Инж. Добромир Симидчиев: Ще осигурим ВиК покритие на над 90% от населението в столицата

Ръководител на проект „Подготовка на регионалнo прединвестиционнo проучване за водоснабдяване и канализация за територията на Столична община“

Прочетена: 160

Инж. Симидчиев, Вие сте ръководител на екипа, който разработва регионалното прединвестиционно проучване (РПИП) на София за кандидатстване пред Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ (ОПОС). Разкажете ни в какво се състоеше дейността Ви?

Може би е важно първо да кажем, че в този програмен период структурата на проектите е по-различна в сравнение с предишния. Тогава не само София, но и в цялата страна общините бяха бенефициенти и в дадена обособена зона можеше да има множество проекти. В много от случаите на територията на един оператор се изпълняваха 5 – 6 едновременно. Сега нещата вече не стоят по този начин. През настоящия период операторът ще може да работи само по един проект, като изключим фазираните и ранните такива. София прави изключение. Бенефициент при нея няма да е „Софийска вода“ АД, а Столичната община (СО). Въпреки всичко обаче процесът по планиране на инвестицията преминава така, както и на другите места – чрез регионално прединвестиционно проучване. Идеята на РПИП е да види състоянието на инфраструктурата на територията, да определи необходимите мерки, които трябва да бъдат приети, за да се постигне пълно съответствие по двете основни директиви – за градски отпадъчни и за питейни води, и да предпише проекти, на базата на които те да се реализират.
В София, както казах, общината ще е бенефициент. Европейската комисия вече уважи това искане. Във всички други 15 възможни територии това не е така. Там операторите ще провеждат тръжните процедури, те ще осигуряват съфинансирането. Важно е да се отбележи, че „Софийска вода“ АД е включена в целия процес. Всичко минава през съгласуване и няма нито едно действие, което да не е по някакъв начин проследено от дружеството. Това говори за едно много добро сътрудничеството между компанията и СО.
За да се реализира прединвестиционното проучване, общината също така сформира звено за управление на проекта, чийто ръководител съм аз. Нашата идея е да контролираме изпълнителя, да му даваме инструкции и да помагаме, за да може крайният продукт да бъде удовлетворяващ. Екипът ни е част от структурата за реализацията на цялостния проект. Звеното се сформира в началото на годината, като се състои от 6 човека. Петима от тях са служители на Столичната община, а аз се явявам като външен експерт. Моята роля е да защитя интереса на общината, контролирайки работата на изпълнителя.
Относно проекта искам да кажа, че неговата продължителност е близо 3 години. Договорът за изпълнение е сключен в края на миналата година. Трябва да се изготвят няколко доклада. Някои от тях са по-приоритетни от другите, защото ще ни гарантират възможността да ползваме безвъзмездно европейски средства. Голямата цел обаче е да се установи състоянието на ВиК инфраструктурата и да се предпишат съответните мерки. На база на тях вече ще се избират и приоритетните проекти, по които да се кандидатства. Има много идеи на територията на общината, които по една или друга причина не могат да бъдат изпълнени. Част от причините са свързани с градоустройствени проблеми, грешки в миналото и други по-малки трудности. Сега сме в решаваща фаза на проекта. На прага сме на приемането на самото РПИП. Надявам се до няколко месеца да имаме и завършен списък на проектите, с който да кандидатстваме пред Европейската комисия.

 

На база на Вашето проучване са определени две агломерации с 10 000 е.ж. Кои са те и на какъв принцип са обособени?

Най-големият проблем на София е нуждата от съответствие с директивата за отпадъчни и градски води. Там е споменато понятието агломерация, което е определящо. Това е процесът на сливане на големите градове и разположените около тях по-малки селища в една обща урбанизирана територия. Има такива над 10 000 еквивалент жители, между 2000 и 10 000 и под 2000. Сред най-важните дейности на консултанта е да уточни най-правилно границите на агломерациите. Те до този момент бяха определяни по административен път и не толкова инженерно. Поради тази причина процесът за София беше извършен от консултант, който се справи много добре. Резултатът от неговата работа е, че на територията на СО има два района, които са над 10 000 е.ж. Единият от тях е София, а другият е Кремиковци. Важно е да поясним, че настоящата оперативна програма подпомага само такива с над 10 000 е.ж. Тук е моментът да подчертая, че агломерацията на София все още не е одобрена от Европейската комисия. В момента тече процес на съгласуване. Притеснението е, че винаги има субективен елемент. Ако например възложим на петима специалисти да очертаят границите на едно и също населено място, вероятно всеки един от тях ще даде различни данни.
Пред нас стоят две възможности. Първата е да се определи границата така, че тя да бъде минимална като площ и постигането на необходимите резултати да бъде по-лесно. По този начин се изключват всички спорни територии и там не се прави канализация. Свеждаме всичко до централната част на София и работим само там. Истината е, че така се загърбва една голяма част от населението, което остава извън тази граница. Другият подход е малко по-различен, като се цели да се приобщят колкото се може повече територии с риск да се постигне по-трудно съответствие. В този случай ще трябват по-голямо количество проекти, пари, отчуждавания и градоустройствени процедури. Усилията наистина ще са по-сериозни. От Столичната община са се спрели точно на този вариант. Мнението на администрацията е, че отговорният подход е те да направят всичко възможно, за да осигурят канализация на повече хора. Сега идва моментът на доказването на този подход пред ЕК. Ние ще се постараем в максимална степен да убедим Комисията, че София е малко по-различен град от всички останали. Той се развива. Забелязва се ръст на бизнеса. Непрекъснато има строителство на нови жилищни сгради и може да стане така, че една територия, която сега е извън агломерациите, след три години да бъде застроена. Важно е да гледаме към бъдещето и леко да изпреварим събитията. Подчертавам, че това е много важен етап от реализирането на проекта. Тук първо трябва да се постигне консенсус и на национално ниво, че този подход е правилен. Въпрос е на намиране на точен баланс.

