Доц. д-р Ана Джумалиева: За 2018 г. в КЗД са образувани 550 нови преписки

Над 300 от тях са в резултат на кампанията „Достъпна България“, на която вестник „Строител“ е медиен партньор

Прочетена: 238

Ренета Николова

Г-жо Джумалиева, какъв е броят на образуваните преписки в Комисията за защита от дискриминация (КЗД) от началото на годината до момента?

За изминалите близо 8 месеца на 2018 г. в Комисията са образувани 550 нови преписки. Над 300 от тях са след самосезирания за недостъпна архитектурна среда в България, което е своеобразен рекорд на КЗД. Те са в резултат на обстойни проверки в цялата страна и са свързани с нашата кампания „Достъпна България”. Смятаме, че в рамките на годината самосезиранията на Комисията ще достигнат поне 1000 броя. Изработили сме определени правила, които спазваме, когато разглеждаме преписки за достъпна архитектурна среда. Имаме регионални представители, които правят заснемане на място и изготвят протоколи. След това работна група от членове на КЗД проверява съответствието на информацията, снимковия материал и протокола. Това се прави, за да не се оспорват решенията и те да се отхвърлят от съда поради някакви формални или технически причини. Преписките и протоколите се внасят в 9-членния състав на КЗД. След което на заседание разглеждаме всички документи и гласуваме дали да се самосезира Комисията. Тук е моментът да призова всички граждани, когато видят, че има недостъпна архитектурна среда, да ни алармират – или чрез нашите регионални представители, или да изпращат снимки на обекти.

Разкажете повече за кампанията „Достъпна България“, чиято цел е да се осигури масова достъпна среда за хората с увреждания.

Кампанията стартира на 3 декември 2017 г., на Международния ден на хората с увреждания. Доволни сме, че редица медии, сред които и вестник „Строител“, са наши партньори. Както вече казах, за открити нарушения в цялата страна сме образували 300 преписки за първите 6 месеца на годината. Те трябва да приключат с решения от страна на КЗД, които ще установят дали има или не дискриминация. В случай на открито нарушение глобите могат да достигнат съответно от 2000 лв. до 20 000 лв. Ние можем и да издадем препоръка за определен срок, в който да бъдат отстранени нарушенията и да се осигури подходяща среда за хората с увреждания.

Освен да налагаме глоби, кампанията ни има и позитивна страна, защото издаваме сертификати за онези, които са осигурили качествена достъпна среда. Такъв документ например получи Националният дворец на културата в София, който пригоди своята сграда за хора с увреждания. Имаме случаи на наградени училища, общински културни институти, областни администрации и др.

Въпросът за достъпността е един от най-наболелите за хората с увреждания. Всъщност нашата инициатива изпревари събитията и още през миналата година постави на дневен ред проблемите на тези граждани. Това е другата цел на кампанията – да популяризираме темата. В момента изготвяме аналитичен доклад, който ще покаже каква е цялостната картина в страната по региони.

След това ще препоръчаме на компетентните органи, които работят в тази насока, да предприемат съответните стъпки. Надяваме се през есента да сме готови с доклада и да го представим и пред медиите.

Къде са най-честите случаи на недостъпна среда?

Най-различни са случаите за недостъпна архитектурна среда. Ние не се ограничаваме само в една сфера или определени институции, които да обследваме. Нашето внимание е насочено и към публичния сектор, и към частния, защото хората, които имат подобни затруднения, трябва да могат да достигат до всички публични сгради, било то болници, театри, министерства, но и до офиси на банки, мобилни оператори, вериги магазини и т.н. Важното е във всички нас да се създаде нагласата, че цялата архитектурна среда трябва да удовлетворява и нуждите на хората с увреждания. Ще дам добър пример с един от хотелите на Златни пясъци, който бе сертифициран за достъпност, тъй като се оказа, че не само помещенията в него са пригодени за хора с увреждания, а дори и басейните.

Какви законодателни мерки могат да се вземат, за да се реши проблемът?

