Инж. Симеон Пешов: Оценявам създаването на вестник „Строител“ като едно от най-мъдрите решения на КСБ

Реализирането на АМ „Хемус“ и „Турски поток” ще донесе засилване на икономическото развитие на Северна България и ще осигури работа на строителните фирми от региона

Прочетена: 139

Ренета Николова

Г-н Пешов, на 3 април вестник „Строител“ ще отбележи 10-годишния си юбилей. Вие сте един от основните двигатели да бъде създадено изданието. Аз обаче ще Ви върна малко по-назад, когато беше приет законът, с който се учреди Камарата на строителите. Разкажете ни за този период.

Преди 11–12 години съществуваше Българска строителна камара, която се помещаваше в една малка сграда в двора на МРРБ. Организацията не беше в добро финансово състояние, имаше дългове, нямаше приходи, кадрово също не беше обезпечена. На по-дейните членове на Камарата много им се искаше браншовата организация на строителите да е активна и стабилна. Няколко души идваха при мен да ме агитират да стана председател на Камарата – Николай Янакиев, който по това време беше председател на УС на ГБС – един от най-големите икономисти на строителството, Курда­ланов също дойде, а след него и Калин Балкански.

Приех предложението и след като бях избран, първото нещо, с което се захванах, бе да се стабилизира Камарата. Няколко фирми събрахме и внесохме 60 хил. лв. и решихме въпроса с финансите, защото и на FIEC трябваше много отдавна да се плати членският внос. Тогава се обсъждаше в Българската стопанска камара, председател беше Божидар Данев, лека му пръст, да се направи закон за браншовите организации, но между браншовете имаше доста различия и нещата се бавеха. Ние с няколко колеги решихме, че ще бъде по-добре да си имаме закон за нашия сектор. И се хванахме да работим за този закон. Аз разговарях с доц. Георги Линков да организираме екип, както и със зам.-министъра на регионалното развитие Ковачев. Привлякохме сътрудници. Много съм признателен на Ковачев, както и на тогавашния министър Гагаузов, който ни подкрепяше. Направихме разширено заседание на УС и приканих всички Областни представителства да започнат кампания за разясняване на необходимостта от закона, да проведат срещи с депутатите от техните региони. Всички се включиха много силно, като най-деен беше Николай Николов от Бургас. Аз имах задача да се срещна с Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройс­тво в 40-ото Народно съб­рание. Неин председател беше Ремзи Осман, с когото се познавах. Срещнахме се и го помолих да съдейства. Той хареса идеята за закона и го подкрепи в НС. Така благодарение на активността на всички заинтересовани страни законът беше приет. По силата му Българска строителна камара се преименува в Камара на строителите в България. Идеята за създаването на Централен професионален регистър на строителя беше много силна. Това даде основание на Ковачев и на другите да ни подкрепят, защото се създаваше професионален регистър, без държавата да влага усилия и пари, и тя получаваше с нашия труд един регистър, какъвто, доколкото аз знам, все още няма нито една друга камара.

Когато излезе законът, трябваше да се направят избори за ръководни органи. Областните представи­телс­тва трябваше да проведат събрания и да се определят делегати за Общо събрание на Камарата. Първото събрание беше в Бургас и аз присъствах на него. Николай Николов беше много активен, както и Камбуров, сегашният председател на клуба на ветераните в града. Искам да се върна към процеса на формиране на КСБ и на закона заради още един интересен момент. ББК „Пътища“ по това време се ръководеше от Иван Бойков. Трябваше да се убедим с него двамата, че прегръщаме обща идея, да се обединим и да влезем в една камара. Имаше идеи пътно-строителните фирми да са отделно, а при нас да членуват останалите строители без пътищарите. Но както знаете, част от фирмите изпълняват всички видове строителство, вкл. и пътно. Говорихме много с него по същността на закона. Срещнахме се и с други по-малки асоциации, трябваше да обединим всички, за да няма някой, който да е против. Само БСК продължаваше да настоява за Закон за браншовиците, какъвто и до момента, вече 10–11 години след нашия закон, не е приет. На следващ етап започнахме да мислим за сграда, която да стане дом на Камарата и, разбира се, на дневен ред дойде и създаването на наше собствено издание, което да отразява работата на КСБ – вестник „Строител“.

