Асен Гагаузов: Считам, че браншът се развива с много добри темпове

Пожелавам на колектива на в. „Строител“ още много дълго време да показвате успехите на българските строители

Прочетена: 64

Ренета Николова

Г-н Гагаузов, благодаря Ви, че приехте поканата за това интервю. Поводът е 10-ата годишнина на вестник „Строител”, която ще отбележим на 3 април. Стартираме една поредица от срещи с хората, които преди 10 години бяха в основата и активно работиха, първо, за да има закон за Камарата, който да въведе ред в бранша, и като следваща стъпка да бъде създадено специализирано издание – вестник „Строител”, чрез който Камарата да информира своите членове, вписаните в Регистъра фирми, институциите и обществеността за своята работа. Ще Ви върна към този период, тогава Вие бяхте министър на регионалното развитие и благоустройството. Разкажете ни каква беше ситуацията и как се стигна до приемане на Закон за КСБ?

Благодаря и аз за поканата. Връщайки се назад към този период, мога да кажа, че не беше лесно. В интерес на истината, когато аз встъпих като министър, хората от строителния бранш вече бяха мислили и обсъждали този въпрос. Срещнах се и разговарях с представители на строителите, с инж. Симеон Пешов. Те изложиха идеята си. Аз от своя страна я приех много въодушевено, защото браншът беше първият, който поиска чрез закон да се въведат правила и да се саморегулира и самоуправлява. Както тогава, така и сега строителният сектор е един от най-силните в нашата страна. Спомням си, че имаше комични ситуации, в които различни малки организации направиха опити да бъдат пришити към строителите. Трябва да кажа, че имаше и известно неразбиране от страна на депутатите, когато заговорихме за този закон, но заедно с председателя на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство в 40-ото НС Ремзи Осман направихме всичко възможно да убедим народните представители от управляващото мнозинство и останалите колеги, че това ще бъде един добър закон. Успяхме и много се радвам на резултатите 10 години по-късно, защото виждам, че строителният бранш не само се развива, оборудван е с най-модерна техника, изпълнява сложни обекти, но и че строителите вече са със самочувствие, че те са хората, които решават своите проблеми, взаимодействат на ниво правителство, НС, български и международни институции. Считам, че по този начин браншът се развива с много добри темпове.

Какво наложи приемането на закон, какви бяха проблемите в сектора в онзи период?

Бумът на строителството и липсата на яснота, на ред кой може да изпълнява тази отговорна дейност, доведе до появата на пазара на много предприемачи, включително на такива без капацитет и технически възможности. Нямаше регистър, в който да може да се проверят опитът и възможностите на дадената фирма. Някои работеха, като не спазваха никакви закони, не се съобразяваха нито с данъчните органи, нито с органите за строителен контрол и т.н. Много хора бяха излъгани, най-вече при продажби на жилища на зелено. Животът наложи създаването на регулация в бранша и добре е, че инициативата дойде от самите строители. Освен ЗКС в този период приехме и закона за КИИП и КАБ, целия обем от законодателство, с който се регулира секторът, и се въведоха правила. Мисля, че не е имало много и съществени промени в нормативните актове оттогава. Това означава, че законодателят добре си е свършил работата. Няма как да не отбележа и усилията на неправителствения сектор и специално на „Клуб – журналисти срещу корупцията”. Сдружението излезе в началото на ноември 2006 г. с декларация в подкрепа на закона, организира информационна кампания и помогна много за разясняването на необходимостта от приемането му.

Предполагам, че въпреки че вече не сте министър, не сте спрял да се интересувате от сектора, да наблюдавате какво се случва в него. С какво се занимавате сега?

Наистина не съм спирал да се интересувам от сектора, още повече че 4 години след създаване на КСБ и след като вече не заемах поста министър, бях народен представител и зам.-председател на парламентарната Комисия по местно самоуправление и регионална политика. Моята професионална автобиография показва, че аз съм се занимавал винаги с тези проблеми и продължавам да следя развитието и на отрасъла, и на общините. В момента съм на частна практика, имам регистрирана консултантска фирма. Основно съм се насочил към въпроси, свързани с местното самоуправление и регионалната политика, с кандидатстването по европрограми. Разбира се, в много по-малък обем, защото ми предстои след 4 месеца да стана на 64 години.

През миналата година имаше някои критики срещу строителите, сложиха се обидни етикети на бранша. Вие как гледате на това?

Разбирам за какво става дума, но въпросите ги деля на две. Единият е за качеството на изпълнение на строителството. Аз считам, че в огромната си част строителите работят качествено. Разбира се, има и такива обекти, в които не е съвсем така. Но те са свързани с тази практика, която беше наложена допреди 7 – 8 години, особено по наше време, когато първо се питаше колко струва един обект, без някой да разбира, че не може да сравняваш 1 км от магистрала с друг км от магистрала. Всичко зависи от терен, от допълнителни работи, които трябва да се извършват. Ние сме правили тогава магистрали за 1-1,5 млн. евро на км, което е абсолютно недостатъчно. Това е, защото нямаше много обекти и фирмите бяха принудени да свалят цената до възможния минимум само и само да ангажират хората си, да изпълнят нещо на ръба на печалбата и загубата. Сега ситуацията е съвсем друга. Има големи обеми строителство, има достатъчно фирми, които могат да участват в него. Трябва разумно да се играе на тръжните процедури. Да не се играе на дъмпингови цени, а след това да се търси възможност за увеличаването им, което пък води до редица проблеми. Относно другите обвинения за корупция и т.н. аз считам, че това са политически атаки. Аз съм говорил с някои от колегите и съм им казал да внимават да не стане така, че после да се обясняваме в Брюксел, че не сме ние и не сме правили това и онова.

