Халил Летифов: Адмирирам активната работа на Камарата на строителите в България, свързана с подобряването на законодателната уредба

ТОЛ системата трябва да се случи, за да може инфраструктурата в цялата страна да се поддържа в добро състояние

Прочетена: 194

Десислава Бакърджиева

Г-н Летифов, каква е равносметката Ви за работата на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения (КТИТС) през четвъртата сесия на Народното събрание (НС)?

В общ план можем да кажем, че през изминалия пленарен сезон на НС донякъде беше изгубено доста политическо време. Закони разисквани или приети от Народното събрание, след призив на премиера или с вето на президента бяха изтеглени или отменени. Подобна беше ситуацията и за КТИТС. Комисията се занимава с две основни теми, които в крайна сметка се оказаха неприемливи. Едната беше свързана със законопроекта за Българската автомобилна камара, в който бяха вложени много усилия и от Комисията, и от НС, но в крайна сметка той не бе приет добре. Другият спорен въпрос беше т.нар. законодателен пакет на Европейската комисия (ЕК) за мобилност, известен като Закона „Макрон“. И двете теми бяха свързани с много емоции, очаквания и притеснения от страна на транспортния бранш. Видяхме, че превозвачите бяха силно разделени по отношение на създаването на Българска автомобилна камара. Всички имаха своите аргументи и съмнения дали промените ще са в полза или в ущърб на бизнеса в този сектор. След намеса на министър-председателя депутатите от ПГ на ПП ГЕРБ оттеглиха този законопроект. Засега няма яснота дали той ще се внесе отново и в какъв вид. Важното е дебатите да вървят в посока регулация на този бизнес, без да има усещане, че някой ще бъде поставен под натиск или че може да има субективност. Това не бива да се допуска в българския парламент, където нещата трябва да се решават принципно и в същото време да са предвидими.

Дискусиите по законодателния пакет на ЕК за мобилност също бяха сериозни. В тази връзка Народното събрание прие решение, което беше внесено от председателите на парламентарно представените групи Цветан Цветанов (ПП на ПГ ГЕРБ), Корнелия Нинова (ПГ „БСП за България“), Мустафа Карадайъ (ПГ„Движение за права и свободи“), Гергана Стефанова (ПГ на ПП ВОЛЯ) и от зам.-председателя на ПГ „Обединени патриоти“ Валентин Касабов. С него НС задължи Министерския съвет да обсъди законодателния пакет за мобилност на ЕК и да приеме недвусмислена позиция в подкрепа на исканията на българските превозвачи и в защита на техните права и интереси в Закона „Макрон“. Правителството, парламентарните групи в НС и българските представители в ЕП се обедниха и направиха всичко възможно да се застъпят за родния транспортен бранш. България има скромно влияние в ЕК и Европейския парламент, но бяхме единни и положихме максимални усилия. Припомням, че транспортният сектор осигурява около 15% от БВП на страната. Това е един огромен икономически дял в нашата икономика.

Освен това около 120 хил. души работят във фирми, които извършват услуги, свързани с товарни превози, т.е. много семейства се препитават от този отрасъл. Решението на Комисията по транспорт и туризъм в Европейския парламент частично защити нашия интерес, като отхвърли някои от текстовете, срещу които протестираха българските превозвачи, както и страните от Централна и Източна Европа. В същото време Франция, Германия и Австрия имаха коренно различна позиция. В крайна сметка законодателният пакет за мобилност бе върнат. Очаква се тази процедура да бъде стартирана и отново ще бъде актуална тема, с която ние ще трябва да се занимаваме. Франция и Германия не са променили своите становища, а Австрия ги подкрепя, така че притесненията за нас и за българските превозвачи си остават. Затова ДПС още в първите дни след почивката на парламента ще предприеме действия по темата. Ще организираме срещи с нашите партньори от ЕП, ще инициираме и такава с еврокомисаря по транспорт Виолета Булц и екипа й, за да търсим варианти да защитим българските превозвачи. Разбира се, тези усилия трябва да бъдат общи – отново да се включат всички парламентарни групи и представителите ни в ЕП. Няма как една политическа партия да се справи самостоятелно с този казус, който не е по силите на България. Необходима е широка дипломатическа дейност в тази посока, за да променим приемането на Закона „Макрон“, който ще нанесе изключително тежък удар на българската икономика. Категорично това е ключова тема, която не бива да подценяваме.

