Томислав Дончев: Благодарение на строителния бранш България става все по-добро място за живеене и правене на бизнес

С КСБ винаги сме имали и ще имаме конструктивен диалог

Прочетена: 105

Ренета Николова

Г-н Дончев, в края на 2018 г. какво показват данните по отношение на изпълнението на европейските програми и какъв е Вашият коментар на тези данни?

Изпълнението им навлезе в решителния си етап. Към момента са договорени над 11,4 млрд. лв., или над 67% от общата финансова рамка на програмите, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фонд, което поставя солидна основа за повишаване темповете на плащания към бенефициентите. По Европейския фонд за морско дело и рибарство договореното надхвърля 41%, добри са темповете и по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) – 51% договорени от общия бюджет на ПРСР. От стартирането на периода 2014 – 2020 г. до началото на декември т.г. по програмите, съфинансирани от ЕС, на българските бенефициенти са предоставени над 4,7 млрд. лв. (28%), а по тази на Земеделския фонд – над 1,2 млрд. лв. (21%). Ако направим сравнение с предишния програмен период за същия срок – тогава са били договорени едва 37,46% от бюджета на програмите, а плащанията към бенефициентите са възлизали на 18,8%. Налице са близо 70% увеличение на договорираните средства, което е предпоставка за повишаване на темповете на реалните плащания към бенефициентите. Темповете на разплащане сега са с 30% по-високи спрямо програмен период 2007 – 2013 г.

Най-съществено е ускоряването на темповете при инфраструктурните програми. При ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ) договарянето в момента е над 82% от бюджета при 58,9% за същия срок от предходния програмен период. ОП „Региони в растеж“ (ОПРР) е достигнала 83% договаряне при 20,8% за старата ОП „Регионално развитие“. При разплащанията сравнението при ОПТТИ и ОПРР отново е в полза на настоящия програмен период – 27% разплатено по ОПТТИ, сравнено с 20,4%, и 35% при ОПРР, сравнено със 17,5%. По ОП „Иновации и конкурентоспособност“, която е с пряка насоченост към бизнеса, договорирането е достигнало близо 73% от бюджета при 27,1% за същия срок от периода 2007 – 2013 г., а при разплащанията имаме 35% спрямо 22,6% преди.

Наличните данни в Open Data портала на Европейската комисия към края на октомври поставят България на 9-о място в ЕС по темпове на договаряне и на 16-о по темпове на разплащане от ЕК към България общо за всички фондове. Но добрите резултати не означават, че усилията ще намалеят. Дори напротив. До края на периода остава достатъчно време, в което трябва да надграждаме постигнатото и да работим за ускоряване на изпълнението. Още по-важно е срещу платените пари да стоят реални резултати с устойчив социално-икономически ефект. Очаквам изпълнението на програмите към края на 2018 г. да доведе до положителни ефекти, като увеличение на БВП с 3,5%, нарастване на заетостта в размер на 5,6%, редуциране на коефициента на безработица с 2,6 п.п. и растеж на доходите от 2,6%.

Може ли да се направи оценка кои са програмите отличници и кои са тези, при които има забавяне? Има ли опасност от загуба на средства по някоя от тях, какви механизми могат да бъдат приложени, така че това да не се случи?

Всички програми напредват с добри темпове, като няма такава, по която договореното да е под 40%. Най-напред в това отношение са двете инфраструктурни програми ОПТТИ и ОПРР, за които както вече споменах, бюджетите са договорени над 82% и над 83%.

Към настоящия момент не може да говорим за риск от загуба на средства, като Управляващите органи работят усилено по ясен график от мерки и действия по всяка процедура, за да постигнат необходимия обем разходи в оставащото време до края на 2018 г. Целите по правилото за автоматично освобождаване (т.нар. правило n+3) се следят внимателно от началото на миналата година. Управляващите органи прилагат широк набор от мерки, които да ускорят изпълнението – индивидуален подход към големите бенефициенти, засилено използване на финансови инструменти, увеличаване на аванси, които подлежат на сертифициране, ускоряване обявяването на процедури, които могат по-бързо да генерират плащания.

В резултат вече са изпълнени целите по ОПТТИ, ОПРР, ОП „Развитие на човешките ресурси“, ОПИК, ПРСР. Напредъкът по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ се оценява като достатъчен да генерира необходимия обем разходи, така че да не бъдат допуснати загуби. С повишено внимание продължаваме да следим развитието по ОП „Околна среда“, ОП „Добро управление“ и Програмата за морско дело и рибарство, тъй като до края на годината трябва да бъдат направени съществен обем разходи.

