Инж. Красимир Папукчийски: За първи път НКЖИ ще участва в дискусионния форум на КСБ и в. „Строител“ като пълноправен член на Камарата

Заедно ще намираме успешни решения от взаимен интерес

Прочетена: 1790

Десислава Бакърджиева

Инж. Папукчийски, наскоро бяха отворени офертите по процедурата за избор на изпълнители за модернизацията на жп линията между Елин Пелин и Костенец, която се забави заради обжалвания. Кога очаквате да има избрани строители и да започне реализацията на проекта? Има ли риск за финансирането му?

Очаква се комисията за извършване на подбор на кандидатите да приключи своята работа до 6 декември, което означава, че до 5 януари 2019 г. може да бъде сключен договор с избраните участници и да стартира реализацията на проекта за модернизацията на жп линията между Елин Пелин и Костенец.

При обжалване на обществената поръчка има съществен риск за загуба на финансирането по проекта. В този случай Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) има готовност да фазира изпълнението на проекта, т.е. да бъдат реализирани само част от дейностите в този програмен период, а строителните работи, за които няма достатъчно технологично време, да бъдат завършени след 2023 г.

Какви нормативни промени са необходими в Закона за обществените поръчки (ЗОП), за да не се бавят умишлено инфраструктурни обекти с национално значение от недобросъвестни фирми? Как може да се преустанови тази практика?

НКЖИ като голям бенефициент има сериозни проблеми с обявяването и провеждането на процедури по ЗОП за мащабни обекти. Това е процес, който сам по себе си е тежък и продължителен.
Досега действащите законоустановени норми и срокове в процеса на обжалване доведоха до генериране на огромни забавяния при сключване на договори по проектите за София – Волуяк, при който закъснението е 10 месеца, и за Елин Пелин – Костенец, където след поредната жалба от 6 юни изоставането е 1 година. Пловдив – Бургас, Фаза 2 също се забавя след поредното спиране на процедурата за сигнализация и телекомуникация от 12 юни т.г.

Закъснението неминуемо води до риск от загуба на съществен финансов ресурс, предоставен на България от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) поради невъзможност за усвояването на средствата и извършването на плащания по договорите в рамките на периода за допустимост на разходите. Компанията направи всичко възможно да преодолее този риск, включително и инициирайки законодателните промени в ЗОП, обнародвани на 12 юни в Държавен вестник, с които се задължава жалбоподателят да докаже правен интерес към изпълнение на поръчката, като представи доказателства как е бил засегнат интересът му. За НКЖИ ефектът от промените е „отпушване“ на тръжните процедури, възможност за усвояване на средствата и изпълнение на договорите в срок.

В миналия програмен период 2007 – 2013 г. Компанията също имаше проблеми със сериозно забавяне на големи проекти, какъвто беше Септември – Пловдив, но успя да завърши всички дейности и да спази сроковете.

Какъв e напредъкът по останалите жп проекти, които НКЖИ изпълнява с осигурено финансиране по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“)? Какъв процент на изпълнение са достигнали тези, които се реализират, кои са пред старт на строителството?

По отношение на програмен период 2014 – 2020 г. Компанията следва логична последователност при осъществяването на инвестиционните си намерения и се стреми към обвързаност на проектите с програмен период 2007 – 2013 г. Пример за това е и този за модернизация на железопътната линия Пловдив – Бургас, Фаза 2. Той включва изпълнението на дейности с различна проектна готовност и обхват, свързани с рехабилитация или модернизация на жп инфраструктура по железен път, сгради и съоръжения, контактна мрежа, изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации по изискванията на ERTMS (Европейска система за управление на железопътния трафик), изграждане на нови пътни надлези/подлези на мястото на съществуващи прелези.

Към момента физическото изпълнение на строителните дейности за жп отсечката Скутаре – Оризово е 74%. Рехабилитацията на Стралджа – Церковски е завършена. Подписан е Акт 16 и е издадено Разрешение за ползване.

Стартирани са открити процедури за избор на изпълнители и предстои подписване на договори с предмет „Проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации по жп линия Пловдив – Бургас“ и „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“.

Как се развиват проектите по Механизма за свързване на Европа (МСЕ)?

