Инж. Галина Василева: Към момента по „ОПТТИ 2014 – 2020” са договорени 82% от средствата

И в следващия период ще продължи финансирането на базовата инфраструктура, с приоритет жп и водна

Прочетена: 82

Уважаеми дами и господа, аз ще Ви представя изпълнението на проектите в транспортната инфраструктура за периода 2014 – 2020 г. и приоритетите за развитие след 2021 г. Финансирането на тези проекти става по линията на два инструмента – Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) чрез Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“) и Механизма за свързване на Европа (МСЕ).
Към момента по

„ОПТТИ 2014 – 2020“ договорените средства са 82% от общия бюджет 1888 млн. евро, а платените разходи – 25,5%. Това са сравнително добри резултати в сравнение с предишния програмен период. Въпреки това ние не сме доволни, защото прогнозите бяха за много по-добро изпълнение, особено по отношение на платените средства.

МСЕ е договорен на 100%, изпълняват се и се финансират проекти на 13 публични и 2 частни бенефициента. Основен бенефициент е Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), която разполага с 90% от бюджета за България – общо 406 млн. евро. Проектите, които се очаква да се реализират с тези средства, са изцяло по жп направлението София – Септември, което е част от транспортния коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски“.

Основното предизвикателство при „ОПТТИ 2014 – 2020“ са именно големите жп и пътни проекти, тъй като при метрото всичко е договорено, строителството се изпълнява и то ще завърши преди срока на допустимост на разходите. На второ място е осигуряването на допълнително финансиране за лот 3.2 на АМ „Струма“. Недостигът в Оперативната програма е 350 млн. евро с ДДС. Основният проблем при Механизма за свързване на Европа е това, че НКЖИ има два рискови проекта: „София – Волуяк“ и „Костенец – Септември“ – по отношение на сроковете, които са доста по-кратки спрямо тези на „ОПТТИ 2014 – 2020“.
Какво да очакваме през 2019-а?
Всички процедури за основните договори по всички големи инфраструктурни проекти по „ОПТТИ 2014 – 2020“ са стартирани. За жп мрежата са основно два: „Елин Пелин – Костенец“ и „Пловдив – Бургас – фаза 2“. В тръжна процедура са трите позиции на „Елин Пелин – Костенец“ (550 млн. евро), а на „Пловдив – Бургас“ са обявени поръчки за участъка „Оризово – Михайлово“ (130 млн. евро) и за системите за сигнализация и телекомуникации (100 млн. евро).

По отношение на пътни проекти, в тръжна процедура са трите строителни позиции за „Железница“ – за 128 млн. евро. Очаква се до края на годината те да приключат и да се подпишат основните договори за строителство и надзор, за да бъдат изпълнени в срок в рамките на Оперативната програма.

Предстоят обществени поръчки за тяговите подстанции по направлението Казичене – Ихтиман, за участъка Ямбол – Зимница, подлези надлези, контактни мрежи. Очакваме да се обявят в началото на 2019 г.

Ще припомня, че

„ОПТТИ 2014 – 2020“ финансира двата големи железопътни проекта „Елин Пелин – Костенец“ и „Пловдив – Бургас – фаза 2“, довършването на АМ „Струма“ и първи и втори етап на третата линия на метрото. За тях са осигурени 88% от общия бюджет на Оперативната програма, поради което е много важно изпълнението и напредъкът им да се следят непрекъснато.
По-сериозният проблем за „ОПТТИ 2014 – 2020“ са сроковете, а не дофинансирането. Както беше споменато, крайният срок за завършване на проектите е 2023 г. Затова непрекъснато правим анализ и той до момента показва, че една от трите позиции на „Елин Пелин – Костенец“, която е много сложна, с тунелни съоръжения, ще приключи след 2025 г. Това налага да се опитаме да предложим за фазиране този проект в следващия период. Във връзка с това НКЖИ подготвя резервен проект за модернизация на участъка Русе – Каспичан от жп линията Русе – Вар­на на стойност 160 млн. лв. Проектът е съгласуван с Европейската комисия и в началото на 2019 г. ще се обявят тръжни процедури.

