Нено Димов: Целта на инвестициите в екология е по-доброто качество на живот на хората

Благодаря на Камарата на строителите в България за доброто и конструктивно сътрудничество през 2018 г.

Прочетена: 91

Елица Илчева,
Мирослав Еленков

Министър Димов, в края на 2018 г. отчетохте, че са подписани договори за 50% от ресурса на Оперативна програма „Околна среда“ („ОПОС 2014 – 2020“). Доволен ли сте от напредъка през изминалата година и кои са предизвикателствата през 2019 г.?

Благодарен съм на екипа на оперативната програма за това, че успя през 2018 г. да реализира много сериозен напредък. 109 са подписаните договори по „ОПОС 2014 – 2020“ от началото на периода досега на стойност над 1,6 млрд. лв., което е половината от бюджета. Само през 2018 г. Управляващият орган на ОПОС е обявил 9 процедури на стойност над 2 млрд. лв. Сключените договори през изминалата година за инвестиции в екологична инфраструктура са 55 за 850 млн. лв. Изплатените средства по „ОПОС 2014 – 2020“ към декември 2018 г. са над половин милиард лева (552 млн. лв.), или 16% от бюджета на програмата. Това е сериозен напредък, тъй като в началото на мандата ми те бяха около 100 млн. лв., или едва 3%.

Мерките в секторите, в които инвестира ОПОС – води, отпадъци, биоразнообразие и качество на атмосферния въздух, дават реално отражение върху живота на българските граждани и въпреки че често са непопулярни, резултатите от социологическо проучване сочат, че ОП „Околна среда“ е разпознаваема за 76% от гражданите. Това я поставя на първо място от осемте оперативни програми. И през новата 2019 г. ще положим усилия да продължим напред със заложените цели по изпълнението на ОПОС, така че в този програмен период до 2020 г. да нямаме нито един загубен лев.

Какво да очакваме в сектор „Води“?

Целият ресурс на „ОПОС 2014 – 2020“ от 3,6 млрд. лв. вече е достъпен за бенефициентите, като най-голяма част от инвестициите е именно в сектор „Води“. Там очакваме консолидираните ВиК оператори да подават предложения. Целта ни е с реализирането на обектите в рамките на следващите 5 години да постигнем много по-високо ниво на пречистване на питейните и отпадъчните води. С изпълнението на тези проекти ние не само ще отговорим на европейските критерии, но ще осъществим и най-важната цел – подобряване качеството на живот на българските граждани.

Докъде стигна работата по доизграждането на регионалните системи за управление на отпадъците в общините, които трябва да изпълнят задълженията си за закриване и рекултивация на старите сметища?

На първо място успяхме да излезем от заплахата за наказателна процедура за старите общински депа. За периода от 2009 г. до 2018 г. е прекратена експлоатацията на всички 140 сметища, които не отговарят на нормативните изисквания. Към момента имаме изградени 51 регионални системи на територията на цялата страна, които напълно отговарят на нормите и са въведени в експлоатация. Предстои да бъдат завършени последните 3 регионални системи – в Благоевград, Бяла и Дупница.

Как върви изпълнението на Инвестиционна програма „Минерални води“? Какви са постигнатите резултати по нея?

Пилотната й схема е в подкрепа на общините за ефективно използване на ресурсите от минерални води и е на Националния доверителен екофонд (НДЕФ). Одобрени са проектите на 9 общини – Разлог, Полски Тръмбеш, Велинград, Бургас, Сапарева баня, Септември, Панагюрище, Минерални бани и Берковица. Мерките, които са заложени, включват реконструкции на съществуващи и строителство на нови водопроводи, ремонт на помпени станции, резервоари, изграждане на санитарно-охранителни зони и др. Отделните общини са на различен етап, но мога да кажа, че проектите на Полски Тръмбеш и Минерални бани са завършени. Във Велинград, Панагюрище и Берковица строителните дейности са реализирани, като плащанията са в процес на подготовка. Проектът на Разлог също е в напреднал етап – СМР приключват. В Бургас и Сапарева баня започва изпълнението на заложените мерки. Предстои да стартира работата и в Септември.
След реализацията на всички тези пилотни обекти през 2019 г. ще се направи цялостен анализ. Според резултатите НДЕФ ще ни представи предложение за началото на редовната програма. Тогава ще знаем и с какъв финансов ресурс ще разполагаме за инвестиции в други общини, които ще почерпят от опита на първите 9 с успешни проекти. Според данните на екофонда и запитванията от страна на местните власти виждам, че интересът към „Минерални води“ е много голям.

