Искра Михайлова: Строителите материализират идеята за европейската солидарност в България

Радвам се, че успяхме заедно с КСБ и вестник „Строител“ ефективно да използваме нашето добро сътрудничество и да организираме от 2015 г. до сега по едно събитие, което беше знаково

Прочетена: 195

Ренета Николова

Уважаема г-жо Михайлова, в началото на 2019 година да започнем с едно пожелание към нашите читатели – строителите на съвременна България и техните екипи, семейства и партньори?

Преди всичко благодаря за поканата! Това е чудесно начало на 2019 г., която се надявам да бъде успешна за всички строители и техните семейства, за партньорите им, за тези, които разчитат на тях. Бих пожелала 2019 г. да бъде здрава, изпълнена с удовлетворяващи проекти, да бъде свързана с много разбиране и уважение от обществото към труда на строителите. България има традиции в тази сфера. Ние сме една от малкото страни, които отбелязват Ден на строителя. На Димитровден строителите са се завръщали по домовете си, за да празнуват след усилен труд през лятото. Сега обаче те работят през цялата година и създават блага, които са в основата на развитието на страната ни. Свързано с моята работа, бих казала, че строителите в България материализират идеята за европейската солидарност, те й придават вид, стойност, допринасят за развитието на страната ни. Нека са живи и здрави!

Каква беше 2018 г. за Комисията по регионално развитие (КРР) в Европейския парламент (ЕП), кои бяха най-важните направления, по които работихте, каква е оценката, която давате на изминалата година?

За Комисията по регионално развитие в ЕП 2018-а беше усилна, година, в която ние посветихме труда си на една голяма задача – съхраняване на политиката на сближаване като основна политика на ЕС. В началото на 2018 г. проведохме поредица от важни срещи с представители на ЕК – комисаря, отговорен за бюджета, вицепрезидентите на ЕК, и с тях ние дискутирахме възможностите на политиката на сближаване след 2020 г. Организирахме специални извънредни заседания на комисията, на които канихме всички европейски неправителствени организации, които обединяват местните и регионалните власти, за да чуем и техния глас, и тяхното виждане каква трябва да бъде регионалната политика на ЕС след 2020 г. В началото на май получихме предложението за многогодишната финансова рамка на ЕК за периода след 2020 г. На 29 май дойде и предложението за пакета, свързан с политиката на сближаване – за организацията на новите фондове за регионално развитие, кохезионния фонд, социалния фонд и всичко, което ние свързваме с инвестиционната политика на ЕК. Започнахме и усилен труд за законодателната инициатива на Парламента по тези предложения на ЕК. Резултатът е, че вече съгласувахме позицията си за териториално сътрудничество – програмата INTERREG след 2020 г. Очакваме в началото на годината да имаме гласуване в пленарна зала. Това ще даде възможност да се утвърди позицията на ЕП и да започнат междуинституционални преговори. Работихме по общия регламент, който обединява 7 фонда. Това са изключително важни задачи. Радвам се на добър консенсус в комисията, въпреки че имаме политически различия. Има като че ли политически групи, които настояват да запазим регионалната политика на ЕС такава, каквато е била през 90-те години на миналия век. Имаме и политически групи, които настояват за реформи, което е най-важно в момента. Аз се радвам, че принадлежа към групата на либералите, а ние твърдо държим на реформирана политика на ЕС, реформирани институции и мерки за осъществяване на европейската солидарност.

Какво бихте посочили като най-голям успех през годината? За какво не достигна време?