Проект „Модернизация на железопътен участък София – Елин Пелин“ стартира със закъснение поради жалби по време на тръжните процедури, но се надяваме, че ще бъде завършен в срок, т.е. до края на 2021 г. Поради дългите отчуждителни и съгласувателни процедури предприехме навременни мерки за разделяне на жп трасето София – Елин Пелин на подучастъци с цел ускоряване изпълнението на проекта. Вече имаме издадено Разрешително за строеж за подучастък Казичене – Елин Пелин, където строително-монтажните работи са в процес на реализация и е постигнат 20% физически напредък. През септември очакваме Разрешително за строеж за подучастък Искър – Казичене и да стартираме реалните дейности. През октомври трябва да получим и Разрешителното за строеж за последния подучастък София – Искър.

Вторият одобрен проект по МСЕ е за развитие на жп възел София – железопътна отсечка София – Волуяк. Към момента е изготвен Технически проект и Подробен устройствен план (ПУП) за модернизация на железопътните участъци гара София – гара Волуяк. В рамките на проекта ще бъде изграден нов трети коловоз между жп гара Волуяк и Централна жп гара София, нова гара Обеля, както и модернизация на съществуващото коловозно развитие на двете гари.

Продължава процедурата по съгласуване и одобрение на ПУП, касаещ проектиране и изграждане на комуникационния пробив под жп ареала на централна гара Пловдив, свързващ бул. „Васил Априлов” и бул. „Македония”. Това наложи допълнителна промяна в стратегията за подготовката по проекта за рехабилитацията на жп възел „Пловдив” с оглед намаляване на закъснението, причинено от външни страни, а именно разделянето на изпълнението на дейностите по проекта в две отделни открити процедури: за модернизацията на железен път, контактна мрежа и съоръжения и системите за сигнализация и телекомуникации извън гара Пловдив и за модернизацията на жп инфраструктура в гара Пловдив, включително изграждането на комуникационен пробив под жп ареала на централна гара.

В тази връзка тече и усилена подготовка на процедури за избор на изпълнители за „Модернизация на жп участъци Пловдив – Крумово и Пловдив – Скутаре, включително гарите Пловдив разпределителна, Крумово, Скутаре и разделен пост Тракия” и „Модернизация на железен път, контактна мрежа и системи за сигнализация в гара Пловдив и изграждане на транспортно-комуникационен пробив.

Към настоящия момент сме стартирали тръжните процедури за модернизация на коловозно развитие на Централна гара София и жп участък Централна гара София – Волуяк и проектиране и строителство на системи за сигнализация и телекомуникации и ERTMS.

Какви други дейности осъществява НКЖИ в разгара на строителния сезон? Обновяват ли се гари?

В частта железен път и съоръжения в момента изпълняваме механизирано подновяване на железния път на 2-ри и 3-ти коловоз, ремонт на стрелки и отводнителни мероприятия в гара Владая, механизирано подновяване на железопътната инфраструктура и съоръженията към нея в междугарието Тулово – Змейово.

Извършва се и механизирано подновяване на железния път в междугарието Змейово – Стара Загора и стрелка №1 в гара Стара Загора, възстановяване на проектната скорост в междугарието Реброво – Своге, път №2 и подновяване и среден ремонт на железния път между Шивачево и Гавраилово. Заедно с това се извършват и СМР на контактната мрежа и съоръженията към нея в участъците Люляково – Дъскотна, Змейово – Стара Загора, Реброво – Своге, Тулово – Змейово и гара Владая.

През 2018 г. със средства от държавния бюджет извършваме модернизация на тягови подстанции (ТП) Величково и Провадия, както и подмяна на секционните разединители в гарите Провадия, Синдел, Юнак и Величково заедно с осъвременяването на секционен пост Синдел. Приключихме преустройството и модернизацията на тягови подстанции Бов и Пирдоп, които са въведени в експлоатация.

