Д-р Петер Гаспершич, министър на инфраструктурата на Словения: В момента в Словения има над 250 строителни площадки

КСБ определено е една от структурите, чието партньорство е от голямо значение за успешното планиране и изграждане на големи междудържавни инфраструктурни проекти

Прочетена: 110

Д-р Гаспершич, благодаря Ви, че приехте да дадете интервю за вестник „Строител“, официалното издание на Камарата на строителите в България. Какви са основните транспортни проекти, които ще бъдат реализирани в Словения през следващите месеци? Какъв е бюджетът за 2018 г.?
Ще започна с най-големия инфраструктурен обект за страната за тази година – изграждането на втората железопътна линия между Дивача и Копер, която е част от TEN-T мрежата. За него получихме 153 млн. евро безвъзмездни европейски средства и се очакват допълнителни 80 млн. евро от Кохезионния фонд. Това категорично потвърждава значението на проекта не само за Словения, но и за ЕС. С реализацията му ще осигурим модерна железопътна връзка на пристанището Лука Копер с eвропейската жп мрежа. Страната ни се пресича от четири ключови коридора. Това са Балтийско-Адриатическият коридор в посока Грац – Сентили – Марибор – Любляна – Копер/Триест; Средиземноморският коридор в посока Венеция – Tриест/Копер – Любляна – Прагерско – Ходош – Будапеща; Амбърският коридор в посока Копер – Любляна – Заласцентиван – Шопрон/Горна – унгарско – сръбската граница –Келебия – Будимпеща – Комаром – Леополдов/Ражка – Братислава – Жилина – Катовице/Краков – Варшава/Луков – Тереспол – полско-беларуската граница; и Алпийски – Западни Балкани коридор в посока Залцбург – Вилах – Любляна – Велс/Линц – Грац – Марибор – Загреб – Винковци/Вуковар – Товарник – Белград – София – Свиленград (българско-турската граница).
Освен изграждането на втората железопътна линия между Дивача и Копер ще бъдат модернизирани и осъвременени и други словенски жп трасета. За 2018 г. сме осигурили над 383 млн. евро за подобни обекти, от които повече от 91 млн. евро са от фондовете на ЕС. За сравнение инвестициите за железопътния транспорт през 2017 г. бяха 325 млн. евро.
През последните четири години правим и мащабни вложения в пътната мрежа. Например за 2017 г. бяха 217 млн. евро, а за 2018 г. – 225 млн. евро. Словенската инфраструктурна агенция, чийто принципал е Министерството на инфраструктурата, в момента има над 250 строителни обекта в цялата страна. Повече от 800 проекта са включени в плана за развитие на сектора.
В допълнение тече подготовката за новата пътна връзка, т.нар. ос на развитие от Северна Словения (област Корошка) до южната част на страната (област Бела крайна). Строителните работи се очаква да започнат през следващата година.

Какви други проекти за развитието на жп мрежата реализирате?
През последните четири години завършихме много важни инвестиции в обществената жп инфраструктура, включително модернизацията на участъците Прадерско – Ходош, Дивача – Копер, Словенска Бистрица – Прадерско, Долга Гора – Полжане и инсталирането на GSM-R железопътна радиосистема с обща дължина от 1200 км.
Освен това стартирахме нови значими жп проекти, като обновяване на железопътните участъци Зидани мост – Целе, Полжане – Словенска Бистрица, Марибор – Сентили и модернизирането на железопътната гара Прагерско, която е важен жп възел. Тя е разположена на пресечната точка на два паневропейски коридора – Коридор V, който свързва Венеция и Будапеща през Любляна, и Коридор X, който свързва на север Зидани Мост до Марибор и по-нататък към Виена. Всички тези обекти ще бъдат завършени до края на 2023 г. Предвидената стойност на вложенията в тях е около 666 млн. евро, които също са безвъзмездни европейски средства. Монтирането на системите ERTMS/ETCS на жп линията Прагерско – Сентили и Зидани мост – Добова е друга голяма инвестиция в ход, която също получи финансиране от ЕС. Благодарение на този проект ще премахнем затрудненията по линиите, съответно ще увеличим транспортния капацитет и ще намалим времето за движение.
Министерството на инфраструктурата ще финансира и закупуването на 25 нови пътнически влака. Това ще е най-голямата подобна инвестиция в словенската история. Друг важен проект през 2018 г. е модернизацията на Кочевската линия.