Като най-голям успех бих посочила това, че ние успяхме да съхраним политиката на сближаване като основна инвестиционна политика на ЕС. В предложената от ЕК финансова рамка са заделени 373 млрд. евро за политиката на сближаване. След години, в които се коментираше дали има нужда от такава политика, след позициите на някои страни членки, които приемаха, че новите предизвикателства пред ЕС трябва да отклонят вниманието ни от тази политика, ние все пак успяхме да наложим своето виждане. Имаме една база, върху която работим. Освен това заедно с Комисията по бюджет на ЕП положихме общи усилия да отстоим позицията на Парламента, която е категорична – политиката на сближаване и общата селскостопанска политика трябва да останат във финансовите граници от сегашния период. Никакво отстъпление от финансовите параметри, защото това са политики, които ще подкрепят общото развитие на ЕС, включително и реформите. Голямото ни завоевание е, че запазихме тези политики да бъдат адресирани към всички региони на ЕС, а не да се локализират в някои страни. Радвам се, че успяхме. Не беше лесно и изискваше много усилия, много срещи, много разговори, много коментари и компромиси. Но резултатът е добър. За какво не стигна времето? Ако искаме новата регионална политика да започне от първите дни на 2021 г., то би трябвало вече да сме в преговори със Съвета и да може преди изборите за ЕП през май да имаме утвърдени регламенти. Няма да успеем, за съжаление. Ще имаме позиция на ЕП, но няма да успеем да финализираме преговорите със Съвета, който е доста по-спокоен в сроковете, които си поставя, и е доста по-оптимистично настроен, че новият ЕП ще може да се справи и да предостави на страните членки новите политики след 2021 г. Не знам дали това ще се случи. Може новият Парламент да бъде много ефективен. Ние не успяхме – получихме късно предложението, започнахме работа веднага, стараем се да се вместим в някакви срокове, но няма да успеем да предоставим на европейските граждани финализиран регламента за новата политика на сближаване.

Какво показват цифрите, как върви изпълнението на оперативните програми на европейско ниво и къде е България? През 2019 г. предстои оценка на изпълнението съгласно индикаторите – има ли рискови сфери и опасност да загубим средства?

Изпълнението общо в ЕС не върви много добре. Средният процент на усвояване на ресурса, отделен за политика на сближаване, е 23%. Това е малко за пета година от програмния период. Има страни, които са успели да постигнат над 40%, има такива, които се въртят между 32-35%. България е на 22-23% от изпълнението според последните данни на ЕК към края на миналата година. Редовно организирам срещи на членове на КРР с представители на ЕК от географския отдел на комисията. Последната ни среща беше през ноември. Тогава коментирахме усвояването в Унгария, Хърватска, Румъния, България и Словения. За съжаление, не може да се похвалим с темповете на усвояване на Унгария. Въпреки многото спорове, въпреки претенциите на страната към общите политики на ЕС, когато стане дума за политика на сближаване, Унгария е изключително активна, много бърза в договарянето, има над 100% договаряне на ресурса. А ние сме още някъде към 50-60% договаряне в края на петата година. Все пак погледнато общо за ЕС, България е в златната среда.

Причините за забавянето като цяло в ЕС са няколко – късното представяне на законодателството, което ще забави усвояването и на средствата за периода. За съжаление, ще бъде така. Втората причина е, че изискванията за акредитиране на изпълнителните агенции, управляващите органи във всички страни членки, отне много време. Все още в края на петата година имаме управляващи органи, особено в програмите за териториално сътрудничество, които не са акредитирани. В България последният управляващ орган беше акредитиран миналата година. А без акредитация не може да се работи. Освен това ние имаме забавяне и в някои от програмите, които са свързани с инвестиции. Тези постигнати 23% се дължат основно на две програми: социалната – ОП „Развитие на човешките ресурси“, и програмата за конкурентоспособност – ОП „Иновации и конкурентоспособност“, които работят много добре. Но имаме програми, които се забавят. Това е ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, която се води рискова за България. Ние имаме обяснение за това – липса на опит, капацитет, възможности на образователните институции, грешки в управлението на програмата, спирането й. Обясненията са много, но фактът е налице. За съжаление, много се забавят проектите във водния сектор по ОП „Околна среда“. Отново имаме обещание за одобрение на проекти в началото на идващата година, което вече е много късно. По време на срещата с ЕК директно поставих въпроса ще започнат ли преговори за препрограмиране – насочване на средства от една към друга програма. Отговорът беше: „Ние и сега го правим“. Вече имаме пренасочване на пари от програмата за наука към програмата за конкурентоспособност, одобрени от ЕК. Ако това е пътят, то би трябвало България много бързо да реши накъде да пренасочи ресурса, който очевидно няма да може да бъде усвоен. При одобрени проекти в началото на 2019 г., обществени поръчки в рамките на годината с всички условности, ние рискуваме да започнем големи инвестиционни проекти във водния сектор през 2020 г. А те трябва да бъдат завършени и отчетени до края на 2023 г. Не е много времето. Това ще изисква изключителна мобилизация както на управляващите органи, така и на изпълнителите. Аз мисля, че този разговор трябва да се проведе – между управляващите органи и строителния бранш – може ли да се изпълнят проектите в такива съкратени срокове? Какво е изискването за това, може ли да се гарантира ускорено управление на проектите, за да може да се изисква от изпълнителите ускорено изпълнение? Мобилизацията трябва да бъде огромна. Тези проекти са рискови от гледна точка на общото изпълнение на програмите на ЕС. Очаквам да се активизират повече проектите за градско развитие, които получиха директно финансиране от ОП „Региони в растеж“. Тук вече отговорността е на големите общини, които би трябвало да задвижат проектите си за градско развитие – София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна. Очаквам както тези общини, така и някои по-малки, като Гоце Делчев например, да бъдат изключително активни, за да реализират проектите си. България не е южна страна и в момента навън е -4 или -5 градуса. Зимният период не е най-благоприятен за строителни работи. Но бихме могли да планираме по-добре нещата, ако искаме да усвоим това, което получаваме от ЕС.

