Александър Ненков: Имаме отличен диалог с Камарата на строителите в България

Трябва да се намери разумният начин най-ниската цена да не е решаващ фактор в обществените поръчки

Прочетена: 165

Г-н Ненков, в началото на новия парламентарен сезон какво показва равносметката за изминалия? Кои ключови законопроекти, свързани със строителството, бяха на дневен ред?

През последната сесия парламентът свърши немалко и нелека работа. Тя със сигурност ще даде своето отражение не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Разбира се, трябва да отбележим, че за този период най-значимото събитие за страната ни беше провеждането на председателството на България на Съвета на Европейския съюз, което се доказа като изключително успешно. Една от поставените теми беше свързана със Западните Балкани, която има пряко отражение за всички строителни компании в региона. Развитието на Балканите като цяло зависи от големите инфраструктурни проекти, които ще бъдат финансирани от Европейската комисия. Трябва да отбележим, че в реализацията на тези бъдещи инвестиции българските фирми ще могат да се включват активно. Те придобиха много сериозен опит през последните 10 години и вече работят по различни обекти в съседните държави. Нашите строители могат да помогнат със своята експертиза.

Връщайки се на Вашия въпрос, трябва да подчертая, че през четвъртата парламентарна сесия бяха приети няколко значими за бранша законопроекта. Един от тях беше Законопроектът за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО). Той беше много важен за мен, защото съм избран за народен представител от листата в София и е мой дълг да защитавам интересите на столичани. С новите текстове в

ЗУЗСО се въведе регламентация относно високите сгради, без да се възпрепятства развитието на града, както и лимити за височината на зданията. Идеята е да не спираме строителството на небостъргачи, отчитайки инвеститорския интерес към тях, но все пак да има определени места за тяхното изграждане. Важно е да се мисли къде е най-правилно да се позиционират. Аз съм съгласен да има високи сгради. Освен това сега ЗУЗСО не позволява на инвеститорите да увеличават по няколко пъти кинта на обекта. Тази промяна ще я включим и в новия Закон за устройство на територията (ЗУТ), защото считаме, че мярката е добра и така ще важи за цялата страна.

Като цяло, ако трябва с една дума да определя политическия сезон, той беше бурен. Все пак парламентът е място за дебати. Най-важното е да изпълняваме това, за което сме избрани. Вярвам, че политическите лидери могат да загърбят различията си, да работят в името на компромиса и държавата. България в момента е с добри позиции от финансова и от политическа гледна точка.

Има стабилност, икономиката върви нагоре. Бизнесът се развива и дори се забелязва липса на кадри. В много сфери доходите се повишиха. Трябва да запазим тази стабилност, защото една политическа нестабилност по никакъв начин няма да се отрази положително на бизнеса, както и на изпълнението на важните за страната инфраструктурни проекти.

Вие сте член на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (КРПБМС). Какви теми се обсъждаха по време на редовните й заседания?

Безспорно мога да кажа, че Комисията работи добре. Нямаше политически конфронтации. Един от най-важните законопроекти, които обсъждахме, беше ЗИД на Закона за пътищата, предвиждащи въвеждането на ТОЛ система и електронна винетка. По време на дебатите преди приемането на новите текстове на първо четене в Народното събрание имаше предложение от страна на Националното сдружение на общините в Република България 20% от ТОЛ таксите да отиват за местните администрации. Искам да подчертая, че това няма да бъде подкрепено от ПГ на ПП ГЕРБ в парламентарната зала и по време на второ четене. Общините винаги са ни били приоритет, но има и други механизми за финансирането на тяхната пътна мрежа. Таксата, която планираме да бъде заплащана от тежкотоварните автомобили над 3,5 т на база изминато разстояние, ще бъде инвестирана в републиканската инфраструктура, за поддържането на която са необходими сериозни средства. Съгласно европейските регламенти и българското законодателство таксата е разходоориентирана, т.е. плащаме само за услугата и средствата не може да се насочват за други неща. Наясно сме, че общинските пътища са в лошо състояние, но трябва да се търсят и други варианти за осигуряване на необходимото финансиране. Може би чрез обществен дебат местните власти трябва да намерят възможности за приходи към собствения си бюджет, а не да чакат такива от ТОЛ системата. Също така в предстоящия бюджет за 2019 г. ще се търсят механизми да се намерят тези средства.

Какво друго предвиждат промените в Закона за пътищата, свързани с въвеждането на ТОЛ системата?