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за пътищата, предвиждащи въвеждането на ТОЛ система и електронна винетка. Кога ще приключи работата по тези текстове в пленарна зала?

Измененията в този нормативен акт са приоритет на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Считам, че до края на годината промените в Закона за пътищата ще бъдат приети от НС, но от там нататък предстоят тежки процедури. Трябва да се изработи наредба и да се уточнят редица детайли по отношение на работата на ТОЛ системата, таксите, които ще се налагат, как ще се категоризират превозните средства и т.н. Засега е ясно, че превозни средства над 3,5 тона ще заплащат такса на база изминатото разстояние, а за автомобилите под този тонаж няма да има промяна – за тях ще са валидни винетките на база време, като новото е, че те ще бъдат електронни. Системата е базирана на сателитно GPS проследяване и тежките автомобили, регистрирайки се в системата, ще се проследяват по цялото трасе на техния път. Контролът ще бъде извършван по два начина. Единият е чрез контролните рамки, на които ще бъдат монтирани камери, които отчитат типа на автомобила, а другият – чрез мобилни групи. Надяваме се ТОЛ системата да работи безупречно и да не причинява затруднения на българските граждани. Тя трябва да се случи, за да може инфраструктурата в цялата страна да се поддържа в добро състояние. Виждаме, че се инвестират немалко средства в пътната мрежа, а в същото време непрекъснато някъде има дупки и неравности. Финансирането на този сектор е изключително капиталоемко и то трябва да се осигурява непрекъснато.

Важно е да има пълна яснота за това как приходите от ТОЛ системата ще се разходват, дали ще се насочват средства за общинската инфраструктура. Местните власти не могат да се справят сами с поддръжката на пътната мрежа без помощта на държавата и европейската солидарност. Това важи особено за по-малките общини, към които би трябвало да има специално отношение, тъй като те са най-застрашени от обезлюдяване.

Убеден съм, че ТОЛ системата има бъдеще и че ще е факт през следващата година. Междувременно е добре да се направи разяснителна кампания, за да се обясни необходимостта от нея и да бъде приета от обществото, както и да се случат дебатите с всички заинтересовани групи за разходването на постъпилите средства от нея.

Имаше обществено обсъждане за разделянето на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на три нови закона. Достигнаха ли тези проекти на нормативни актове до КТИТС?
През изминалата сесия имаше няколко предложения за изменения на ЗДвП, но умишлено бяха задържани имено заради представянето на новия законопроект – разделен в три нормативни акта – Закон за движението по пътищата, Закон за водачите на моторни превозни средства и Закон за пътните превозни средства. Работната група, която е ангажирана с него – председателствана от зам.-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов, не го входира в Народното събрание. Предполагам, че продължава доизчистването на текстовете. Така че новите нормативни актове все още не са достигнали до парламентарната транспортна комисия. Ще започнем работа по тях, след като проектите са напълно завършени. Предстои ни много сериозна работа по бъдещия ЗДвП – двете четения плюс дебатите и предложенията. Законодателният път трябва да се извърви, и то без излишни забавяния.

При условие че чакаме нови нормативни актове, нямаше логика да правим промени по настоящия закон, за които е необходим технологичен срок, за да влязат в сила. Това щеше да е излишно губене на време за парламента, а и видяхме, че последните промени в ЗДвП не дадоха кой знае колко добър резултат. Особено по най-важната тема – спасяването на човешкия живот.

Статистиката за жертвите по пътищата продължава да е изключително негативна – загиналите през 2017 г. са 682 души, а до 13.08.2018 г. – 347 души. Все още сме сред водещите страни в Европа, и то не само по брой жертви, но и по брой ранени и нанесени материални щети.