И сега в нормативната уредба има текстове, които гласят, че още през 2006 г. е трябвало да бъде осигурена достъпна архитектурна среда. Знаем, че тези въпроси са много сложни от техническа и финансова гледна точка и решаването им зависи в голяма степен от средствата. Надяваме се да се помисли по въпроса или дори да се създаде специален фонд, който да подпомага процеса. Държавните институции срещат пречки, тъй като те са ограничени в един бюджет, който им е гласуван за определената година. В този случай ние задължително ще издадем предписания да бъде осигурен паричен ресурс за следваща година, с които те да могат да организират изграждането на достъпна среда. Въпросите и проблемите са много, но най-важното е да има чуваемост по темата, за да се даде възможност на хората с увреждания да участват активно в обществения живот.

Освен за достъпна среда, какви други сигнали и жалби постъпват в Комисията? Има ли някаква промяна спрямо предишни години?

Като цяло няма промяна. Извън тези за достъпната среда отново най-много оплаквания получаваме в сферата на заетостта при упражняване правото на труд, където хората са най-често дискриминирани по различни защитени признаци.

Имахме и случай, свързан с премахване на задочната форма на обучение по специалност „Право“. Комисията се самосезира по повод Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността и професионална квалификация „Юрист“ в сила от учебната 2018 – 2019 г. Ние постановихме, че има дискриминация. В момента решението на КЗД се обжалва пред Административния съд.

Имаме и други постановени решения с обществена значимост, свързани с правата на осиновителите и техните деца, с неравнопоставеност в отношението на мобилни оператори към хора с увреждания, с дискриминация в нормативна и поднормативна уредба, с недостъпна градска среда и др.

Преди сте споделяли, че най-често дискриминирани с неравно заплащане и по отношение на правото на труд са майки и бременни жени. Продължава ли тази тенденция?

Тенденцията за дискриминация на бременни жени, на майки на работното място или пък на завърнали се на работа след майчинство продължава. Поради тази причина предстои да стартираме мащабен проект с подкрепата на Министерството на труда и социалната политика. Той ще е насочен точно към тази група и ще цели преодоляването на неравното третиране.

Взели сме решение да отличаваме със сертификати компаниите, които спазват правата на майките и бременните жени. За целта ще бъде създаден специален комитет, който ще оценява работодателите. В европейски мащаб няма такива сертификати, така че България ще е първата страна, която ще ги въведе. Единствено в Швейцария и Кипър има подобни инициативи. Желанието ни е да насочим вниманието си към работодателя и в частния, и в обществения сектор. Идеята ни е да изготвим специални наръчници и да проведем семинари, на които да покажем кои случаи се третират като дискриминация.

Какво друго е на дневен ред за КЗД?

Имаме желанието и амбицията да не допускаме дискриминация в системата на образованието. Затова ще изследваме стереотипите, предразсъдъците, нагласите и доколко сме толерантни в училище. Ще бъдат стартирани обучения в цялата страна. В крайна сметка възпитанието на нашите деца е не само грижа на техните родители, но е и задача на цялата държава и на обществото. Именно в училище децата трябва да получат познания как да бъдат толерантни.

Имаме идея и за няколко други кампании. Смятаме да работим и в областта на словото на омразата поради простата причина, че в публичното пространство, в медиите непрекъснато ескалира напрежение.

Предстоят ни, разбира се, и още много дейности по кампанията „Достъпна България“. Може би ще се сформират състави ад хок, за да може производствата в Комисията да вървят още по-бързо.

Надяваме се да продължи и успешното ни сътрудничество с Европейската мрежа на органите за равенство. Предвиждаме да проведем отново среща с тях в България. Също така в края на октомври или началото на ноември ще се срещнем и с арабските посланици, които имат желание да посетят КЗД.

Виждате ли и къде възможности за сътрудничество с КСБ?

Имаме желание за среща с ръководството на КСБ. Мисля, че заедно можем да работим по кампанията „Достъпна България“, убедена съм, че ще можем да покажем много добри примери на отговорни компании, които изграждат прекрасни и с всички мерки за достъпност сгради. Сигурна съм, че ще намерим и други теми, по които да си партнираме с Камарата.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 30.08.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.