Кръговата икономика е един от приоритетите, по които работите, но като че ли в България темата все още не е толкова популярна. Какво е вашето мнение?

Неведнъж съм казвал, че природата е най-добрият пример за кръгова икономика. В нея думите „отпадък” и „непотребно” не съществуват. В природата всяко нещо, което е ненужно за някого, е полезно за другиго. Основната идея на кръговата икономика е изграждането на модел, при който влагането на ресурсите и изтичането на енергията да бъдат сведени до минимум. За да постигнем тази цел, трябва да променим мисленето си за йерархията на отпадъците. Първото, което се поставя като приоритет в кръговата икономика, е даден продукт да бъде направен така, че да се предотврати до минимум образуването на отпадък от него. Втората цел е животът на продуктите да бъде възможно най-дълъг и те да могат да се ремонтират. Третата стъпка е боклукът да се превърне в суровина за нови продукти или за производство на енергия. И накрая на този процес да не остане нищо за депониране, или съвсем малко.

Ако се следва тази йерархия, целите, които си поставя ЕС – да постигне 10% депониране, се вписват идеално в концепцията за кръгова икономика. До момента човечеството мисли линейно – суровина, производство, продукт, употреба, отпадък. Едва от няколко години започнахме да мислим, условно казано, в някакъв кръг – как отпадъкът всъщност може да бъде суровина. За да бъде променено мисленето и да бъде постигнат устойчив ефект, трябва да се промени образованието на децата и културата на всеки отделен гражданин. И това е голямото предизвикателство – не в написването на определен закон, не в прилагането на конкретна иновация, които безспорно са много важни, а в това от наслагваното от хилядолетия праволинейно мислене да минем към новото, което да бъде наша основа през следващите хилядолетия.

Бернската конвенция отхвърли претенциите на зелени организации срещу ОВОС за лот 3.2 на магистрала „Струма“. Какво обаче губим от обжалването на не един и два проекта в областта на околната среда? И може ли да се каже, че работата по екологичните процедури там е приключила?

Преди да ви отговоря конкретно за АМ „Струма“, ще ви посоча, че тази година възложихме на Института за пазарна икономика да направи анализ на разходите и загубите от забавяне или отмяна на инвестиционни намерения, включително и пропуснати ползи заради обжалване и нереализиране на договори за десетгодишен период. Оказа се, че те са огромни – от порядъка на 1 млн. лв. на ден губим само от забавянето на инвестиционни проекти. Общо загубите от спирания и обжалвания се изчисляват в милиарди.

Направени са и приблизителни изчисления относно пътнотранспортните произшествия за последните пет години. Според общата статистика загиналите на автомагистрали са 3 пъти по-малко от тези на първокласни пътища. Забавянето на строителството на автомагистралата през Кресненското дефиле и на магистралите по други подобни пътни участъци има не само икономическо измерение, но е и загуба на човешки животи, която трудно може да се оцени. За магистрала „Струма“ забавянето е най-дълго – 12 години. През всяка една от тях в дефилето загиват между 5 и 10 души. При наличие на скоростно шосе те биха били поне три пъти по-малко. Според данните от проучването, ако изобщо допуснем, че човешкият живот може да бъде възмезден или измерен в пари, то щетите от смъртта на пътя в този участък достигат до 110 млн. лв. за десетгодишен период, или 11 млн. лв. на година. Така че аз приветствам решението на Бернската конвенция, което се основава на разума и баланса между опазването на околната среда и икономическото развитие, към което се стремя още от началото на мандата си.

Имате „гигантски слалом“ и с казуса „Банско“. Министър Димов, как ще стигнете до финала?

Да, всъщност сравнението с гигантски слалом е добро, защото очевидно по пътя към финализирането му има много трудни за преодоляване препятствия. Казусът е сложен и вече няколко правителства не могат да стигнат до окончателно решение. В момента в правителството обсъждаме възможността да привлечем авторитетен международен консултант, който да направи анализ на концесионния договор с „Юлен“ за ски зона Банско и да предложи конкретни решения.