За пореден път ще заявя, че ни липсва превенцията още при обучението на децата, чието поведение като участници в движението трябва да се формира от най-ранна възраст. Ние правим компромис не само в това отношение, но и с превенцията, свързана с контрола на пътя, т.е. констатираме нарушения, а нямаме механизми да ги предотвратим. Смятам, че трябва да се обърне внимание на това, предвид факта, че законодателните изменения от последната година не са имали особен резултат. Искрено се надявам да се отнесем изключително отговорно и с общи усилия да променим черната статистика. Тази тема е надпартийна, тя е национална, от нея зависи човешкият живот и в никакъв случай не бива да се подценява.

В началото на годината споделихте пред вестник „Строител“, че Ви предстои много работа по Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Успяхте ли да я изпълните успешно?

Този изцяло нов закон беше приет и вече е действащ. В процеса на парламентарната дейност по приемането му се направиха доста промени, като например текстовете, касаещи полагането на самите кабелни мрежи, свързани с разстоянието и с разрешителните режими. Законът за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура работи, като ние направихме необходимото да спазим всички регламенти и директиви на Европейския съюз. Смятам, че имаме един добър нормативен акт, но все пак практиката ще покаже има ли и къде са слабите места на закона.

Това е много важен нормативен акт, от който зависят така наречените информационни точки и обменът на данни за физическата инфраструктура. Работата на нормативния акт е да направи тази база данни изключително пълна и актуална, както и леснодостъпна. Така при извършване на ремонтно-изкопни дейности няма да има случаи, в които да се повреди една или друга инфраструктура, което обикновено се дължи на липса на информация и лоша комуникация между ведомствата.

Имаше много голям дебат по закона, в който се включиха всички заинтересовани страни. Смятам, че не допуснахме залитания в една или друга посока и сме направили максималното, за да защитим обществения интерес, като в същото време сме отговорили на нуждите на българския бизнес и на правилата на ЕС.

Кои бяха най-често задаваните въпроси от членовете на КТИТС по време на заседанията, на които се провеждаха изслушвания на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски?

Основната тема беше напредъкът на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“. Може да се каже, че тя е сред най-успешните оперативни програми на България. Не всички сектори, за разлика от транспортния, могат да се похвалят с добри проекти, финансирани от ЕС, които се реализират в срок. Важно е темповете на изпълнение да се запазят и дори да се ускорят, за да сме сигурни, че всички дейности по „ОПТТИ 2014 – 2020“ ще приключат в рамките на периода.

Друг въпрос, който обсъждахме по време на изслушванията с Ивайло Московски, е концесията за летище София, която интересува както обществеността, така и парламентарно представените групи. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията се отзоваваше всеки път по тази тема и на заседанията ни запознаваше подробно с параметрите на концесията.

Тепърва предстои да видим дали процедурата по отдаване на летището ще бъде успешна. Концесията е добър икономически инструмент, стига тя да е направена в съзвучие със закона и да е в обществен интерес. Чрез нея се дава възможност за развитието на един или друг отрасъл, а в случая с летище София ще се осигурят инвестиции за този вид инфраструктура, като в същото време ще се подпомогне БДЖ. Очаква се авансовото плащане от отдаването да е над 500 млн. лв. С колегите ми от ДПС предложихме по-голямата част от тези пари да бъдат разпределени за БДЖ, а останалите да се насочат според нуждите на целия отрасъл. Аз лично оценявам концесията като положителна и считам, че не бива да се атакува без съответните аргументи и без доказателства, че не е спазен публичният интерес.

БДЖ също си остава актуална тема. Железопътният транспорт е приоритет в цяла Европа. Всички страни правят сериозни инвестиции в своите железопътни мрежи, защото това е екологичен и сигурен превоз на товари и пътници. Този транспорт продължава и да е най-достъпен, като за една голяма част от българите си остава и единствен. Затова грижата за жп транспорта трябва винаги да е приоритет на правителството, което и да е то. България няма друг избор, освен да се грижи за железниците си. Всички трябва да подходим отговорно към този сектор. Проблемите с БДЖ продължават да са налице и е време да намерим поетапно решения за тях.

