Доц. д-р Миглена Павлова: КСБ и АОП ще си сътрудничат за повишаване на професионализма в обществените поръчки

Предвиждат се разнообразни дейности за подпомагане на възложителите и бизнеса

Прочетена: 128

Ренета Николова

Г-жо Павлова, проведохте работна среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Какви бяха основните теми, които дискутирахте?

Работната среща мина под наслов за обединяване на усилията за налагане на добри практики при възлагането на обществени поръчки в строителния бранш в страната.

Особено място по време на срещата бе отделено на използването на стандартизирани документи в обществените поръчки за строителство. АОП и КСБ изразиха единна позиция по отношение на необходимостта от такива документи и ползите от тяхното въвеждане за повишаване законосъобразността на процедурите при възлагане на договори с обект строителство.

Екипът на АОП работи по промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Проектът на ЗИД на ЗОП вече е одобрен от МС и е внесен в Народното събрание. Какви са най-съществените промени, които се правят в закона, и каква цел ще постигнат?

АОП работи усилено за изграждане на национална платформа за електронно възлагане. Амбициозната цел, която сме си поставили, е от 2021 година обществените поръчки да се реализират изцяло с електронни средства. Това ще се случи на два етапа. До месец октомври 2018 г. ще бъдат разработени основните функционалности на системата, включително подаване на електронни оферти.

Голяма част от предложените текстове в Закона за изменение и допълнение на ЗОП имат за цел да въведат нормативната база за извършването на тази съществена промяна в начина на работа на участниците – възложители и представители на бизнеса.

Със законопроекта се въвежда и Директива 2014/55/ЕС относно електронното фактуриране при обществените поръчки като част от цялостния процес по електронизация. Възложителите ще са длъжни да приемат и обработват електронни фактури във връзка с изпълнението на договорите.

Останалите промени целят прецизиране на отделни правила и изисквания на закона поради констатирана разнородна практика по прилагане. Така напр., във връзка с установените затруднения при попълване на Единната европейска декларация за обществени поръчки (ЕЕДОП), е предложено уточнение на кръга на лицата, които са задължени да я подават.

С оглед осигуряване на по-голяма прозрачност при изпълнение на поръчките възложителите ще публикуват на профила на купувача договорите за подизпълнение, а в Регистъра на обществените поръчки – информация за всички допълнителни споразумения към договорите.

Предложени са допълнения в административнонаказателните разпоредби, които включват нови санкции за необхванати към момента нарушения, както и наказание за нарушения, извършени повторно.

Един от големите проблеми при изпълнението на инфраструктурните проекти е честото обжалване на обществените поръчки. Често заради обжалвания се стопира реализацията на важни обекти, което може да доведе и до загуба на европейски средства. Как може да се пресекат такива порочни практики?

За порочни практики можем да говорим, когато обжалването на процедурите е тенденциозно, т.е. не цели действително защита на нарушени права, а само неоснователно спиране възлагането на поръчките. Статистиката показва, че независимо от ниския процент на обжалването (така напр. от влизане в сила на новия ЗОП до 31 декември 2017 г. обжалваните процедури са 4,45% от общия брой обявени през периода), споровете засягат предимно поръчки на високи стойности, в които попадат и такива по инфраструктурни обекти. Въпросът беше широко дискутиран, включително в медиите, допреди няколко месеца.

Последните промени в ЗОП в частта обжалване, които бяха приети и са в сила от 16 юни 2018 г., са именно за преодоляване на тази практика. В този смисъл мерки вече са въведени. По-важните от тях са въвеждането на задължение на жалбоподателите да обосноват и докажат качеството си на заинтересовано лице с подаване на жалбата. Когато се претендира засегнат интерес от участие и спечелване на поръчката, с оглед на който се упражнява правото на обжалване, е необходимо да се представят доказателства в тази насока.