На първо място искам да заявя, че за леките автомобили нищо няма да се промени от 1 януари 2019 г. Това, което ще е в полза на потребителите, е, че вече няма да има винетки на хартиен носител. Няма да се лепи нищо по стъклата и винетката ще се закупува по електронен път. Това ще може да става и на бензиностанциите или на пунктовете на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Ще бъде създадено и специално мобилно приложение, чрез което също ще могат да се купуват винетки. Няма да има нужда да се пази друг документ, който да трябва да се показва, когато Ви спрат за проверка. По номера на автомобила системата ще отчита дали имате, или нямате електронна винетка. Промените предвиждат и опцията за закупуването на винетка, която да е само за уикенда. Законопроектът е изцяло ориентиран към потребителите. Най-важната част от промяната в Закона за пътищата е начинът на финансиране на АПИ. Към момента по-голямата част от годишните приходи на Агенцията идваха от винетките за леките автомобили – около 240 млн. лв., а от тежкотоварните – 90 млн. лв. Сами разбирате колко несправедлив е този модел.

Ще дам един пример – камион, който минава транзит през България, плаща 13 евро. Това е максимално допустимото, а на същото разстояние в други държави – например в Сърбия и Унгария, средната цена е 70 – 80 евро. Или – този приход е пропуск за държавата. Ние сме длъжни да обърнем нещата по един много по-справедлив начин. Заради това в новите текстове не предвиждаме цената на винетните стикери за леките автомобили да се покачва. За това какви да бъдат тарифите за тежкотоварните камиони, предстои сериозен дебат и обществено обсъждане. Те ще плащат не според прекараното време в България, както е сега, а на базата на изминато разстояние, категорията на превозното средство, екологичните характеристики, както и според състоянието на пътищата, през които минават. Тоест може да има трасета, които не са в добро състояние, и ако АПИ прецени, при тарифирането шофьорите няма да заплащат за движението си по тези места.

Тези правила ще са валидни не само за транзитно преминаващите, тъй като по европейски регламент е абсолютно забранено да се третират по различен начин национални от международни или автобусни превозвачи. Нормите трябва да бъдат еднакви за всички. Все пак ще търсим и варианти, например за автобуси, които изпълняват социални функции по определени маршрути между общините, за които трябва да има някакъв вид компенсация. Има механизми и добри практики, чрез които да не се повишава таксата за тези услуги.

Кога можем да очакваме законът да бъде приет окончателно?

Още в първата седмица на септември разглеждаме закона на второ четене в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Има добри предложения, които влизат за обсъждане. Една от идеите е свързана с хората, които в момента разполагат с годишни винетки. По законопроекта беше предвидено, че до края на януари те ще трябва да валидират стикера си. Това ще го махнем и винетката ще важи до изтичането на нейния срок. В противен случай ще има излишна бюрокрация, която ще е тежка и за потребителите. Със сигурност ще се усложни работата на АПИ, тъй като тя трябва да вкара в системата данните, че Вие не нарушавате закона, защото когато преминавате през рамките, които отчитат, те ще показват, че нямате електронна винетка.

По време на обсъждането на ЗИД на Закона за пътищата стана дума и за финансовото измерение на ТОЛ системата. Първоначалният вариант на това, което Световната банка изчисли на базата на трафика, е между 800 млн. лв. и 1,2 млрд. лв. приходи. Практиката показва, че през първите една-две години средствата ще са малко по-малко, но с времето те ще се повишават. Какви ще са, зависи от тарифирането, тъй като е ясно, че таксата за преминаването на пътната мрежа ще се увеличи многократно, като в същото време цената не трябва да е висока, за да не отблъсква превозвачите. Целта на законопроекта е да намерим повече приходи за АПИ, защото в момента Агенцията изпитва огромен финансов недостиг за поддръжка и строителство на нова пътната инфраструктура. За тези над 10 г., в които сме в ЕС, над 2 пъти сме увеличили Брутния вътрешен продукт, а очакванията на хората са различни и все по-големи. Всеки иска да живее по-добре, но това струва пари. Чакат ни мащабни пътни инфраструктурни обекти – довършването на АМ „Хемус“ и АМ „Струма“, за които трябват средства, и то много. Представете си, ако АПИ разполага с около 1 млрд. лв. на година, за 10 г. пътната ни мрежа може да достигне исканото от нас ниво.

В началото на интервюто споменахте приключилото Българско председателство на Съвета на ЕС? Какви бяха ползите от него и кои бяха най-важните теми, които се обсъдиха?

Както казах, темата за Западните Балкани беше една от поставените по време на Българското председателство. Нашият регион се явява пограничен за Съюза и определено има какво още да желаем. Европейската комисия трябва да подходи разумно и да започне да инвестира на Балканите, за да могат хората да живеят по-добре, да се развиват и да имат нужната икономическа перспектива. Само това е начинът да има икономически растеж, който ще е от полза и за България. Ние няма как да решаваме вътрешните си въпроси, ако не поставим на масата общите проблеми в региона. Трябва през общия интерес да се търси частният такъв.

