Инж. Петя Аврамова: Инфраструктурата трябва да изпревари обезлюдяването

КСБ доказа своята роля на консолидиращ и конструктивен фактор в отношенията между бизнеса и изпълнителната власт

Прочетена: 350

Ренета Николова

Инж. Аврамова, първо, поздравления за избора Ви за министър на регионалното развитие и благоустройството! Удоволствие за нас е, че първото си интервю за в. „Строител“ давате в навечерието на професионалния ни празник – Димитровден. Какво ще пожелаете на строителите?

В миналото с Димитровден е идвал краят на активния строителен сезон. Днес технологиите позволяват да се работи на терен и по-дълго. Но все пак в края на годината всеки знае какво е постигнал – в какво е успял, къде има нужда да положи още усилия. Затова пожелавам на всички ползотворна работа. Задава се добра и динамична година в строителството, с много нови възможности за инвестиции. Работете с енергия и хъс и помнете, че хората имат към всички нас високи очаквания, които трябва да оправдаем по възможно най-добрия начин. Строителството е съзидателно дело, а това, което излезе под Вашите ръце, е визитката Ви. Нека България бъде една голяма строителна площадка, на която, както и досега, под светлината на прожекторите се изграждат пътища, тунели и мостове, разкрасяват се градовете ни, модернизират се българските училища. Гарантирам Ви, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще остане не само лоялен партньор на бизнеса, но и безпристрастен коректив.

И накрая, да не пропусна имениците. Пожелавам им здраве, късмет и професионални успехи!

Кои ще бъдат приоритетите Ви като министър на регионалното развитие и благоустройството?

На първо място, ще продължим да работим по изграждането на нова пътна инфраструктура и рехабилитация на съществуващата. Това е напълно логично. Пътищата са в дневния ред на обществото, защото, ако те са хубави, хората ще бъдат по-гъвкави и мобилни. Ще могат да живеят на едно място, а да учат или работят на друго. Така ще спрем обезлюдяването на цели региони и пренаселването на някои, затова инвестициите в пътна мрежа са от първостепенно значение. Изграждането на добра инфраструктура трябва да изпревари обезлюдяването в отделни региони на страната. Защото какъв е смисълът от общите ни усилия, ако гражданите не почувстват, че живеят по-добре? Така че съвсем логично е да се стремим да отговорим на обществените очак­вания. И тъй като нуждите са много, а ресурсът – ограничен, най-важно в момента е правилното планиране. През изминалата година беше даден тласък на редица големи инфраструктурни проекти, по които работата ще продължи. Акцент ни е Северна България и, естествено, топ приоритет е завършването на АМ „Хемус“, която да се превърне в новата икономическа ос на страната. Амбицията ни е магистралата да е готова напълно през 2024 г. Активно работим и по вертикалните връзки: „Видин – Ботевград“, „Русе – Велико Търново“, трети мост на р. Дунав, тунел под Шипка.

Друг безспорен приоритет не само на правителството, но и, вярвам, на цялото общество, е повишаването на пътната безопасност. Това е общо усилие – и на водачите, които трябва да са по-стриктни при спазването на правилата за движение, и на контролните органи – те трябва да са безкомпромисни към нарушителите. И, разбира се, в поддържането на републиканската пътна мрежа в добро експлоатационно състояние. В краткосрочен план очакваме с въвеждането на електронната система за пътни такси приходите да се увеличат няколко пъти и постепенно да се осигури така нужният допълнителен финансов ресурс за изграждане, ремонт и рехабилитация на републиканската пътна мрежа. Амбицията ни е след няколко години тази инфраструктура да мине на пълна самоиздръжка.

Идвате от НС като зам.-председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Кои са законодателните приоритети, касаещи строителния сектор, по които ще работите?

Един от тях е промяната на Закона за устройство на територията. Знаете, че това е нелека задача, защото този нормативен акт е „алфата и омегата” в областта на строителството и проектирането. В момента в МРРБ се работи по промени, които ще доведат до по-качествен контрол върху участниците в целия строителен процес. Основно ще затегнем контрола върху фирмите за строителен надзор. Но когато имаме готовност, ще навляза в детайли. Разбира се, ще обсъдим промените и с браншовите организации.

Много важни са и промените в Закона за регионалното развитие, с които се въвежда нов брой и обхват на районите от ниво 2 с цел постигане на по-голяма демографска устойчивост и добър достъп до финансиране през следващия програмен период. Предлага се районите да са четири, вместо сега съществуващите шест. Това са Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски, което отговаря в голяма степен на естественото географско деление на страната, както и на историческите и природни дадености. Смятаме, че този вариант за деление на страната за статистически цели е най-консенсусният. Новите региони ще отговарят на изискванията на Евростат за брой на населението в рамките на минимум 20 – 30 г.