Какво да очакваме от кохезионната политика за следващия програмен период? Кои са приоритетите на ЕС?

ЕС, въпреки многото забележки към работата на институциите, въпреки откровеното критикарстване на националистите, които са в някои от правителствата на страните членки, отчете приоритетите на европейките граждани и насочи кохезионната политика към приоритетите, които посочват гражданите на ЕС. На първо място е сигурността. При всички допитвания гражданите поставят на първо място сигурността – по границите и вътре в страните. За съжаление, имат основание. Включително последният терористичен акт показа, че има много да се желае за организацията на сигурността на гражданите. Очакваните нови вълни от мигранти поставят условия към опазването на външните граници на ЕС. Сигурността присъства в многогодишната финансова рамка, присъства като приоритет на кохезионната политика, особено когато говорим за трансгранични проекти, засягащи външните граници на Съюза. На второ място гражданите на ЕС поставят проблемите на измененията на климата. Много страни се сблъскаха с поредица от природни бедствия, които се дължат на тези промени. В България имаше наводнения, в Португалия пожари, в други държави също имаше природни катаклизми, като в Германия и Словакия. Изменението на климата не е шега. Може да има учени, които смятат, че не е точно така, както някои го представят. Може да има спорове в контекста на научни конференции, но когато трябва да се предотврати накърняването на имуществото, здравето и живота на европейските граждани, трябва да бъдат предприети съответните мерки. Такива е необходимо да се вземат и по отношение качеството на въздуха. Отварям една скоба – в ОП „Околна среда“ за България за този период има приоритет за качеството на въздуха и по него усвояването е 1%. Въпреки че страната ни изпитва сериозни проблеми. Българските граждани изпитват проблеми. Хората се притесняваха да ходят по улиците на София в началото на декември. Сега е студено и като че ли забравихме, но проблемите с чистотата на атмосферния въздух са много сериозни. Те засягат политиката, свързана с транспорта, инфраструктурата, пътищата в градовете, отоплението на гражданите. Тук се включва и политиката за поддържане на чистотата на градовете. Така че това е втората приоритетна насока на бюджета на ЕС – превенция на промените в климата и всички свързани с това мерки – и в транспорта, и в управлението на градовете, и в инфраструктурата. Инфраструктурата за отпадъчни води е пряко свързана с проблема, а ние се забавяме с изпълнението на проектите във водния сектор. Отново мисля, че не сме много в тон с приоритетите. Друга основна тема е конкурентоспособността на икономиката и балансираното развитие на регионите, към което е адресирана общата регионална политика.

Така че това ще бъдат основните приоритети. В предложенията на комисията от 11 в момента основни цели се преминава само към пет, за да може да се концентрират инвестициите и усилията към определени теми, които са от огромно значение за ЕС. Същевременно се дава много по-голяма възможност за свързване на европейската политика с конкретен регион, за което се поставя условие да се изработят стратегии за развитие на регионите. Още една въпросителна е дали в България се работят такива стратегии. Започна 2019 г., 2021-а е след две години. За тези две години ние би трябвало да сме готови със стратегиите за всеки регион, с обща визия на страната и да сме готови за преговори, за да договорим оперативните програми за следващия период. Пак няма време. Надявам се, че българското правителство няма да вземе пример от Съвета на ЕС и да забави тези решения за след началото на 2021 г.

