите училища. Те трябва да разпишат програми, които са най-близки до потребностите на работодателите, и в същото време да отразяват високите академични знания, които са следствие от партньорство с университетите.

Полагаме усилия по отношение на целия процес – колко и какви ученици избират ПОО, след това – какво преподаваме, как ги учим, как постигаме високо ниво на техните знания и умения. Не на последно място е какво става с тях след като завършат. В началото сме на процеса на проследяване на реализацията на тези учащи. В контекста на европейското сътрудничество се прие специална препоръка за проследяване реализацията на дипломирали се с висше образование и с ПОО. За целта у нас предстои да се разработи методиката на цялостен модел за изследване. Въпросът е как да направим така, че да имаме още по-голям принос и по-голяма резултатност на ПОО на пазара на труда и за развитието на икономиката.

От какви кадри се нуждае бизнесът?

Ще разделя отговора си на две части. Първата е какво знае образователната система по този въпрос, а втората – каква повече информация би могла да дойде от самия бизнес. По втория аспект на моя отговор – когато говорим за потребностите на работодателите, на първо място трябва да ги питаме. Няма кой да знае по-добре от тях какво им е необходимо. Заедно с национално представените работодателски и с браншовите организации, КСБ е една от тях, разработваме различни подходи, за да стигнем до официални данни за това, от какво наистина се нуждае икономиката ни. Само на информация, която излиза в публичното и медийното пространство, не може да се опре дадена национална политика. Необходими са ни данни, зад които стоят доказателства, факти и представителност, система за проучване и идентифициране на потребностите на бизнеса, каквато в България все още не е разработена. Към момента съществува единствено макроикономически и математически модел, разработен от Министерството на труда и социалната политика, който подсигурява информация, която обаче или не е достатъчно насочена към нуждите на ПОО, или не се използва за целите на ПОО.

Първата крачка, която сме предприели с национално представените организации, е да обвържем информацията, която имаме от регистъра на трудовите договори, за това, колко и какви специалисти предстои да се пенсионират през следващите пет години. При статично развитие на пазара на труда ние анализираме дали имаме нужния брой специалисти по същите професии в професионалните училища, които могат да ги заместят. Това е само една първа крачка за идентифициране на реалните потребности на бизнеса. Тук става дума дали работните места в съществуващите професии можем да ги запълним с достатъчно количество бъдещи служители. Далеч сме обаче от покриване на целия спектър на потребностите на бизнеса. Трябва да отговорим и на въпроса дали на работодателите не им трябват повече кадри от броя на тези, които се пенсионират. Бизнесът трябва да ни каже и дали всъщност няма да му трябват съвсем други кадри. В момента може да има необходимост от дадена професия, но след 5 – 10 години тя да изчезне.

Много е важно сътрудничеството между реалната икономика и образованието, защото образованието не може да прецени само какво ще се случи в дадена бизнес сфера, а бизнесът не би могъл сам без публичния ресурс да си подготви кадрите. Партньорството е задължително и безалтернативно.

Споменахте някои от мерките, които предприемате, за да отговорите на нуждите на бизнеса. Какви са другите?

На първо място сме се насочили към ориентиране на план-приема съгласно и според потребностите на реалния бизнес. Това не е лесен въпрос, тъй като отново трябва да имаме представителност. Намираме се на етапа, в който усилията да се направи преглед по места и по региони за това какви предприятия има по места и области и какви и колко специалисти са им нужни – не са напълно синхронизирани. Към ПОО пристигат откъслечни заявки на отделни работодатели, което не е достатъчно, за да се насочи на системен принцип приемът в професионалните гимназии. Понякога могат да надделеят отделни интереси на силни работодатели, но това означава ли, че дадена специалност е най-нужната в този момент на това място. Разбирате колкото е важно цялото обвързване на местни и общонационални интереси, като в същото време се съчетаят с тези на учащите се.

Не на последно място да не забравяме професионалните гимназии, които при толкова бързо променяща се динамична потребност от различен вид кадри и умения невинаги могат да отговорят бързо и адекватно, защото в продължение на години са се развивали в определена област, изградили са си подходящи преподавателски състав и база. Ако изведнъж в рамките на две-три години се появи ново предприятие, което ще изисква 1000 души, а в същия момент училищата в региона подготвят бъдещи работници в друг сегмент на икономиката, за 2 – 3 години е много трудно да се пренастроят, защото това е свързано с материалната база и подготвените преподаватели. Винаги сферата на образованието отговаря с по-бавни темпове на тези на развитие на бизнеса.

