Томислав Дончев, вицепремиер: Електронните обществени поръчки ще са факт до края на тази година

Трябва да се възлага умно

Прочетена: 70

Правейки исторически анализ за какво сме си говорили през годините, къде сме си сътрудничили и сме обединявали усилията си, мога да заключа, че действията ни са били правилни. Има огромна разлика във въпросите, които ми задавате сега, и коментираните теми преди. Установявам, че в повечето случаи сме били достатъчно умни да дискутираме предизвикателствата – какво предстои в следващата година и дори за две-три или четири напред. Има един пакет теми, които са устойчиви и се дискутират всяка следваща година, и такива, които се променят във времето. Няма да се налага да отговарям на въпроси, които съм получавал на първата ни среща за европейските пари, като: къде са тези средства, нищо не стига до бизнеса, кога ще имаме модерно законодателство в сферата на обществените поръчки и на публично-частното партньорство, защото всичко това е факт и се е случило. Голяма част от достиженията ни са продукт от колективните ни усилия, за което трябва да Ви благодаря.

Като обем публично финансиране за строителния бранш картината изглежда по-скоро светла. До 2023 г. само от средства от ЕС

за инфраструктура ще се разходват не по-малко от 1,5 млрд. лв. на година,

като се добавят и всички останали източници с публичен характер, тази сума ще се удвои. Ако в момента на годишна база изразходваме за строителство и рехабилитация на пътна инфраструктура от бюджетни източници около 300 млн. лв., амбициите ни са след въвеждане на ТОЛ системата тази сума да нарасне почти три пъти. Програмният период трябва да завърши 2023 г., а не както тръбят някои, че приключва 2020 г. Навлязохме във фаза, в която от тук нататък обемът пари на годишна база ще се увеличава. Такава е характеристиката на кривата на плащанията.

Интересен момент, който би следвало да отбележа, е, че очаквам до 2029 г. като абсолютна стойност европейските пари, които се разходват, включително и за инфраструктура, да бъдат със сходен или дори по-голям обем, познавайки преговорите за следващата финансова рамка. България влиза добре в тези преговори и като стартово предложение по линия на кохезионната политика средствата са с 8% повече. Но делът на европейските пари в общия размер на публичните инвестиции ще става все по-малък. Стойността ще се запази, но делът ще падне, защото както и други държави, които следват една крива на развитие, нормално е разходването на европейски пари да е съпътствано с увеличение на бюджетните разходи, в т.ч. за инфраструктура.

Друга е голямата тема – дори да коментираме 1, 2, 3 или 4 млрд. лв. в перспектива публично финансиране за бранша, това е нищо, сравнено с

възможностите, които съществуват в частния сектор.

Ние имаме модерна законодателна уредба. Искам заедно с Вас да дискутираме, и то не само днес, кога и кой ще запали искрата, за да имаме повече, включително и публична инфраструктура, изградена от частно финансиране през всички режими, които са уредени в Закона за концесиите. Ще напомня един основен принцип – там, където частният сектор има интерес да направи съоръжение, от което би могъл в перспектива да извлича полза и печалба, държавата не бива да се меси. Това ще е грешно, защото на първо място, ако ние изградим с публични пари нещо, което някой като частна инициатива би имал интерес да изгради, ние излишно харчим публични пари. И на второ място възпрепятстваме по всяка вероятност един успешен обещаващ частен проект – паркинги, търговски площи, спирки, спортни съоръжения и т.н. Убеден съм, че сме изразходвали много малка част от потенциала, който има в тази посока. Брутният вътрешен продукт е над 100 млрд. лв. Близо до тази сума са и вложенията в банките. Сценарият, връзката между успешния проект и източника на финансирането е проблемната зона, върху която трябва да работим.

Ще споделя няколко думи и за процедурата, по която публичните средства достигат до фирмите. В масовия случай това е Законът за обществените поръчки. Въпреки че имаме законодателство, което съответства и изцяло се вписва в европейските директиви, и че претендираме, че то е модерно, все още има какво да се желае от него. В краткосрочна перспектива най-голямата тема са

електронните обществени поръчки,

които ще са факт до края на 2018 г. На практика след това ще сме в тестов период на системата и от началото на 2019 г. цялото възлагане трябва да се прави по електронен път. Системата е разработена и в момента се изпълняват финалните дейности за синхронизирането й с нуждите и спецификите на Агенцията по обществените поръчки. Убеден съм, че в началото електронното възлагане ще е предизвикателство, но само след няколко месеца ефективна употреба ще доведе до улеснение в работата на всички.

Няма как да избягаме от темата за качеството. Имам призив, който не е толкова към строителите, а по-скоро към възложителите – трябва да се възлага умно. Законът дава достатъчно възможности в тази посока. Тоест когато се възлага ремонт или строителство, да не се смята само цената, на която ще се извърши, а да се мисли и в перспектива за 5 – 6 – 7 години. Трябва да се има предвид и какви ще са разходите за експлоатация и поддръжка, да се прави много по-комплексен икономически поглед или анализ. Разходването на повече средства като директно плащане в рамките на процедурата може да ни излезе по-изгодно икономически, а изграждането да е по-солидно, качествено, трайно и безопасно. Едно подобно възлагане е сложно и за него са необходими капацитет и смелост, защото одиторите могат да бъдат много по-мнителни и да проверяват по-често. Причината е, че рискът да се допусне грешка е по-висок, но трябва да бъдем смели.

Най-малодушният подход е възлагане на най-ниска цена.

Тя дава най-голяма сигурност за бъдещите проекти, а аргументът е, че изразходваме по-малко средства от бюджетните линии, които са на разположение. Но практиката показва, че добавената стойност от това упражнение е относително ниска. В дългосрочен план такъв подход трябва да върши работа и да се прилага в ограничен брой случаи.

Бих искал да маркирам още няколко неща. Беше спомената липсата на кадри като проблем, който важи за абсолютно всички видове бизнес и индустрии в България. Напълно убеден съм, че Камарата на строителите в България ще се включи в усилията и инициативите на държавата в тази насока, особено по линия на професионалното обучение. Смятам, че при по-масовото въвеждане на дуалната форма на обучение повечето членове на КСБ ще бъдат активни и ще си сътрудничат с държавата по време на обучение на кадри в средния курс, като осигуряват възможността да стажуват. Без Вас това няма как да стане.

Моята прогноза е – подгответе се за такъв тип конюнктура, включително и ценова, при която дефинитивно стойността на труда ще расте. Ръст с около 10% на година в никакъв случай няма да е мимолетен. Той ще продължи. Само още един нюанс, с който искам да завърша. Разчитам на пълна съпричастност от страна на бранша за промените в законодателството, което се опитваме да оптимизираме, модернизираме и съответно да опростим административния ред. Ние редовно правим анализ на различни разрешителни режими, като сравняваме България с други държави, използвайки различни индикатори. Ако например по отношение на разрешителното за строеж ние далеч не сме в толкова лоша позиция, то тежка и некомфортна ни е позицията по показателя „присъединяване към ел. мрежа”. В последните няколко месеца заедно с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше свършена доста работа в тази посока. Имаме предложение, което скоро ще бъде на вниманието на Народното събрание, с което се надявам да се съкратят сроковете – важни и за инвеститорите, и за строителите. В никакъв случай това не е последната ни инициатива в тази посока, а по-скоро една от първите. Разчитам на Вашата подкрепа и съпричастност.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.10.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.