Наскоро с министрите на икономиката и на туризма Емил Караниколов и Николина Ангелкова се срещнахме с Марк Жирардели, който заради медийния интерес оповести, че е 100% собственик на мажоритарния акционер в „Юлен“ АД „Т.А.К. Сървисиз Лимитед“. На срещата бяха обсъдени концесионният договор и необходимостта от изграждане на втори кабинков лифт в курорта. Знаете, че се водят преговори за изменение и допълнение на договора за концесия с „Юлен“ АД, за което съм упълномощен от Министерския съвет. С промяната трябва да бъдат изчистени неяснотите с границите на концесионната територия на ски зоната, да се промени и увеличи концесионното възнаграждение, както и да се заложат санкции при нарушение на екологичното законодателство. На срещата г-н Жирардели заяви, че е упълномощил мениджмънта на „Юлен“ АД да води преговори по поставените теми и да се намерят решения за бъдещото развитие на Банско. Така че продължаваме напред в слалома.

Но извън конкретните измерения на казуса „Банско“, тук става въпрос изобщо за развитието на зимния туризъм в България, който има огромен потенциал. Защото ако не е Банско, утре същият проблем ще се появи за всеки инвестиционен проект в тази сфера. Ние най-накрая трябва да си дадем сметка искаме ли развитието на регионите да се ръководи от интересите на местните хора, за да се подобри техният поминък, доходи и качество на живот в здравословна и чиста околна среда, или ще се водим от политическите амбиции на малка група хора, изповядващи идеология, близка до неомарксизма. Разбирате, че говоря за нещо фундаментално, а именно за сблъсъка между две идеологии – консервативната и либералната. Зелените не подбират политически средства, за да реализират идеологията си. Всъщност това са хора, които се опитват по всякакъв начин да саботират модернизацията на българската държава.

Екологията има два подхода – консервативния и либералния. Консервативният се базира на това, че човекът, семейството, местната общност са приоритет. Алтернативата е идеология, която се противопоставя на икономическото развитие и модернизацията. Самата Европа е изправена пред този фундаментален избор, който ще определи коя посока ще се поеме. Ако искаме да я запазим като силен играч – да отдадем на обществата това, което е тяхно право.

Какво ще пожелаете на българските строители за новата 2019 г.?

Искам да се обърна с пожелание за много спорна и градивна 2019 г. към всички строители в страната ни. Благодаря на Камарата на строителите в България за доброто и конструктивно сътрудничество през 2018 г. и се надявам, че ще продължим в този дух и занапред.

България защитава постигането на географски баланс при прилагането на Програма LIFE 2021 – 2027

На последното за 2018 г. заседание на Съвета на Европейския съюз по околна среда министър Нено Димов представи позицията на България по дългосрочната визия на ЕС за неутрална по отношение на климата икономика. Той е посочил, че Стратегията представлява подходяща база за провеждането на задълбочена и всеобхватна дискусия на всички нива. Водещи принципи за нашата държава са разходоефективността, отчитането на националните специфики, техническата неутралност, и не на последно място, справедливият преход. Нено Димов е заявил, че България поддържа позицията си и категорично не приема по-нататъшна ревизия или увеличаване на амбицията на ЕС по отношение на установените цели до 2030 г.

В допълнение министърът е подчертал, че държавите членки следва да имат достатъчен марж при залагане на дългосрочните си политики, за да се гарантира отчитането на националните особености, енергийния микс, потенциала за намаление на емисиите в различните сектори, икономическото развитие, инвестиционния климат и социалния ефект от планираните мерки.

Съветът е постигнал и частичен общ подход по предложението за Регламент за създаване на Програма LIFE за финансиране на дейностите в областта на околната среда и климата за програмен период 2021 – 2027 г. Основна цел на програмата е да допринесе за прехода към чиста, енергийноефективна и нисковъглеродна икономика. За България е изключително важно да бъде подпомогнато постигането на географски баланс при прилагането на програмата.
Министрите са договорили и общ подход по предложението за Регламент за определяне на стандарти за въглеродни емисии от нови тежкотоварни превозни средства. Дискутирани са заложените цели за намаляване на емисиите, механизмът за стимулиране на нулево и нискоемисионни автомобили, както и предвиденият през 2022 г. преглед на постигнатото. Очаква се новото законодателство да допринесе за понижаване на емисиите на CO2 от тежките превозни средства в съответствие с изискванията на политиката на ЕС по климата и Парижкото споразумение, както и за намаляване на замърсяването на въздуха. Документът насърчава внедряването на нови технологии, понижаващи разхода на гориво.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 10.01.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.