Министърът на инфраструктурата д-р Петер Гаспершич на неформалното заседание на Съвета по енергетика в София, част от програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС

Ще ни разкажете ли повече за енергийното обновяване на сградите в Словения?
В процес на реализация е програмата „Енергийно обновяване на държавни и общински сгради“, финансирана от Кохезионния фонд през периода 2014 – 2020 г. Чрез нея Министерството на инфраструктурата успя да въведе система за енергийно обновяване на здания в публичния сектор. За тестване и оптимизиране на инициативата бяха разработени три пилотни проекта. Общата стойност на безвъзмездните средства от ЕС е 147 млн. евро, от които 91 млн. евро са вече предоставени чрез покани и търгове. Досега бяха избрани 56 проекта за финансиране, които заедно с други предварително подготвени предложения ще доведат до реновирането на около 600 хил. кв. м от общата площ на публичните здания.
Освен това програмата допринесе значително и за развитието на строителния сектор, като бе включен и частният капитал. Възлагането на договори за енергийна ефективност позволява инвестирането на частни фондове в този вид дейности за обновяване. Така постигаме повече вложения с по-малко държавни средства. Досега публично-частните партньорства са надхвърлили 70% от всички проекти. Тази инициатива за енергийно обновяване ще се осъществява поне до края на 2020 г.

За кои договори за обществени поръчки могат да кандидатстват български фирми през следващите месеци?
За всички инфраструктурни проекти в Словения се провеждат обществени поръчки и се избира най-добрият изпълнител. Търговете се публикуват на словенския портал за обществени поръчки, а за по-големите проекти – и в Електронния дневен бюлетин за търгове на ЕС. Всяка фирма, включително българска компания, може да кандидатства, ако отговаря на спецификациите и условията на тръжната процедура.
Словенската инфраструктурна агенция публикува ежеседмично публични търгове и скоро ще обяви няколко десетки за избор на изпълнители за проекти, които ще подобрят безопасността на движението по основни и регионални трасета, както и за други строителни дейности.

Какви транспортни проекти развивате със съседните Ви страни?
Словения участва с Австрия в проекта за изграждането на втора тръба на пътния тунел „Караванке“, който трябва да приключи през 2022 г. Заедно с Австрия ще осъществим и обновяването на железопътния тунел „Караванке“, като строителните работи ще се съфинансират и от двете страни. Предвидената стойност за модернизирането на съществуващия жп тунел заедно с инвестиционната и проектната документация възлиза на 114,9 млн. евро, от които делът на Словения се оценява на 49,6 млн. евро, а частта на Австрия – 65,3 млн. евро. Двете държави заедно кандидатствахме за финансиране по плана „Юнкер“ на

Д-р Петер Гаспершич показва развитието на жп инфраструктурата на страната през следващите години

Европейската комисия с първия етап от проект за подготовка на инвестиционна и проектна документация за осъществяване на сигурността и техническото модернизиране на жп тунела „Караванке“. ЕС предостави на Словения и Австрия безвъзмездни средства в размер на 2,97 млн. евро, от които Словения има право на 1,36 млн. евро.
Унгария има интерес да участва в проекта на втората железопътна линия между Дивача и Копер. Очаквам именно тя да вложи 200 млн. евро в него като партньор.

Какво правите, за да подобрите инвестиционната среда в Словения?
Като министър на инфраструктурата работих много за възстановяването на строителния сектор, който беше най-силно засегнат от финансовата криза в Словения. Имено затова увеличихме средствата за инфраструктурни проекти и стартира програмата за енергийно обновление на сгради в публичния сектор. Както казах вече, в момента в Словения има повече от 250 строителни площадки, което означава, че инвестиционният цикъл е заработил и мисията ни сега е да го поддържаме и укрепваме в бъдеще.
Освен това подготвихме шестгодишна програма, която ще осигури стабилни вложения в пътната инфраструктура. Приехме и план за развитие на железниците.