Какви според Вас ще бъдат основните предизвикателства пред строителния бранш както през 2019 г., така и до края на програмния период? Ще има ли промени по отношение на кандидатстването по проектите?

Предизвикателствата пред строителния бранш не са по-различни от стоящите пред всеки един бенефициент или изпълнител на проекти, съфинансирани със средства от ЕС. Трябва да се осигури спазване на процедурите, на сроковете, качество на извършваното строителство.

Разбира се, инфраструктурните проекти имат свои особености, които могат да породят специфични предизвикателства. Става въпрос за големи проекти като обем финансиране, заинтересовани страни, дейности, които трябва да бъдат извършени. Те естествено предизвикват голям интерес, като понякога предизвикателствата при тяхното изпълнение са обект на широко обществено внимание. От друга страна обаче, положителният отзвук при успешно реализиран проект е още един стимул да се стремим към качествено изпълнение.

Считам, че средата, в която се осъществяват проектите, е устойчива. Навлязохме в същинската част на програмния период, основните законодателни изменения бяха направени. Не предвиждаме съществени промени в процедурите за кандидатстване извън тези, които да отчитат спецификите им.

Вече може ли в по-голяма конкретика да се говори за следващия програмен период – като обем на средствата, които ще се предоставят, и приоритети, по които ще се работи?
Да, вече има известна яснота за периода 2021 – 2027 г. – предложенията и за многогодишната финансова рамка, и за основните разпоредби, касаещи кохезионната и селскостопанската политика, са „на масата“. Дебатът става все по-сериозен и преговорите се интензифицират, като очакванията са да бъдат одобрени в края на 2019 г.

България е една от малкото държави, които всъщност имат увеличение на кохезионния пакет от 8%. Приоритетите остават в основни линии същите, но по-фокусирани. Превесът е към икономика, основана на знанието, на иновациите и дигитализацията, зелена икономика, справяща се с климатичните промени.

На национално ниво трябва да успеем да ориентираме програмирането в посока, която да направи икономиката ни иновативна и конкурентоспособна. Въпреки това нуждите от традиционна инфраструктура не отпадат и тя ще остане приоритет и за следващия период. Необходима е повишена ефективност на регионалната политика, насочена към балансирано развитие на регионите, така че ще търсим акцент върху териториалното измерение на стратегическите документи.

Как виждате бъдещето на кохезионната политика? Как ще се отрази излизането на Великобритания от ЕС?

Очакванията ни за бъдещето на кохезионната политика не трябва да се формират на основата на нашите желания, ако искаме да сме подготвени за това, което предстои. В този смисъл сме длъжни да отчетем факта, че ЕС се променя под влиянието на външни и вътрешни фактори, на обективни и субективни явления. От една страна, сме свидетели на миграционен натиск и необходимост от гарантиране на сигурността на европейските граждани. От друга страна, Съюзът изостава в геополитически план от конкурентите си в области, като научни изследвания, производствени иновации, информационни услуги и др. Няма да е преувеличено, ако към тази група причислим и военната индустрия, за да стане ясно колко много и същевременно нехомогенни са предизвикателствата пред ЕС, в частност пред неговия бюджет.

В такава ситуация е съвсем естествено да очакваме, че приоритетите на Съюза ще претърпят промяна и в бъдеще ресурсите ще се насочат там, където са идентифицирани най-сериозните дефицити. Паралелно с този процес на преформатиране се случва и Брекзит, което допълнително поставя под натиск т.нар. традиционни политики на ЕС, тъй като Великобритания беше един от водещите нетни платци в бюджета на Съюза.

Поради всички тези причини, но не само, механизмите на кохезионната политика, с право или не, тенденциозно се поставят под съмнение от гледна точка на тяхната ефективност и възможностите да създават повече добавена стойност в европейски контекст. Но не бива да забравяме, че кохезионната политика има за цел да сближава, да намалява разликите и да балансира част от дефектите на общия пазар. Трябва да се търси баланс, за да не загубим правилната посока по пътя към общото бъдеще на ЕС.

Вярвам, че следващата Многогодишна финансова рамка 2021 – 2027 г. ще приоритизира инвестициите в качествени идеи и проекти със съществена добавена стойност и устойчиви резултати.

Факт е, че над 80% от заетостта на строителния сектор се осигуряват от еврофондовете. Вие обаче винаги сте казвал, че не бива да се разчита само на тях. Какви са политиките, които биха могли да осигуряват заетост на бранша през следващия период 2020 – 2027 г.?