По отношение на въвеждането на електронни винетки за леките коли и ТОЛ таксуване за тежкотоварния трафик – промените в Закона за пътищата бяха приети от Парламента и използвам възможността да благодаря на депутатите и отговорните институции. Това означава, че може да продължим с ускорени темпове към следващите ключови етапи. А именно – допълване на цялата необходима законова база, която регламентира въвеждането на електронно таксуване в съответствие с всички регламенти и изисквания на Европейския съюз и добрите практики в тази сфера.

Между Камарата на строителите в България (КСБ) и МРРБ бе създаден постоянно действащ консултативен орган. Какви са темите в дневния му ред?

Този орган е топлата връзка между администрацията и бизнеса. Чрез него Камарата на строителите може да получи информация от първа ръка по всички въпроси, които вълнуват нейните членове – предстоящи промени в нормативната уредба, ВиК отрасъла, напредъка по програмите, за които МРРБ отговаря. Във фокуса на работата ни е и публично-частното партньорство и възможностите за реализацията на големи инфраструктурни проекти по този модел.

Споменахте публично-частното партньорство като важна тема в работата на консултативния орган. Къде виждате възможности за реализация на такъв тип инвестиции?

За съжаление, към днешна дата в пътното строителство и ВиК услугите няма много примери за реализирани публично-частни партньорства. Даже в пътния сектор бих казала, че опитът е нула. Което е едновременно и плюс, и минус, защото бихме могли да използваме най-добрите европейски и световни модели, без да повтаряме грешките на другите. Важното е, че в България има необходимата политическа воля за създаване на трайни партньорства между държавата и общините, от една страна, и бизнеса, от друга. Всички имаме ясното съзнание, че в условията на ограничен публичен ресурс трябва да се търсят допълнителни възможности за привличане на инвестиции при реализацията на проекти, които са важни за обществото. Това се отнася с пълна сила и за пътното строителство.

Чрез различни форми на публично-частно партньорство например може да бъдат изграждани магистрали, тунели, мостове, пречиствателни станции, за които не са предвидени средства в бюджета или в европейските фондове. Такива проекти са неизградените участъци от АМ „Хемус“ с дължина около 250 км, тунелът под връх Шипка, АМ „Русе – Велико Търново“, скоростният път „Видин – Ботевград“, който е част от трансевропейския коридор номер 4, АМ „Черно море“, тунелът под прохода Петрохан. Прогнозният размер на вложенията в тези проекти е над 3 млрд. евро.

Кои са ключовите за МРРБ проекти, стартирането и реализирането на които предстои през следващата година и до края на програмния период?

На първо място, ще продължим с изграждането на АМ „Хемус“. Прогнозите са строителството на отсечката от Ябланица до пътен възел „Боаза“ да завърши предсрочно през септември 2019 г. В ход е реализацията на новото трасе от п.в. „Белокопитово“ до п.в. „Буховци“. До края на 2018 г. се очаква да бъде обявена обществената поръчка за участъка от п.в. „Боаза“ до разклона за Плевен и Ловеч с дължина 52 км, който е разделен на три отсечки. До края на годината или в началото на следващата ще стартират и търгове за инженеринг на още 3 участъка от АМ „Хемус“ с обща дължина 85 км. Те са разположени между пресичането с път II-35 Плевен – Ловеч и кръстовището с I-5 Русе – Велико Търново, и са с индикативна стойност 700 млн. лв.

През 2019 г. очакваме напредък и по четирите ключови проекта: скоростния път „Видин – Ботевград“ и магистралата „Русе – Велико Търново“, с която са тясно свързани проектът за нов мост на р. Дунав край Русе и тунелът под връх Шипка. Това е също важен коридор за бизнес по оста Свиленград – Хасково – Стара Загора – Габрово – Русе – Букурещ.

Последните новини около скоростния път „Видин – Ботевград“ са, че отново бяха обявени обществените поръчки за избор на изпълнител на два подучастъка в отсечката Мездра – Ботевград. Те са с обща дължина 33 км и са на стойност 302 млн. лв. За първи път при изпълнението на тези обществени поръчки ще се приложи нова схема на плащане. Тя предвижда цялата стойност на договора да се разплати на изпълнителя след издадено разрешение за ползване. Смятаме, че това ще накара бъдещите компании да работят качествено и в срок.

В края на тази или началото на следващата година ще стартират търгове за още 3 подучастъка по трасето между Видин и Ружинци. Те са с обща дължина 55 км и са на стойност 458 млн. лв. В зависимост от решението на Върховния административен съд в рамките на 2018 г. е възможно да бъдат открити процедури за инженеринг на участъците Русе – Бяла и обхода на Бяла от АМ „Русе – Велико Търново“ за общо 548 млн. лв.