Как оценявате първото Българско председателство на Съвета на ЕС?

Оценката на ДПС за организационно-техническото изпълнение е добра. Правителството се справи отлично в това отношение и държавата ни изпълни своето задължение към ЕС като ротационен председател на Съвета на ЕС. От друга страна, Българското председателство в началото декларира, че ще работи за функционално единство както между държавите членки, така и между европейските институции. Но като че ли се забрави, че сме част от ЕС и че българските граждани са част от европейската общност. Не се поставиха важните теми за нашето общество в дневния ред на ЕС, пренебрегна се кохезионната политика и предстоящата многогодишна финансова рамка на ЕС след 2020 г. Трябва да имаме по-активно участие в дебата за следващия бюджет на ЕС, за да спечелим по-голямо доверие и да получим по-голямо финансиране от Съюза след 2020 г.

България като че ли все още има допълваща роля в ЕС. За да се промени това, е необходимо стандартът на нашите граждани да се изравни с този на останалите в ЕС. Повечето проблеми в различните сектори на българската икономика произтичат от това, че не сме достатъчно конкурентоспособни, като например услугите, които предлагат БДЖ и „Български пощи“ ЕАД. Страната ни трябва да получи подкрепа от Съюза, за да отговори на конкуренцията на силните икономики. Тогава ще спре и емиграцията на българите, ще се промени стряскащата статистика за това, с колко намалява населението всяка година. По този начин ще запазим кадрите, чиято липса отдавна се чувства от бизнеса във всички отрасли.

Какво ще е на дневен ред за КТИТС през следващата парламентарна сесия?

Искрено се надявам, че дългоочакваният нов Закон за движението по пътищата – разделен на три, ще бъде внесен в НС. По него ще има много работа, защото със сигурност очаквам редица становища при гледането му в КТИТС, както и доста предложения от народните представители между двете четения, тъй като се чуха доста критики при публичното представяне на законопроекта. Ако този процес започне през есента, едва ли ще може да приключи до края на годината.

Освен новия ЗДвП ще продължим с другите текущи теми, като състоянието на БДЖ и провеждането на други необходимите законодателни промени.

А какви ще са приоритетите Ви като депутат и зам.-председател на ДПС?

Като депутат от ДПС ще продължа да следвам общата изборна програма на партията. Голяма част от нашите предложения съвпадат с тези в програмата на ГЕРБ на около 90%. Главен приоритет остава политиката по доходите, защото от правилното й провеждане зависи да се преустанови обезлюдяването на страната. На следващо място е грижата за социално онеправданите групи – хората с увреждания, онкоболните, пенсионерите и т.н. Все още има напрежение по темата в обществото и ние трябва да решим проблемите на тези хора цялостно и дългосрочно, а не на парче. Тези граждани трябва да са сигурни в бъдещето си, независимо от това, коя партия е на власт, и да не им се налага да протестират, за да получат полагащото им се. Трябва да се върнат държавността и вярата в институциите. Важно е да проведем и необходимите реформи в различните сектори, всички партии заедно с експертите от съответните браншове, като се започне от здравеопазването, образованието и отбраната, които са на критично ниво.

Новото ръководство на Камарата на строителите в България (КСБ) проведе поредица от работни срещи с отговорните за бранша институции и с парламентарно представените политически сили. Една от тях беше с ДПС. На нея двете страни изразиха своята готовност за сътрудничество в законодателната дейност.

Този тип срещи са изключително полезни. Неслучайно споменах, че реформите могат да се случат само с помощта на експертите. Браншовите организации и бизнесът са страна в този процес, тяхната активност в законодателната дейност е ключова и с тяхна помощ трябва се решават нещата занапред. Тази експертност е необходима на народните представители, за да си свършат добре работата при приемането на нормативните актове. Приветствам всички подобни срещи и адмирирам активната работа на Камарата на строителите в България, свързана с подобряването на законодателната уредба – със становищата й по различни въпроси и с участието й във важни дебати. Смятам, че КСБ като представител на професионалното съсловие на строитебите, дава добър пример в цялата страна, а и не само.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 30.08.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.