Инж. Димитър Манолов: В строителството не може да има авантюризъм

Диалогът ни с КСБ е образцов

Прочетена: 229

Ренета Николова

Инж. Манолов, заедно с министър Лиляна Павлова открихте форума „Ефективен социален диалог като инструмент за успешната интеграция в Европейския съюз“, организиран от Конфедерацията на труда „Подкрепа“. Разкажете малко повече за събитието?

Един от големите проблеми е, че страните от Западните Балкани някой като че ли ги изхвърли извън евроинтеграцията. Тя не е най-страхотното нещо, но без нея е още по-лошо. Станаха почти 30 години, откакто на тези хора им разказват приказки от 1001 нощ. Обещават им нещо, но на практика нищо не се случва. От своя страна те започнаха един преход в някаква посока с предположението, че тази посока е по-добрата. Опит­ват се да създадат механизми, в които да се случва този преход. Но без да е ясна цялостната посока и визия, процесът няма как да завърши.

Ние, като вече минали по този път, познаваме повечето опасности по него. Даваме си сметка и за грешките, които сме допуснали, и можем да бъдем изключително полезни. Макар да се твърди, че никой не се учи от историята, остава ти чиста съвестта, че си им казал, а те какво ще направят – това е тяхна работа. Горе-долу това беше целта – да се опитаме да им дадем кураж, надежда, че не са оставени и че някой се интересува от тях. Поне ние като синдикат винаги сме се интересували от това, което става на Запад от нас. Дори да вземем генетичната ни връзка с най- близките ни съседи – тя е достатъчното обяснение, че се отнасяме по по-специален начин.

В началото на новия политически сезон какви са актуалните теми пред КТ „Подкрепа”?

Те винаги са едни и същи с тази разлика, че този път ще започнем с довършване на нашата кампания за достойното заплащане на нощния труд, която започнахме предишния политически сезон. Понеже кампанията е набрала скорост, ще продължим с нея. Предстои приемането на държавния бюджет за следващата година. По бюджетите на НОИ ни чака тежък труд. Необходимо е актуализиране на бюджета на НЗОК, което ще е сложно. Ще продължат текущите ни спорове с работодателите по въпроса за минималните осигурителни прагове, по механизма за договаряне на минималната работна заплата. Теми, които се появиха в движение, са за хората с увреждания, относно промените в наредбата за трудовата експертиза, ще направим анализ, за да видим как се случват нещата. Ще видим, че се сбъдват нашите опасения, които съобщихме още преди промяната. А каква среда ще се оформи във връзка с тези дебати, ми е трудно да предскажа. Може да стане всичко. Има и една поредица съпътстващи теми, които изнервят обществото – катастрофи, сривове в търговски регистри, фалити на застрахователни дружества.

Казахте за старта на кампанията за достойно заплащане на нощния труд. Може ли да се говори за напредък по темата?

Факт е, че много хора се включиха в тази кампания – синдикални и несиндикални членове. Имаме авторитетно партньорство в тази инициатива с колегите от Синдикалната организация на служителите в МВР, Българския лекарски съюз, организацията на специалистите по здравни грижи – все хора, които са вътре в материята и по някакъв начин търпят неблагополучия от нощния труд. Нека да кажем, че заплащането на нощния труд е фиксирано на 25 стотинки на час от 2007 година. Това е време, през което минималната работна заплата нарасна поне два пъти. Това заплащане започва да има вече незначителен дял в доходите на работещите, в заплащането на труда им всъщност, което е част от доходите – тези неща трябва да бъдат променени. Ние доказахме, а и не само ние като синдикална организация, а с помощта на престижни организации, че биологически и физиологически полагането на нощен труд е изключително вредно за здравето и социалния живот на хората. Плащането е едната страна на нещата, другата е ограничаването на нощния труд, което е нещо изключително важно. Ние сме една от малкото държави в ЕС, а може и единствената, в която не съществуват ограничения при полагането на нощен труд.

Излязохте с позиция за предстоящите промени в ЗУТ относно възможността фирми да строят, без да са вписани в ЦПРС на КСБ. Законопроектът ще влезе на второ четене през есента, какви са очакванията Ви?

Нашата позиция по тази тема е ясна. Дори да стъпим на най-видимата предпоставка за нея – а именно, че строителството е отрасълът с най-голям дял трудови злополуки, включително със смъртен изход. Дори само тази причина е достатъчна, за да настояваме в този занаят да не се включват авантюристи, а с него да се занимават само хора, които разбират от строителство. По стечение на обстоятелствата, че съм специалист в областта, мога да изтъкна още една поредица от аргументи в тази посока. Това са неща, които сега ние трудно виждаме. Сега си говорим за пътища, за един автобус, който се е хлъзнал и е налице тежък инцидент, но ако падне една къща, жилищен блок? Тогава става страшно. А рискът да започнат да падат къщи е чудовищен.

Говорим за технология на изпълнението на строителството, за влагани материали, за бетони, за арматури и други. Един работник, който вместо желязо ф 16 иска да сложи 2 по ф 8 – от негова гледна точка е едно и също. Но тези неща трябва да бъдат внимателно следени и контролирани. В строителството не може да има авантюризъм. Недопустимо е в името на бърза печалба да се хвърлиш в нещо, от което може по ужасен начин да пострадат много хора.