Разликата в скоростта на движение може да се преодолее само в партньорство между двете страни. Дуалното обучение е един от начините това да се случи. И двата препъникамъка за съответствие на образованието на потребностите на бизнеса могат да се преодолеят чрез него. Ако в дадено училище липсва материалната база, идеята на дуалното обучение е практическата част да се изнесе в реални работни условия. Ако гимназията няма толкова добре и достатъчно на брой подготвени учители, в XI – XII клас може да се използват като преподаватели т.нар. наставници, които са работници в предприятието. Дуалното обучение е много адекватна мярка да отговорим на нуждите на бизнеса, защото учениците се учат на реално работно място и работодателите ги подготвят за позицията, която евентуално могат да им предложат след време. От образователна в работна среда преходът става безпрепятствено. Това е доста подходяща мярка за насочване на нашите випускници към реалните нужди на пазара на труда.

Как се развива дуалното обучение в България?

Благодарение на това, че всички страни – училищата, учениците и работодателите, виждат предимствата на дуалното обучение, които споменах, то набира скорост, но ще трябва да се утвърди като форма за обучение в образователната ни система. Дуалното обучение съществува само от три години у нас, а вече отчитаме успехи. През първата година – 2015, започнахме само с две паралелки, с две училища, в момента имаме 79 паралелки с 1742 ученици в 45 гимназии, които представляват повече от 1/10 от всички професионални гимназии в страната.

Практически дуално обучение, без активното участие на равна основа от страна на бизнеса, не може да се случи. В момента то излиза извън пилотните проекти. Предстои да се реализира в мащаб и да се доизградят неговите основни компоненти.

Какви са плановете за неговото развитие?

Те са да се премине от пилотната фаза към тази на държавна политика. Трябва да се създадат всички нормативни предпоставки, а след това и организационните. От пилотната фаза научихме, че за да се реализира партньорство между професионална гимназия и бизнес, то трябва да се подпомага. Що се отнася до трудовите правоотношения между учащ и работодател, такава практика не е липсвала и досега, например през ваканциите, но не на системен принцип. Обикновената практика и лятната работа на млад човек при работодател не е дуална форма на обучение, а единични случаи, при които даден работодател е преценил, че може да вземе някого за кратко време през лятото във фирмата. При дуалното обучение става дума за цялостен учебен процес, част от който преминава на работното място. По време на този процес се постигат общите цели за завършване с професионална квалификация, т.е. фирмата поема допълнителните функции и на обучител и допринася към обучителната функция на училището. Работодателите имат опит с обучението или преквалификацията на своя персонал, така че в случая с учениците в дуална форма на обучение просто става дума за разширяване на обучителните функции на фирмата и по отношение на учащи, които все още се намират във формалната система на обучение – в училище.

Трябва да се развият още компоненти на системата, като например обучаването на наставниците във фирмите. Това са работници, които трябва да изпълняват функцията на обучители на работното място за учениците. Сега въпросът е да се създаде цялостна система за обучението на наставниците, да се направи програма, по която да им се преподава, така че те да постигнат нужните компетенции. Тези аспекти са предложени в проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.

Обсъжда се и въпросът за договорните отношения между ученик и работодател. Преди три-четири години, когато се е въвеждала дуалната система на обучение, се е взело решение те да са под формата на трудов договор, каквата е и ситуацията към момента. Становището на МОН е, че след като този формат работи след като става дума за обучение чрез работа на реално работно място, няма какъв друг тип да са отношенията между ученика и работодателя, освен трудови. Още повече, че тази форма на урегулиране на отношенията между двете страни защитава основните права на учениците ни.

Споменахте списък на защитени специалности. Разкажете ни повече по темата. В сферата на строителството кои специалности попадат в списъците?

Според законодателството трябваше да разработим списък на защитените от държавата специалности, като към него добавихме още един, в който са професиите с очакван недостиг на пазара на труда. Вие бяхте първата медия, на която съобщих, че и двата списъка бяха приети от Министерския съвет и бяха публикувани в Държавен вестник на 29 юни.

Чрез тях ние сме се опитали да определим кои са тези професии, които са необходими на икономиката и към които има много нисък интерес от страна на учащите и се предлагат на малко места в страната – това са защитените специалности. Практически ние ги подкрепяме, като даваме допълнително финансиране, за да станат по-атрактивни: за училищата – да ги предлагат, и за младежите – да ги избират.

За другия списък сме направили преглед на съответствието между специалисти на пазара на труда и учащите в образователната система. Там, където сме установили недостиг, сме казали, че ние ще дадем отново допълнителни средства и ще насърчаваме по този начин професионалните гимназии и другите училища, които предлагат професионална подготовка, да приемат повече такива специалисти. В първия списък са 29 защитени специалности, а във втория – 54, като цяло това са близо 1/7 от всички в списъка на професии на ПОО. От специалностите в строителството в Списъка със защитените специалности от професии попадат специалности от професиите строител монтажник (Дограма и стъклопоставяне) и пътен строител (Строител на пътища, магистрали и съоръжения към тях), а в Списъка на специалностите с очакван недостиг от специалисти – специалности като „Армировка и бетон“, „Зидария“, „Мазилки и шпакловки“, „Външни облицовки и настилки“, „Бояджийски работи“, „Стоманено-бетонни конструкции“, „Изолации в строителството“, „Вътрешни ВиК мрежи“. С това може да се отговори и на Вашия въпрос, до каква степен се изпитва недостиг на кадри. Подчертавам, че списъците не са статични. Предстои да развиваме методиката ни, както и да обмислим въпроса за нововъзникналите специалности.