Променен е началният момент, от който се спира процедурата. Съгласно изменението той започва едва след образуване на производството пред КЗК, а не от подаване на жалбата. В резултат очакванията са за значително намаляване на случаите на неоснователно спрени процедури поради нередовни жалби. Съгласно статистиката досега тези жалби бяха около 1/3 от всички подавани.

Съществена промяна е свързана и с ускоряването на призоваването пред КЗК чрез изпращане на съобщенията и призовките на страните само на електронен адрес или факс.

Нов момент е въвеждането на отговорност за причинени вреди, когато е налице злоупотреба с правото на обжалване. Търсенето на отговорността ще се реализира след приключване на обжалването, по общия исков ред.

Стандартизираните документи във водния сектор вече са факт. КСБ има голям принос в тяхното изготвяне. Какво е Вашето мнение за типизацията на тръжните документи, има ли и какви ползи от нея?

В най-общ план стандартизацията спомага за уеднаквяване на правилата и процедурите. Тя води до ускоряване на процесите и дейностите и оптимизиране на ресурсите. В този аспект типизираните документи при обществените поръчки биха могли да допринесат за значително намаляване на времето за подготовка и провеждане на процедурите и ангажиране на по-малък административен и човешки ресурс. Може би най-същественото е намаляване на допусканите пропуски, грешки и нарушения в поръчките. Това означава и по-малко финансови корекции и санкции.

Не бива обаче на тях да се гледа като на панацея. Процесът по изработването им е бавен, изисква време за съгласуване с множество заинтересовани лица и не са приложими за всички дейности и сфери. Освен това те не могат да отчетат специфични, индивидуални нужди и потребности на възложителите. Всички тези аспекти налагат внимателна и обоснована преценка при избора на документи, които да се стандартизират.

Кои и къде са най-честите нарушения, които Агенцията констатира?

Като част от функцията по методология Агенцията осъществява четири вида предварителен контрол на обществени поръчки и мониторинг на конкретни процедури. Независимо че са с различен обхват и са насочени към различни обществени поръчки, общото между тях е, че са предварителни и целят предоставяне на помощ за отстраняване на грешки и нарушения.

Най-голям дял съставлява контролът на поръчки, избрани чрез случаен избор. Той е двуетапен – преди и след стартиране на процедурата за възлагане, затова и нарушенията, които се установяват, са свързани с нейната подготовка и откриване.

При първата проверка най-често се констатира непредставяне в пълнота на задължителна според закона информация (напр. за естеството и обема на възлагания договор, за изискваните гаранции и др.), предоставяне на формални указания (неправилно посочване на сроковете за обжалване, неточна информация за сертификати и др.) или посочване на различни данни в различните документи (при основанията за отстраняване, критериите за подбор, срокове и условия за изпълнение и др.).

При проверката на втори етап повечето от грешките са свързани с въпроси, които не могат да бъдат установени преди откриване на процедурата по възлагане. Такива са напр. пропуски при поддържане на профила на купувача, неспазване на сроковете за публикуване и др.

Тясно място и на двата етапа са методиките за оценка на офертите. От проверките им може да се направи извод, че възложителите изпитват затруднения при определяне на показателите, въз основа на които се избира най-добрата оферта. Например обвързват оценката с общи и неясни понятия и изрази или с трудно разграничими надграждащи условия. Не са редки случаите, в които се предвижда оценяване на оферти, които не отговарят на минималните им изисквания.

Обобщение на грешките е публикувано на сайта на Агенцията и те следва да се имат предвид при подготовката на съответните процедури.

Мониторингът на конкретни процедури е проверка, която обхваща процедури, избрани по методика, утвърдена от министъра на финансите. Констатациите са аналогични на характерните за контрола чрез случаен избор. Основната разлика е че мониторингът е едноетапен и обхваща окончателните условия за участие в процедурата, включително промените, направени след старта на възлагането. В тази връзка при установяване на съществени грешки при мониторинга те не могат да се поправят, поради което обикновено се налага прекратяване на процедурата.