По АМ „Струма“ – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) вече обяви обществените поръчки за строителство на най-трудния и скъп участък през Кресненското дефиле в посока София. Надяваме се до средата на 2019 г. да имаме избран изпълнител. Продължава работата в отсечката Кресна – Сандански. Очакванията са да е готова до края на този строителен сезон. Усилено се изгражда и трасето Благоевград – Крупник.

Какъв е напредъкът по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“)?

През тази година обявихме на 100% ресурса за подаване на проекти по „ОПРР 2014 – 2020“. Към момента са сключени 519 договора с общ размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ 2,321 млрд. лв., или 77% от бюджета на програмата.

Завършени са 43 проекта на стойност 36,3 млн. лв., като до края на 2018 г. се очаква да приключат още 132 проекта за 231 млн. лв. Исканията за плащане, които са постъпили в Управляващия орган и са в процес на обработка, са 201 на стойност 176 млн. лв. Сертифицираните разходи са 358 млн. лв. – 15% изпълнение спрямо договорените средства. Изплатените са 964 млн. лв., което представлява 42% изпълнение спрямо договореното.

Каква е оценката Ви за изпълнението на програмата?

Напредъкът по „ОПРР 2014 – 2020“ е много добър. 2018 г. е изключително важна за оперативната програма. През тази година стартира реалното изпълнение на повечето инфраструктурни проекти, които са с изключително значение за бизнеса и икономиката в съответните населени места и региони. Очакваме реализацията им да продължи с бързи темпове до края на 2018 г. Разбира се, ако атмосферните условия позволяват.

Добро постижение е, че в рамките на „ОПРР 2014 – 2020“ е одобрен първият голям проект от Европейската комисия (ЕК), по който с ресурс от 125 млн. лв. Столичната община ще реализира втората фаза от проекта за интегриран градски транспорт. През седмицата бе подписан и още един голям проект с бюджет от 163,5 млн. лв. Той е със сериозна обществена значимост, защото с него се цели модернизация на Спешната помощ в България. Но очакванията към бенефициентите ни са също големи, тъй като те вече добре познават нашите системи за управление и контрол, както и процеса по отчитане на проекти. Очакваме от всички максимална мобилизация.

Как върви подготовката за въвеждане на ТОЛ системата? Има ли вече яснота какъв ще е нейният обхват?

Работи се на високи обороти. Не е лесно, защото въвеждаме напълно нова система за таксуване по пътищата, свързана с използването на модерна технология. Експертите от Агенция „Пътна инфраструктура“ си партнират с представителите на Европейската комисия, Световната банка (СБ), фирмата изпълнител „Капш трафик солюшънс“ и останалите администрации, които имат отношение по въпроса. Очакваме скоро СБ, която е консултант на АПИ, да ни представи вариантите за тарифиране на ТОЛ таксите, които тежкотоварните превозни средства ще плащат. Те подготвят и обхвата на пътищата.

От 1 януари 2019 г. предстои като първи етап да въведем електронни винетки за леките автомобили и по този начин да предоставим удобен вариант за купуването и ползването им без лепене на стикери по стъклата на тези превозни средства. От 1 януари 2019 г. до въвеждането на ТОЛ таксуването в средата на август 2019 г. на електронни винетки ще са и тежкотоварните автомобили над 3,5 тона.

За пореден път искам да отбележа – електронните винетки за леките коли ще са на същите цени, както и сега хартиените стикери. Нещо повече – въвеждаме и уикенд винетка за хората, които рядко използват републиканската пътна мрежа. Цената й ще е около 10 лева. Но все пак обръщам внимание, че икономически най-изгодно за семейния бюджет, особено на активните хора, е да се купуват годишни винетки от 97 лв.

Във връзка с тези ключови етапи искам да подчертая, че регулярно и навременно ще представяме необходимата информация публично и разбираемо за всички заинтересовани – шофьори, собственици на автомобили и превозвачи. На обществено обсъждане ще бъдат подложени и съответните нововъведения – тарифи и обхват на пътищата, за да се постигне максимално съгласие на всички заинтересовани страни. А и новостите навреме да бъдат предвидени в дейността на съответните шофьори и фирми.

Как ще се развиват в бъдеще отношенията Ви с КСБ?

През последните години Камарата на строителите в България доказа своята роля на консолидиращ и конструктивен фактор в отношенията между бизнеса и изпълнителната власт. Надявам се и в бъдеще да продължим партньорските отношения и съвместната работа по оптимизирането на нормативната уредба в стратегически области – приоритет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.10.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.