Основната ни задача е да обезпечаваме технически управлението и безопасността на движение на влаковете в съответствие с националните и европейските изисквания за безопасност и оперативна съвместимост. Постигането на поставените цели за повишаване капацитета и нивото на безопасност за движението на влаковете се извършва чрез изграждане на нови компютърни системи за управление, оптични кабелни мрежи и цифрова апаратура. При модернизацията на осигурителната техника извършваме замяна на амортизираните стари кабели, съоръжения и елементи с по-съвременни – с повишени функционални и експлоатационни характеристики, и подмяна на старите релсови вериги за контрол наличието на влак с нови системи с броячи на оси, отговарящи напълно на техническите изисквания за оперативна съвместимост. Това ще позволи бъдещото им надграждане с диспечерски централизации за управление от единен диспечерски център и изграждане на ERTMS.

Тази година приключи рехабилитацията на съоръженията и устройствата на осигурителната техника и телекомуникационните мрежи в железопътния участък София – Карлово. Завърши и пресъоръжаването на 20 бр. ръчни бариери със съвременни автоматични прелезни устройства. Модернизирана е телефонната кабелна мрежа и апаратура в участъците Червен бряг – Горна Оряховица – Бяла, а в момента се изпълнява оптична кабелна мрежа и цифрова апаратура в участъците Горна Оряховица – Каспичан и Радомир – Благоевград.

Подписан е договор за модернизацията на съществуващи маршрутно-релейни централизации за инженеринг на осигурителната техника в гари Ботев, Калофер, Тъжа, Сахране, Дунавци и Черганово по трета главна линия. Тази година очакваме да приключи процедурата за изграждане на маршрутно компютърна централизация на гара Синдел.

През 2018 г. са предвидени повече от 4 млн. лв. за ремонти и обновяване на гари. Със средства от държавен бюджет извършваме реконструкция и модернизация на приемно здание на жп гара Долно Езерово и благоустрояване на околното пространство. Изготвени са инвестиционни проекти за обновяване на жп гари Стамболийски и Айтос, предстои възлагане на обществени поръчки за строителството. Приключи изборът на изпълнител за изготвяне на проект за жп гара Ямбол и провеждаме процедура за изготвяне на проект за ремонт на жп гара Шумен.

Какви други строителни търгове предстои да обяви Компанията до края на 2018 г.?

До средата на септември предстои да бъде обявена обществена поръчка за модернизация и ново строителство на четири броя тягови подстанции и интегрирането им в система за телеуправление SCADA. Това са ТП Казичене и ТП Ихтиман, финансирани по „ОПТТИ 2014 – 2020“ по проект „Модернизация на жп линия София – Пловдив: жп участък Елин Пелин – Костенец“; модернизация на съществуваща тягова подстанция Белово със средства по МСЕ за проект „Модернизация на жп участък Костенец – Септември“, и на съществуваща ТП Чирпан – по „ОПТТИ 2014 – 2020“, проект „Рехабилитация на жп линия Пловдив – Бургас, Фаза 2“.

Ще бъдат обявени и търгове за осъществяване на авторски надзор по време на строителните дейности за изграждане на гара София и за строителство на приемните здания Обеля и Волуяк. Планираме това да се случи до края на годината.

Предстои да обявим и поръчки за реконструкция на стрелково развитие на гара Зимница и рехабилитация на контактната мрежа в гарите Зимница и Стралджа; модернизация на жп отсечката Ямбол – Зимница при гара Завой; изграждане на надлези/подлези за жп линия Пловдив – Бургас на мястото на съществуващи прелези и оценка на съответствието с изискванията за оперативна съвместимост.

По проект „Рехабилитация на железопътен възел Пловдив“ предвижданите тръжни процедури са за модернизацията на жп участъци Пловдив – Крумово и Пловдив – Скутаре, включително гарите Пловдив разпределителна, Крумово, Скутаре и разделен пост Тракия и модернизация на железен път, контактна мрежа и системи за сигнализация в гара Пловдив и изграждане на транспортно-комуникационен пробив.

В частта „Железен път и съоръжения“ до края на 2018 г. предстои да бъдат обявени и да започнат няколко процедури по ЗОП с предмет строителство. Това са обектите за подновяване на железен път в междугарието Храбърско – Разменна; механизирано подновяване на железния път в междугарието Кръстец – Радунци, в междугарието Стражица – Славяново; механизирано подновяване на железопътни стрелки в гара Драгоман с отводнителни мероприятия и механизиран среден ремонт на 3-ти коловоз в гара Алдомировци в две обособени позиции.
Заложили сме и обявяването на търгове и за механизирано подновяване в междугарието Дупница – Големо село с обща дължина 7959 м; неотложно укрепване земно-скален откос в междугарието Плачковци – Кръстец, както и за възстановяване на антикорозионно покритие на Дунав мост в Русе.