Как се стигна до създаването на вестника, знам, че не е било лесно.

Решението за вестника се взе през 2008 г. в Габрово на заседание на УС. Но дискусията по темата вече бе започнала. Интересни бяха разговорите ми с Венелин Терзиев, по това време той беше председател на ОП София. Той, между другото, има важен принос за създаването на в. „Строител“ и това трябва да се отбележи. Имаше спорове – имаше и за, имаше и против вестника. Финансовият въпрос излезе начело при споровете. Имаше и такива изказвания – защо да се създава наш вестник, можем да даваме тази пари на ежедневници и те да ни отразяват събитията. Тогава се обединихме няколко членове на УС и успяхме да убедим колегите, че е по-добре с тези средства да си направим наш вестник, той да отразява живота на строителите, да следи пулса на развитие на строителния отрасъл, проблемите, знаете ги, за които след това вестникът е писал много. Посочихме, че считаме, че е по-добре така да постъпим. Накрая подложихме предложението на гласуване и, слава Богу, надделяха гласовете на поддръжниците на идеята за вестника.

След това внесохме предложението в Общото събрание, което го прие, и така се сложи началото. Събранието го водеше доц. Линков, той е изключително ценен със своя преподавателски опит, умение, остър ум и оригинален начин на поднасяне на информацията, които го утвърдиха като един от мъдреците на КСБ. Сега мисля, че в Камарата вече има двама-трима такива, близки до мъдростта. Аз винаги приканвам, когато се взема решение, за обръщане към мъдростта. Това означава да използваме опита от изминалите години, да се анализира всичко, което се е случило дотук, да се оцени каква е обстановката в страната, какво е положението на отрасъла, какви са болежките на нашите колеги, на Областните представителства, на фирмите, с какво решение може да им се помогне. За всеки въпрос трябва да се търси мъдрото решение. Винаги съм приканвал към това и тогава също апелирах към мъдро решение за създаването на вестника.

Сега, като се връщате назад, оценявате ли като мъдро това решение, което 2008 година са взели УС и Общото събрание?

Оценявам го като едно от най-мъдрите решения на КСБ. Нашият вестник се наложи в гилдията, в институциите и бранша. Той се появява на бюрата на много министри, председатели на агенции, дори този факт, че всички колеги, когато се съберем, говорим за вестника, обсъждат се публикациите, дават се някои насоки, критикуват се някои неща – това значи, че вестникът е четен. Не може да коментираш или критикуваш нещо, без да си го прочел. Така че това, че наред с похвалите има и критики, разбира се, похвалите са много повече – това показва, че вестникът ни е нужен. Има например желания да се поместват лоши практики на обществени поръчки в изданието. Тук има два аспекта. При първия се касае за междуфирмени отношения. И тук възниква въпросът – когато някой попадне в кръга на критиките, означава ли, че той е направил нещо нечестно, или някой от злоба го критикува? Обикновено, когато става въпрос за спорове между фирми, и двете страни са членове на КСБ. Вестникът, докато стигне до истината, е много сложно, той не е прокуратура, не е съд. Не може да бъде арбитър при такива отношения между фирмите.