Рамо до рамо с КСБ в нейното развитие винаги е вървял вестник „Строител“, който отразява всички актуални теми и поставя важните въпроси. Първият ни поздравителен адрес в първи брой на вестника е от Вас. Следите ли изданието, четете ли го, какво е мнението Ви?

Мисля, че и в това отношение строителният бранш затвори цикъла. Има си трибуна, която да показва какво се случва в сектора, какво предстои, какви са актуалните въпроси пред бранша. Чета го, разбира се, като вестник, който отразява основно работата, проблемите и постиженията на отрасъла. Има доста добри виждания за това как по-нататък трябва да се развива строителният отрасъл, харесва ми, че пишете за строителните постижения. Специални поздравления за организирането на ежегодния бал по повод празника на строителя, на който се награждават и най-добрите фирми. Всичко това е позитивно. Аз уважавам изключително много работата на вестника. Искам да пожелая на Вас и колектива още много дълго време да показвате какво се прави в този сектор. Все ми се иска малко повече да са положителните, отколкото отрицателните неща, за които да се говори. Това не се отнася до вестник „Строител“, а до пресата като цяло. Винаги съм си мислил, че в България има хиляди добри примери, включително и в строителството, за които всеки един журналист може да се поинтересува и да каже: браво, вижте какво хубаво нещо са направили.

Казахте, че с вестника Камарата е затворила цикъла, доколко значимо е за един бранш да има свое собствено издание?

Мисля, че в настоящия етап на развитие е изключително значимо. Ако правиш нещо и не можеш да го покажеш или пък го показва някой, който не е компетентен и гледа повърхностно на темата – това не е добре. Вие познавате материята, в час сте с всичко, което се случва в отрасъла – като се започне от средствата по оперативните програми, които са предназначени за инвестиции, през ЗУТ, Закона за обществени поръчки, през надзора на обектите и се стигне до кариерите за материали. Всичко това Ви е ясно и това е добре. Няма друг толкова хомогенен бранш като строителния, с изключение може би на транспорта. Самата структура на икономиката е такава. И затова професионалното информиране за работата на Камарата е от изключително значение.

Как виждате развитието на изданието – както КСБ се разви, така и вестникът се разви и порасна.

Абсолютно. Аз нямам претенции да разбирам и от вестници. Но когато погледнеш структурата и съдържанието, виждаш, че става въпрос за сериозен обхват на дейността на отрасъла. Пожелавам Ви все така да запазите принципа – политиката настрана, браншът на първо място. Никой не може да се конфронтира с цял отрасъл в България, още по-малко със строителите.

Какви препоръки бихте дали по отношение на работата на КСБ, на вестника, на бранша?

Никога не съм изпадал в позиция да давам съвети тогава, когато не е по конкретен повод. Защото никой не би трябвало да има претенцията, че разбира и е обхванал целия строителен бранш. В този смисъл най-добре е и го пожелавам на КСБ – да са сплотени, да са хора, които освен за собствената си фирма, мислят за бранша като цяло, за развитието на строителния отрасъл в най-добрите му форми, взаимствайки положителния опит от по-развити държави в Европа.

Какво мислите за проблема с кадрите?

Този въпрос е изключително сериозен. Министър Каракачанов заговори за него покрай последните истории. Още навремето, когато аз бях министър, предложих да се помисли за възстановяване под някаква форма на бившето Главно управление на Строителните войски. За съжаление депутатите казаха, че това е отживелица и комунистическа работа. Моята идея беше тези хора, които нямат професия, да бъдат набирани доброволно. За 6 месеца да ги ограмотят, да научат занаят от рода на мазач, кофражист, заварчик. Дори само 30% от тях да придобият специалност – това е един сериозен резерв за строителния бранш. А и ще могат сами да си изкарват прехраната и да не чакат на социалната система. Мисля, че в този смисъл КСБ би могла да бъде инициатор, да осъвремени тази идея. Има много млади хора, които нищо не умеят, а могат да се научат.

Говорим за това, че ЗУТ вече е много остарял – над 70 пъти е променян. Браншът предлага да се раздели на 2 закона – за териториалното устройство и за строителството, където да е целият инвестиционен процес. Вашето мнение?

И такъв вариант е възможен дотолкова, доколкото устройството на територията и строителството са свързани. Хубаво е да се търси усъвършенстване на този модел, който е сега. Всеизвестно е, че да купиш 1 терен или да разделиш 1 съществуващ терен – да мине през общината съгласуването, да започне проектирането, да се получи разрешение за строителство – понякога минават години. Този проблем е много тежък. Нужно е в тази фаза да настъпят сериозни промени. Изключвам специалните зони като Черноморието, „Натура 2000” и т.н. Те си имат отделен режим. Говоря за нормално строителство в населено място Х. Много неща трябва да се случат. Трябва заедно да седнат архитектите, урбанистите, градските архитекти, хората, които са в общините и се занимават с тези процеси, и КСБ, за да се реши как е най-добре да се усъвършенства законодателството, но бюрокрацията трябва да бъде намалена.

Да завършим с едно пожелание към в. „Строител” по случай нашия 10-годишен юбилей.

Аз ще импровизирам. Искам на редакционния колектив и на всички в екипа на в. „Строител” да пожелая в личен план много здраве, а в професионален – да са хора, отдадени на работата и професията си. Да помагат за отразяването, и то за правдивото отразяване на всичко, което става в отрасъла. Положителното тук е, че вестникът е тематичен. Това позволява една специализация на колектива – хората да се занимават с конкретни направления. Когато пишат, нека да си личи, че не само са журналисти, но са и професионалисти. Пожелавам им, когато строителите четат вестника, да казват: вижте колко хубаво нещо са написали колегите.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 07.03.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.