Какви проблеми срещате при реализирането на мащабни строителни проекти?
Изправени сме пред същите предизвикателства като другите държави членки на ЕС по отношение на изграждането на инфраструктурните съоръжения. Освен трудностите, свързани с процедурите, които са много сложни и дълги, трябва да вземем предвид и стриктното екологично законодателство. В тази връзка през 2018 г. Министерството на околната среда и териториалното планиране предприе преразглеждане на екологичното законодателство. Очакваме промените да улеснят процеса на строителството на транспортната инфраструктура, като в същото време се опазва околната среда.

България беше председател на Съвета на ЕС. Един от приоритетите бяха Западните Балкани. Според Вас как това ще помогне за развитието на региона?
По-бързото икономическо и социално развитие на тази част от Европа и интегрирането й в ЕС не е възможно без адекватни транспортни и енергийни връзки със страните от Западните Балкани. Имено те могат да окажат въздействие върху намаляването на различията между държавите, а също и върху спадането на политическото напрежение.
През последната година постигнахме напредък в процеса на сближаване на страните от Западните Балкани с ЕС, включително и благодарение на усилията на Българското председателство. Но не трябва да спираме дотук.
Една от най-важните области, в които Словения допринесе, е да подобри трансграничния транспорт в Западните Балкани. Можем да определим разширяването на коридорите от основната TEN-T мрежа като следващата стъпка, но дискусията по темата трябва да се проведе на подходящо ниво, включително с всички заинтересовани държави членки на ЕС.

В откриването на новото кръгово кръстовище на Хрушица участва и еврокомисарят по транспорт Виолета Булц

Обмисляте ли осъществяването на някои транспортни проекти в Словения като публично-частни партньорства? Ще реализирате ли транспортни проекти на концесия?
Най-важната и една от най-взискателните инвестиции – изграждането на втората жп линия между Дивача и Копер, ще бъде управлявана от проектната компания 2TDK, на която ще бъде предоставена концесия, приета в специален нормативен акт – Закон за регулиране на строителството, експлоатацията и управлението на втората железопътна линия Дивача – Копер.
Slovenske zeleznice и DARS са фирми, които управляват инфраструктурни железопътни и магистрални проекти в Словения. И двете са държавна собственост. Slovenske zeleznice ще участва и в проекта, наречен „Емоника“. Той ще се ръководи от частен инвеститор от Унгария и ще включва обновяването на централната жп гара в Любляна.

Как бихте взаимодействали с Камарата на строителите в България (КСБ), която е една от най-авторитетните организации у нас и представлява фирмите от сектора?
Сътрудничеството в областта на строителството с други страни и техните важни институции и браншови организации е ключово. КСБ определено е една от структурите, чието партньорство е от голямо значение за успешното планиране и изграждане на големи междудържавни инфраструктурни проекти. Министерството на инфраструктурата е наясно за важността на такова взаимодействие. И все пак съдействието трябва да се осъществява в рамките на правилата и насоките, които се прилагат при работа с частни субекти.
Лично аз винаги се радвам да си партнирам с български представители, които допринасят за развитието на инфраструктура, важна и за двете страни. Подкрепям срещи на различни равнища и, разбира се, ако е възможно, винаги присъствам на тях.

Какво е посланието Ви за нашите читатели?
Преди всичко бих искал да поздравя България за успешното председателство на Съвета на ЕС. Присъствах на някои събития и мога лично да дам моята висока оценка за това първо председателство. Пожелавам успех на страната Ви в по-нататъшното развитие на инфраструктурата, което е много важно за икономическия растеж. С големи транспортни проекти една държава може да окаже голямо влияние върху развитието на строителния сектор. Сигурен съм, че България е на прав път. Вярвам, че доброто сътрудничество между двете страни заема важно място в този процес, и съм сигурен, че партньорството ще бъде допълнително подобрено и задълбочено.
В заключение бих искал да поканя Вашите читатели да използват директната самолетна връзка между Любляна и София, която сега позволява удобно и достъпно пътуване до Словения.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.08.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.