Вярно е, че голяма част от инвестициите в инфраструктура са във фокуса на текущия програмен период, което вярвам ще бъде продължено и в следващия.
Анализите, които вече се подготвят, показват, че инфраструктурата се запазва като важен сектор, към който да бъде насочен съществен финансов ресурс. Националният бюджет също предвижда инвестиции за подобряване на социалната и техническа инфраструктура на територията на общините например. Любопитни са обаче някои данни от макроикономическата картина за 2018 г. – растежът на добавената стойност в строителството е 4,4%, като динамиката на сград­ното строителство е водеща в отрасъла. Т.е. еврофондовете действително са важни, но не се явяват единственият източник на инвестиционен ресурс за сектора.

Как оценявате диалога Ви с Камарата на строителите в България (КСБ), кои са сферите, в които ще си сътрудничите в бъдеще?

С КСБ винаги сме имали и ще имаме конструктивен диалог, в който открито поставяме както предизвикателствата пред бранша, така и добрите практики и предложенията за подобряване на нормативната база и условията за правене на бизнес в България. Подобен диалог между правителството и строителния бранш, бих казал, е задължителен и се радвам, че ние не го правим по задължение, а водени от желанието заедно да подобряваме условията, в които работи българският строител.

Със сигурност голяма част от основните теми ще са на дневен ред и идната година – обществени поръчки, електронно възлагане, критерии, концесии, европейски пари и национален бюджет за инфраструктурни проекти, намаляване на административната тежест в строително-инвестиционния процес. Но ще има и ред нови области, по които вярвам, че ще имаме възможността да обединим усилия. Например голяма тема е нуждата от все повече квалифицирани кадри на пазара на труда и тук заедно можем да мислим освен за дуално образование, допълнителна квалификация и преквалификация, но и за връщане на българите от чужбина.

В Закона за обществените поръчки (ЗОП) се направиха редица изменения през годината, как ги оценявате? Кои въпроси ще решат те и какво още трябва да се променя в закона?

ЗОП като рамков закон постоянно търпи усъвършенстване, а и някои от положенията в него не са още напълно реализирани. По същество през 2018 г. бяха засегнати няколко области от нормативния акт. Например промените в режима на обжалване на поръчките ще доведат до преодоляване на констатираното „тенденциозно“ обжалване предимно на търгове с висока стойност, в които попадат и такива по инфраструктурни обекти. Едно от съществените изменения е, че процедурата може да бъде спряна едва след образуване на производство пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), а не от подаване на жалба. За ускоряване на призоваването пред КЗК е въведено изпращане на съобщения и призовки на страните само на електронен адрес или факс. Резултатите тепърва ще се наблюдават и анализират, тъй като е минал кратък период, за да се изведат статистически сравними данни.

През октомври бяха обнародвани промени във връзка с допълване и прецизиране на правилата за поетапно въвеждане и използване на електронна платформа за възлагане на търгове. Улесненият обмен на информация ще позволи съкращаване времето за подготовка и възлагане на поръчката при възложителите, както и намаляване на административната тежест и разходи за стопанските субекти. Наред с това въведохме електронно фактуриране и от 1 ноември 2019 г. възложителите ще са длъжни да приемат и обработват електронни фактури при разплащане по договори за обществени поръчки.

Увеличени са стойностните прагове за възлагане на търговете, в съответствие с новите регламенти на ЕК от декември 2017 г. Повишението е средно с около 5% за доставки и стандартни услуги, но е значително по-високо при строителството, социалните и други специфични услуги.

Прецизиран е кръгът на лицата, които са задължени да декларират т.нар. лични обстоятелства при участие в поръчки. Той е сведен до законните и упълномощени представители на стопанския субект и до членовете на неговите управителни и надзорни органи. Уточнени са хипотезите за замяна или включване на нов подизпълнител при изпълнение на договор за обществена поръчка. Въведено е задължение за възложителите да публикуват в Регистъра на обществените поръчки информация за всички допълнителни споразумения към договорите, а в профила на купувача да се оповестяват и договорите с подизпълнителите. Уеднаквени са изискванията за публичност на малките поръчки с тези на големите с цел по-голяма прозрачност.
От всичко дотук е видно, че ЗОП постоянно се усъвършенства. По този начин вярвам, че можем да постигнем среда за законосъобразно и умно възлагане, както и за допускане на все по-малко грешки, санкции и финансови корекции.

Голямата задача за 2019 г. си остава въвеждането на платформата за електронен възлагателен процес.

За бранша е важна темата за т.нар индикативни цени, които при редица проекти са неактуални към действителните. Какво може да се направи в тази насока?

Индикативните цени могат да послужат за ориентир с оглед ограничаване на възможностите за предлагане на дъмпингови цени при изпълнение на дейностите по проектите. При прилагане на този подход следва да бъдат отчетени всички релевантни фактори предвид осигуряването на необходимата ефективност при изразходването на средствата от ЕС.

