Инж. Даниел Панов: Местната власт познава най-добре нуждите на всяка една община

Сътрудничеството ни с КСБ е в името на гражданите

Прочетена: 64

Росица Георгиева

Инж. Панов, проведе се 13-ата Годишна среща на местните власти. Какви са резултатите от най-големия общински форум за 2018 г.?

Годишната среща на местните власти е събитие, чието значение далеч надхвърля измеренията на местната власт – общини, градове, населени места. Мащабното по размерите си мероприятие има пряко отношение към регионалното развитие, а оттам и към просперитета на цялата страна. Именно затова се радвам и същевременно изказвам благодарност на представителите на изпълнителната и законодателната власт, че уважиха нашия форум. Всеобщите ни намерения за екипна работа, за партньорство в името на българските граждани от всеки град и населено място – това е един от важните резултати.

Обсъдихме редица ключови въпроси и свързаните с тях варианти за решения – развитието на електронното управление, поддържането на общинската инфраструктура, необходимостта от нов закон за местните данъци и такси, бъдещото регионално развитие на страната. Обявихме и началото на общинска дискусия за развитие на местното самоуправление в България през следващите десет години.

По време на пленарната сесия Вие поставихте акцент върху няколко конкретни проблема пред местната власт – състоянието на общинската пътна мрежа и трудностите, свързани със задържането на кадри в общинските администрации. Според Вас какво е решението им и срещнахте ли разбиране от централната власт в лицето на вицепремиера Томислав Дончев и председателя на 44-тото Народно събрание (НС) Цвета Караянчева?

Както подчерта Цвета Караянчева, с взаимната си подкрепа парламентът и местната власт трябва да дадат ясен сигнал към хората, че общите основни цели ще бъдат постигнати, а именно – гарантиране на благополучието и сигурността на гражданите. Проблемите на общините са ангажимент както на местната власт, така и на законодателната, и на изпълнителната и единомислието по този въпрос бе ясно забележимо по време на Годишната среща на местните власти. Всички, които бяхме там, усетихме това разбиране както от страна на председателя на 44-тото НС Цвета Караянчева, така и от вицепремиера Томислав Дончев, от министрите, които участваха в различните сесии и дебати.

Въпросите за състоянието на общинската пътна мрежа и тези за привличането и задържането на кадри в общинските администрации са свързани основно с необходимостта от допълнително финансиране.

Как по-конкретно държавата може да Ви съдейства за преодоляването на тези трудности?

Състоянието на четвъртокласната пътна мрежа е един от най-големите проблеми за местните администрации. Тук влизат както общинските пътища между населените места, така и тези в тях. Както неведнъж е ставало ясно, при приблизително еднаква дължина на републиканската и общинската инфраструктура местната власт получава много по-малка субсидия за поддръжка на пътищата, за които отговаря. Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) води разговори с министерствата на регионалното развитие и благоустройството и на финансите за следващата година субсидията да бъде увеличена и да бъде поне 100 млн. лв. За сравнение сега тя е 50 млн. лв.

Искаме финансова подкрепа от държавата, за да бъде осигурено това качество на общинската пътна инфраструктура, каквото е при републиканската мрежа. Ако разполагаме със стабилен и устойчив приход, всеки общински съвет и кмет ще бъде отговорен да гради нови или да рехабилитира изцяло пътни трасета и ще може да планира по-дългосрочно.
Разширяване на собствените източници на приходи също би решило много от въпросите, свързани с необходимостта от допълнителни средства.

Бих искал да отбележа също, че държавата не трябва да се бои да овластява своите общини. Ние сме доказали във времето, че сме властта, която стои най-близо до хората, най-бързо научава за техните проблеми и е способна най-адекватно да ги реши. Но за целта трябва да разполагаме с необходимия инструментариум от законови правомощия и достатъчно ресурси. Когато общините ги имат, то тогава и решаването на проблемите на хората и бизнеса на място струва много по-малко, става доста по-бързо и се оценява по-високо от гражданите.
Когато ние, общините, имаме ясни и устойчиви ангажименти – забележете, не казвам с по-малко или с повече пари, а ясни и устойчиви ангажименти, тогава можем да бъдем реален партньор на държавата и да гарантираме доброто качество на услугите, които се очаква да предоставяме, ще имаме възможност да планираме и реализираме истински местни политики.

Вече се работи по Закона за държавния бюджет. Какво финансиране ще иска местната власт от държавата и в какви направления?

Както вече споменах, водим разговори за увеличаване на субсидията за поддръжка на общинската инфраструктура. Необходими са също значително по-активни действия по превенцията, по намаляване на риска за живота и имуществото на гражданите, както и за публичната инфраструктура. Създадохме нужните предпоставки с промените в Закона за защита при бедствия през 2016 г., в които и по наше настояване бяха развити нормите, касаещи превенцията. Вече има специални органи на национално, областно и общинско ниво – съветите за намаляване на риска от бедствия. Определен е редът за дейностите по планиране. Ние от НСОРБ подпомагаме този процес, като провеждаме по наш проект безплатни обучения, в които вече са обхванати над 500 общински служители, експерти по „Превенция и защита при бедствия“.