Становищата на АОП се публикуват на Портала за обществени поръчки и са широко достъпни както за органите за последващ контрол, така и за всички заинтересовани лица.

При контрола върху процедури на договаряне без предварително обявление и при изменения на договори за обществени поръчки, осъществяван от АОП, проверката цели да установи спазването на законовите изисквания за тяхното прилагане. Най-честите констатации са свързани с представяне на формални аргументи или липса на мотиви и доказателства.

Последният вид контрол, осъществяван от Агенцията, е свързан с вътрешно ведомствено възлагане, или т.нар. „in-house“, което е сред изключенията от приложното поле на ЗОП. Практиката ни досега показва, че възложителите го прилагат правилно, затова и в промените на ЗОП се предлага отпадането на този вид контрол.

Какви действия предприема АОП, за да подобри капацитета на възложителите за работа със ЗОП?

Агенцията оказва методическа помощ чрез предоставяне на общи методически указания, които се публикуват на Портала за обществени поръчки (ПОП), издава писмени становища по конкретни запитвания на възложители, както и провежда преки консултации за обсъждане на възникнали проблеми. Експерти от Агенцията участват активно в провеждане на тематични обучения по обществени поръчки за различни групи възложители.

За улеснение на всички участници във възлагателния процес след влизане в сила на новия ЗОП Агенцията публикува на ПОП общо практическо ръководство по прилагане на нормативната уредба в областта.

Във връзка със задължителното използване на електронен ЕЕДОП от 1 април 2018 г. АОП подготви методическо указание, както и видеоклип за неговото изготвяне и представяне в процедурите. На ПОП се поддържа специална рубрика „Въпроси и отговори“, където може да се намери информация, свързана с електронния ЕЕДОП, под формата на кратки разяснения.
За предстоящото въвеждане на националната платформа за електронно възлагане сме предвидили поредица от обучения за потребителите. За първия етап ще бъдат проведени 11 обучения на възложители и участници в процедури за възлагане, като всяко от тях ще бъде за 100 участници.

За потребителите ще бъде разработено електронно Ръководство на потребителя, както и видеоматериали за улеснение при използването на платформата.

В помощ на възложители и бизнеса ще функционира Център за обслужване на клиенти. Той ще е особено полезен при първоначалното стартиране на процеса на електронно възлагане, с оглед минимизиране на грешките особено при възложители с недостатъчен капацитет.

Какво предстои в дневния ред на Агенцията до края на годината?

До края на календарната година имаме наситен и много амбициозен график. Основните акценти са свързани с коментираните по-горе въпроси – промените в нормативната уредба и въвеждането на единната национална електронна платформа. Но те не са единствени. В изпълнение на проект с Международната банка за възстановяване и развитие очакваме да получим три доклада, които разглеждат различни аспекти в областта на обществените поръчки. Може би най-важният от тях е този, който ще съдържа оценка на системата на обществените поръчки в България заедно с препоръки за нейното оптимизиране.

С КСБ се договорихте за подписване на споразумение за сътрудничество. Кои са сферите, в които ще работите заедно?

Основна цел на Споразумението е повишаване на професионализацията в обществените поръчки в сектор „Строителство“. Тя ще се постигне чрез насърчаване и утвърждаване на добрите практики при тяхното възлагане. В тази връзка предвиждаме разнообразни форми на активно сътрудничество между двете страни за подпомагане на възложителите и бизнеса. Те включват организиране на двустранни срещи и инициативи за разглеждане и обсъждане на актуални теми, засягащи поръчките в строителния бранш, създаване на общи работни групи, вкл. за изработване на стандартизирани документи, както и съвместни участия в семинари, конференции, кръгли маси, обучения и други мероприятия. Надяваме се, в резултат на тези дейности да се повиши законосъобразността на поръчките в строителния сектор.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.09.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.