Прогнозата за завършването на лот 3.2 на АМ „Струма“ е за края на 2023 г.

Индикативно Агенция „Пътна инфраструктура“ посочва, че ще бъде приключен през август 2023, ако, разбира се, има договор за изпълнители до май 2019 г.
Причините за забавяне на жп проектите, и по специално на „Елин Пелин – Костенец“, са свързани с продължителни обжалвания на тръжната документация. Цели осем месеца са загубени в обжалвания на документация, възможно е да има такива и след избор на изпълнител. Затова промените в Закона за обществените поръчки от 12.06.2018 г. бяха много ценни за МТИТС и бенефициентите и дадоха тласък на много проекти.

Друг проблем при „Елин Пелин – Костенец“ са процедурите за съгласуване и одобряване на Подробния устройствен план от местните институции. Закъсненията към момента са година и половина. Затова

НКЖИ инициира промени в Закона за устройство на територията.

Измененията са насочени към дисциплиниращи мерки за контрол на сроковете и в момента се разглеждат в Министерството на транспорта и информационните технологии.
Другите инвестиционни проекти, за които ще се обявяват процедури, са: 3 жп гари – Карнобат, Ст. Загора и Нова Загора; Система за управление на влаковата работа, ГИС в НКЖИ и ETCS в участъка Костенец – Септември (22,4 млн. евро); Информационна система в обхвата на АМ „Тракия“ (4,6 млн. евро) и др.

Изключително важно е двата рискови проекта по Механизма за Свързване на Европа – „София – Волуяк“ и „Костенец – Септември“, да стартират в началото на 2019 г. и ако не получат възможност за удължаване на сроковете за финансиране, да се търси прехвърляне в МСЕ 2. По Механизма предстои обявяване на процедура и за жп възел „Пловдив“ (103 млн. лв.). Друг проект по МСЕ е модернизацията на I-8 Калотина – СОП (83 млн. евро).
2019 г. ще бъде важна по отношение на
планиране и програмиране на новия период.

Целта и на Оперативните програми, и на Механизма е една, но с различни нюанси. За база за програмиране ще послужи Интегрирана транспортна стратегия до 2030 г., като ще се извърши приоритизация на проектите от списъка и оценка на проектната готовност. Ще се търси съгласуваност между инвестициите на ЕСИФ и МСЕ2.
Новите моменти – за продължаващо развитие до 2027 г.

В следващия период ще продължи финансирането на базовата инфраструктура – с приоритет жп и водна. Кохезионната политика е определена като стратегически приоритет, но средствата по кохезионния фонд са намалени, а съфинансирането е увеличено, като предложението е за 70 към 30, което е утежняващо условие. Има тенденция за трансфер на средства от Оперативните програми към тези, които се управляват централно – директно от ЕК – като МСЕ и „Хоризонт 2020“. Всъщност бюджетът на Механизма за свързване на Европа ще се запази, т.е. трансферът от кохезионния фонд. Фокусът е върху проекти от общ европейски интерес, като трансграничен ефект, дигитализация, алтернативни горива, намаляване на въглеродните емисии, но той понякога се различава малко от този на България.

Винаги сме търсили да има последователност на инвестициите и да се запази водещата роля на безвъзмездното финансиране. Конкретно с приоритет са транспортните коридори „Ориент/Източно – Средиземноморски“ и „Рейн – Дунав“. Страната ни има сериозен ангажимент за поддържане на адекватни условия за плаване по Дунав, което ще изисква да се отделят значителни средства.

По време на нашето председателство еврофинансирането на връзките с Македония и Сърбия беше водеща тема и е приоритет и в следващия период. В началото на 2021 г. ще имаме готовност за стартиране на процедури, ако се осигури финансиране. България е поела ангажимент с документи на високо ниво.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 11.10.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.