Що се отнася до финансирането на мерки за предотвратяване на възникването на аварии и опасни събития, нашето становище е, че те не са непредвидени – всички ние имаме достатъчно яснота за рисковите обекти на територията на общините ни, както и какви са необходимите дейности за превенция. За много от обектите имаме изготвени проекти. Не е нормално да кандидатстваме всяка година за такива средства. Смятаме, че в национален мащаб трябва да се въведе в действие механизъм за финансиране на мерките по превенция, който да бъде заложен в Закона за държавния бюджет – като целева субсидия за общините, разпределена по конкретни обекти. Междуведомствената комисия по възстановяване и подпомагане към Министерския съвет разполага със 70 млн. лв. на година. А тези бюджетни средства за непредвидени разходи далеч не са насочени само за възстановяване на щети по инфраструктурата на общините и на централните ведомства. Преди значителна част от тях беше насочвана за обезщетения за епидемии по селскостопански животни, за строителство на ограда по границата и т.н. Реално ежегодно остават около 200 млн. лв. нефинансирани искания на общини и централни ведомства за подпомагане за възстановяване на щети. Направили сме искане до Министерството на финансите за увеличение на това перо с още 80 млн. лв. за Бюджет 2019.

На форума поставихте въпроса за нов приходен закон за общините. Какво предвижда идеята на НСОРБ? Как ще се промени финансовото състояние на общините?

През последните години ние максимално използваме инструментите на действащата данъчна политика, за да повишаваме събираемостта на съществуващите местни налози и такси. Данъчните ни служби укрепнаха. Вече прилагаме модерни практики както при формирането на размерите на местните данъци и такси, така и при събирането им. Стараем се максимално да информираме гражданите за какво и как разходваме ограничените местни приходи, които те ни доверяват да управляваме. Нашият данъчен нормативен акт – Законът за местните данъци и такси, на 1 януари 2018 г. стана на 20 г. Досега е изменян 65 пъти – средно три пъти годишно. Икономическата картина в страната се промени, измени се и държавната данъчна политика. Затова считаме, че за да бъдем още по-ефективни в събирането и управлението на местните приходи, имаме необходимост от нов модерен Закон за местните данъци и такси – време е да спрем да кърпим сегашния.

Какви са очакванията Ви за изпълнението на проектите с финансиране от ЕС през настоящия период 2014 – 2020 г.?

Ние, общините, сме най-големият отговорен и мотивиран бенефициент по европейските програми. Реализацията им и последващото подобряване на облика на редица градове и населени места са сериозен успех както на местните администрации, така и на Сдружението. Очаквам, че ще продължим да доказваме това, а изпълнението на проектите ще бъде успешно.

В рамките на форума се проведоха срещи с представители на различни министерства и агенции. Състоя се и първата среща между НСОРБ и новия министър на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова, която представи своите приоритети. Удовлетворен ли сте от чутото като председател на УС на НСОРБ и като кмет на община от Северна България? Как местната власт може да съдейства на централната за изпълнение на инфраструктурните приоритети, като например довършването на АМ „Хемус”?

Смятам, че министър Петя Аврамова ще продължи да работи с НСОРБ и с общините по същия добър диалогичен и ползотворен начин, както го правеше Николай Нанков. Впрочем, радващо е, че той остава зам.-министър.

Развитието и подобряването на инфраструктурата в Северна България е въпрос, който е стратегически и би трябвало да стои на водещо място в дневния ред на всеки министър на регионалното развитие, независимо кой е той. Местната власт познава най-добре нуждите на всяка една община от развитие както на стратегическата инфраструктура, така и на по-ниските по клас, но също много важни пътища. Можем да помогнем както с експертиза, така и с поставянето на приоритети върху най-належащите за подобряване шосета.
Министър Петя Аврамова акцентира върху предлаганите промени в Закона за регионалното развитие. Каква е Вашата оценка за тези изменения като председател на УС на НСОРБ?

Новото икономическо райониране на страната е много важен въпрос, свързан пряко с децентрализацията, и който от няколко месеца е подложен на сериозни експертни анализи и обсъждане както от компетентните министерства, така и от НСОРБ. По-голямата част от общините настояват да бъде приет вариант с пет района за планиране. В тази насока са и изпратените предложения от много колеги.

Районирането е свързано и с планирането на инвестициите в следващия програмен период. Вярвам, че ще намерим най-доброто решение както за общините, градовете и населените места, така и за изравняването на развитието на различните региони, подобряване на облика им и на условията за инвестиции, а оттам – и за повишаването на жизнения стандарт и привлекателността им за хората.