Как протича по принцип диалогът Ви с Камарата на строителите в България (КСБ)?

Диалогът с КСБ? Нека първо да кажа два факта. Аз съм от тази професия и това ме прави пристрастен, а и значително по-отворен. Моят заместник инж. Партениотис също е много плътно вътре в материята, той е и пряк участник в диалога с КСБ, който ние определяме като добър, ползотворен и смея да кажа – образцов. Малко са секторите, в които диалогът ни е на такова ниво. Сигурно причините, които вече изтъкнах, помагат, но не това е важно, важен е резултатът, а той е наистина добър.

Един от най-сериозните проблеми в бранша, е липсата на кадри. Какви са решенията според Вас и как може да си партнирате с КСБ в тази сфера?

Проблемът с кадрите не касае само строителния сектор. С КСБ, а и с всички останали браншови организации в различните сфери на икономиката сме коментирали тази тема. Това, което ни обединява, е разбирането, че държавата трябва да направи една крачка встрани от този процес и да остави заинтересованите страни да играят по-значима роля в него. Нека припомня едно обстоятелство и то е, че преди много години бях председател на синдиката на строителите в КТ „Подкрепа”, когато държавата беше по-различна. И тогава направихме един опит да поискаме да ни се дадат повече правомощия в обучението и в образованието на строителни специалисти. Не срещнахме никакво разбиране. От тогава насам нещата започнаха да стават още по-лоши.

Нещото, което като първа стъпка може да бъде направено и от него ще има повече положителен смисъл, е професионалното образование да бъде изведено от системата на общото образование и да бъде дадено на браншовите и синдикалните организации, като отговорно за всеки бранш да бъде съответното ресорно министерство.

През февруари 2019 г. КТ „Подкрепа” ще отбележи 30-годишен юбилей. Връщайки се назад, разкажете кога се включихте в организацията?

Аз като много хора от онова време исках всичко да променим и животът да стане много хубав. Търсех за себе си място в някои от най-радикално желаещите това нещо организации и като сложим настрана моята органична неприязън към членство в партии, остана един друг кръг от организации, от които трябваше да избирам. Избрах КТ „Подкрепа”, в която се включих случайно. Но животът след това показа, че няма нищо случайно. Тогава бях 30-ина годишен и още вярвах в случайности. Така се случиха нещата и след това се завъртя снежната топка и до днес.

Какво е най-силното нещо, което си спомняте от целия този период. Тя темата е толкова голяма, че можем сигурно едно цяло интервю само по нея да направим?

Мога да разказвам истории до утре сутринта, защото те са много. Но това, което не ми дава покой, а и като че ли приближава моментът за равносметка, е, че твърде много неща можеше да бъдат направени по по-различен начин. Но всички, които започнахме тогава, бяхме хора с нулев опит. Никой не разбираше нито от синдикализъм, нито от политика, нито от каквото и да било. Много ме хваща яд, като си помисля, че в поредица от случаи са ни водили за носа в определени посоки. Някой може да каже, а и аз съм си го мислил, че не е могло да стане по друг начин, но няма как да не го преживявам и да не ме е яд. Много неща можеха да бъдат различни, но посоката очевидно е била такава, и то не само у нас. Във всички държави, които тръгнаха по този път, се случиха едни и същи неща като под индиго.

Юбилеят ще бъде тържествено отбелязан, вероятно се очакват много чужди гости за празника. Синдикатът е със силни позиции в международните организации. Какви са предизвикателствата пред европейското и световното синдикално движение и кои инициативи са на дневен ред?

Тук ще кажа нещо, което много хора няма да харесат, вероятно и моите колеги от чужбина, но аз съм го казвал и преди. Синдикализмът стана част от естаблишмънта. Той има склонността да се занимава с глупости и да не се занимава с истинския дневен ред на хората. Често поставяйки на преден план това, което приоритизира ЕС, ни убягват ежедневните проблеми на хората.

Политиците ще го видят това нещо на наближаващите европейски избори. Те отдавна го знаят, но си мислят, че като си заровят главата в пясъка, няма да се вижда стърчащото отгоре. Но когато представляваш определени хора, трябва да представляваш и истинските им проблеми, в противен случай имаш проблем с представителството като такова. Този казус със същата сила стои пред синдикатите, включително и пред КТ„Подкрепа“. Въпреки това все пак съм доволен, горд и щастлив, че в „Подкрепа” има един дух, който го няма в нито една друга синдикална организация.

Това е нещото, което трябва да се пази, развива и възпроизвежда. Това е и обяснението защо сме по-малката синдикална организация. Такова е и съотношението на хората в България.

Наскоро отбелязахте личен 60-годишен юбилей. Какво си пожелахте?

Много хубав въпрос. В този живот съм постигнал всичко, което исках да постигна със собствените си сили. Никога не съм си поставял грандомански цели и спокойно мога да кажа, че съм постигнал това, което съм искал. Има едно-единствено нещо, което не мога да си направя сам – внуци. Така че това е единственото, което си пожелавам!

Желая Ви го от сърце!
Благодаря!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.09.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.