2019 г. е много важна, тя е изборна за Европейския парламент. Вашият колега и председател на ЕП Антонио Таяни определи предстоящия вот като ключов за бъдещето на Съюза, защо са толкова важни евроизборите през май?

Да, така е. Много изтъкнати лидери коментират колко са важни изборите за ЕП. Важни са по няколко причини. Първо, защото ЕС е в момент, когато трябва да приеме, че реформите са абсолютно необходими. Реформи в европейските институции, реформи в европейските политики. Сегашният Парламент отчита необходимостта от промяна в политиките. Бъдещият Парламент трябва да предприеме необходимите стъпки за реформи в институциите и да продължи реформите в политиките и тяхното изпълнение. Какво означава това? Ние приехме, че ще се намали броят на членовете на ЕП за сметка на представителите на Обединеното кралство след излизането на Великобритания от ЕС.

С около 40 души…

Точно така. Намалява се броят на членовете на ЕП, на първо място. Очакваме, че следващият Парламент ще реорганизира броя на комисиите, тяхната насоченост вътре в ЕП, за да отговарят на очакванията на гражданите. Но бъдещият ЕП трябва да избере и новата ЕК, която ще провежда тези реформирани политики. Дали тази комисия ще бъде конструирана по начина, по който е сега? Едва ли, ако искаме тя да отговаря на изискванията на гражданите. Дали приоритетите ще намерят отражение в новата комисия? Би трябвало да намерят. Но за да бъде избрана работеща комисия, да бъдат проведени политиките, трябва да има Парламент, който да уважава европейските ценности и достиженията на ЕС. Парламент, в който групата на евроскептиците ще бъде достатъчно малка, за да могат да се провеждат политиките. На първо място е това. На второ място – очакваме промени в големите политически групи. В момента най-голямата група в ЕП – тази на Европейската народна партия (ЕНП) – изживява сложен период. Една от причините е позицията на групите на страни като Унгария и Полша – категорични членове на ЕНП, но същевременно членове, които поставят под съмнение редица европейски политики. Проблеми има и с много други страни, където нараства националистическата вълна. Италия е друга тема. Там има националисти и социалисти. Но също в случая въпросът е къде ще бъде италианската група в ЕНП? Какво се случва с групата на Германия, която изживява промени вътре в самата Германия? Очакванията са да намалее броят на представителите на ЕНП в ЕП като част от тях да се насочат към консерваторите, друга част – към националистите. Същото засяга и социалистите в ЕП. Тежък период имат социалистите в Европа и тежък ще бъде периодът за социалистите в ЕП. Ако спадне броят на тяхната група за сметка на силната италианска група, която да се пренасочи към групата на Зелените, както се случва с Германия, ако има пренасочване на групи към крайните социалисти, защото разделението в крайните крила е не само в посока на националистите, но и към крайно левите – очакваме Парламент, в който ще има почти равни по тежест политически групи. Либералите се готвят за скок, определено мога да кажа, че и на последния конгрес на Европейската либерална партия си пожелахме да бъдем втора политическа група в следващия ЕП – амбициозно, но напълно реалистично. Защото очакваме подкрепа на нови партии като тази на президента Макрон, очакваме ръст на една голяма част на либералните партии в Европа. Така че ще бъде важно за всяка една от политическите групи как ще се справи на тези избори. Очакваме да се конструира Парламент, който да поеме отговорност за необходимите реформи, така че ЕС да може да даде отговор на очакванията на европейските граждани.
Ще дам един пример. На среща в Комитета на регионите с представители на различни региони една дама от Австрия ме попита: когато се създава ЕС, той има ясна цел – мир, просперитет, икономически възход. Сега имаме мир и хората вече го приемат като даденост. Имаме просперитет. Хората го приемат като даденост и искат малко повече с всеки следващ вот. Имаме сигурност в ЕС, относителна, и искаме да се инвестира повече в сигурността на гражданите и границите. Каква е целта сега, имаме ли нова такава? ЕС има нужда от нова цел и тази цел може да бъде постигната само с реформи, защото ако няма цел, се изчерпва цялата идея на Обединена Европа. А защо трябва да бъде Обединена Европа? Нека да намерим отговора на това и основният играч, който трябва да даде отговор на този въпрос, ще бъде бъдещият ЕП.