Друг е въпросът, когато лошите практики идват от възложителите – местна или централна администрация, когато са засегнати принципни теми, които касаят целия бранш. И сега има такива казуси по големи обществени поръчки. Ето, аз чрез вестника, поставям въпроса за търга за жп участъка Елин Пелин – Костенец. Там печеливши са консорциуми от турски фирми и от китайски и една българска. КСБ пред всички институции е заявила своята позиция, че няма по-добри изпълнители от българските фирми. Ако не се справят с нещо – водят се разговори, налагат им се санкции, поправят се нещата и проектите се реализират. Докато с чуждата фирма не е така. Ще дам примера с АМ „Люлин“ – спечели я с дъмпингова цена турска фирма без голям опит в пътното строителство. Изградили били небостъргач. Но едното и другото са различни неща. Тогава официално заявих, че или търгът трябва да се прекрати, или правителството да подготви 40 млн. евро допълнително. И какво стана – НС трябваше да гласува 60 млн. евро след това, за да се завърши магистралата. Така че аз и сега съм застъпник на българските фирми. Ки­тайс­ките компании могат да направят всички обекти в България, като ще си докарат и работници. Но Европа това ще го приветства ли? А какво ще правят бъл­гарс­ките фирми? Ние говорим сега да си намерим строители – да се върнат заминалите в чужбина. Да вземем строители от българската диаспора в Молдова и Украйна. И изведнъж най-големият търг се печели от китайски консорциум. Аз съм против тази политика. Смятам, че КСБ трябва да си върне важната роля да се пребори срещу дъмпинга на чужди фирми, основно от страни извън ЕС. Мога да цитирам много други случаи на некачествени обекти, на завишена допълнително цена и т.н. Нали затова застанахме срещу политическите нападки и необоснованите обвинения срещу българските строители. Защото, като се говори срещу българските фирми, се работи в интерес на чуждите. Обявяват се стратегически обекти в България – енергийни, пътни, магистрали. Ние ще работим да се капитализират българските фирми, да укрепват, да увеличават своята мощ или да имат работна ръка, с която на ишлеме да строят за чужденци? Поставям го този проблем на дискусия във вестника смело. Не ме е страх да го коментирам.

Рени, искам да наблюдаваш този процес и след 5 години да ме поканиш на разговор и да ми кажеш какъв е резултатът от всичко това. Бил ли съм прав да поставя този въпрос към днешна дата? Искам след пет години да направим анализ и да видим какво се е случило – прав ли е бил Симеон Пешов.

Как трябва да се реагира според Вас?

Трябва да се реагира по най-различни начини. Освен чрез вестника ръководството на КСБ трябва да проведе срещи с отговорните институции и да изрази отново ясната си позиция срещу дъмпинга, защото има много търгове, които предстоят.

Какви са Вашите препоръки за бъдещото развитие на изданието? Поставихте една актуална тема, която вероятно ще се дискутира в бранша. Какъв е Вашият съвет – накъде да насочим усилията си?

В няколко посоки. Първо, отразяване на стратегията на правителството за развитие на главните структуроопределящи обекти в страната – за изграждане на магистрали, напр. АМ „Хемус“, в енергийната система – тук по-специално визирам „Турски поток“. Защото тази инфраструктура – енергийна и пътна – ще донесе засилване на икономическото развитие, особено на Северна България. Гледайки нашия интерес – на бранша, – тези проекти ще ангажират болшинството от строителите в Северна България. Това е хляб за тях и техните семейства. Освен принос в икономиката на страната, увеличаване на БВП и заетост, като ефект от тяхното построяване ще е удобството за хората от ползването им, както и това, че и единият, и другият ще носят доходи. Това е едната насока, в която вестникът трябва да пише. Втората насока е да продължите да следите актуализацията на нормативните документи, с които КСБ се е заела – ЗУТ и ЗОП. Третата насока е работата на Етичната комисия и особено борбата със сивата икономика в строителството. Четвъртото е нови инженерни решения, които се прилагат от нашите строители – напр. опитът в конзолното бетониране в Габрово, в разширяване на газопреносната система в България, добрите практики на някои фирми в изграждането на високи сгради в София. Навсякъде има по нещо иновативно, интересно, което бих искал да виждам повече във вестника. Ето това е една критика и препоръка към Вас. Хубаво е в частта международна политика на вестника да присъства повече и изграждането на инфраструктурата, свързваща България и Република Северна Македония, и събитията, съпътстващи този процес. Виждам вече, че има такива публикации във вестника. Бъдещо присъединяване на Република Северна Македония към ЕС автоматично решава редица проблеми в отношенията между двете страни, някои спорни въпроси и т.н. Подкрепата на политиката на премиера Бойко Борисов за интеграция на Балканите, за влизане на Република Северна Македония в ЕС е много важна, за да си гарантираме мир на Балканите.

Какво ще пожелаете за 10-годишнината на вестника?

На теб и екипа на вестник „Строител“ пожелавам здраве, творчески ентусиазъм и бъдещи успехи през следващите 10 години!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 28.02.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.