Какво установихте по отношение на развитие на ВиК инфраструктурата в Столичната община? Кои територии са без изградена канализация?

Основният дефицит на Столичната община е изграждането на системи на централизирано отвеждане на отпадъчните води. Смятаме, че в момента степента на покритие е от порядъка на 80%. Има около 20% от населението, които страдат от липса на ВиК инфраструктура. Това са териториите на север, части от Подвитошката яка и селата около София. Важно е да поясня, че каквото и да направим с този проект, ще бъде огромна крачка напред, но няма да успеем да постигнем 100% съответствие. Това ще бъде много трудно. Правилният подход е да се даде възможност ако не на всички, то на повечето места да се изгради тежката инфраструктура – колекторите, пречиствателните станции, главните клонове. Когато това се направи, вече много по-лесно може да се доизгради канализацията. Смятаме, че ако всичко е наред, ще осигурим ВиК покритие на над 90% от населението.

Предстои внасянето на списък с проекти в Столичния общински съвет и от тях ще бъдат избрани приоритетни, които да се включат в апликационната форма за одобрение от ОПОС. Колко обекта са в този списък и на каква стойност ще са те?

Това е следващата стъпка, която зависи до голяма степен от одобрението на агломерацията. Ние трябва да включим проекти, които попадат вътре в нея. Съответно границата ще окаже влияние. Поради тази причина в момента се работи по различни варианти. Трудно е да се даде някаква точна бройка. Ние ще се борим за максимално допустимия бюджет от ОПОС. Надявам се, че колегите ще отговорят на това ни искане. Говорим за над 400 млн. лв., а когато добавим съфинансирането към тях, означава проекти на обща стойност от почти 500 млн. лв. За Столичната община това ще е най-добрият вариант. Ако всичко върви по план, средствата ще бъдат разпределени към почти всички райони на столицата, около 20 от общо 24. Основните пари ще бъдат насочени там, където има най-голяма липса.

Създадена ли е методология, на база на която в СОС да бъдат избрани приоритетните обекти?
Има методология, колкото и да е трудно да бъде приложена. Има няколко критерия. Всички те са свързани с постигането на съответствия. Тоест ако има два идентични проекта – единия за нова инфраструктура, а другия за рехабилитация, ще има предимство този, който е за новата. Също така има критерий за ефективността на инвестицията, или иначе казано, колко жители ще имат осигурена канализация. Преимущество ще има по-голямата бройка. Възможността да бъде реализиран проектът също е критерий – съществуват ли устройствени планове и как стои въпросът с местата за отчуждаване. Говорим за съвсем обективна методология, която ще бъде прилагана по специално изготвена точкова система. Относно апликационната форма очакванията ни са одобрението да се случи през 2019 г. Необходимо е тя първо да получи одобрение от Столичната община, след това да се изпрати до Управляващия орган на ОПОС, а после ще трябва да мине и преценката на Брюксел.

В този ред на мисли кога може да се очаква да бъдат обявени тръжните процедури и да стартират същинските строителни работи?

Всеки голям проект над 50 млн. евро се гледа на ниво ЕК. Следващата година малко или повече ще премине в одобрение на апликационната форма. В края на 2019 г. или началото на 2020 г. можем да очакваме да имаме одобрен от Брюксел документ. В зависимост от това ще стане ясно и кога точно ще бъдат обявени тръжните процедури и ще се стигне до избор на изпълнители. Реалната реализация ще започне през втората половина на 2020 г., а ако има обжалвания, може би в началото на 2021 г. Ако не се случи нещо, което да забави процеса с повече от година, няма поводи за притеснение за загуби на финансиране по ОПОС. Държа да кажа – за разлика от другите региони в страната Столичната община има много голяма степен на готовност за проекти. Другото, което трябва да се отбележи, е, че „Софийска вода“ АД работи на високо ниво. Те знаят силните и слабите места във ВиК мрежата. Разполагат с наистина огромна и впечатляваща база данни. В другите райони тепърва се правят някои от проучванията. Вярвам, че проектът ще се реализира и ще постигне до голяма степен търсения резултат.

Като експерт в областта какво е Вашето мнение за цялостното състояние на ВиК инфраструктурата в София?

Въпросът е валиден за цялата страна. Обичам да правя една историческа препратка. В периода от 1960 г. до 1980 г. сме били в положение, в което сме постигали изпълнения на планове, гонели сме желанието да водоснабдим всички и да канализираме повече места. Тогава обаче ВиК мрежата не е била толкова голям приоритет, както е сега. Въпреки това на практика и най-далечните места в страната имат централно водоснабдяване. Разполагаме с огромна мрежа, която обаче невинаги е в състоянието, в което трябва да бъде.
В София голяма част от направата на тръбите не е била качествена. Смятало се е, че етернитът е материалът на бъдещето, но се оказало, че не е така. Все още столицата се бори с последиците от това. Така че не може да се отговори с точност колко средства са необходими. Тенденцията за намаляването на загубите е много сериозна. От 64,75% загуби през 2001 г. в момента те са 47%, което е значително подобрение. Няма да се изненадам, че до няколко години процентите ще паднат до 40%. Тази цифра вече се приема за средно европейско ниво. Положението става все по-добро, трендът в София е положителен.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.12.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.