Какви ще бъдат предизвикателствата пред бъдещия ЕП, освен да намери целта? Какво още?

Освен да намери целта, първо е сигурността, реализацията на бюджета, който гарантира увеличението на финансирането на Агенция „Фронтекс”, на всички мерки и програми за сигурност на ЕС като цяло, като външни граници и вътрешна сигурност. Много е важно да се одобрят тези програми и да заработят. Ключово е новият ЕП да приеме като абсолютно необходима задача за ЕС да има политика за инвестиции извън Европа. Това е новата Програма за добросъседство и инвестиции в Африка, например. Огромна програма, която предполага нов мениджмънт, нови цели, ново развитие, координация и работа с африканските държави, и необходимост те да приемат правилата за подкрепа от ЕС. Няма да бъде лесно. Ако си спомним как ние като страна – кандидат членка на ЕС, трябваше да приемем правилата си за членство, представям си как ще ги приеме една държава в Африка, която няма намерение да става член на ЕС, но има нужда от подкрепата на Съюза.

Дъблинското споразумение е доникъде. Българското председателство не успя да се справи с необходимите промени в него. Австрийското отказа да се справя. Румънското няма и намерение да се справя. Остава новият ЕП и бъдещите председателства. Финландия е изключително скептична по отношение на разпределение на квотите, новия модел на интегриране на мигрантите, които до голяма степен са необходими на Европа, но създават проблеми на социалните системи и вътрешната сигурност. Как те да бъдат интегрирани – това ще бъде голямо предизвикателство. Трябва да има решение по Дъблинското споразумение, защото без решение по него то продължава да действа такова, каквото е. И всъщност не работи. Но ако заработи в сегашния вариант – това не е в интерес на България. Защото според него всеки мигрант трябва да бъде върнат в страната, в която за първи път е прекрачил границата на ЕС. Това означава всички страни от Южната дъга на ЕС, в това число и България. Ние имаме интерес от промяна на Дъблинското споразумение. Пропуснахме възможността да работим по него по време на Председателството. Може би условията не помагаха много, дори никак не помагаха. Не го направихме, не го правят и следващите. А това е много голямо предизвикателство.

Друго предизвикателство – изменението на климата и всички мерки, свързани със „зелената“ икономика и с мерките, които се прилагат спрямо моторните превозни средства. Дания подмени 2/3 от автомобилния си парк–1/3 са електромобили, 1/3 са хибриди и само 1/3 са традиционни автомобили с двигатели с вътрешно горене. Къде сме ние? Къде са другите страни? Може ли ние да подменим парка на бедния българин? Новите автомобили ги купуват тези, които имат възможност. А тези, които карат автомобили по на 20-25 години и е жизненоважно да се придвижват с тях? Имаме ли някаква политика и накъде вървим? Увеличаваме екотаксите, но с мъничко. Ще може ли да се справим? Това е проблем на България, но е и проблем на целия ЕС. Не само при нас, а и в много други страни има стари автомобили. Как ще се приемат всички нови разпоредби и наредби?

Разбирам, че започват протести на малките бензиностанции в България, защото те виждат заплаха в новото законодателство, виждат рискове и непосилни изисквания към тях. Но това е стъпка в тази същата посока. Може ли ние да компенсираме тези стъпки и може ли всяка страна член да ги компенсира? Т.е. предизвикателството за изменението на климата ще бъде много голямо, дори заради мерките, които се приемат, заради пакетите „Мобилност”, заради виждането на новата социална Европа, заради изискванията за заплащане на командированите работници. Това ще постави на нови основи цялото движение на работната сила в ЕС, т.е. много работа има бъдещият ЕП.

Чух наскоро в едно интервю, че сегашният мандат на ЕС бил мандат на застоя и не ми стана много приятно. Все пак си мисля, че ние свършихме много работа, включително и що се отнася до финансовата рамка на бъдещата кохезионна политика. Но до известна степен критиката има основание. Приеха се регламенти, а те все още не са приложени. Истинското им приложение предстои и истинската отговорност на ЕС предстои.