А като кмет на община смятате ли, че това ще спомогне за развитието на региона на Северна България, която се предвижда да бъде обособена в една териториална област?

С досегашните си действия изпълнителната власт пое сериозен ангажимент за икономическото развитие на Северна България. Вярвам, че и с финалното решение за районирането ще бъдат създадени условия, които да позволят областите и общините на север от Стара планина да настигнат Южна България.

По време на срещата на НСОРБ с вицепремиера Дончев се чу, че общините трябва да работят за ускоряването на процеса на електронизация. На какъв етап е той и как НСОРБ го подпомага?

Дигитализацията на административните услуги определено е важен приоритет както на НСОРБ, така и на общините. Постигнатото през последните две години от администрациите съвместно със специалистите от Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) дава своите положителни резултати. Регистровият обмен вече е факт и голяма част от общините активно ползват този канал за получаване на необходимите им данни – както във връзка с предоставяните от тях административни услуги, така и в процеса на прилагане на законовите им правомощия.

Продължава включването на нови общини в средата за обмен на електронни документи, което ще улесни комуникацията както с органите на централната власт, така и с техните изнесени структури.

Администрациите могат да ползват поддържаните от ДАЕУ системи за електронна автентикация и среда за сигурно електронно връчване. Успешното преминаване от хартиени към електронни документи изисква промени в действащото законодателство. Те трябва да гарантират и наложат в практиката равнопоставена правна тежест на хартиения и електронния документ.

Лансирахте идеята, че предстоят поредица форуми, свързани с теми от местното самоуправление. Вследствие на тях НСОРБ ще излезе с документ, по който представителите на местната власт в следващия мандат и държавата ще търсят съгласие. Какви са важните неща, които трябва да залегнат във финалния документ?

Както вече споменах, по време на Годишната среща на местните власти обявихме и началото на общинска дискусия за развитие на местното самоуправление в страната през следващите десет години.

Сдружението ще организира вътрешни форуми с политическите ни лица – кметове и съветници. Ще обхванем всички основни сфери на общинската дейност. Заедно ще очертаем какво е наложително да променим – като обхват на правомощията ни, като източници на финансиране, като ресурси. Именно по резултатите от тази наша вътрешна дискусия органите на местното самоуправление ще търсим съгласие с представителите на изпълнителната и законодателната власт.

В края на строителния сезон може ли да направите обобщение за изпълнените обекти в община Велико Търново?

Реализираме амбициозна инвестиционна програма. Значително напреднаха ремонтните дейности по инфраструктурата в старата част на Велико Търново. Обновяваме близо 40 улици и площади по всички правила – първо се подменят водопроводите, където е необходимо – се коригират трасета на оператори, после се рехабилитират настилките, монтира се енергоспестяващо улично осветление, оформят се зелени кътове. Запазваме автентичния вид на Стария град – улиците с калдъръм си остават с този тип настилка.

Обновява се голяма част от инфраструктурата в квартал „Чолаковци“, както и в цялата Западна промишлена зона. Текат основни ремонти на три училища и три детски градини. Предстои изграждането на тренировъчен терен за футбол и на нова пътна връзка между натоварената улица „Магистрална“ и най-големия квартал – „Бузлуджа“. Инвестициите надхвърлят 30 млн. лв.

Какви са плановете за следващата година?

Ще продължим да обновяваме инфраструктурата в кварталите, надявам се да имаме добри новини от правителството и за важния за града Северен пътен възел, който ще извежда 4000 автомобила на ден от Стария град. Окачвам да започне реализацията на проекта на Велико Търново за интегриран градски транспорт – над 10 млн. лв. ще бъдат вложени в подобряване на организацията на обществения транспорт, пускането на електрически автобуси, създаването на интелигентна информационна система за линиите, както и за паркирането, обособени ще бъдат и два буферни паркинга. Оттам всички гости на Велико Търново ще могат да достигат до Стария град, туристическите забележителности и паметниците на културата с електробуси.
Планираме старт на строителството и на първия етап от най-мащабния за града, а и един от най-големите за България проект – създаването на нов градски център върху територията на Старото военно училище. Тази фаза ще включи изграждането на съвременен експозиционен център и прилежаща инфраструктура. Както знаете, проведохме голям международен конкурс, а на първо място бе класирана разработката на известния италиански архитект Клаудио Нарди. Той получава възможността да изготви инвестиционен проект за експоцентъра, с който ще кандидатстваме по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“.

Как ще продължи съвместната дейност между Камарата на строителите в България (КСБ) и НСОРБ?

Съвместната дейност между КСБ, НСОРБ и кметовете досега е успешна и имам всички основания да вярвам, че така ще бъде и през последната година от управленския ни мандат. Впрочем, не бива да обвързваме това партньорство с времетраенето на мандатите. Сътрудничеството ни с КСБ е в името на гражданите и затова вярвам, че то ще продължи да бъде същото и в годините напред.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 18.10.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.