По какви европейски програми работите за развитието на ПОО у нас?

Ние изготвихме цялостен преглед на ПОО у нас, който беше разработен заедно с Европейския център за развитие на професионалното обучение в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. Става дума за аналитичния доклад със заглавие: „Професионално образование и обучение в България“.

В него има много интересни данни за ПОО у нас. Такива анализи са много важни, за да знаем какво е състоянието и какви са проблемите, накъде да насочим усилията ни както на политическо ниво, така и на предлагане в професионалните гимназии. Освен това с този Център, който всъщност е Европейската агенция по ПОО, работим по идентифициране на следващите мерки, които трябва като министерство и държава да предприемем по отношение на идентифициране и прогнозиране на потребностите на пазара на труда. Така че се надявам благодарение на сътрудничеството да можем да подобрим методологията, за да знаем какво още можем да реализираме. Една от препоръките, която се оформи, е, че трябва да насочим усилията си повече на секторно ниво. В този смисъл е много важно партньорството с браншови организации, защото за всеки отрасъл този, който най-добре знае какво му е нужно, е самата браншова организация.
Друг проект, по който работим, е по специален механизъм на ЕК за подпомагане на структурните реформи. Той е насочен към професиите и държавните образователни стандарти за професионална квалификация. Там ще имаме резултат след около година. Идеята ни е да направим преглед на всичките 570 специалности. Включили сме отново представители на бизнеса. Ще дискутираме дали толкова много професии са ни нужни, или можем малко да ги окрупним. Това ли са тези специалности и професии, които са ни необходими, или поради динамичното развитие на икономиката можем да помислим и за други. Трето, така ли да ги наричаме, или да ги направим по-атрактивно звучащи. Има още много други въпроси. Сред тях е например можем ли да съкратим периода на заявяване от страна на бизнеса на нужна специалност, разработване на държавен образователен стандарт, приемането му и влизането му в сила от три години на някакъв по-кратък срок. Три години са доста дълго време за отразяване на потребностите на бизнеса. Препоръките могат да отидат в посока преосмисляне на целия списък от професии, което е обвързано с една доста сериозна реформа в сферата на ПОО. Затова сме взели и външен консултант, за да ни подпомогне и да ни подскаже добри практики от други страни.

Други проекти са свързани с т.нар. секторни съюзи на уменията. Там има възможност няколко страни според съществуващи и бъдещи партньорства да се съберат заедно и да разработят нещо като списък на професиите, които ще са нужни за даден отрасъл, и към него да добавят необходимите умения и учебни програми. Тук идеята на европейското сътрудничество е не всяка отделна държава или браншова организация да прави гигантски стъпки, а няколко държави да обединят потенциала си. Разликите между предизвикателствата и целите, които имат всички членки на ЕС, не са толкова големи, по-скоро има специфики в това, как да се направи промяната в съответната страна.

Една от възможностите, която споменах на срещата с КСБ, ще бъде отворена с новия програмен период след 2020 г., но можем да поставим основите от сега, за да бъдем успешни проектни партньори. Става дума за така наречените центрове за върхови постижения в професионалното образование и обучение. Засега сме говорили за подобни центрове само във висшето образование. В момента ЕК концептуализира такава идея и за ПОО. Всички страни членки ще участват в нейното разработване и след това ще има и финансова линия, свързана с нея.

КСБ от доста години представя идеи за изграждане на подобни центрове за бранша. На форума говорихме, че могат да се използват съществуващи бази на строителни училища, които по различни причини, например намалял брой на учениците, не могат да запълнят капацитета си. Хубавото е, че ще има възможност да се обвържат центрове от различни страни, да се подпомагат взаимно и да използват европейски финансов ресурс, както и експертизата на партньори от различни държави. Предимствата на европейското сътрудничество са, че не трябва сами да откриваме топлата вода. Щом на много места в ЕС има по-голяма експертиза, ние просто можем да се учим от нея, за да постигнем собствените ни национални цели.

Как протича партньорството Ви с КСБ ?

Доста активно си сътрудничим с Камарата. Партньорството протича на много високо ниво. Колегите от МОН ми предоставиха справка, която показа колко активно участват членове на КСБ в разписване на учебната документация. В предоставената информация се вижда, че специалностите в двете строителни направления се разписват от членове на учителски колективи, представители на висши училища, от реални работодатели, както и от представители на КСБ. Винаги давам партньорството с Камарата за пример на другите сектори. Сътрудничим и в организиране на национални състезания по професии, и в Панорамата на професионалното образование. Това са много ценни формати на взаимодействие, които можем да развиваме и да надграждаме и по-нататък.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 02.08.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.