Какви ще са основните приоритети в дейността на КРР за 2019 г.?
На първо място, работа по законодателните досиета на бъдещата политика за сближаване, за да може те да бъдат подготвени в срок. На 22 януари ще гласуваме в комисия общия регламент за тези 7 фонда, а най-късно през март ще гласуваме регламента за Кохезионния фонд и Фонда за регионално развитие – говоря за пленарна зала. И ще започнем институционални преговори преди изборите. След изборите тези преговори трябва да продължат. Целта е до края на 2019 г. те да приключат, за да може през 2020 г. да се финализират и да бъдат предоставени на страните членки. Това е амбициозната задача. Заедно с това, нашите функции по контрол на изпълнението на сегашния период продължават. Тези проценти, за които говорих в началото, ни смущават изключително много. Изоставането в усвояването е проблем. Защото беше изключително трудно да се борим за бъдещата политика на сближаване, при положение че сегашната не се използва. Разумен въпрос задаваха много колеги, като казваха: като са ви толкова нужни, защо не ги използвате тези пари, а само 23% от тях. Би трябвало да са повече. КРР ще продължи контрола по изпълнението на индикаторите и общото наблюдението на реализирането на програмите. Освен това ще продължим работа с националните Парламенти, с всички неправителствени организации на европейско ниво, за да може да следим общата организация и приемането на политиката на сближаване. Това е нашата функция. И една немалка задача – ние настояваме във всички наши законодателни актове да има по-голяма видимост и популяризиране на тази политика, за да не стигнем до фрапантните случаи, когато хората не знаят, че нещо е изградено с подкрепата на ЕС. Аз апелирам към българските местни власти, към правителството, към всички браншови организации да подчертаваме пред българския гражданин какво получаваме от ЕС. Защото в началото на евроскептицизма не е национализмът. В началото на евроскептицизма е незнанието за общите успехи на ЕС, така че това ще бъде една от задачите ни.

Имате дългогодишно конструктивно партньорство с Камарата на строителите в България (КСБ) и реализирани успешни инициативи. През 2018 г. такава беше Конференцията за възможностите за инвестиции и развитие в Северозападна България. Каква е новата инициатива за 2019 г.?
Аз много се радвам, че успяхме заедно с КСБ ефективно да използваме нашето добро сътрудничество и партньорство и да организираме във всяка една от годините от 2015-а досега по едно знаково събитие. То винаги беше посветено на изключително важни теми, които засягат и бранша на строителите в България. Надявам се през 2019 г. отново да бъдем на ниво и заедно с КСБ и с неизменния ни партньор в организацията на нашите инициативи – вестник „Строител“, да обсъдим както приноса на строителния бранш за материализиране и реализиране на европейската солидарност на територията на България, така и възможностите в бъдеще. Тази година планираме форумът да се проведе през март. Очаквам да бъде излъчено много силно послание, което да покаже на цялата общественост колко е важно българските строители да участват в процеса на подкрепа на ЕС към България, как те със своите усилия допринасят за успешната реализация на тази подкрепа.

В. „Строител” неизменно е част от тази комуникационна политика за популяризиране на всичко, което се случва с подкрепа на европейските фондове. Какво е Вашето мнение за нашето сътрудничество до момента, да не пропускаме и събитието в ЕП в Брюксел, което беше първо по рода си и изключително успешно.
В. „Строител” е изключително активен във всички общи събития, които организираме. През годините те бяха най-разнообразни. Сред тях е и голямата среща на представители на българския строителен бранш, организирана от КСБ и в. „Строител“, съвместно с мен в Брюксел. Там представихме най-успешните проекти в България, подкрепени от ЕС. В събитието участваха вицепрезидент на ЕК, представители на по-голямата част от дирекциите в ЕП, представители на FIEC и КСБ, на водещи строителни фирми. Така че това беше събитие както за ЕП, така и за КСБ.
Организирахме конференции в България за новите възможности за финансиране както по Структурните фондове, така и с новите финансови инструменти на ЕС, с представители на Европейската инвестиционна банка, с представители на ЕК – няколко пъти в няколко последователни години. Информацията за тези събития излезе на страниците на в. „Строител”. КСБ и вестник „Строител” осъществяват това, за което ние настояваме в ЕП – да се реализират успешни проекти и хората да разберат за това, да има инструмент, чрез който да се разпространява информация за тези проекти. Така че аз продължавам сътрудничеството си с КСБ и в. „Строител” точно защото те реализират една част от това, което аз съм си поставила като задача в ЕП.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 17.01.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.