Намаляването на административната тежест е сред приоритетите на правителството. Какво бе свършено през годината в тази сфера и какво предстои през 2019 г.?

Няколко теми бяха поставени на дневния ред тази година – никоя от тях не е еднократно усилие, а изисква ангажимент от всички замесени институции и работа в перспектива, за да имаме максимална трансформация на администрацията и образа й в обществото.

Въведохме система за електронен обмен на документи между администрациите – от 1 ноември на практика не пътува хартия между държавни органи, освен когато закон не го изисква поради специфична причина. Това означава спестено време, по-голяма отчетност на процесите, по-малко хартия, заздравяване на дигиталната култура в работата на администрациите. През 2019 г. следват усилия различните ведомства да спрат да използват хартиени преписки и за вътрешни нужди.

През юли отпадна изискването за представяне на шест от най-разпространените удостоверения на хартиен носител – за задължения към Агенция „Митници“, за партида на физическо или юридическо лице в Имотния регистър, за семейно положение, за съпруг/съпруга и деца, за сключен граждански брак (за лицата, родени след 1983 г.), образец УП-8 за пенсия или добавки към НОИ. Тенденцията е в бъдеще да отпадат и други, а информацията да се набавя служебно от администрацията. В крайна сметка не е коректно държавата да иска от гражданина информация, която сама може да провери. Затова тече усилена работа по разширяване на каталога от информационни системи и регистри, свързани към модула RegiX – в момента той работи с 65 основни регистъра.

През 2018 г. беше пуснат в експлоатация и Портал за сигурно електронно връчване, поддържан от Държавната агенция „Електронно управление“. Чрез него се осъществява сигурно заявяване и получаване на електронни услуги, както и връчване на съобщения от институции. Това е платформата, чрез която ще се осъществява комуникацията между държавни и общински институции и граждани, а наред с това ще позволява участието на доставчици на обществени услуги, като банки, телекоми, застрахователи и др.

През октомври беше приет пакет с над 1500 мерки за оптимизиране на процеса на административно обслужване – 373 административни услуги и регулаторни режима отпадат, съкращават се срокове и такси, редуцират се изискваните от заявителите документи и др. Вървим в посока администрацията да не изисква от гражданина усилия, които тя самата е в състояние да положи.
Дългогодишната практика по раздробяване на регистрите в българската администрация ни е оставила наследство от над 1700 регистъра, множество от които се дублират, не функционират правилно, не са машинно четими или направо са излишни. През 2019 г. ще направим преглед и ще унифицираме нужните регистри, ще ги свържем към системи като RegiX. Така те ще се ползват по предназначение от упълномощените администрации и ще има максимален ефект от съществуването им. Предстои работа и по въвеждането на Държавния хибриден частен облак, както и на масова идентификация с лични документи от ново поколение. Ще отпадат и още излишни удостоверения на хартия. Вярвам, че институциите ще действат последователно и професионално както през 2018 г. и ще имаме много добри новини за гражданите и бизнеса и през идната година.

През 2018 г. строителният бранш бе подложен на безпрецедентни атаки с политически привкус, а българските строители бяха обвинявани в какво ли не. Докъде според Вас е допустимо подобно говорене и не трябва ли да има възможност за по-ефективна защита на доброто име на компаниите, включително и чрез промени в законодателството?

Българското общество и темите, които са в центъра на общественото внимание, са различни през 2018 г. спрямо тези от 1998 г. или 2008 г. Днес го вълнуват все повече теми, свързани с качеството – на въздуха, храните, на пътищата, сградите и т.н.

Когато обаче става дума за нападение върху доброто име на българските строителни компании, държавата е техен естествен съюзник. Защото имидж не се гради лесно, нужни са години, изпълнени с много труд, ред качествени и мащабни реализирани проекти, квалифицирани служители и достойни условия на труд. Днес българският строител е натрупал опит и ноу-хау, които позволяват да работи не само в страната, но и в чужбина. Не бива да бъдат отправяни обвинения без доказателства.

Какво ще пожелаете на българските строители и на читателите на в. „Строител“?

С всяка изминала година благодарение на строителния бранш България става все по-добро място за живеене и правене на бизнес. Реализираните инфраструктурни проекти са локомотив за икономиката на страната. Вярвам, че с богатия си опит и потенциал българските строители ще продължат да ни радват и през 2019 г.

А на читателите на вестник „Строител“ желая да открият през идната година нова гама положителни емоции и интересни събития. Бъдете здрави, щастливи, с добро настроение и добри новини!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.12.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.