Според мен най-важно за първото ни председателство е, че успяхме да повишим имиджа на страната ни. Аз съм противник на собственото ни отричане от всичко – често обичаме да казваме, че сме най-лошите, най-бедните, най-корумпираните. Всички тези неща ги има във всяка страна. Дори в САЩ има сериозни проблеми във всяка една сфера – здравеопазване, сигурност, нестабилна политическа ситуация. Германия също има своите проблеми. Много се надявам след тези 6 месеца българите да са осъз­нали, че сме нормална развиваща се демократична държава. Да, правили сме грешки, но въпреки всичко вървим в правилната посока и трябва да имаме самочувствие, че при всички недостатъци за последните 28 г. сме постигнали много добро ниво. Доказателство за това е, че най-големите европейски лидери поздравяват България за усилията, които е положила през последните месеци. Лично аз винаги се опитвам да съм оптимист и смятам, че най-важното е, че ние може да се справяме добре със своите задачи. България се развива икономически, финансово и имиджово.

Друга ключова тема, която се постави на дневен ред по време на председателството, беше свързана със сигурност­та на Европа. Отново благодарение на усилията на България имаше историческа среща между лидерите на ЕС и Турция. България на този етап, а надявам се и в бъдеще, ще има нулев миграционен натиск, който по принцип е много голям проблем. Това, което не зависи до някаква степен от нас, е какво ще се случи в държавите, в които има военни конфликти. Представете си една сериозна мигрантска криза, при която стотици хиляди души се появяват на границата – тогава бизнес, инвестиции и всичко отива на заден план. Точно поради тази причина беше важно да поставим на дневен ред проблема със сигурността на Стария континент и мисля, че се справихме блестящо.

Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и на ЗУТ са на дневен ред в Народното събрание. Кога се очаква те да бъдат обсъдени в пленарна зала? Камарата на строителите в България (КСБ) също внесе своите позиции по двата законопроекта. Какво е мнението Ви за тези предложения?

Искам специално да се обърна към Камарата на строителите в България, тъй като имат няколко предложения за промени в ЗУТ и в ЗОП. Говорихме с колегите от Комисията по правни въпроси относно техните виждания. Бихме подкрепили някои от предложенията на КСБ, що се касае до дъмпинга при определянето на изпълнители в обществените поръчки. Това е сериозен проблем и определено трябва да намерим решение. Другата тема е за консорциумите, където изискванията към всяка една фирма трябва да са едни и същи. Вярвам, че смисълът на обединението между юридическите лица е да се постигне определен баланс, за да може да има достатъчно възможности това обединение да е конкурентно при равни условия. Това са въпроси, които можем да обсъдим през септември с Камарата, независимо че те не са към регионалната комисия, а по-скоро към правната. С удоволствие бихме направили среща с КСБ.

Знаем и за становището на Камарата по отношение на предлаганите промени в ЗУТ, с които се дава възможност строежи от пета категория – жилищни и вилни сгради до 300 кв. м, да се изпълняват от фирми, нерегистрирани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС). При първоначалния вариант, внесен от колегата депутат Петя Аврамова, наистина ставаше въпрос за 300 кв. м. Приемаме, че предложението на КСБ за всички строежи от 1-ва до 5-а категория да се изпълняват само от фирми, вписани в ЦПРС, е свързано с борбата на Камарата със сивия сектор. Ние винаги – като дясна партия и при положение, че не увеличаваме данъците, се опитваме да изсветляваме икономиката. Там е буферът, за да може да попълваме приходите в бюджета. Това, което на този етап сме говорили с колегите и ще бъде внесено и разгледано през септември, е да има ограничение до 100 кв. м, за да може все пак собствениците на къщи да имат възможност да си направят пристройка или нещо друго, което сами да изпълняват. Тук става въпрос за много малки обекти. Възприемаме желанието на КСБ, но търсим баланс и все пак оставяме някаква вратичка за самите собственици.

Как протича работата Ви с КСБ?

Винаги сме били в пряк контакт и имаме отличен диалог с Камарата на строителите в България. Състояха се няколко срещи на ПП ГЕРБ с ръководството на КСБ, на които е присъствал и преми­ерът Бойко Борисов. Още в предизборната кампания поехме ангажимента да търсим вариант срещу дъмпинга на цените. Трябва да се намери разумният начин най-ниската цена да не е решаващ фактор в обществените поръчки, защото обикновенно евтиното излиза скъпо. Всеки обект трябва да бъде изпълнен качествено и на разумна цена.

Камарата си сътрудничи добре и с КРПБМС. Винаги когато Комисията работи по важни законодателни идеи, касаещи строителния бранш, търсим и експертното мнение на КСБ.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.09.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.