По отношение на системите за сигнализация и телекомуникации се подготвят документи за обявяване на търгове за модернизация и рехабилитация на системите на осигурителната техника, телекомуникациите в гарите Своге, Бов, Червен бряг, Плевен, Дралфа, Любеново предавателна и Раднево; за изграждане на 20 бр. автоматични прелезни устройства и на оптична кабелна мрежа в участъка София – Мездра – Червен бряг и за инженеринг на осигурителната техника в гари Казанлък, Гурково, Твърдица, Шивачево, Гаврилово, Жельо войвода по трета главна линия. На следващ етап, в периода 2018 – 2020 г., сме предвидили строителството на нова диспечерска централизация в участъка от София до Карлово.

До края на тази година възнамеряваме да обявим търгове за удвояване на железния път в участъка Прилеп – Ведрово, възстановяване на параметрите на железопътната инфраструктура в гара Сеново и между Самуил – Висока поляна. Предвиждаме също да стартираме процедури за възобновяване на строителните дейности в тунел №1, в участъка Лозарево – Прилеп, и за изграждане на шумозащитни съоръжения в отсечки от жп линията Карнобат – Синдел, съгласно Оценката на въздействието върху околната среда.

Жп свързаността бе една от основните теми по време събитията в областта на транспорта в рамките на първото Българско председателство на Съвета на ЕС. Какви проекти трябва да изпълни страната ни по направлението на Трансевропейската транспортна мрежа, както и за осигуряването на по-добри връзки със страните от Западните Балкани? На колко възлизат необходимите инвестиции?

Съгласно Регламент 1315/2013 на Европейския парламент и Съвета, страната ни като държава – членка на ЕС, следва да гарантира предприемането на подходящи мерки за завършване на проектите от основната Трансевропейска железопътна мрежа до 2030 г. До 2050 г. при спазване на съответните разпоредби България следва да положи всички възможни усилия за завършване и на широкообхватната мрежа.

Направленията, които са важни за завършване на поетите ангажименти относно основната мрежа, касаят предимно трансгранични проекти, осигуряващи връзки със Западните Балкани – Македония и Сърбия. Към момента НКЖИ изпълнява проекти за подготовка на тези направления – „Модернизация на железопътна линия София – граница с Република Сърбия“ и „Модернизация на железопътната линия София – Перник – Радомир – Гюешево – граница с Република Македония“, финансирани от ЕСИФ. Към момента България няма изградена железопътна връзка с Македония в участъка от гара Гюешево до границата, но Министерството на транспорта и комуникациите на Република Македония подготвя проект за жп участък от Крива Паланка до границата с България, в който е и граничният железопътен тунел „Деве баир“, включително и за частта на територията на страната ни. Строителството на тунела от българска страна е започнало през 1941 г., но са изградени едва 550 м от общата дължина 2383 м на съоръжението. Очакваме след 2022 г. да започне изпълнението на оставащите участъци от граничните направления – от Волуяк до границата със Сърбия и от София до Македония, както и по останалите отсечки по основната мрежа (Видин – София, Радомир – Кулата и Мездра – Горна Оряховица) при наличие на осигурено финансиране. За завършване на всички линии по основната Трансевропейска мрежа са нужни над 5 млрд. евро, а за тези по разширената (Русе – Варна, Горна Оряховица – Каспичан и Каспичан – Синдел) – над 800 млн. евро.

На 26 септември ще се проведе Осмият дискусионен форум „Строителството през 2019 година – перспективи и предизвикателства“, организиран от Камарата на строителите в България (КСБ) и в. „Строител“, в който се надяваме да се включите. Какво бихте искали да споделите на събитието пред представителите на Камарата?

За първи път НКЖИ ще участва в дискусионния форум, организиран от КСБ и в. „Строител“, като пълноправен член на Камарата.

Надявам се доброто сътрудничество, изградено между нас, да продължи и в бъдеще и заедно да намираме успешни решения от взаимен интерес вече като пълноправни партньори.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.09.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.